РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 5833/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗК„Л.и.“АД срещу Решение 64806 от 14.03.2019г., постановено
по гр. д. № 69636/2016г. по описа на Софийски районен съд, изменено с
Определение по чл. 248 ГПК, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от
Л.Н., И. Н. лично и като законни представители на М.К. иск по чл. 422 ГПК
връзка с чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 106, ал. 3 от Закон за туризма за признаване,
че жалбоподателя им дължи общо сумата от 1676,00 лева обезщетение по
застраховка Отговорност на туроператор, равняваща се на платената от ищците
общо цена на туристическо пътуване по договор с „Г.т.“ЕООД, застраховано при
ответника.
Изложени са оплаквания за нарушения на материалния
закон, изразяващо се в невземане на предвид от съда на факта, че лимита по
застрахователната полица е бил изчерпан във връзка с други претенции срещу застрахователя
по повод дейността на туроператора. Иска отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
Ищците оспорват жалбата и считат, че не е налице
хипотеза на изчерпване на лимита по застрахователната полица, тъй като отказа
да се плати по тяхната претенция е неоснователен, а застрахователят е платил по
последващи претенции и така ги е ощетил.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо в
обжалваната част. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор за сключения договор за
туристическо пътуване. В отговора на иска и в отказа си по претенцията
ответника жалбоподател не е оспорил наличие на договор за агентство между „М.т.“
ООД и туроператора. Отказа и отговора на иска са обосновани с това, че „М.т.“ЕООД
не е страна по застрахователната полица. При това положение СГС приема, че
ищците са сключили договор с туроператора, защото турагентът
не може (по изрична разпоредба на чл. 71 от Закона за туризма) да сключва
такива договори самостоятелно, а само от името и за сметка на туроператор.
Косвено доказателство е превода на паричната сума (цената на пакета) от турагента на туроператора.
Отделно пред въззивния съд е
повдигнато само оплакването свързано с изчерпан лимит по полицата.
При безспорното между страните обстоятелство, че процесното пътуване не се е осъществило по вина на
туроператора, то и за ищците е възникнало право на застрахователно обезщетение.
Въпреки това обаче иска е само частично основателен.
Основателно е възражението на застрахователя свързано
с изчерпване на лимита на полицата.
Тук следва да се отбележи, че позоваването на ищците
на действащият КЗ (чл. 436) е неоснователно, защото правоотношенията се уреждат
от отменения КЗ на основание §22 от ПЗР на КЗ /действащ/- полицата и събитието
са настъпили преди влизане в сила на действащият КЗ.
Трайна е практиката на съдилищата по отменения кодекс
на застраховането, че дори при множество претенции, основани на едно и също
събитие (неизпълнение на договор за туристическо пътуване в случая)
застрахователя не може да бъде задължаван над размера на застрахователната
сума. Даже да са удовлетворени едни, а да не са удовлетворени други претенции
ако сумата е изчерпана-останалите не се удовлетворяват (Решение № 180 от 1.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 70/2011 г., II т. о., ТК;
Решение № 199 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3137/2014 г., I т. о., ТК;
Решение № 217 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1043/2011 г., II т. о., ТК).
Макар постановени във връзка с претенции по друг вид
задължителна застраховка тези решения дават принципен отговор на въпроса с
изчерпването на лимита по застраховката при множество претенции.
