Решение по дело №38/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.12.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 38 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1]         ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че Б.Д.Д. дължи на „Б.Д.“ ЕАД следните суми по договор за обединяване на кредити от 06.07.2017 г.:

-                 51 666,27 лева главница плюс законната лихва от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане;

-                 1 959,83 лева възнаградителна лихва от 01.01.2019 г. до 08.05.2019 г.;

-                 48,47 лева обезщетение за забава от 01.01.2018 г. до 04.07.2019 г. „Б.Д.“ ЕАД е с адрес ***. Б.Д.Д. е със съдебен адрес ***, офис 12.

 

[2]         ОСЪЖДА Б.Д.Д. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следните суми:

- 1 073,49 лева разноски по исковото производство и 193,39 лева юрисконсултско възнаграждение по него;

- 1 073,49 лева разноски по заповедното производство и 145,04 лева юрисконсултско възнаграждение по него.

 

[3]         ОТХВЪРЛЯ иска чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД на „Б.Д.“ ЕАД срещу Б.Д.Д. за следните суми:

- главница за разликата над 51 666,27 лева до пълния предявен размер от 52 569,19 лева;

- обезщетение за забава за разликата над 48,47 лева до предявения размер от 861,04 лева;

- такси от 120,00 лева.

 

[4]         ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД да заплати на Б.Д.Д. 49,60 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[5]         Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

[6]         Ако „Б.Д.“ ЕАД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 36,71 лева държавна такса по сметка на САС. Ако Б.Д. обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 073,49 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[7]         В искова молба от 02.01.2020 г. „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) е заявила, че на 06.07.2017 г. е сключила с ответника Б.Д. договор за обединяване на кредити, с който са били обединени кредити на ответника за 51 956,00 лева. По договора Б.Д. е следвало да върне заетата сума заедно с възнаградителната лихва на 120 равни месечни вноски.

 

[8]         Б.Д. не е заплатил пет вноски с падеж от 01.01.2019 г. до 01.05.2019 г. включително. Затова ДСК го е уведомила, че превръща заема в предсрочно изискуем, което е направила на 09.05.2019 г.

 

[9]         На 05.07.2019 г. ДСК е подала до СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Б.Д.. То е било за:

-                 52 569,19 лева главница заедно със законната лихва от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане;

-                 1 959,83 лева възнаградителна лихва от 01.01.2019 г. до 08.05.2019 г.;

-                 28,69 лева обезщетение за забава от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г.;

-                 832,35 лева обезщетение за забава от 09.05.2019 г. до 04.07.2019 г.;

-                 120,00 лева такси по заема.

 

[10]    СРС е издал заповед за незабавно изпълнение за тези суми. Б.Д. е възразил. Затова ДСК моли съда да признае за установено, че Б.Д. ѝ дължи посочените суми, както и да го осъди да ѝ заплати: 1 110,20 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство; разноските по настоящото дело (исковата молба, л. 2-4 от настоящото дело).

 

2. На ответника

 

[11]    Б.Д. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че исковата молба е недопустима, защото не е подадена в срока за това. Ето защо той моли съда да прекрати производството по делото.

 

[12]    Б.Д. също заявява, че искът е неоснователен, защото:

1. договорът за обединяване на кредити е нищожен, понеже противоречи на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не са спазени изискванията за големина на шрифта на текста;

2. нищожни са поради накърняване на добрите нрави уговорките за неустойка в договора и в тези, които е обединил, защото те са прекомерни;

3. той не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Затова Б.Д. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 49-54).

 

3.            По допълнителната искова молба

 

[13]    ДСК е заявила, че договорът и клаузите му са действителни, а шрифтът, на който той е бил изготвен, е в съответствие със ЗПК. Дори той да не съответства на изискването на ЗПК, към момента на сключването на договора такова изискване не е имало. ДСК твърди, че майката на ответника е получила поканата за обявяването на предсрочна изискуемост (допълнителната искова молба, л. 145-154).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[14]    На 06.07.2017 г. ДСК и Б.Д. са сключили договор за обединяване на кредити за 51 956,00 лева. Този договор, както и договорите за кредитите, които са били обединени, са били четяеми (договорите, л. 8-13, 21-22, 58-71).

 

[15]     С договора страните са уговорили възнаградителната лихва, падежните вноски и гратисен период на изплащането на възнаградителната лихва (договора, л. 8-9). Страните са уговорили, че при неплащане на вноска, ДСК е могла да превърне кредита в предсрочно изискуем (т. 19.1. от Общите условия към договора, л. 12-гръб).

 

[16]    ДСК и Б.Д. също са уговорили, че, ако Б.Д. не е погасил възнаградителна лихва, тази непогасена част от лихвата се е капитализирала към главницата (т. 3.3. от договора). Б.Д. не е погасил възнаградителна лихва в сроковете, уговорени в договора. Затова на два пъти ДСК е отнасяла непогасената възнаградителна лихва към главницата (заключението на вещото лице С., отговор на задачата, поставена от съда, л. 98-99).

