МОТИВИ
към НЧХД № 710/2016г.
Производството е образувано по тъжба на Р.М.Д., ЕГН **********.***, чрез
адвокат И.С. *** съдебен адрес:*** против С.Ч.Ф., ЕГН **********,***.
Обвинението е за извършено на 09,10,2015г. от подсъдимия спрямо тъжителя
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес е предявения от тъжителя граждански иска
против подсъдимия за сума в размер на 3500 лв. като обезщетение за причинени с престъплението по чл.130 ал.1 Нк
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.04.2015г. до окончателното
й изплащане.
Конституиран като
граждански ищец в процеса бе тъжителя.
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимия да бъде признат за виновен и гражданския иск - уважен в пълен
размер. Претендира разноски.
Защитникът оспорва
доказаността на обвинението, пледира оправдаване на подсъдимия и съответно-
отхвърляне на предявените искове.
Подсъдимият не се признава за
виновен и настоява да бъдат оправдан.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
На 09.10.2015г. (петък)
тъжителят отишъл на гости на своя съсед Л.Т.. Пристигнал с автомобила си в близост до дома
му и паркирал. Встрани се намирала
пейка, на която седяла св. И..
След като слязъл от автомобила си, тъжителят
чул гласа на съседката си св. И.Д., която го питала защо я псува. Тъжителят
отрекъл, а И. повикала съпруга си св. Д. .
Последният, заедно с
подсъдимия Ф. и св. П., излязъл навън. Неочаквано
за тъжителя, подсъдимият го блъснал силно с ръка по главата, в резултат на
което тъжителят паднал и се наранил. Докато бил на земята подсъдимият го ударил
още няколко пъти в тялото и започнал да го рита. Намесил се Л. Т., който успял
да го отдръпне.
След като успял да се изправи
и да се отдръпне, тъжителят подал сигнал на ЕЕНСП 112. На място пристигнал дежурен
автопатрул, в състава на който били свидетелите Т. А. и К., които извършили
проверка по оплакването на тъжителя.
На 12.10.2015г. посетил
съдебен лекар - д-р П. М., който го освидетелствал и му издал СМУ №118 / 2015г.
, в което отразил обективирани кръвонасядания и охлузвания по главата и горните
крайници, като причинили болки и страдания.
На 04,04,16г. тъжителят подал
настоящата тъжба, с която предава на съд подсъдимия за извършено спрямо нея
престъпление против личността и съответно по чл. 130, ал.2 от НК.
Още в началото следва да се уточни,
че предложената от тъжителя правна квалификация на инкриминираната телесна
повреда не е съответна на инкриминираните обстоятелства, сочещи причинени
кръвонасядания, които според константната съдебна практика съставляват
увреждания с разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. От значение за изправността на тъжбата като акт, с който се подвига
обвинение за престъпление от частен характер обаче, е отразяването на достатъчно
обстоятелства по извършване на деянието,
което се приписва на предаденото на съд лице.
В случая проведеното съдебно
следствие установи всички обстоятелства в предмета на доказване. Сформираната
доказателствена маса, позволила изолирането на значимите фактически данни, е от
различни по своя вид и по съдържание компоненти. Събраха се гласни и писмени
доказателства , изслуша се съдебен лекар по отношение на вида и характера на
телесните увреждания на и механизма на
тяхното причиняване.
Всъщност фактът на самото увреждане на
тъжителя и начинът, по който последното е било причинено не са спорни. Не се
спори по делото, че на инкриминираната дата тъжителят паднал и от това
падане получил увреждания по тялото. От
една страна такива твърдения са заявени още с тъжбата, от друга страна-пред
съдебния лекар, отразил ги като анамнеза в СМУ 118/2015г. и на трето място -
всички гласни доказателствени средства сочат еднозначно, че тъжителят паднал на
земята и се наранил.
Противоречията в твърденията
на очевидците на този инцидент се отнасят до причината, довела до падането на
тъжителя. Твърденията на тъжителя в
тъжбата и пред съдебния лекар ( виж СМУ), че падането било следствие на удар,
нанесен му от подсъдимия се отричат от
последния и от свидетелите И. и Д. Д. и П.. Тези свидетели се представят като
очевидци на срещата между тъжителя и подсъдимия пред двора на последния и
заявяват еднопосочно (л.50, л. 85), че
видели как тъжителят сам пада, докато разменял няколко думи с подсъдимия, който
дори не го бил доближавал.
Въпреки наличната
еднопосочност в тези твърдения, Съдът не ги кредитира с доверие. Причината е в
потвърдените съмнения за заинтересованост у всеки от тях, породена от връзката,
която има с тъжителя. Свидетелката Д. е сестра на съпругата на подсъдимия,
респ. св. Д. е неин близък родственик по сватовство ( от втора степен) , а св. П.
