РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. Пловдив, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 2550 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.27, ал.5 от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Н.Д., с
ЕГН ********** ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5300#7 от 13.08.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”, с който на основание чл.18, ал.3, т.1 и ал. 4 б.“в“ във връзка с
чл.67 ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166
от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по отношение на Д.Н.Д. е определено държавно вземане,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “АЕП” от ПРСР 2007-2013 г.,
направление “Биологично растениевъдство” за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г.
във връзка с подадените от Д.Н.Д. общи заявление за подпомагане за 2011 с УИН
16/030611/03166, за 2012 с УИН 16/070612/20161, за 2013 с УИН 16/310513/33135 и
за 2014 с УИН 16/100614/46097 в размер на 1379,33 лв.
Според
жалбоподателя процесният АУПДВ е незаконосъобразен – постановен в противоречие с материалния
закон и при нарушение на процесуалните правила. Излага доводи за изтекла
давност и твърди, че вземанията немогат да бъдат събирани по принудителен ред.
В постъпила по делото уточняваща молба жалбоподателят счита, че не е
следвало да бъде започвано производство по издаване на АУПДВ, тъй като актът ,
въз основа на който производството е започнало е нищожен. Излага подробни
съображения за издаването на Актът за прекратяване на агроекологичния
ангажимент в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Иска отмяна на
АУПДВ.
Ответникът
по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. М., в съдебно
заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В постъпила по делото писмена защита излага подробни
съображения.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
След като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото няма спор, че жалбоподателят Д.Н.Д. е
земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители, регистриран с УРН 384375 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК), както и че същият е одобрен за участие по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., с направление
Биологично растениевъдство“.
На
26.04.2011г. Д.Н.Д. е подал заявление за регистрация 2011 с УИН 16/030611/03166
(лист 16-17), в което са посочени и схеми и мерки за подпомагане, сред които и
Агроекологични плащания /АЕП/. Към заявлението за регистрация са приложени и Таблица
на използваните парцели 2010г., заверено копие на лична карта, Уведомление от UniCredit
Bulbank, Данни за
стартирана проверка (лист 21). Няма спор и че Д.Н.Д. е подал и Заявление за
подпомагане 2011 от 30.05.2011г. (лист
21 гръб – лист 23), ведно с таблица на използваните парцели 2011 година и карти
на използваните БЗС-та (лист 25-27), както и Приложение за кандидатстване за
Агроекологични плащания 2011 (лист 28-31) и Общо заявление за плащания на площ
2011 (лист 32).
На
15.05.2012г. Д.Н.Д. е подал заявление за регистрация 2012 с УИН 16/070612/20161
(лист 84-85) с приложени Таблица на използваните парцели 2011г., заверено копие
на лична карта, Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“
2012 (лист 88-92). На 04.06.2012г. Д. е подал и Заявление за подпомагане 2012 (лист94
- 95), ведно с таблица на използваните парцели 2012 година и Приложение за
кандидатстване по мярка 214 АЕП с „отбелязване заявление за плащане“ (лист 97
гръб и сл.) и карти на използваните БЗС-та.
На
15.05.2013г. Н.Н.Д. (пълномощник на Д.Н.Д.) е подал заявление за регистрация
2013 с УИН 16/310513/33135 (лист 108-109) с приложени Таблица на използваните
парцели 2012г. и Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“
2013 (лист 112-116). На 29.05.2013г. Д. е подал и Заявление за подпомагане 2013
(лист 120 - 121), ведно с таблица на използваните парцели 2013 година и
Приложение за кандидатстване по мярка 214 АЕП с „отбелязване заявление за
плащане“ 2013 (лист 122 гръб и сл.) и карти на използваните БЗС-та.
На
26.05.2014г. Н.Н.Д. (пълномощник на Д.Н.Д.) е подал заявление за подпомагане
2014 с УИН 16/100614/46097 (лист 162-163) с приложени Таблица на използваните
парцели 2014г. и Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“
2014 (лист 164-166), както и карти на
използваните БЗС-та.
С
писмо изх.№ 01-6500/8105 от 15.09.2016г. (лист 204-205) на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
жалбоподателят е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ
"Земеделие" открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП". Като
основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при
извършените административни проверки на основание чл.65, ал.1 от Наредба №
11/06.04.2009 г. за спазване на поет 5-годишен агроекологичен ангажимент, е
установено, че Д. не е подал заявление за плащане по мярката
през кампания 2015 г. В акта е посочено, че съгласно чл.67, ал.1 от Наредба №
11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от ПРСР
2007г. - 2013г. земеделски стопани, които не подадат заявление за плащане по
време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова
помощ съгласно чл.18, ал.4 от Наредбата и се изключват за
подпомагане по мярка „Агроекологични плащания”.
На
09.08.2017г. Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо изх.
№ 01-6500/5300 (лист 212-213) за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 "Агроекологични плащания от ПРСР за кампания 2015 г. по
отношение на жалбоподателя по съображения, идентични с посочените в писмо изх.№
01-6500/8105 от 15.09.2016г.
Д.Н.Д.
е обжалвал административния акт за прекратяване на поетия от него
петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. С Определение № 1247 от 20.06.2018г. по адм. дело № 1629/2018г.,
жалбата на Д.Д. е оставена без разглеждане като недопустима и производството по
административното дело е прекратено. Така постановеното определение е оставено
в сила с Определение № 12016 от 09.10.2018г. по адм. дело № 10944/2018г. на
ВАС, трето отделение.
С
писмо изх. № 01-6500/5300#6 от 08.04.2019 г., Д.Н.Д.
е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК,
ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се
открива на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/ 5300
от 09.08.2017 г. и е указана възможността за представяне на възражения и
писмени доказателства в 7 –дневен срок от получаване на писмото. Видно от
приложеното на лист 10 по делото известие за доставяне, писмото е връчено на Д.
на 25.04.2019г., като няма данни по делото Д. да е подал възражение.
На
13.08.2020г. е издаден оспореният по делото Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/5300#7, с който по отношение на Д.Н.Д.
е определено публично държавно вземане в размер на 1379,33 лв., представляващо
подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 –
2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2011,
2012, 2013 и 2014 г. във връзка с подадените от Д.Н.Д.
Общи заявление за подпомагане за 2011 с УИН 16/030611/03166, за 2012 с УИН
16/070612/20161, за 2013 с УИН 16/310513/33135 и за 2014 с УИН 16/100614/46097.
Като основание за издаване на АУПДВ е посочено - чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б."4"
и чл.67, ал.1 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.165
и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП. В акта е изложено, че съгласно
чл.67, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007г. - 2013г. земеделски стопани, които не подадат
заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват
получената финансова помощ съгласно чл.18, ал.4 от Наредбата и се
изключват за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания”, както и че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с изх.№ 01-6500/ 5300
от 09.08.2017г. ДФЗ – РА е прекратил агроекологичния ангажимент на Д.Н.Д..
Изложено е още, че по заявленията на Д. са били изплатени
суми по мярка 214 АЕП, направление "Биологично растениевъдство, в общ
размер на 6896.64 лв., както следва: през първата година от ангажимента по
заявление за кампания 2011 г. АП 10 – 3986.70лв.; през втората година от
ангажимента: по заявление за кампания 2012: АП 05 – 0.00 лв.; през третата
година от ангажимента: по заявление за кампания 2013: АП 05 – 2909.94 лв.; през
четвъртата година от ангажимента: по заявление за кампания 2014: АП 05 – 0.00
лв. В тази връзка по делото са представени извадка за извършените плащания към жалбоподателя
Д. (лист 218-219).
В
акта е посочено още, че в съответствие с чл.18, ал.4, б."в" от
Наредба № 11/ 06.04.2009 г. Д.Д. следва да възстанови 20% от общата изплатена
сума по мярка 214, което се равнява на 1379.33 лв.
По
делото са приложени: множество Договори за наем на земеделска земя и Договори
за преаренда на земеделска земя; Удостоверение за участие в семинар; Декларации
за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин; Списъци с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях
документи; Договор за контрол и сертификация на биологично производство,
преработка, търговия с биологични продукти (лист 105 гръб и сл.).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – гр. Пловдив, намира следното от
правна страна:
Съдът
намира, че оспореният АУПДВ е издаден в рамките на правомощията на издателя си - заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. /лист
15/, Изпълнителният директор /ИД/ на ДФЗ делегирал на П.С.– заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия, сред които: „да издава и
подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми
и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания”; „да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване
на Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и
мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания”.
Оправомощителната заповед е издадена на основание
чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 и
чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ
по т.6.2 от протокол № 114 от 15.06.2017г. и с оглед оптимизиране дейността на
ДФЗ като разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания.
Към дата на издаване на оправомощителната заповед – 27.06.2017г., е изменена
разпоредбата на чл.20а ЗПЗП и според действащата редакция на чл.20а ал.4 –
преди изм. с ДВ бр.2 от 03.01.2018г. /доп., ДВ бр. 12 от 13.02. 2015г./, гласи,
че - Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
Възможността за делегиране на
административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да
делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, предвид и
текста на последвалото изменение на чл.20а с ДВ бр.2 от 03.01.2018г.: ал.3 /нова – ДВ, бр.
12 от 2015г., доп., бр. 2 от 2018г./ „Изпълнителният директор може да делегира
със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за
вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.”; ал.4 /нова – ДВ, бр. 12 от 2015г., доп., бр. 2 от
2018г./ „Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.”.
Съгласно чл.27 ал.5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Според чл.166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание
и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. 3ПЗП не определя правила за установяване на
публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава
актове с такова съдържание. Поради това, съгл. чл.166 ал.2, предл.2 ДОПК,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който
следва да издава актове за установяване на публични държавни вземания.
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на заместник
изпълнителния директор да издава АУПДВ по схемите и мерките за директни
плащания. Правомощието за издаване на актове за установяване на публични
задължения не се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие", тъй като се касае за специфична компетентност, която
действително не е уредена в ЗПЗП. При отсъствието на норма в специалния закон,
която да урежда това правомощие, компетентен да издава актове за установяване
на публични държавни вземания е органът, който е бил определен по реда на чл.166
ал.2 предл.2 ДОПК.
По силата на чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, публични са
държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон :
т. 8 - за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз; т.9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5300#7 от 13.08.2020
г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочени са конкретните фактически
обстоятелства, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт.
Посочени са и правни основания, въз основа на които при наличие на описаните
факти е счетено, че са налице условия за възстановяване на част от получената
до момента финансова помощ.
В
хода на развилото се административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията
на чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване на адресата за започване на
административното производство и предоставяне на възможност за участие в него. Актът
е издаден, след като са изяснени всички относими за случая факти и
обстоятелства.
Административният
акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Административният орган е
приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В
тази насока на първо място следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично
държавно вземане. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., агроекологичните
дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години,
от което следва несъмнения извод, че се касае за дългосрочен ангажимент, който
се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане. Според ал.2, срокът по ал. 1
започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и
"Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Няма съмнение, че това заявление
следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е
подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет
ангажиментът.
В
чл.18, ал.3, т.1 от посочената Наредба е предвидено, Държавен фонд
"Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал.4, когато преустановят прилагането на
агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по
чл. 7, ал. 1 (т.е. в петгодишния период). Всичко изложено налага извода, че
релевантните за случая факти са: неизпълнение на изискването за ежегодно
подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент;
извършване на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано
подпомагане по мярка 214 АЕП; и
прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила
административен акт. Именно те са и
предпоставките, които в условията на кумулативност са необходими за възникване
на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и установена с акта сума.
Съгласно
чл.67, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., земеделски стопани, които не
подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си
ангажимент, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от
подпомагане по мярка АЕП.
Самият
жалбоподател не отрича, че не е подал заявление за плащане по мярка 214 с
направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015, а прави
възражение, че първа година от новия агроекологичен ангажимент е 2010 година, а
последната е 2014 година. В тази връзка жалбоподателят не е ангажирал
доказателства нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство. По делото са представени заявления за плащане за кампании 2011,
2012, 2013 и 2014, подробно описани и в оспорения административен акт. Що се
отнася до позоваването на влязло в сила Определение по адм.д. №859/2012г. на
АССГ, след извършена проверка в интернет страницата на АССГ, раздел „информация
за дела“, настоящият съд констатира, че с цитираното определение е оставена без
разглеждане жалбата на Д.Н.Д. срещу Уведомително писмо изх.№ 01-6500/31010 от
11.07.2011г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания
за 2009г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Д. е
отказано плащане по СЕПП за разликата от 4280.35 лева до 5493.59 лева; по СНДДП
за разликата от 1991.10 лева до 2555.47 лева; по НР2 за разликата от 2579.14
лева до 3310.19 лева и мярка 214 АЕП, за агроекологична дейност, код АП10 –
изцяло. Определението е оставено в сила с Определение № 6788 от 18.05.2013г. по
адм.д.№ 5762/2013 г. на ВАС. Изложеното обаче не води до извод, че 2010г. е
първа година от поетия агроекологичен ангажимент е 2010г. Още повече, че
цитираното определение касае отказ от оторизация по мярка 214 АЕП, за
агроекологична дейност, код АП10 за 2009г., а не 2010г., а жалбоподателят е
подал заявление за плащане и през 2014г. Отделно от изложеното по делото от
страна на жалбоподателя не само, че не са представени доказателства, но дори и
не са изложени твърдения, че за 2010г. му е изплатена субсидия по мярка 214
АЕП.
