Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13682/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 04.07.2019 г. на „Б.“ ЕАД чрез юрк. Д.П.срещу Решение № 109063 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 68240/2016 г. на СРС, с което са отхвърлени искове по чл. 208 КЗ (отм.) вр. § 22 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Б.“ ЕАД срещу „З.Б.В.И.Г.“ АД за сумата от 4086,37 лв. - застрахователно обезщетение при настъпило събитие от 28.11.2013 г. - разрив с дължина около 1 м на тръба на газопроводно отклонение с нарушаване на нейната цялост в землището на с. Трудовец, общ. Ботевград, обл. Софийска, което събитие попада в покрития по застраховка, обективирана в застрахователна полица № , риск „експлозия“, за вреди, изразяващи се в загуба в деня на събитието на количество природен газ в обем 6696 Nm3, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.11.2016 г.) до окончателното плащане; сумата от 1247,16 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.11.2013 г. - 28.11.2016 г.; сумата от 2270,81 лв. - застрахователно обезщетение за загубено на 19.12.2013 г. количество природен газ с обем 3721 Nm3 вследствие на ремонтни дейности по отстраняване на аварията, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.11.2016 г.) до окончателното плащане и сумата от 679,79 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 19.12.2013 г. - 28.11.2016 г.
Твърди, че съдът правилно приел, че на 14.01.2013 г. между страните по делото е сключен застрахователен договор по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ за конкретно количество природен газ, находящо се в подземно газохранилище „Чирен“, газопреносната система и транзитната система на ищцовото дружество, както и че е неотносим въпросът за собствеността на природния газ. Неправилно е прието възражението за наличие на изключен риск по б. „О“ от раздел III „Специални изключения“ от Общите условия на застраховката поради недобро качество на процесните тръби, тъй като видно от представените доказателства тръбите са били изпълнени качествено при заводски условия, потвърдено от Сертификати, цитирани в жалбата. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „З.Б.В.И.Г.“ АД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието за основателно възражението на ответника за наличие на изключен риск по б. „О“ от раздел III „Специални изключения“ от Общите условия на застраховката поради недобро качество на процесните тръби. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и некачественото изпълнение на тръбопровода.
От Комбинирана застрахователна полица № 2200130100P000029 ведно със Спецификация, и двете от 14.01.2013 г. се установява, че към 28.11.2013 г. и 19.12.2013 г., на които е изпуснато съответно количество природен газ, между страните по делото е налице застрахователен договор при Общи условия на комбинирана застрахователна полица „Имущества“, по силата на който ответникът се е задължил да обезщети ищеца при настъпването на определени застрахователни рискове относно природния газ по местонахождение, описано в горната спецификация (I - 7, 16). В случая е изпуснат природен газ от газопреносната система, който е застрахован при основно покритие, допълнителни покрития и специални условия съгласно спецификацията (I - 17).
Неоснователно е възражението на въззиваемия за липса на материалноправна легитимация на ищеца. Интересът от застраховане, който следва да бъде обсъден във връзка с легитимацията, не винаги е обвързан от притежанието на право на собственост върху застрахованата вещ или части от нея. Към момента на сключване на договора за застраховка за ищеца съществува потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди при накърняването на застрахованото благо, независимо че не е негов собственик. Ищецът е комбиниран газов оператор, лицензиран да осъществява пренос и съхранение на природен газ на територията на Република България и в съответни други държави. Загубата на природен газ, причинена вследствие авария на газопровода, има финансово отражение, водещо до намаляване на неговия патримониум (Решение № 62 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1824/2018 г., I т. о.; Решение № 109 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 91/2009 г., I т. о.).
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено основното и допълнителното заключение на съдебната техническа експертиза (СТЕ).