е в облигационни отношения с Д. по повод строеж на хале в база, която обаче се
ползва и от семейството на подсъдимия ( виж обясненията му на л. 95, гърба). Показанията на тази свидетели, подкрепящи защитната
теза, са напълно обусловени от отношенията с подсъдимия, поради което са заинтересувани от изхода на делото. При това, този извод следва не само от отношенията с подсъдимия.
Твърденията на подкрепящите
защитната версия свидетели са опровергани от други доказателствени средства,
които не могат да бъдат уличени в недостоверност поради някакъв интерес на
източника.
На мястото на инцидента е
присъствала св. И. - и то на онази пейка, на която свидетелите ангажирани от
страна на подсъдимия твърдят, че тъжителят при падането се ударил. Св. И. живее
в съседство на двете страни по делото,
тъй като домът на Добреви и базата, ползвана от Д. и от семейството на
подсъдимия са съседни.Непосредствените впечатления на Съда са, че споделеното
от тази свидетелка е достоверно. Тя е възрастна, 83-годишна жена, която сама
призна, че за първи път попада в съдебна зала, което бе причина за неприкрито
притеснение, породено от изпитвания институционален респект. Напълно
добросъвестно И. сподели, че се намирала
на пейката, непосредствено до която се развил инцидента. Св. Д. заяви неистина като отрече И. да е била
на пейката по време на срещата на подсъдимия с тъжителя и заяви, че тя дошла
впоследствие, но причината Д. да твърди този неверен факт вече се коментира
горе.
Тук следва да се сподели още един безспорен факт - трайно
нетърпимите отношения между от една страна - ползващите селскостопанската база
семейства на Д. и С.Ф. и от друга страна - Добреви, доскорошни съползватели на
базата и техниката, по повод на които отношения настъпил и раздора помежду им.
Това не е първият инцидент между конфронтираните страни, за който е било
образувано наказателно дело. С присъда
по НЧХД 1342/2015г. състав на ПРС е признал за виновна св. Ив. Д. за причинена
на съпругата на тъжителя лека телесна повреда, като в хода на въззивното
производство е постигната спогодба. Така, че отношенията са крайно изострени,
нетърпими и както признават участниците по делото - наситени с непрестанни провокации
и дразги ( виж показанията на св. П.).
Част от тези отношения на
едната или другата страна не е св. И.. За нея Съдът не откри причина да има
интерес от заявяването на факти в полза на която и да е от двете страни в
конфликта. Тя е станала неволен свидетел на процесния инцидент, докато просто е
седяла на пейка на улицата, в непосредствена близост до която се е развил.
Според нея (л.21, гърба), с пристигането си до тъжителя, подсъдимият му нанесъл
удар, от който тъжителят паднал на земята, след което му нанесъл още няколко
удара и дори го ритал, докато бил на земята, като преустановил нападението си
след намесата на съседа Л.Т.. Тези твърдения съответстват напълно на заявеното
първо пред съдебния лекар и впоследствие с тъжбата, което сочи на една
последователност в твърденията на тъжителя ( депозирана пред различни органи и
в продължителен период от време , тъжбата е подадена на финала на шестмесечния
срок за нейната допустимост).
След като инцидентът се е развил в петъчен ден
( а видно от справките за ЕЕНСП л.30 и след 18.30ч .), тъжителят е посетил
кабинет по Съдебна медицина в първия делничен ден - понеделник, 12,10,15г. Дал предварително сведение, че бил ударен с
юмрук от Ф. в лявото слепоочие ( л.7) и паднал, при което се ударил. Първият впечатляващ факт по повод тази
анамнеза е директно уличения причинител на удара, предизвикал и падането. Защо
тъжителят да уличава директно и именно подсъдимия Ф.?? Заедно с него е бил и св. Д., с когото е в
също толкова изострени отношения и стои логичния въпрос, ако лъже, че е
ударен, защо не е уличил Д. или дори и
двамата? Отговорът е, че тъжителят твърди истината, споделяйки директно име на
съдебния лекар, отразил го в анамнезата.
Вярно е обаче, както настоява
защитата, че в СМУ липсват констатирани увреждания от удар в лявото слепоочие,
а такова също е споделено от тъжителя. Според изслушания експерт по изготвената
СМЕ, би следвало освидетелствалият пострадалия лекар да е обърнал внимание на
мястото, където е заявено, че е попаднал първия повалящ удар. Наред с това
обаче вещото лице призна, че при липсата на такива увреждания, тази липса не се отразява в медицинската
документация. И което е особено важно
(виж разпита на експерта л. 86) - че е
възможно повалянето на земята да се дължи не на удар, а на оттласкване,
отблъскване, което да е причинило това поваляне и което субективно да е било
възприето от жертвата като удар. Призната
от експерта е въобще възможността въздействието върху тъжителя да е било
такова, че да го е повалило, но да не е оставило видими следи или да такива да
е имало, но за трите дни до освидетелстването да са били заличени от
оздравителния процес.
