Решение по дело №892/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 431
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 13 септември 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220200892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 17.07.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 10.06.2019 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.  БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 892/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „УЕЙБИН” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя  Д= С= против НП № 399420-F433716 от 18.01.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. /шестстотин лева/ на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Навеждат се и доводи за наличието на маловажен  случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.

 Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след като била извършена оперативна проверка от служители на НАП на 24.10.2018г. в 14.30 часа, в търговския му обект – магазин, находящ се гр. П= ул. „Л= Б=” № 1. В хода на проверката се установило, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства на МФ, било допуснало нарушение на разпоредбите на същата. Това станало ясно след извършена контролна покупка на чанта на обща стойност 29.00лева, платени в брой от Д.В.Д. /проверяващ/, непосредствен опреди преди легитимацията и започване на проверката. За извършената покупка бил издаден фискален бон /ФБ/ № 0018072/24.10.2018г. от регистрираното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/, модел „Датекс DP-55KL” с ИН № DT347523 и ФП 02644041, като се установило, че цитирания ФБ не съдържал задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно: наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове на закупени стоки или услуги. Установеното нарушение първоначално било документирано със съставения на мястото на проверката  ПИП № 0377973/24.10.2018г. Същото не водело до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение по чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,  против търговеца бил съставен АУАН № F433716 от 29.10.2018 год.   Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на пълномощник на дружеството на 13.04.2018 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 22.04.2018 год. – първи присъствен ден понеделник, след неработния ден /20.04.2018г. - събота, в който е изтекъл срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН и следващият неработен ден – неделя 21.04.2019 година.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Д.Д. и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18, която  правна  норма императивно предвижда, че:Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:

т.7. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС, а т.4 от тази правна норма разписва, че с тази наредба се определя и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Видно е от иззетия по време на проверката и приобщен като писмено доказателство по делото фискален бон /ФБ/ № 0018072/24.10.2018г. /лист 16-гръб от делото/, издаден след гореописаната контролна покупка от проверяващите, от регистрираното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, подробно посочено по-горе,  същият не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно: наименование на стоката, количество и стойност по видове на закупени стоки. В него единствено е отразена „обща сума” - 29.00лв., платено в брой - 29.00 лв. и че е бил закупен 1 артикул, но по никакъв начин не става ясно, какъв е този артикул, т.е. какъв е видът на закупената стока и какво е количеството на закупената стока. Това, че е отразено закупуването на един артикул не означава автоматично, че е ясно колко бройки или какво количество от този артикул стоки са били закупени, защото няма съмнение, че в магазина фигурира като артикул например чанта, но от този артикул могат да се закупят едновременно няколко бройки, което неминуемо следва да е отразено в касовия бон.

Тук е мястото да се отбележи, че в НП е посочено, че в процесния ФБ не бил отразен и код на данъчна група на закупената стока. Съдът обаче констатира, че на реда над отразеното „Обща сума  29.00” е записано „ДП 01  29.00 Б”, като изписаната буква „Б” е именно код на съответната данъчна група на стоката, което съответства на нормативно определената данъчна група по чл.27 ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 „група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност”. Това обаче не прави вмененото административно нарушение несъставомерно, защото както вече се посочи във ФБ не са отразени наименованието, както и  количеството и стойност по видове на закупената стока.

От показанията на актосъставителя и от отразеното в протокола за извършената проверка съставен на място в обекта на дружеството стана категорично ясно, че успоредно с издаването на фискалния бон била издадена и друга бележка от принтер, на която бележка било отразено, че се закупува чанта, т.е. бил посочен вида/наименованието на стоката, но отново не ставало ясно колко бройки са закупени и какво е единичната им цена, нито пък към коя данъчна група спада съответната стока – чанта. Стана ясно и това, че тази допълнителна бележка била издадена от нефискален принтер, който нямал нищо общо с фискалното устройство в обекта, т.к. този принтер не бил свързан с него, а с лаптоп, с инсталирана програма на китайски език, но разпечатването на нефискалния принтер ставало на български език. Стана ясно и това, че разпечатаното на тази допълнителна бележка от нефискалния принтер не постъпвало като информация в НАП, т.к. само фискалното устройство, издаващо съответните фискални бонове /касови бележки/ било свързано със системата на приходната администрация.

При така установеното съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.

                Несъстоятелно е възражението на пълномощника на дружество в смисъл, че нарушението не било извършено, т.к. в процесния ФБ се съдържали всички необходими реквизити. Како вече се изясни подробно по-горе, в него се съдържа единствено кода на данъчната група, но не и наименованието, както и  количеството и стойност по видове на закупената стока. Отделно от това, при елементарен преглед на процесния ФБ № 0018072/24.10.2018г. може да се констатира, че той по никакъв начин не съдържа дължимата информация съобразно образеца на „Стандартен фискален бон”, регламентиран в Приложение № 1, т.V, бук.”а” към Наредба Н-18, според който образец се отбелязва първо наименование на стоката, единична цена, количество, сума според количеството, междинна сума, след това обща сума за всички видове стоки и накрая дължимо в брой.

Не може да бъде споделено и възражението, че нарушението съставлявало маловажен случай. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия казус се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл.28 от ЗАНН според този съдебен състав се явява неприложима. Напротив, нарушението е със завишена степен на обществена опасност най-малкото, защото с така издадения фискален бон конкретният потребител, при необходимост да рекламира стоката, не може да докаже, какво точно е закупил, в случая, че стоката е била чанта, както и колко точно чанти е закупил /една или повече/ и колко точно е платил за всяка от тях. Това, че успоредно с фискалния бон е била издавана и някаква допълнителна принтирана бележка също на прави нарушението малозначително, т.к. тази бележка не е издадена от съответното фискално устройство, респ. нейното издаване или неиздаване във всеки случай не подлежи на контрол от приходната администрация, доклкото това е е регламентирано в наредбата по чл.118 ал.4 от ЗДДС, а накрай и заради това, че и в тази бележка не е посочено подробно какво количество стоки се закупува и каква е тяхната цена по видове.

При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, правилно е наложил санкцията  в размер близък до минималния, а именно от 600 лв., с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН. Очевидно размерът на санкцията е със 100 лева над минимума, т.к. е отчетено, че се касае за голям търговдски обект, доколкото в ПИП е отразено, че той е с площ 350 кв.м и с множество продави артикули, както и че в процесния ФБ няма три задължителни реквизита – наименование на стоката, количество и единична цена.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП № 399420-F433716 от 18.01.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което на „УЕЙБИН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя  Д= С=, на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

 

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: