Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260132 13.01.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4537 по описа на съда за 2020г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124,
ал.1 ГПК.
С искова молба с вх. №
21493/16.04.2020г., молба-уточнение вх. № 26281/22.05.2020г. и допълнителна
уточнителна молба вх. № 37170/01.07.2020г. ищец М.А.Д. твърди, че е собственик
на имот – ***, ** от
квартал ** по кадастрално-регулационния план на ****, одобрен със заповед ***.
с площ от 800 кв.м при граници на имота: улица с о.т. 181 и о.т.182, ***, ***, ****, *** край
регулацията, без сградата в имота с административен адрес: ****на основание
придобивна сделка по покупко-продажба на
недвижим имот оформена в нот.акт № ***,
том *, рег. № *** дело № ***. на *** Т.Д..
Твърди се, че процесния имот е бил притежаван от И. С.
Д. и ф. а. Д. в режим на СИО до 1992г.
като с нот. акт № *** Д. прехвърлят чрез продажба имота на сина си И. Д. срещу
задължение за гледане и издръжка докато са живи.
На *** праводателя Ф. Д. е починала и е оставила за
наследници съпруг – И. Д., дъщеря – Б. А. и двама сина А. и И. Д.. Въз основа
на предявени от съпруга, дъщерята и сина А. искове против И. Д. по чл. 87, ал.3 ЗЗД било образувано гр.д. № 10806/2010г. на РС –Пловдив като договорът за
прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издържане бил развален за
целия имот с решение № 872/15.03.2011г. по гр.д. № 10806/2010г., което решение
било вписано в СЛужба вписвания на 15.08.2012г. като с оглед обратното действие
на развалянето собственици станали преживелия съпруг И. Д. и наследниците на
починалата Ф. Д..
Твърди се че междувременно срещу И. Д. и съпругата Н. Д.
било образувано изпълнително дело № ***при *** К.П. с взискател „Уникредит
Булбанк“ АД.
И. Д. и наследниците на Ф. Д. – дъщеря Б. А. и син А. Д.
продали на ищцата процесния имот с нот.акт
№ ***, а И. Д. е направил отказ от наследсвото на майка му Ф. Д. вписан
под № *** в особената книга на РС – Пловдив на ***
Процесният имот бил предмет на публична продан по
изпълнително дело № ***като с Постановление за възлагане от 12.11.2019г. е
възложен на купувач К.Б.А., който отправил претенции за предаване владението
върху процесния имот.
Според ищеца К.Б.А. – ответник по делото не би могъл
да придобие собствеността върху процесния имот чрез възлагателното
постановление на ***, тъй като към този момент ищцата е била собственик.
Възбраната по изпълнителното дело била вписана на 27.10.2011г. в Служба
вписвания.
Ето защо се иска от съда да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник К.Б.А. чрез адв. С.Ж. оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Заявява,че изп.дело № ***по описа на ** К.П.
е образувано по вземане на взискател „Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжници И. Д.
и Н. Д., което вземане е бил обезпечено с договорна ипотека върху процесното
УПИ вписана в Служба вписвания на 17.11.2008г., а исковата молба за разваляне
алеаторния договор за процесното УПИ е вписана на 13.07.2010г., т.е след
ипотеката и преди възбраната от 27.10.2011г., следователно и правата на
взискателя са противопоставими на правата на ищцата, а от тук правата на
купувача по публичната продан са противопоставими на ищцата - арг. от чл. 496, ал.2, изр. второ ГПК.
Поддържа се, че развалянето на алеаторния договор не засяга правата на
ипотекарния кредитор и той може да насочи принудителното изпълнение на
вземането си към процесния имот като правата на ищцата не могат да му бъдат
противопоставени. Иска отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК след като взе
предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
По делото е установено, че процесният имот е бил
притежаван от И. С. Д. и ф. а. Д. в
режим на СИО до 1992г. като с нот. акт № **** Д. прехвърлят чрез продажба имота
на сина си И. Д. срещу задължение за гледане и издръжка докато са живи.
На *** праводателя Ф. Д. е починала и е оставила за
наследници съпруг – И. Д., дъщеря – Б. А. и двама сина А. и И. Д.. Въз основа
на предявени от съпруга, дъщерята и сина А. искове против И. Д. по чл. 87, ал.3 ЗЗД било образувано гр.д. № 10806/2010г. на РС –Пловдив като договорът за
прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издържане бил развален за
целия имот с решение № 872/15.03.2011г. по гр.д. № 10806/2010г., което решение
било вписано в СЛужба вписвания на 15.08.2012г. като с оглед обратното действие
на развалянето собственици станали преживелия съпруг И. Д. и наследниците на
починалата Ф. Д..