Това признание практически
остави отговора на въпроса какво е
причинило падането на тъжителя на доказателствената съвкупност, респ. на
дължимия от Съда неин анализ с оглед наличните противоречия. Защото описаните в
СМУ увреждания по дясната страна на
тялото ( десни слепоочие, лакът, мишница) е експертно установено, че може да са
причинени от падане, тъй като се намират
на периферни области и са от една и съща страна на тялото. А това, че тъжителят
се е ударил като е паднал се заявява още с тъжбата.
Причината за падането се
установява от показанията на св. И. , която е имала непосредствени впечатления,
намирайки се точно до двамата мъже.
Нейните твърдения са подкрепени от показанията на съпругата на тъжителя
- св. Д.. Въпреки споменатата юридическа
връзка с тъжителя, а Съдът не констатира недобросъвестност от Д.. Тя признава
добросъвестно, че не е било на мястото на инцидента и впоследствие узнала от св. И. и
тъжителя за нанесения на последния от тъжителя побой. Д. ясно споделя
само факти, които са били възпроизведени от св. И. и от Л.Т., без да добавя,
без да коментира , въпреки очаквания субективен аспект, който има с оглед
отношенията си с пострадалия. Възпроизвежда как И. й споделила, че докато
седяла на пейката видяла как Ф. му нанесъл побой. Това й споделил и Л.Т., като
следва да се отбележи, че неговото присъствие на инцидента се сочи и от св. И.,
което от една страна прави този факт верен и от друга - е гаранция за
добросъвестността на Д. .
За самия инцидент и за защита от
посегателството върху него тъжителят подал незабавно сигнал на телефона за
спешни повиквания ЕЕНСП 112 , като поради бавното отзоваване на органите на РУП
Пазарджик, към които е насочен сигнала , има четири обаждания към тел. 112 от
телефона, ползван от тъжителя - справки на л. 30 и 46.
Накрая - потвърдено е дори и твърдението на
тъжителя за описаната в тъжбата, предхождаща инкриминираната физическа, словесна
агресия на подсъдимия, - тя била породена от подадена от тъжителя жалба, която
е приобщена на л. 4 и 5 която всъщност се отнася до процесния инцидент, описан по същия начин.
При този анализ на доказателствените източници
Съдът взе непоколебимо решение, че тъжителят е бил повален на земята от
подсъдимия и при падането му са били причинени описаните в СМУ увреждания по
тялото - кръвонасядане по лявата слепоочна област 3/3,5 см. с охлузване около
него 1/1,5 см. синкаво кръвонасядане по кожата на десен лакът с размери 5/4 см.
и овално кръвонасядане по кожата на дясна мишница в горната й трета по външната
повърхност с размери 3/2 см. Кръвонасяданията, тъй като съставляват вътрешни (под
кожата) кръвоизливи са били свързвани в константната съдебна практика с разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, тоест квалифицирани са като лека
телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. Налице
са повече от едно увреждане от еднакъв вид и степен на засягане на телесния
интегритет, но в този случай се касае до причиняването на една повреда, защото
в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на едно и също престъпление. (т. 18, ППВС 3/79 г ).
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията си. От значение за
изясняване на формата на вина е фактът, че процесните увреждания са причинени
от падането, а не от самия удар, който го е предизвикал. Настъпилите увреждания
деецът е предвиждал като вероятно възможни последици от своето противоправно
действие, към настъпването на които обаче се е отнасял безразлично; допускал е
тяхното настъпване.
По отношение на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по
чл. 130, ал.1 от НК се констатира наличие на предпоставките по чл. 78, ал.1 от НК: с оглед вида и размера на предвиденото наказание; необременения статус на
дееца и липсата на причинени с престъплението имуществени вреди, които да са
останали невъзстановени. Поради това подсъдимият бе освободен от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1200 лв.,
който съобрази факта, че се касае до четири отделни увреждания, едното от които
причинено в уязвимата слепоочна област, а друго ( по крайник) - с размери 5/4 см
.
Установи се, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия, поставено в нормативната рамка на чл.
130, ал.1 вр. НК, са били причинени
неимуществени вреди на пострадалия тъжител. Несъмнено е, предвид характера,
броя и степента на телесните увреждания - увредени са били различни органи - налично
нараняване по главата и то в деликатната слепоочна област, сериозно по размери
кръвонасядане на горен крайник - с размери 5/4 см., че тъжителят е търпял болки
и страдания, за които свидетелства и св. Д.. Прецени се, че следва увреденият да
бъде обезщетен от причинителя на телесните увреждания. Тъй като липсват данни
за продължителността на болките и
страданията, а са налице само
такива за броя и степента на
уврежданията, се удовлетвори гражданската претенция до 2500 лева, които подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя, като до пълния размер - 3500 лева искът се отхвърли като
неоснователен. Уважи се и акцесорния иск за лихви върху тази сума от датата на
деянието 09,10,15г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият се осъди да заплати:
на тъжителя сторените от него разноски по делото в размер на 493,02 лева; а на
ПРС - разноски в размер на 30 лв., ДТ
върху уважения гр. иск - 100 лв. и 5 лв.- при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: