Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Елена, 6.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 149
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „М.” ЕАД
гр. София, представлявано от А.В. Д. и М.М., чрез пълномощника им адв. В.Г.,
против М.Д.Б. ***. В същата се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК било
образувано ЧГД № 54/2018 г. по описа на Районен съд – Елена. В рамките на
предвидения срок постъпило възражение срещу издадената заповед. В законоустановения
срок ищецът предявил иск за установяване на вземането си срещу ответника.
Ищецът твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на Договор за
далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 г., сключен с ответника М.Д.Б..
Съгласно същия ищецът предоставил на ответника далекосъобщителни услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите
се извършвали въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на
абоната. При сключване на договора „М.“ ЕАД уведомявал всеки абонат за
таксувания период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период можело да бъде извършвана едностранно от „М.“ ЕАД след предварително
уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождавало
абонатите от задължението за заплащане на дължимите суми. В срока на действието
на Договора за далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 г. ищецът издал
следните фактури:
- фактура
№ *********/19.08.2014 г., с падеж на плащане 03.09.2014 г., за отчетен период
от 16.07.2014 г. до 15.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 71.69 лв.;
- фактура
№ *********/19.09.2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен период
от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 67.63 лв.;
- фактура
№ *********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период
от 16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.12 лв.;
- фактура
№ *********/22.01.2015 г., с падеж на плащане 22.01.2015 г., за отчетен период
от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 532.00 лв.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочения договор и не е заплатил всички дължими към
оператора суми за потребните договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор едностранно да прекрати сключения договор с ответника и да му
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. По тази причина
същият на осн. чл. 86 от ЗЗД претендира и мораторна лихва за забава, начислена
върху главницата в размер на 38.43 лв. за периода от 05.11.2014 до 24.07.2017
г. Претендираната от ответника сума била в размер общо на 709.87 лв., а именно
главница 139.44 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги,
дължима по Договор за далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 г., сумата
532.00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 г., и сумата 38.43 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху фактура № *********/20.10.2014
г. Ищецът заявява, че има право да получава в срок всички дължими от абоната суми
за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок
всички суми по т. 34а – 34В от Общите условия. На следващо място клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора към датата на подписването
му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния
договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Клаузата
за неустойка фигурирала в приложенията към договора в Раздел „Отговорност“, а
именно: В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина договорът но отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за
прекратяване на договора следвало от 27.2 и чл. 54 от Общите условия. Неизпълнението
от страна на ответника да заплати сумите за потребените услуги довело до
прекратяване на договора и съответно до начисляване на договорна неустойка.
Видно от представения договор, ответникът се съгласил и приел Общите условия на
оператора за взаимоотношения с потребителите за мобилни телефонни услуги. Съгласно
същите „М.” ЕАД имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползване на предоставените услуги, като се предоставяла на последния възможност
в 15-дневен срок след издаване на фактурата да заплати посочената в нея сума. Неплащането на
същите обуславяло правото да прекрати едностранно договора, както и да начисли
обезщетение за неизпълнение – неустойка, което имало обезщетителен характер, а
не санкционен.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на „М.” ЕАД гр. София, че
ответникът М.Д.Б. му дължи сумата 709.87 лв., от които 671.44 лв. – главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги, както и мораторна лихва в размер на 38.43
лв. Претендира направените по делото разноски.
В допълнителна молба ищецът е уточнил
първоначалната такава, като е заявил, че предмет на така предявения иск е
сумата 709.87 лв., от които 671.44 лв. – главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги, както и мораторна лихва в размер на 38.43 лв.
Заявява, че не поддържа претенцията си относно сумата 38.43 лв., представляваща
мораторна лихва и се отказва от нея на осн. чл. 233 от ГПК. Уточнява, че
предмет на иска остава сумата 671.44 лв.,
т. е. главница и неустойка, както следва: 139.44 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 г., и сумата 532.00
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 г.
Във визирания едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника М.Д.Б..
В съдебно заседание ищецът „М.” ЕАД гр.
София не се представлява, но взема писмено становище, в което изразява становище
по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът М.Д.Б. се
явява лично. Същият заявява, че е сключил процесния договор с ищеца, както и че
не е правил никакви плащания по него.
С Определение от 6.11.2018 год. по гр.
д. № 149/2018 год. по описа на Районен съд – Елена е допуснато уточнение в
титулната част на исковата молба относно наименованието на ищеца, а именно от „М.”