Исковата молба за развалянето на договора била вписана
на 13.07.2010г. като междувременно срещу И. Д. и съпругата Н. Д. било
образувано изпълнително дело № ****при **** с взискател „Уникредит Булбанк“ АД
за вземане обезпечено с договорна ипотека вписана на 03.06.2008г. Служба
вписвания, а преди вписването на решение № 872/15.03.2011г. по гр.д. №
10806/2010г. на 25.10.2011г. и 27.10.2011г. била вписана възбрана върху
процесния недвижим имот собственост на И. И.ов Д. и Н. М. Д..
Установено е че И. Д. и наследниците на Ф. Д. – дъщеря
Б. А. и син А. Д. продали на ищцата процесния имот с нот.акт № 148/09.12.2013г., а И. Д. е направил отказ
от наследсвото на майка му Ф. Д. вписан под № 329/2013г. в особената книга на РС
– Пловдив на 04.11.2013г.
Следователно, основният спорен по делото въпрос е за
противопоставимостта на правата на ответника, до колкото правата на трети лица
– какъвто е ищеца не могат да му бъдат противопоставени ако тези права не могат
да се противопоставят на взискателите.
С учредяването на договорната ипотека от страна на И. Д.
и Н. Д. в полза на Уникредит Булбанк АД върху процесния имот банката кредитор е
обезпечила свое вземане, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 21.09.2011г.
по ч.гр.д. № 15988/2011г. на РС – Пловдив и което вземане се брани от вписаните
възбрани от 25.10.2011г. и 27.10.2011г.
Развалянето на договора за гледане и издръжка има за
последица връщане правото на собственост върху имота в патримониума на И. Д. и
наследниците на починалата Ф. Д.. Исковата молба за развалянето на договора
обаче е вписана след вписването на договорната ипотека. Следователно, правата
на ипотекарния кредитор не се засягат от това разваляне – арг. от чл. 88, ал.2 ЗЗД, а от там и възбраните, които бранят това вземане водят до невъзможност
правата на трети лица които са придобили върху иммота да не могат да бъдат
противпоставени на взискателя – арг. от 496. ал.2 ГПК. Другояче казано,
независимо че ищцата придобива правата си от праводателите, които са
реституирали собствеността в своя патримониум това реституиране се е случило
след като имотът вече е послужил за обезпечение и независимо, че първоначалните
длъжници вече не са собственици, кредиторът има право да насочи принудително
изпълнение и да се ползва от относителната недействителност на всякакви
разпореждания които са извършени след вписването на възбраната – арг. от
чл.452, ал.2 ГПК.
В случая разпореждането с което ищцата заявява да се
легитимира като собственик не може да изключи действието на възбраната поради
това, че тя брани вземането на ипотекарния кредитор при което Д. може да бъде
собственик единствено в отношенията си И. Д. и наследниците на починалата Ф. Д.,
но не и спрямо банката, а от там и спрямо купувача на публичната продан –
какъвто се явява ответника.
Вписването на исковата молба за развалянето на
договора за гледане и издръжка преди възбраната не създава противопоставимост
на правата на праводателите на ищцата, тъй като имотът не е бил прехвърлен през
време на висящия процес до вписване на решение № 872/15.03.2011г. по гр.д. №
10806/2010г. Ипотечното право тежи върху процесния имот без значение в чий
патримониум е поради което и правата на И.
Д. и наследниците на починалата Ф. Д. не могат да бъдат противопоставени на
банката, която има право на предпочтитено удовлетворяване и спрямо тях, а от
там и вписвайки възбрана върху имота, която също има характер на вещна тежест,
банката ще може да се удовлетвори въпреки последващи разпореждания – в този
смисъл са и указанията на т. 3 от тълкувателно решение № 1/2015 на ОСГТК на
ВКС.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен – ищцата не може да
противопостави правото си на собственост върху процесния имот на взискателя по
изпълнително дело № *** при ****, а от там и на ответника купувач по публичната
продан.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по
делото ответника има право на сторените от него разноски. По делото не се
установява да е представен списък по чл. 80 ГПК, нито пък договор за правна
защита и съдействие от който да се установи какво адвокатско възнаграждение е
заплатено реално поради което съдът не присъжда разноски на страната.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.Д. с ЕГН ********** с
адрес: *** против К.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** за признаване за
установено, че ищцата е собственик на имот
– ***, ** от
квартал *** по кадастрално-регулационния план на ****, одобрен със заповед № ****
с площ от 800 кв.м при граници на имота: улица с о.т. 181 и о.т.182, ***, **, ****, *** край
регулацията, без сградата в имота с административен адрес: **** на основание
придобивна сделка по покупко-продажба на недвижим имот оформена в нот.акт № **, том **, рег. № ***, дело № ***. на ***
Т.Д. като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.