Решение по дело №23/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 45
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20225000600023
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С протоколно определение № 1824/16.04.2021г., постановено по ЧНД
№ 2307/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 17 н.с., на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени на
осъдения И. Х. А., по НОХД № 8079/2018г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив и по НОХД № 211/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив,
като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК от
определеното общо най-тежко наказание е приспаднато задържането по
НОХД № 211/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и изтърпяната част
от наказанието по НОХД № 8079/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив
до влизане на определението в сила.
Съдебният акт не е бил предмет на въззивен контрол и е влязъл в сила
1
на 06.05.2021г.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на ЧНД № 2307/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 17
н.с., за отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане по реда на чл.306 от НПК.
Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, които очертават наличието на основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Излагат се съображения за неправилно групиране на наложените на осъдения
наказания.
Пред Пловдивския апелативен съд представителят на Апелативна
прокуратура гр.Пловдив поддържа искането за възобновяване на Главния
прокурор на Република България, пледирайки за наличието на още една
кумулативна верига, пропусната от първостепенния съд.
Служебният защитник на осъдения А. намира, че искането за
възобновяване е основателно, но следва да се прецени дали не е изтекъл
предвиденият от законодателя шестмесечен срок, в който може да бъде
направено.
Осъденият А. се присъединява към изложеното от защитника му. В
последната си дума предоставя на съда да вземе решение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по
делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.1 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Неоснователно е възражението на защитата относно шестмесечния
срок по чл.421, ал.1 от НПК. Този срок тече от влизане в сила на съответния
акт. В случая определението на Районен съд гр.Пловдив е влязло в сила на
2
06.05.2021г. Искането на Главния прокурор на Република България е от
26.10.2021г., т.е. то е в срок.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е основателно. Изразената в него претенция за неправилно
приложение на материалния закон е законосъобразна.
Осъденият А. е осъждан седем пъти.
По първите две осъждания съдебните актове са влезли в сила през
2000г. и 2002г. Изпълнението на наложените наказания е погасено по давност
с оглед изминалото време.
С присъда № 213/27.05.2015г., постановена по НОХД № 1800/2015г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 21.07.2015г., за
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода
17.10.2013г. - 24.10.2014г., е осъден на една година лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъда № 2/15.01.2016г., постановена по НОХД № 597/2015г. по
описа на Районен съд гр.Смолян, влязла в сила на 02.02.2016г., е признат за
виновен за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено в
периода 04.09.2014г. - 09.09.2014г., и му е наложено наказание шестнадесет
месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията,
наложени по НОХД № 1800/2015г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и по
НОХД № 597/2015г. по описа на Районен съд гр.Смолян, като е определено
едно общо най-тежко наказание шестнадесет месеца лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от четири години.
С присъда № 4/31.01.2017г., постановена по НОХД № 757/2015г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, влязла в сила на 16.02.2017г., за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено през месец юли 2014г., е
осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД №
1800/2015г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и по НОХД № 757/2015г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, като е определено едно общо най-тежко
3
наказание една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъда № 326/11.02.2019г., постановена по НОХД № 8079/2018г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 24.03.2020г., за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, осъществено на 16.06.2018г., му е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, ефективно.
С определение от 29.05.2020г. по същото дело, влязло в сила на
16.06.2020г., е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК да изтърпи изцяло
и отделно от наказанието, наложено по НОХД № 8079/2018г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, и наказанието, наложено по НОХД № 757/2015г. по
описа на Районен съд гр.Карлово в размер на една година лишаване от
свобода. Изтърпяно е на 05.04.2021г.
С определение № 1215/24.03.2021г., постановено по НОХД №
211/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 24.03.2021г.,
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 16.11.2019г., му е
определено наказание шест месеца лишаване от свобода, ефективно.
При внимателно запознаване със съдебното минало на осъденото лице
се установява, че последните пет осъждания формират две кумулативни
вериги.
Като се вземат предвид данните за времето на извършване на
престъпленията и за влизане в сила на присъдите, с които на осъдения са
наложени наказания за тези престъпления, са налице основанията на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за групиране на санкциите, наложени по НОХД №
1800/2015г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, НОХД № 597/2015г. по
описа на Районен съд гр.Смолян и НОХД № 757/2015г. по описа на Районен
съд гр.Карлово.
В условията на реална съвкупност са наказанията, наложени по
НОХД № 8079/2018г. и НОХД № 211/2021г., и двете по описа на Районен съд
гр.Пловдив, които първоинстанционният съд е групирал и е определил едно
общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.11.2009г. на ВКС,
постановено по т. д. № 3/2009г., ОСНК, при определяне на общо наказание
при няколко присъди следва да се обхване цялостната престъпна дейност на
4
осъденото лице.
В случая Районен съд гр.Пловдив е обсъдил всички осъждания на
осъдения А., но не ги е взел предвид при постановяване на акта си. Отчел е
само една от наличните две съвкупности. С това се е отклонил от нормата на
чл.14 от НПК, което е съществено процесуално нарушение. Нарушил е и
разпоредбите на чл.23 - 25 от НК, тъй като не е извършил пълно и цялостно
групиране на престъпленията на осъдения и не е наложил общо наказание за
тях. Нарушението на материалния закон и на процесуалните норми за
постановяването на съдебния акт е порок, който следва да бъде коригиран с
нов съдебен акт след отмяна на вече постановения по реда на
възобновяването.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че следва да уважи като основателно искането на Главния прокурор
на Република България за възобновяване на делото на Районен съд
гр.Пловдив и за отмяна на постановеното по него определение. Делото трябва
да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане по реда на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК от стадия на съдебното заседание
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД № 2307/2021г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, 17 н.с., и ОТМЕНЯ протоколно определение №
1824/16.04.2021г., постановено по ЧНД № 2307/2021г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, 17 н.с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
гр.Пловдив по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК от стадия на съдебното
заседание

5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6