Несъстоятелен е
довода на ищците, че застрахователя е удовлетворил последващи
тяхната претенции. Договорната отговорност на застрахователя е изрично ограничена до размера на застрахователната сума, като за
да гарантира удовлетворяването при повече от едно пострадали лица законодателят
е въвел отделни задължителни минимални размери на застрахователно обезщетение
/лимити/ чрез наредбата издадена по
закона за туризма за задължителното застраховане на туроператорите (вече
загубила сила с влизането в сила на КЗ и промените в закона за туризма, но
действала при настъпване на процесното събитие) и задължение на
застрахования, както и право на пострадалите / до влизане в сила КЗ от 01.01.2016 г. / своевременно да уведомят застрахователя за
всички вреди, респ. претенциите за обезщетяването им. Съобразяване изчерпването
на застрахователната сума, при старата законодателна
уредба, е възможно и задължително при колективно предявяване на претенциите на
всички пострадали, тъй като само към един и същ момент на осъществима преценка
за дължимото на всеки пострадал, справедливо по размер обезщетение, може да се
приложи пропорционалното им, спрямо размера на застрахователната сума
присъждане, с цел удовлетворяване на всички, доколкото липсва основание за
предпочитането на едно спрямо друго лице с качество на пострадал, а при
определяне на обезщетението съдът е длъжен да съобрази всички релевантни за
определяне размера на обезщетението обстоятелства. Именно такова, преценимо по време на висящността на спора по всеки иск на пострадал,
обстоятелство е недостатъчният размер на застрахователната сума. Последното,
обаче, е обусловено от законодателно лимитираната
договорна отговорност на застрахователя, което не конфронтира с принципа за
обезщетяване на всички вреди от застрахователното събитие, доколкото отпадането
на предпоставките за тази отговорност не рефлектира върху съществуването на
отговорността на делинквента. При извънсъдебно
удовлетворяване и на други пострадали от застрахователното събитие, какъвто е случая видно от СЧЕ и при досегашната
законодателна уредба ищецът може да бъде възмезден единствено за непокритата
разлика до пълния размер на застрахователната сума / в този смисъл реш. № 217 от 31.01.2013 г. по т. д. № 1043/2011 г. на ІІ
т. о. на ВКС /.
Предвид горното исковете са частично основателни.
Лимитът в конкретния случай е 75000,00 лева.
Изплатени са по претенции на трети лица 74878,13 лева.
Налице е остатък от 121,87 лева, които се дължат на ищците.
Следователно над сумата от 121,87 лева общо за тримата
искът е неоснователен и решението, с което е уважен следва да се отмени, а
претенцията да се отхвърли.
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство имат и ищците и ответника. При уважени 93 % от обжалваемия интерес въззивникът
ответник има право на разноски за държавна такса в размер на 77,67 лева. Адвокат
И.не е възразила срещу размера на юрисконсултското
възнаграждение, но СГС намира че исканият размер от 450 лева не е обоснован.
Съдът е този който по своя преценка (чл. 78 ГПК) и в рамките на нормативно
определените размери на юрисконсултските
възнаграждения определя размер за всяко дело и исканията на страните по никой
начин не го обвързват. В настоящият случай СГС намира, че справедлив размер е
50,00 лева, като съобразно изхода на спора следва да се присъдят 46,50 лева.
Ще следва да се отмени решението в частта му за
разноските присъдени на ищците над сумата от 10,50 лева за заповедното и първоинстанционното производства.
На отмяна изцяло подлежи и определението на СРС по чл.
248 ГПК от 14.05.2020г., независимо, че няма самостоятелна жалба срещу него-
разноските са последица и в зависимост от главния спор и при друг изход на
делото във въззивното производство определението на първа инстанция по чл. 248 ГПК също подлежи на служебно преразглеждане.
Следва да се
присъдят на ответника разноски за първа инстанция в размер на 213,90 лева за
вещо лице и 46,50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение 64806 от 14.03.2019г., постановено по гр. д. №
69636/2016г. по описа на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е уважен над размера от 121, 87 лева,
предявения от Л.К.Н. с ЕГН **********, И.И. Н.- Н. с ЕГН **********, действащи лично и като законни
представители на М.Л.К. с ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК връзка с чл. 226 КЗ
/отм./ и чл. 106, ал. 3 от закон за туризма за признаване за установено, че „Л.и.“АД
им дължи общо сумата от 1676,00 лева обезщетение по застраховка Отговорност на
туроператор, равняваща се на платената от ищците общо цена на туристическо
пътуване по договор с „Г.т.“ЕООД, застраховано при ответника КАТО ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 121,87 лева до пълния размер от 1676,00 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен.
Отменя решението и в частта по разноските с която „Л.и.“АД
е осъдено да заплати на ищците разноски над размера от 10,50 лева.
ОТМЕНЯ Определение 86256/14.05.2020г, постановено по
същото дело на СРС.
ОСЪЖДА Л.К.Н. с ЕГН **********, И.И.
Н.- Н. с ЕГН **********, действащи лично и като
законни представители на М.Л.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Застрахователна компания Л.и.“АД разноски за първа и въззивна инстанция общо в
размер на 384,57 лева (държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултски възнаграждения).
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.“АД с ЕИК *****и
седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.К.Н. с ЕГН **********, И.И. Н.- Н. с ЕГН **********,
действащи лично и като законни представители на М.Л.К. с ЕГН **********
разноски за адвокатски хонорар за въззивното дело в размер на 24,50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.