ЕАД на „А1Б.” ЕАД.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка от
Търговския регистър с дата 8.05.2018 год. и справка от Търговския регистър с
дата 15.06.2018 год., ищецът „М.” ЕАД е
вписан в Търговския регистър и се представлява от А.В. Д. и М.М.. Впоследствие
е променено наименованието на същия от „М.” ЕАД на „А1Б.” ЕАД.
От Договор за далекосъобщителни услуги №
*********/16.06.2014 год., както и Приложение № 1 – Условия за ползване на
тарифни планове „Мтел Трансфер“ и Приложение № 3 – Ценоразпис за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги към него, се установява, че същият е
сключен между „М.“ ЕАД и ответника М.Д.Б., като първият се задължил да
предоставя на втория електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или
мрежа. Договорът бил обвързан с тарифен план „Мтел Трасфер L“ и бил сключен за срок от 24 месеца,
считано от подписването му.
Видно от представените по делото фактура
№ **********/19.08.2014 год. и Приложение А към нея, фактура №
**********/19.09.2014 год. и Приложение А към нея, фактура №
**********/20.10.2014 год. и Приложение А към нея, сметка №
**********/22.01.2015 год., същите са издадени от ищеца за ползваните от
ответника електронни съобщителни услуги за периода от 16.07.2014 год. до
15.08.2014 год. на стойност 71.69 лв., за периода от 16.08.2014 год. до
15.09.2014 год. на стойност 67.63 лв., за периода от 16.09.2014 год. до
15.10.2014 год. на стойност 0.12 лв., както и е начислена неустойка в размер на
532.00 лв.
По делото са представени Общи условия
за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
По делото е приложено ЧГД № 54/2018
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 39/26.01.2018 год. по ЧГД № 54/2018 год. по описа на Районен съд
- Елена била издадена Заповед № 39 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.01.2018 год., съгласно която длъжникът М.Д.Б. *** бил осъден
да заплати на кредитора „М.” ЕАД гр. София, представлявано от А.В. Д. и М.М.,
сумата 139.44 лв., представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год., за което били издадени фактура №
**********/19.08.2014 год., фактура № **********/19.09.2014 год. и фактура №
**********/20.10.2014 год., сумата 532.00 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год., за което била издадена фактура № **********/22.01.2015
год., сумата 38.43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата
0.12 лв. по фактура № **********/20.10.2014 год. за периода от 5.11.2014 год.
до 24.07.2017 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.08.2017
г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер
на 205.00 лв. Съдът е установил, че длъжникът М.Д.Б. не се намира на посочения
адрес в заявлението адрес. По тази причина била извършена справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 год. за адресната регистрация на последния, от която се
констатирало, че постоянният и настоящият му адрес съвпадат и са идентични с
посочения в заявлението. С оглед на това и в изпълнение на разпоредбата на чл.
47 от ГПК съдът е разпоредил залепване на уведомление на адреса. Длъжникът не
се е явил да получи книжата по делото в Община Златарица в определения
двуседмичен срок и връчителят е установил, че същият не пребивава на посочения
адрес. На осн. чл. 47, ал. 3, изр. 3 от ГПК съдът е разпоредил да се извърши
справка в ТД на НАП гр. Велико Търново, от която да е видно къде е
местоработата на длъжника М.Д.Б.. От последната е видно, че към настоящия
момент последният няма сключен трудов договор. С оглед на изложеното съдът е
приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК изпратеното съобщение на длъжника М.Д.Б.
следва да се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на Община Златарица. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Същият е предявил иск по чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за съществуване на вземането във
визирания едномесечен срок. С Определение № 241/6.08.2018 год. по ЧГД № 54/2018
год. по описа на Районен съд – Елена е обезсилена Заповед № 39 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.01.2018 год. в частта, касаеща
сумата 38.43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата 0.12
лв. по фактура № **********/20.10.2014 год. за периода от 5.11.2014 год. до
24.07.2017 год.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции
за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на
договор за далекосъобщителни услуги, признати в заповедното производство по
реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими
са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Освен това ищецът е предявил
установителен иск във визирания едномесечен срок и предявените искове напълно
съответстват на предявените претенции в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл.
422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото в нея основание. Това предполага установяване наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на същите, т. е. че е
осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги,
размера на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето
на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията,
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер. Доколкото неплащането на
претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в
процеса се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а
ответникът следва да докаже реципрочния факт, че е извършил всички дължими
плащания, ако направи такова оспорване. Отделно от това, ответникът следва да
докаже всички свои възражения.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014
год., регулирани от Общи условия, по който ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС.