 

[17]    От 01.01.2019 г. до 01.05.2019 г. Б.Д. не е заплатил пет погасителни вноски по заема (заключението на вещото лице С., отговор на 4-та задача, л. 95). Ето защо на 02.05.2019 г. ДСК го е уведомила, че превръща кредита в предсрочно изискуем (уведомлението и потвърждението за получаването му, л. 31 – лице и гръб). Няколко дни по-късно, на 09.05.2019 г. ДСК е превърнала кредита в предсрочно изискуем (заключението на вещото лице С., отговор на 11-та задача, л. 99).

 

[18]    Не се спори, че Б.Д. не е платил на ДСК. На 05.07.2019 г. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Б.Д. (заявлението, л. 33). Ако не се отчита капитализирането на възнаградителна лихва към главница, към този момент Б.Д. е дължал на ДСК:

-                 51 666,27 лева главница;

-                 2 667,90 лева възнаградителна лихва от 01.10.2018 г. до 04.07.2019 г.;

-                 48,47 лева лихва за забава от 01.01.2018 г. до 09.05.2019 г. (заключението на вещото лице С., отговор на 11-та задача, л. 99).

 

[19]     На 12.07.2019 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение в полза на ДСК срещу Б.Д. за: 52 569,19 лева главница заедно със законната лихва от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане; 1 959,83 лева възнаградителна лихва от 01.01.2019 г. до 08.05.2019 г.; 28,69 лева обезщетение за забава от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г.; 832,35 лева обезщетение за забава от 09.05.2019 г. до 04.07.2019 г.; 120,00 лева такси по заема; 1 110,20 лева разноски по делото и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта и изпълнителния лист, л. 35-36). Б.Д. е подал възражение и СРС е указал на ДСК да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението (възражението, разпореждането на СРС, съобщението до ДСК, л. 32-34 от делото на СРС). ДСК го е направила (на 09.12.2019 г. тя е получила съобщението за разпореждането на съда, а на 03.01.2020 г. е подала исковата молба).

 

[20]    ДСК е заплатила 1 110,20 лева държавна такса (л. 5). Тя е била представлявана от юрисконсулт. Б.Д. е заплатил 1 500,00 лева на адвокат (л. 87).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[21]    ДСК е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че Б.Д. ú дължи главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси по договор за заем. Искът е частично основателен.

 

1.            По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[22]    Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между банка и ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

 

[23]    Нищожни са клаузи в договор, които позволяват начисляването на лихва върху възнаградителна лихва (решение на ВКС 66-2019-II Т. О. по т. д. 1504/2018 г.). В договора между ДСК е налице такава клауза, позволяваща на ДСК да капитализира просрочена възнаградителна лихва. Ето защо тя е нищожна. В останалите си части договорът е валиден, а по него Б.Д. е усвоил сумата, предоставена му от ДСК в заем. Налице са първите две предпоставки за уважаване на иска.

 

[24]    ДСК се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Ето защо, за да уважи съдът иска, следва да се установи също, че: 1. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2. банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

 

[25]    Съдът приема, че сумите, които Б.Д. дължи на ДСК, са тези, при които не е отчетена капитализацията на възнаградителна лихва. Те са: 51 666,27 лева главница; 2 667,90 лева възнаградителна лихва за периода 01.10.2018 г.-04.07.2019 г.; 48,47 лева лихва за забава за периода 01.01.2018 г.-09.05.2019 г.

 

[26]    ДСК обаче търси не 2 667,90 лева възнаградителна лихва за периода 01.10.2019 г.-04.07.2019 г., а 1 959,83 лева възнаградителна лихва за периода 01.01.2019 г.-08.05.2019 г. Недопустимо е съдът да присъди повече от поисканото. Затова съдът уважава иска на ДСК в частта му за възнаградителната лихва за 1 959,83 лева. Съдът уважава иска в частта му за: главница за 51 666,27 лева; лихва за забава за 48,47 лева. Съдът отхвърля иска в тези му части за разликата над уважените размери до пълния предявен размер, както и иска в частта му за такси.

 

2.            По разноските:

 

[27]    ДСК търси разноски. Тя е направила такива за 1 110,20 лева.

 

[28]    Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 53 674,57 лева при предявен размер от 55 510,06 лева. Затова съдът осъжда Б.Д. да заплати на ДСК 1 073,49 лева разноски по делото (53 674,57/55 510,06х1 110,20) и 193,39 лева юрисконсултско възнаграждение (53 674,57/55 510,06х200,00). Съдът осъжда Б.Д. да заплати на ДСК и 1 073,49 лева разноски (53 674,57/55 510,06х1 110,20) и 145,04 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство (53 674,57/55 510,06х150,00).

 

[29]    Б.Д. също търси разноски. Той е направил такива за 1 500,00 лева.

 

[30]    Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 1 835,49 лева лева при предявен размер от 55 510,06 лева. Затова съдът осъжда ДСК да заплати на Б.Д. 49,60 лева разноски по делото (1 835,49/55 510,06х49,60).

 

Съдия: