Решение по дело №1328/2020 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 260514

 

гр. Пловдив, 10.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                       МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1328 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р.Р.С. и И.С.С., чрез процесуалния им представител адв. Д., против Решение № 148 от 10.04.2020 г., постановено по гр. дело № 2632 по описа на РС – Асеновград за 2018 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за признаване за установено по отношение на Л.М.Х., че са собственици на ПИ № 5190 в кв. 140 по плана на гр. Асеновград с площ от 1270 кв. м., който е заснет в КК с идентификатор 00702.516.367, и да бъде отменен нотариален акт, вписан под № 427 от 09.02.2018 г. с Акт № 19, том 2, дело № 192/2018 г. на Служба по вписванията – Асеновград в частта му, касаеща спорния имот.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че от жалбоподателите е предявен положителен установителен иск. Навеждат се доводи, че всъщност предявеният от същите иск е отрицателен установителен и предмет на спора е отричаното от тях право на собственост на ответницата върху процесния имот. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Л.Х.. В отговора са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Правомощията на въззивния съд в производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на чл. 269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.

         Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от Р.С. и И.С. против Л.Х.. В същата се твърди, че на 04.11.1997 г. ищцата Р.С. по време на брака си с другия ищец И.С. сключила с Е. Т. Ш. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том XI, дело № ***г., по силата на който придобила правото на собственост върху горепосочения поземлен имот. Посочва се, че имотът е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 00702.516.367 и площ от 981 кв.м. след проведена отчуждителна процедура за път. Твърди се, че от закупуването на имота същият се владее единствено от ищците. Сочи се, че ответницата се снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот, а впоследствие и с друг констативен нотариален акт. Това обусловило правния им интерес да установят правото си на собственост върху процесния имот по отношение на ответницата.

В подадения чрез назначения ѝ по делото особен представител отговор ответницата оспорва иска като неоснователен. Посочва, че липсват доказателства досежно легитимацията на ищеца С., както и досежно идентичността на имот № 5190 с имот с идентификатор 00702.516.367. В отговора се поддържа, че след закупуването на имота от ищцата през 1997 г. същият бил завладян от ответницата, която през 2018 г. се снабдила с нотариален акт за собственост.

С обжалваното решение първоинстанционният е отхвърлил като неоснователен предявения положителен установителен иск, приемайки, че доказателствената сила на съставения констативен нотариален акт не е опровергана от ищците, поради което е оставил без уважение и искането за неговата отмяна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото нотариален акт № ***, том XI, дело № ***г. се установява, че на 04.11.1997 г. Р.С. е сключила договор за покупко-продажба с Е. Т. Ш. на незастроен имот № 5190 в кв. 140 по плана на гр. Асеновград, състоящ се от 1270 кв.м. в регулационните граници и 30 кв.м. извън тях, при граници: М. И. К., Д. В. Т.и И. П. К., срещу сумата от 49150 лв.

Със Заповед № КД-14-16-2521/27.12.2010 г. на Началника на СГКК – гр. Плодив като нов обект в КККР е нанесен поземлен имот с идентификатор 00702.516.367, с площ 981 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, записан в собственост на Р.А.С..

Със Заповед № А-144/10.01.2014 г. на кмета на Община Асеновград, издадена на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ и влязъл в сила ПУП в част ПРЗ за кв. 423 по плана на ЖК „Св. Трифон“, гр. Асеновград, в частта за урегулиране на имот със стар пл. № 5190 с КИ 00702.516.273, нотариален акт № 54, том XI, дело № ***г., на Р.А.С. е признато правото на собственост върху УПИ І-367, кв. 423 по плана на ЖК „Св. Трифон“ гр. Асеновград с идентификатор 00702.516.367 по кадастралната карта на гр. Асеновград, с площ 981 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: УПИ ІІ-382 с КИ 00702.516.382, УПИ ІІІ-381 с КИ 00702.516.381, УПИ ІV-380 с КИ 00702.516.380, УПИ V-379 с КИ 00702.516.379, УПИ ХVІ-368 с КИ 00702.516.368 и улица с КИ 00702.516.366.

От приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № 91, рег. № 693, дело № *** г. се установява, че на 09.02.2018 г. ответницата е призната за собственик по давностно владение върху поземлен имот с идентификатор 00702.516.368 и поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по КККР на гр. Асеновград. На 02.11.2018 г. е съставен нотариален акт № 17, том 7, рег. № 6046, дело ***г., с който ответницата Х. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по КККР на гр. Асеновград.

В производството пред първата инстанция чрез разпита на свидетеля С. – баща на ищеца, са събрани гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят заявява, че знае за закупуването на имота от 1998 г. Посочва, че оттогава той го стопанисва – заградил го, сложил му портал, почистил го и започнал да сади в него грах и кромид, а след това засадил и  овощни дръвчета – дюли, ябълки, череши. Свидетелства, че никой, освен него, не е правил нищо в имота.

Приложено по делото е и удостоверение за семейно положение с изх. № 20-00-6368 от 12.11.2018 г., издадено от Община Асеновград, от което се установява, че към същата дата ищцата е била омъжена.

В хода на въззивното производство с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания са допуснати поисканите от жалбоподателя доказателства. Представено е удостоверение от 21.08.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Асеновград, от което се установява, че с решение на Общинския съвет на Община Асеновград по протокол № 28 от 05.08.2009 г. е одобрен застроителен и регулационен план на гр. Асеновград, м. „Св. Трифон“, с който за имот пл. № 5190, с КИ 00702.516.273, е образуван урегулиран поземлен имот, а именно: УПИ I-367, кв. 423, както и че поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по КККР на гр. Асеновград е идентичен с горепосочения УПИ.

Представена е и Заповед № А-144/10.01.2014 г. на кмета на Община Асеновград, приложена по първоинстанционното дело, но с направено върху нея отбелязване, от което е видно, че същата е влязла в сила на 03.02.2014 г.

Приложено е удостоверение за граждански брак, издадено на 27.04.1980 г., от което се установява, че на тази дата ищците са сключили граждански брак.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Л.Х., че ищците Р.С. и И.С. са собственици на ПИ  № 5190 в кв 140 по плана на гр. Асеновград с площ от 1270 кв.м., който е заснет в КК с идентификатор 00702.516.367. Направено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадените в полза на ответницата нотариален акт № ***, рег. № 693, дело № *** г. в частта му, касаеща спорния имот, и нотариален акт № 17, том 7, рег. № ***, дело ***г. По отношение на наведените във въззивната жалба доводи, че съдът е дал погрешна правна квалификация на предявения иск, следва да се посочи, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай с оглед твърденията в исковата молба и заявеното до съда искане, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че е предявен положителен установителен иск.

Тъй като предявеният иск е установителен, предпоставка за неговата допустимост е за ищците да съществува правен интерес от предявяването му. С оглед съдържанието на исковата молба правният интерес в случая се обуславя от изложените в нея твърдения, че ответницата се е снабдила с констативни нотариални актове по отношение на процесния имот.

Съгласно дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случаите като настоящия обаче, когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с нотариални актове, разпределението на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В настоящия случай ищците се легитимират като собственици въз основа на правна сделка. По делото се установи, че същите са придобили правото на собственост върху ПИ № 5190 в кв. 140 по плана на гр. Асеновград въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том XI, дело № ***г., сключен от ищцата през време на брака ѝ с ищеца С.. Установи се, на следващо място, от представените по делото удостоверение от 21.08.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Асеновград, и Заповед № А-144/10.01.2014 г. на кмета на Община Асеновград, че придобитият от ищците имот е идентичен с имот с идентификатор 00702.516.367. Сключването на договора за покупко-продажба и пораждането на неговото действие не се оспорва от ответната страна, поради което не може да се приеме, че без такова оспорване ищците следва да разпрострат доказателствените си усилия и по отношение на правата на своя праводател – продавач по сделката.

Ответницата, от своя страна, се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на издадени в нейна полза констативни нотариални актове. От приложената по делото нотариална преписка № *** г. се установява, че нотариален акт № ***, рег. № 693, дело № *** г. на нотариус, вписан под рег. № 234, е издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК въз основа на извършена обстоятелствена проверка. Впоследствие въз основа на него е издаден и нотариален акт № ***, том 7, рег. № 6046, дело № ***г. на нотариус, вписан под рег. № 234. Така, в тежест на ответницата е да докаже, че е придобила процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. Фактическият състав на този придобивен способ включва владение върху конкретен имот и изтичането на определен период от време. В настоящия случай от страна на ответницата не бяха ангажирани надлежни доказателства, установяващи осъществяването на елементите от посочения фактически състав. От друга страна, по делото се събраха данни, че след придобиването на процесния имот ищците са упражнявали фактическа власт и са полагали грижи за него чрез свидетеля С.. Предвид горното и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявения положителен установителен иск за основателен, поради което основателно се явява и направеното от ищците искане за отмяна на нотариален акт № ***, рег. № 693, дело № *** г. на нотариус, вписан под рег. № 234, в частта му, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор 00702.516.367, и нотариален акт № ***, том 7, рег. № ***, дело ***г. на нотариус, вписан под рег. № 234. Горното налага отмяната на първоинстанционното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което да се уважи предявения положителен установителен иск и направеното по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК искане.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателите следва да се присъдят разноските, сторени в производството пред първата и въззивната инстанция, за които са представени надлежни доказателства. Съгласно представения пред въззивната инстанция списък по чл. 80 ГПК жалбоподателите претендират заплащането на следните суми: 1000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено пред първата инстанция процесуално представителство; 1005 лв. – възнаграждение за особен представител за производството пред първата инстанция; 158,52 лв. – държавна такса за първата инстанция; 1000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено пред въззивната инстанция процесуално представителство; 1005 лв. – възнаграждение за особен представител за производството пред въззивната инстанция; 79,26 лв. – държавна такса за въззивната инстанция. Жалбоподателите не са представили доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради което такова не следва им се присъжда. Така, в тяхна полза следва да се присъдят: сумата от 2163,52 лв., представляваща сторени в производството пред първата инстанция разноски, и сумата от 1084,26 лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски.

         Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 148 от 10.04.2020 г., постановено по гр. д. № 2632 по описа на РС – Асеновград за 2018 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.М.Х., ЕГН: **********, че Р.Р.С., ЕГН: **********,  и И.С.С., ЕГН: **********, са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том XI, дело № ***г., са собственици на поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по кадастралната карта на гр. Асеновград, с площ 981 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (10м.), при граници: УПИ ІІ-382 с КИ 00702.516.382, УПИ ІІІ-381 с КИ 00702.516.381, УПИ ІV-380 с КИ 00702.516.380, УПИ V-379 с КИ 00702.516.379, УПИ ХVІ-368 с КИ 00702.516.368 и улица с КИ 00702.516.366, за който имот е отреден УПИ I-367, кв. 423 по регулационния план на гр. Асеновград, ЖК „Св. Трифон“.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 91, рег. № 693, дело № *** г. на нотариус, вписан под рег. № 234, в частта, с която Л.М.Х., ЕГН: **********, е призната за собственик по давностно владение върху поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, и нотариален акт № 17, том 7, рег. № 6046, дело ***г. на нотариус, вписан под рег. № 234, с който Л.М.Х., ЕГН: **********, е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 00702.516.367 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград.

ОСЪЖДА Л.М.Х., ЕГН: **********, да заплати сумата от 2163,52 лв., представляваща сторени в производството пред първата инстанция разноски, и сумата от 1084,26 лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: