№ 11268
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110149606 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 67
състав, в условията на разделна отговорност при равни квоти - 1/2 за
ответника Н. М. В. и 1/2 за ответницата И. М. В. за следните суми: сумата 2
721,86 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 279,82
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г., сумата 80,37 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното й изплащане и за
сумата 14,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 16.07.2020 г. до 22.03.2023 г., които суми
касаят топлоснабден имот - а., находящ се в гр. С., обл. С., ул. “Ц., абонатен
№ .. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплитили дължимата цена. В
1
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
Ответниците Н. М. В. и И. М. В. са подали отговори на исковата молба в
законоустановения срок, с които оспорват исковете като неоснователни.
Ответницата И. В. оспорва да е вещен ползвател, респективно потребител на
топлинна енергия. Твърди, че с представените по делото доказателства
ищецът признава, че е открил партида на другия ответник по делото – Н. В.,
от което следва, че именно между последния и ищцовото дружество са
възникнали договорни отношения. Твърди, че откриването на партида има
силата на договор между страните. Твърди, че при съществуване на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот титулярът на това право се
явява потребител, съответно дължи заплащане на доставяната до имота
топлинна енергия, а не формалният собственик. Ответниците не оспорват
доставеното количество и размера на начислената топлинна енергия за
периода. Оспорват дължимостта на претендираните суми за лихва, както и
дължимостта на главницата за доставена услуга за дялово разпределение.
Молят съда да не допуска поисканите от ищеца съдебни експертизи.
Третото лице помагач „Д.” ЕООД не изразява становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е да
установят погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
2
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
3
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В случая по делото не е спорно, че процесният имот е топлоснабден,
както и че по отношение на него са доставени твърдените от ищеца
количества топлинна енергия, както и стойността на същите. Не е спорно, а и
същото се установява от представените по делото писмени доказателства, че
през исковия период собствениците на процесния имот се явяват ответниците
по делото – Н. М. В. и И. М. В.. В тази насока е представен Договор за делба
на недвижим имот акт № . г. на нотариус В., от който се установява, че на
10.06.2004 г. между Р.Н.Д., И. М. В. и Н. М. В. е сключен договор за делба на
съсобствени имоти, като в общ дял на ответниците по делото - И. М. В. и Н.
М. В. е поставен процесния недвижим имот – ., находящ се в гр. С., от което
следва, че са придобили собствеността върху същия при равни квоти.
Спорно по делото е дали през исковия период е съществувало валидно
облигационно отношение с ответницата И. М. В., доколкото същата оспорва
да е вещен ползвател, респективно потребител на топлинна енергия, като
твърди, че партидата е на другия ответник по делото - Н. М. В., поради което
титулярът на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот се явява
потребител, съответно дължи заплащане на доставяната до имота топлинна
енергия.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата И. М. В.,
че същата няма качеството клиент на топлинна енергия, тъй като партидата за
имота е на името на Н. М. В.. По делото не е представена молба-декларация за
откриване на партида, от която да се направи извод, че последния е отправил
искане за откриване на партида на негово име. Т. е. по делото не се
установява изрично искане на ответника пред ищцовото дружество да му бъде
открита партида на негово име, което изявление би представлявало по своето
правно естество предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, и при приемането му от ищеца би
възникнал нарочен писмен договор само с посочения ответник, и този
договор би преустановил действието на договора за доставка на топлинна
енергия, възникнал по силата на закона, с придобиване на правото на
собственост върху имота от двамата ответници. При липса на доказателства,
от които да се установява постигнато изрично съгласие с ищеца за
съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот само с ответника Н. М. В., то същото е
продължило да съществува и с двамата ответници, които отговарят поравно
за задълженията към дружеството, като в допълнение към това следва да се
посочи, че и от страна на ищеца не се твърди да е имало фактическо
основание за промяна на партидата, а причина за това е посочено, че би било
неотзоваване на покана за представяне на доказателства за собствеността
върху имота. Предвид липсата на доказателства за направени други изявления
между посочения ответник и ищеца, които да обосновават възникнало във
4
връзка с писмото на ищеца правоотношение между тях, то не може да се
приеме за безспорно установено, че е налице посочената по-горе хипотеза на
сключен договор за продажба.
По делото не е налице спор по отношение на самите количества
доставена топлинна енергия и тяхната стойност. За процесния период
приложими към облигационните отношения между страните са били ОУ
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, които са влезли в сила
на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за периода от 15.09.2021 г. до
22.03.2023 г. ответниците са били в забава за заплащане на дължимите
главници за топлинна енергия и предявения акцесорен иск за сумата 279,82
лева следва да бъде уважен.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер от 80,37 лева. Следва да се приеме, че ответниците не дължат
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че са били поканени или че е следвало да
заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 200,16
лева – 150,16 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер 50,00 лева, както и разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 111,93 лева. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 199,22 лева за разноски в исковия процес и сумата 111,40
лева за разноски в производство по ч. гр. дело № ..
Ответниците не са сторили разноски, поради което такива не им се
дължат. Видно от представените договори за правна защита и
представителство на ответниците е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което в полза на адв. И. А. Н. и адв.
С. К. К., следва да бъде присъдена сумата 1,89 лева на всеки за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. М.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., . и И. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., . ДЪЛЖАТ НА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ разделно при равни
квоти сумата 2721,86 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
279,82 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г. и сумата 80,37 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., обл. С., ул.
“Ц., абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
14,60 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху
дължимата главница за услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., . и И. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., . ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
111,40 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № .. по
описа на СРС, 67 състав и сумата 199,22 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв.
И. А. Н., сумата 1,89 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв.
С. К. К., сумата 1,89 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6