На
следващо място по делото няма спор, че посочените в обжалвания акт суми за
извършени плащания за кампания 2011г. и за 2013г. са получени от Д.Д., поради
което съдът приема за безспорно обстоятелството, че Д.Д.
е получил финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.,
направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2011г. и 2013г.
във връзка с подадени заявления за плащания.
Налице
е и последната предпоставка за възникване на задължение за земеделския стопанин
да възстанови получена от него като финансово подпомагане сума, а именно
многогодишният ангажимент по мярка 214 да е бил прекратен. По делото е
представено уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 с изх.№ 01-6500/5300 от 09.08.2017г., от който е видно, че ДФЗ-РА
прекратява поетия от Д.Д. петгодишен агроекологичен ангажимент по
мярка 214 с направление "Биологично растениевъдство", поради
неподаване на заявление за плащане през кампания 2015г. В цитираното УП е
отбелязано, че същото е получено от Д. на 31.01.2018г. Д. е оспорил
уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214,
в резултат на което с Определение № 1247 от 20.06.2018г. по адм.д. № 1629/2018г.
състав на ПАС е оставил жалбата му без разглеждане, като недопустима и е
прекратил производството. Така постановеното определение е оставено в сила с
Определение № 12016 от 09.10.2018г. по адм. дело № 10944/2018г. на ВАС, трето
отделение. Следователно, не само към момента на издаване на АУПДВ на 13.08.2020г.,
но и към момента на уведомяване на жалбоподателя за откриване на производство
по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 01-6500/5300#6
от 08.04.2020г. този акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е влязъл
в законна сила. В тази връзка следва да се
отбележи, че влезлият в сила акт /Уведомително писмо/ е достатъчна предпоставка
за търсене на изплатените на Д.Д. суми във връзка с ангажимента му по мярка 214, като в
конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените
суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е
реализирано плащане.
В случая са налице
при условията на кумулативност всички предпоставки за възникване на задължение
за земеделския стопанин да възстанови част от получената от него като финансово
подпомагане и установена с акта сума, а именно: неизпълнение на изискването за
ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен
ангажимент; извършване на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
оторизирано подпомагане по мярка 214 АЕП; прекратяване на агроекологичния
ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт. При наличието
на стабилизиран административен акт за прекратяването на посочения ангажимент, административният
орган правилно и законосъобразно е определил по основание съответното публично
държавно вземане.
Що
се отнася до размера на определеното публично държавно вземане, съдът намира за
необходимо да отбележи, че същото е правилно определено. Безспорно бе
установено по делото, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП на Д.Д.
е била оторизирана и изплатена сума в общ размер на 6896.64 лева. Безспорно е и
обстоятелството, че подпомаганото лице не е подало заявление за плащане на петата
година от поемане на ангажимента (2015г.), съгласно императивното изискване на
чл. 7, ал.2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. При това положение размерът на
публичното вземане е правилно определен от административния орган, съгласно
чл.18, ал.4, б."в" от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., а именно поради
прекратяване участието в на земеделския стопанин в мярка 214 до края на петата
година - 20% от получената до момента финансова помощ, или 1379.33 лева.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност. Съгласно чл.171 от ДОПК, приложим в случай на
установени публични задължения, публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Възникването на задължението за плащане на
жалбоподателя е обвързано с императивната разпоредба на чл.18, ал.4 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. и задължава
/при прекратен ангажимент/ земеделският стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ или част от нея в зависимост от годината, в която е
прекратил участието си в мерките, в случая до края на петата година - 20%. За
да възникне публичното вземане, разпоредбата е заложила като изискване
настъпило прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 АЕП, което за
жалбоподателя е моментът на влизане в сила на Акта за прекратяване в случая 09.10.2018г. (датата на
постановяване на Определение № 12016 по адм. дело № 10944/2018г. на ВАС). От
тази дата до датата на издаване на оспореният АУПДВ – 13.08.2020г., срокът по чл.171,
ал.1 от ДОПК не изтекъл.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно обжалваният административен акт – за
правилен и законосъобразен.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение, определено
в размер на 100лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5300#7 от 13.08.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр.София сумата от 100.00 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/