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че процесните вреди не са в резултат на експлозия, тъй като не е доказано настъпването на застрахователно събитие. Не се спори между страните, а това се установява и от Заявление от 29.12.2013 г. на „Булгартрансгаз“, Авариен протокол, Констативен протокол, и Ревизионен акт от 28.11.2013 г., неоспорени от ответника, както и от Протокол от 02.12.2013 г. и Протокол от 20.12.2013 г., че на 28.11.2013 г. в землището на с. Трудовец, общ. Ботевград на тръбата на газопроводно отклонение за АГРС-Правец е настъпил разрив, а на 19.12.2013 г. са извършени съответни ремонтни работи, за което ищецът е изготвил Претенция за обезщетение от 19.04.2016 г. (I - 21-24, 20). В резултат на разрива е изпуснато количество природен газ в размер на 6 696 м3, а в резултат на ремонта поради разрива - в размер на 3 721 м3, с парична равностойност съгласно цени по Решение на ДКЕВР от 27.09.2013 г., изчислени без цена за пренос на природния газ през газопреносната мрежа, в размер съответно на 4 086,37 лв. и 2 270,81 лв., както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 41г, 83).
От Авариен протокол, Ревизионен акт от 28.11.2013 г. и Заявление от 29.12.2013 г. на „Булгартрансгаз“ се приема, че е настъпила авария в газопроводно отклонение в резултат на експлозия по смисъла на определението за експлозия съгласно горепосочените общи условия (I - 12), при която са разкъсани надлъжни заваръчни шевове на тръбите, както се потвърждава и в основното заключение на СТЕ (I - 21, 19, 112, 83, 85). Експлозията е настъпила при периодична проверка на процесния газопровод с увеличаване на налягането поне до 50 bar видно от Констативен протокол от 02.12.2013 г. и Ревизионен акт от 28.11.2013 г., както се потвърждава и в основното заключение на СТЕ и устното изложение на вещото лице (I - 23, 112, 82, 84, 142). Касае се за загуба на природен газ вследствие на авария и ремонтно-възстановителни дейности във връзка с някое от покритията на застрахователната полица, в случая поради експлозия по т. 1 от основното покритие, тоест налице е покрит риск поради реализирано специално условие в обхвата на застрахователното покритие съгласно спецификацията (I - 17).
От преведени на български език сертификати 614-616, и трите от 12.05.1986г. се установява, че тръбите в процесния газопровод ф 159х5, положени в него (вж. I - 105), са изпитани чрез хидростатично налягане на 100 bar, преминали са теста без деформация или утечки и към същата дата са отговаряли на техническите изисквания за изграждане на газопровода, както се потвърждава и в допълнителното заключение, като е издадено разрешително за въвеждане в експлоатация на газопровода от 05.10.1989 г. (I - 128-132; 138; 89). Работното налягане на тръбите в газопровода е 55 кг/см2, а пробното налягане – 69 кг/см2 според т. 3 и т. 4 от работния проект на „Химкомплект“, както е посочено и в устното изложение на вещото лице (I - 101, 142). Според Авариен протокол при обследванията на тръбите по метода на безразрушителния контрол е установено недобро сплавяне на основен метал при електросъпротивително заваряване на тръбите Dn150 при заводски условия, което е довело до разкъсване на надлъжни заваръчни шевове на тръбите и изпускане на пренасяния чрез тях природен газ, както е посочено и в основното заключение (I - 84, 137). Този извод остава непроменен и в допълнителното заключение, при чието приемане вещото лице изрично заявява, че повишеното налягане не е причина за настъпване на аварията, тъй като тръбите са изпитани за издръжливост до 100 bar, което е повече от работното и проектното налягане по работния проект на „Химкомплект“, както и от налягането по време на периодичната проверка (I - 138, 142).
Касае се за лошо изпълнение като изключен риск съгласно т. III „Специални изключения“, б. „О“, клауза 001 „Пожар и други опасности“ от горепосочените общи условия, към които препраща спецификацията (вж. таблица „Изключения“, I - 17, 13), поради което не се дължи обезщетение при загуба или повреда на застрахования природен газ, изпуснат поради авария и ремонтни дейности във връзка с аварията. Неоснователността на исковете по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) влече неоснователност и на исковете по чл. 86 ЗЗД поради тяхната акцесорност.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. при липса на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалният интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109063 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 68240/2016 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.“ ЕАД, ЕИК: ********** да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********* сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.