РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7896
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело
частен характер № 20251110206043 по описа за 2025 година
установи следното:
Делото е образувано по депозирана в Софийски районен съд частна тъжба от П.
Е. М., подадена чрез адв. И. Л.-САК срещу М. К. Я..
С разпореждане рег.№5695/02.05.2025 г. съдията-докладчик е констатирал, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 НПК и е дал конкретни указания за
привеждането й в съответствие с изискванията на закона, като е определен 7-дневен
срок за това, считано от датата на поучаване на препис от разпореждането.
За това разпореждане, ведно с препис от самото разпореждане е съобщено на
частния тъжител П. Е. М., чрез адв. И. Л. на 14.05.2025 г. и на 20.05.2025 г., като
причината за двукратното връчване не е известна на съда.
По делото на 20.05.2025 г. е постъпила молба от П. Е. М., чрез адв. И. Л., в
изпълнение на указанията, дадени с разпореждане рег.№5695/02.05.2025 г. на съдията-
докладчик, но с тази молба не са отстранени констатираните нередовности в тъжбата,
като съображенията за това са следните:
В разпореждане рег.№5695/02.05.2025 г. е констатирано, че „в тъжбата не са
посочени по ясен начин мястото, времето и начинът на извършване на деянията,
които касае тъжбата.
По отношение, както на деянията от 2022 г., така и на деянието от 2024 г. не
са посочени време /дата/, място и обстоятелства по извършване, като деянията са
описани изключително общо и схематично и това описание не дава възможност да се
очертае, както предметът на обвинението, така и не дава възможност за
упражняване на правото на защита срещу повдигнатото обвинение.
1
За деянието от 2022 г. не е конкретизирано кога, къде и пред кои съседи е
разпространявана процесната информация, а за деянието от 2024 г. също не е
посочено кога, пред кой съд, и при какви обстоятелства е извършено деянието и в
какво точно се изразява то.
И за двете деяния не е посочено кога е узнал тъжителят, за да може да се
прецени спазването на срока по чл. 81, ал.3 НПК.“
Освен това, с горното разпореждане е констатирано, че „От съдържанието на
тъжбата не става ясно в какво се изразява приписването на престъпление,
квалифицирано като „опит за измама“, тъй като съгласно съдебната практика при
повдигнато обвинение за осъществяване на изпълнителното деяние „приписване на
престъпление“ от състава на чл.147, ал.1 НК, следва да са ясно посочени
обективните признаци от състава на престъплението, което се счита, че е
приписано на частния тъжител.“
Не на последно място е констатирано, че „в тъжбата е налице неяснота и
относно времето на извършване на деянията, доколкото първоначално се твърди, че
те са извършени през 2022 г. и 2024 г. /без посочени конкретни дати/, а от
съдържанието на предявения с тъжбата граждански иск за неимуществени вреди е
видно, че се претендира законна лихва от датата на увреждането, като се сочи м.
януари 2023 г.“
В молбата от 20.05.2025г. е уточнено, че деянието от 2022 г. е извършено на
29.09.2022 г., когато е било проведено Общо събрание на собствениците на имоти на
административен адрес: *******, и се изразило в това, че М. К. Я. разгласила устно и
писмено /чрез протокола от Общото събрание/ позорни обстоятелства за тъжителя П.
Е. М., както и му приписала престъпление /опит за измама/, като казала и написала в
протокола за ОС, че той се опитва да излъже и заблуди съседите си и нея относно
притежаването на 2.686% идеални части от правото на собственост на ПИ с
идентификатор 68134.1935.2156.
На следващо място, в молбата от 20.05.2025 г. се уточнява, че протоколът от
проведеното Общо събрание на 29.09.2022 г. е бил разпространен на собствениците на
имоти на административен адрес: ******* на дати 08.10.2022 г. и 10.10.2022 г., като
съдът приема, че се твърди, че и частния тъжител, като един от тези собственици е
узнал за съдържанието на този протокол най-късно на 10.10.2022 г.. Считано от тази
дата, 6-месечният срок за подаване на тъжбата, предвиден в чл.81, ал.3 НПК е изтекъл
на 10.04.2023 г., с оглед на което, подадената на 23.04.2025 г. тъжба е недопустима,
като подадена след изтичане на срока по чл.81, ал.3 НПК. Следователно в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено.
За деянието, изразило се в устно разгласяване на горепосоченото твърдение пред
съседите си на проведеното общо събрание на 29.09.2022 г., въпреки даденото му
2
указание, частният тъжител не е посочил, кога е узнал, с оглед на което поради
неизпълнение на даденото указание и в тази част производството по делото следва да
бъде прекратено.
По отношение на деянието, описано в тъжбата, като: „Това невярно
клеветническо твърдение тя разпространява в 2024 г. и пред Съда на Република
България.“ в молбата от 20.05.2025 г. е уточнено, че същото е извършено на
„31.01.2025 г. СРС, когато се провежда първото по дело №19197/2024 г. на СРС, 38
състав о.с.з. и се приема писменият отговор на ответницата М. К. Я.“, но въпреки
дадените указания не е уточнено в какво точно се е изразило деянието, за което се
повдига обвинение на Я.. Препращането, с уточняване в скоби, да се види док. №5 към
тъжбата, не отменя задължението на частния тъжител да посочи ясно в какво се
изразява деянието, за което се повдига обвинение, тъй като е недопустимо неговото
виждане относно този въпрос да се замести от тълкуването на съда, извеждайки
предположения за евентуалното деяние въз основа на приложените доказателства към
тъжбата, най-малкото и поради това, че по този начин би се ограничило и правото на
защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата. С оглед на изложеното и
доколкото указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности в
тъжбата не са отстранени, и в тази част производството по делото следва да бъде
прекратено.
Горните съображения, налагат извод за наличие на основание за цялостно
прекратяване на производството по делото, от една страна поради това, че в указания
срок с депозираната по делото молба от 20.05.2025 г. не са отстранени нередовностите,
допуснати в тъжбата, за изпълнение на които са дадени указания с разпореждане рег.
№5695/02.05.2025 г. на съдията-докладчик, а също и поради това, че настоящият
съдия-докладчик установи, че деянието, описано в тъжбата, за което е повдигнато
обвинение на М.К. Я. изначално е несъставомерно - не представлява престъпление от
частен характер.
Съображенията на съда за горния извод са следните:
На М. К. Я. с частната тъжба на П. Е. М., подадена чрез адв. И. Л. реално е
повдигнато обвинение /въпреки, че с молбата от 20.05.2025 г. фокусът от същото е леко
изместен, като се наведени и допълнителни обвинения/, за това, че пред съседите си
разпространила невярна информация за П. М., а именно, че притежава определен
процент идеални части от правото на собственост на ПИ с идентификатор
68134.1935.2156, който не отговаря на действително притежаваните от него идеални
части. Този факт, независимо дали е бил разпространен пред съседи или пред съда, не
притежава характеристиката да е обективно позорен от гледна точка на общоприетите
виждания в обществото за неморално, укоримо и неправилно. Това е факт, който не се
доказва с твърдения, а подлежи на установяване със съответните писмени
3
доказателства и изчисления. Същият няма как да е от естество да се отрази негативно
на общественото мнение за дадено лице, в частност на частния тъжител, с оглед на
което независимо от това как се квалифицира от него /като клевета или приписване на
престъпление/ не представлява годно средство за извършване на престъплението по
чл.147, ал.1 от НК, наличието на каквото се претендира от частния тъжител.
По изложените съображения, съдията-докладчик намира, че тъжбата, с която е
сезиран не отговаря на изискванията за съдържание, предвидени в чл. 81 НПК, което
мотивира извод, че настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено.
За пълнота следва да се отбележи, че посочените с молбата-уточнение на
тъжбата нови деяния от 14.02.2023 г. и 19.02.2024 г. /с твърдения, че са реализирани
чрез даване на обяснения пред МПИ в 06 РУ-СДВР по пр.п.р №548/2023 г. на СРП/,
както и деянието от 16.05.2025 г., излизат извън първоначално определения с частната
тъжба предмет на производството, който не може да бъде разширяван, чрез
допълнителни твърдения, направени след депозиране на тъжбата, в която липсват
твърдения за тези деяния /нито като фактология, нито като дати/. С оглед датата на
последното деяние, което се твърди, че е реализирано след депозиране на частната
тъжба по настоящето дело, няма процесуална пречка същото да бъде предмет на
отделно производство, при спазване на срока по чл.81, ал.3 НПК за подаване на частна
тъжба за него.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.чл.24, ал.5, т.1 и т.2 от НПК,
Софийски районен съд, НО, 129 състав
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА тъжбата на П. Е. М., подадена чрез адв. И. Л.-САК срещу М. К. Я., по
която е образувано НЧХД№6043/2025г. по описа на СРС, НО, 129 състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №6043/2025г. по описа на
СРС, НО, 129-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му,
пред Софийски градски съд, по реда на Глава XXII от НПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на частния тъжител П. Е. М., чрез адв. И.
Л.-САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4