Решение по дело №10221/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20197060710221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
197

гр. Велико Търново, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        ИВЕЛИНА ЯНЕВА   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря С.Ф.и участието на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10221/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 199 от 30.05.2019г. по НАХД № 1056/2018г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1790706, издаден от Областна Дирекция на МВР - Велико Търново, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от ***В.Г.К. ***. Поддържаните основания са, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на процеса, незаконосъобразност и необоснованост. По същество касаторът излага доводи, че са нарушени Законът за движение по пътищата, Наредба № 18 от 23.07.2001г. и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. РС не бил взел отношение по редица негови възражения, който можели да променят фактическите и правните изводи на съда. Тълкувани били непълно и частично доказателствата по делото, което довело да необоснованост на решението. Счита, че мястото на нарушението не е описано по удовлетворителен начин. ГОРС му вменявали задължения да се ориентира относно мястото по означения,които не присъствали на пътя. Не всички пътни знаци били поставени в съответствие с нормативните изисквания, за да му вменят задължение за определено поведение. Начинът, по който ОПУ – В. Търново е поставило пътните знаци не създавало гаранции, че водачът е имал реална възможност да ги забележи и да съобрази поведението си с тях. На последно място, поставянето на АТСС не било надлежно оповестено в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на МДВР.  На основание гореизложеното моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени електронен фиш за налагане на глоба.

Ответникът по касация – ОДМВР – Велико Търново не се явява и не заема становище по жалбата.

 

Представителят на ВТОП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му и че нарушението е доказано по несъмнен начин. Предлага решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

 

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била спорна между страните.

 

На 18.10.2017 г. в 11:13 часа на територията на община Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост 91 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. Видно от справката за регистрацията и собствеността, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е жалбоподателя В.К..

 

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил електронния фиш за налагане на глоба, тъй като е приел, че техническото средство е надлежно преминало проверка. Съдът не е констатирала формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез ел. фиш, за нарушение установено с техническо средство, тъй като отговаря на всички лимитивно изброени реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДП. Съдът е намерил и, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и по същество. С деянието е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Направено е позоваване на промяната в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, регламентираща условията за издаване на ЕФ, за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на наказателна отговорност. Всички обстоятелства, релевантни към отговорността на жалбоподателя се установявали несъмнено от експертизата и приложеното веществено доказателствено средство, представляващо снимков материал. За неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал са намерени възраженията на К., че липсват доказателства потвърждаващи описаните в ЕФ фактически обстоятелства и тази липса не му дала възможност да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение.

 

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Не се констатираха твърдените нарушения на Законът за движение по пътищата, Наредба № 18 от 23.07.2001г. и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Електронният фиш е издаден на 26.10.2017 г., т.е.  дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане - 18.10.2017г. При това положение обосновано е прието, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението. От друга страна, връчването на електронния фиш не може да има отношение към преценката по същество на неговата законосъобразност/ незаконосъобразност, а само за проверка спазването на срока за обжалване на същия, като в процесния случая  оспорването е прието за допустимо.

При установяване на нарушението със съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство -  снимков материал, което  има висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на неговите последици.

Редакцията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП след изм. и доп. с ДВ бр. 54 от 05 юли 2017г., предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение отпада и изискването за предварително оповестяване и обозначаване на местата, където се извършва контрол за скорост, за което е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Промяната е извършена след ТР по ТД №1/2013г. на ОСК на ВАС. Легална дефиниция за автоматизирани технически средства и системи е дадена в пар. 6, т. 65 от ЗДвП, като това са стационарни и мобилни. Мобилната система е прикрепена към превозно средство или временно разположена на участък от пътя, установяваща нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. При това, както и стационарните, са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Отделно от това всички автоматизирани технически средства – мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Принципът на действие на стационарните и мобилните устройства е един и същ - измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респ. превозното средство. Обработката на данните и издаването на ел. фиш при двата случая е от централизирана информационна система.

Правилни са мотивите на съда, че констатираното от вещото лице ограничение във видимостта, не е препятствало обективно възможността на водача в един определен момент да възприеме и да се съобрази с предписанието на пътен знак В26 и същият е бил длъжен да стори това. Според експертизата, най-късното възприемане е на около 47м., когато водачът след  възприемане на знака, логично е длъжен да се съобрази с неговото разписание. Вещото лице е категорично, че дори в този случай  водачът има достатъчно време и разстояние до мястото на заснемане да е намалил скоростта си на движение до изискуемата 60 км/ч Същият обаче е заснет с 91км/ч, което означава, че и по-рано указаното ограничение от 80км/ч също не е съобразено от водача/разстоянието от знак В26, ограничаващ скоростта на движение на 80км/ч до знак В 26, ограничаващ скоростта на движение на 60км/ч.

Не кореспондира с данните по делото и възражението в касационната жалба, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 не е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Неоснователно е и възражението, че неточно или неясно е посочено мястото на нарушението, тъй като видно от експертизата по делото местонахождението на пътя може да бъде установено. Мястото на извършване на нарушението е изчерпателно определено, чрез точно посочване на км. 153+343 на ПП I-4 /София – Варна/, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, които еднозначно индивидуализират място от земната повърхност на територията на РБ.

 

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199 от 30.05.2019г. по НАХД № 1056/2018г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

2.