Между страните не се спори (отделено е
за безспорно с доклада на съда), а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява наличието на облигационни правоотношения между тях по Договор за
далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 год., Приложение № 1 – Условия
за ползване на тарифни планове „Мтел Трансфер“ и Приложение № 3 – Ценоразпис за
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги към него. Видно от
последните операторът е предоставил на абоната електронни съобщителни услуги,
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и Общи
условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. От
това следва, че отношенията между страните се регламентират от сключения
договор и общите условия, които са неразделна част от него.
От Приложение № 1 – Условия за ползване
на тарифни планове „Мтел Трансфер“ към Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год., се установява, че на абоната е предоставен ценови
пакет „Мтел Трансфер L“
с месечна абонаментна такса 39.90 лв. за срок от 24 месеца. Срещу задължението
на оператора да предоставя услугата, абонатът е длъжен да заплаща нейната
месечна цена. Срокът за заплащане се урежда от Общите условия. Съгласно чл. 26
от Общите условия заплащането се извършва въз основа на месечна фактура,
издадена на името на абоната, като срокът за плащане е 15-дневен от датата на
издаване на фактурата.
Претенцията на ищеца за заплащане на
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год. се основа на следните издадени фактури, а именно: фактура
№ **********/19.08.2014 год., фактура № **********/19.09.2014 год. и фактура №
**********/20.10.2014 год. на обща стойност 139.44 лв. Задълженията по така
описаните фактури са с настъпил падеж. Не е налице плащане от страна на
ответника, поради което и предявеният иск за признаване за установена
дължимостта на сумата 139.44 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год., за което били издадени фактура №
**********/19.08.2014 год., фактура № **********/19.09.2014 год. и фактура №
**********/20.10.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата 139.44
лв., считано от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, е основателен и следва
да бъде уважен като такъв.
Съдът намира, че претенцията на ищеца
по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги в размер на 532.00 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава. Уговорената във договора неустоечна
клауза предвижда вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното му
прекратяване, чийто размер се определя от сбора на оставащите стандартни
месечни абонаменти такси от прекратяването до изтичане на уговорения в тях
срок. Съдът счита, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави в
съответствие с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС съдът следи служебно
за недействителността на договора, поради нарушаване на добрите нрави и без да
е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор
се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на
абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги
заплаща, но само когато такива са предоставени, респ. когато е осигурен достъп
до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си, респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е
уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване на договора излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно
обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Визираната
неустоечна клауза поставя в неравноправно и подчинено положение потребителя на
услугата спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени
индивидуално са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Дори обаче клаузата за неустойка да
беше валидна, по делото не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи
до възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност,
която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително
установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва.
В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем,
за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са
налице кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на
абоната и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на
неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни такси, дължими за
периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок.
Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в
приложените по делото Общи условия, като съгласно чл. 54.12 договорът се счита
за едностранно прекратен от доставчика, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Противно на
твърденията на ищеца и прекратяването на договора на визираното основание се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен
срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал.
1 от ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му
е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договора суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по
делото не се доказа в полза на ищеца да е възникнало действително вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на процесния Договор за далекосъобщителни
услуги № М4131211/16.06.2014 год. в размер на 532.00 лв., поради което исковата
претенция с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр.
с чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът съразмерно с уважената част
от исковете. За исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер
от 255.00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 75.00 лв. –
държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че
действително направените разноски от ищеца в исковото производство са в размер
на 205.00 лв., както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. От посочена сума следва да се присъди сума в размер на 53.73 лв.
съразмерно уважената част от исковете. Следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно
сума в размер на 53.73 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Б.
с ЕГН ********** ***, че М.Д.Б. дължи на „А1Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1309, район И., ул. „К.” № 1,
представлявано от А.В. Д. и М.М., сумата 139.44 лв. (сто тридесет и девет лв.
44 ст.), представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4131211/16.06.2014 год., за което били издадени фактура №
**********/19.08.2014 год., фактура № **********/19.09.2014 год. и фактура №
**********/20.10.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от 139.44
лв., считано от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата 532.00 лв. (петстотин тридесет и два лв. 00 ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № М4131211/16.06.2014 год., за което била издадена
фактура № **********/22.01.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 532.00 лв., считано от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Д.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на „А1Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1309, район И., ул. „К.” № 1, представлявано от А.В. Д. и М.М., направените
разноски по заповедното производство в размер на 53.73 лв. (петдесет и три лв.
73 ст.), както и направените разноски в исковото производство в размер на 53.73
лв. (петдесет и три лв. 73 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: