РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Разлог, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря К. И. Т.
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело
№20211240200593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по
повод жалба от М.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., чрез адв. Н.Б., против НП №21-0331-000551
от 15.06.2021 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от
ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм.
наказание „глоба“ от 10.00 лв.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска
отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като
жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител,
посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП. Ангажира писмени и гласни
доказателства. По същество пледира отмяна на обжалваното НП, поради липсата на
субективния елемент на нарушението по чл.140 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган ВПД - Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно и
своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни
доказателства и становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират
становище по жалбата.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона,
установи от фактическа страна на следното:
На 20.05.2021 г. около 12.00 часа, свидетелите Й.Я. и В.Б. - служители при РУ-Р. спрели за
проверка лек автомобил марка „С.Л.“, с рег. №*, който се движел по път BLG-1350 в района
на ОУ„Б.М.“ в посока за с.Б.. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя М.А.Б..
1
След справка чрез ОДЧ-Р. установили, че автомобилът е собственост на М.К.П. от г.С. и е с
прекратена регистрация, тъй като не е заплатена задължителна застраховка ГО. В хода на
проверката установили, че МПС не е преминало технически преглед като при поискване
водачът не им предоставил и СУМПС от съответната категория и контролен талон към него.
На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят Й.Я. в присъствието на
свидетеля В.Б. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №641448 от 20.05.2021 г., в който
квалифицирал установените нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Б., който го
подписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт на 06.01.2020 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издал
атакуваното НП №21-0331-000551 от 15.06.2021 г., с което на жалбоподателя: на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е
наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв., с което
на жалбоподателя Е.Н.Б., за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено
адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за
извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“
от 10.00 лв..
С показанията на разпитаните по делото свидетели Я. и Б. установяват, че на процесната
дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили
проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. Същият не представил
СУМП и контролен талон към него. След справка с ОДЧ-Р. установили, че автомобила е с
прекратена регистрация, тъй като не е била заплатена задължителната застраховка ГО на
автомобилистите. Също така автомобила не бил преминал задължителен периодичен
технически преглед. При поискване не им представил и СУМПС и контролен талон към
него. При справката се указало, че е правоспособен водач, но автомобилът е с прекратена
регистрация. Уточняват, че регистрацията на автомобилът е била прекратена служебно по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят не бил собственик на автомобила. На място
съставили АУАН в присъствието на нарушителя, който му бил предявен и подписан.
В показанията си свидетеля А.Б. – баща на жалбоподателя, твърди че заедно със синът си
карали фураж от единия до другия край на селото. Водач на автомобила бил синът му М.Б..
Управлявания от него автомобил бил марка „С.“. Полицаите ги спрели в районна на
училището в с.К. Посочва, че не знае чия собственост е бил автомобила и че синът му не е
му е споделял дали собственикът го е уведомил, че е с прекратена регистрация.
Впоследствие му споделил, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена.
От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
08.06.2021 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е
прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК като е прието, че се касае за
деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се
приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в
хода на проверката, че регистрацията на процесния товарен автомобил е била служебно
прекратена поради неплатена застраховка „ГО“.
От приложената справка за регистрация на автомобила се установява, че същия е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, на 23.01.2017 г. Също така се
установява, че автомобила е регистриран на името на М.К.П..
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят М.А.Б. е наказван
2
за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, удостоверява материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП,
поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са
съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства,
довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон.
Видно в акта за установяване на адм. нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които са извършени процесните деяния са точно и конкретно посочени
както в акта, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на
такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива,
водещо безусловно до отмяна на разглежданото НП. В същото конкретно е посочено въз
основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на адм. нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта,
така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа, на
които санкционният орган е приел, че се касае за адм. нарушения по ЗДвП и е наложил
съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционният орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и
законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на адм.
нарушение е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно, в какво именно
нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.
По т.1 от атакуваното НП, на жалбоподателя е вменено адм. нарушение по чл.140 от ЗДвП.
От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установи, че
жалбоподателят М.Б. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В
тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на
процесното място, жалбоподателят М.Б. е управлявал лек автомобил марка „С.Л.“, с рег.
№*, собственост на М.П., като се движел по път BLG-1350 в района на ОУ„Б.М.“ в посока
за с.Б., който имал рег. табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на
регистрацията му. Самият жалбоподател също не оспорва, че е извършил процесното
действие, респ. процесното деяние, което е видно от изразената защитна позиция. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера,
поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена
регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по
силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на, до какъвто извод е
достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.06.2021 г. Нарушението е извършено за първи път и
вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат, като по делото са налични данни за
предприети действия, изпълнени от страна на действителния собственик на автомобила за
неговата последвала регистрация. Не е спорно за страните, че както собственика на
автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били
уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена
3
служебно по административен ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният
автомобил, управляван от М.Б. към момента на проверката не се дължи на
пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на
незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена
регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от
ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е
следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби
наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение
и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя
незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на маловажност по
смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска
степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и
приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно
производство). Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е осъществен състав на
адм. нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено
от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава
последния да извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че
следва да отмени атакуваното НП в частта относно вмененото на жалбоподателя адм.
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че се явяват
основателни и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая
не се установи от събраният доказателствен материал, че жалбоподателят М.Б. е осъществил
от субективна страна разглежданото адм. нарушение, макар че се прие по-горе, че същото
формално е осъществено от обективна страна. Дори да се приеме, че собственикът е бил
надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, по делото не се
приобщиха доказателства, че жалбоподателят е знаел това обстоятелство предвид факта, че
лекият автомобил е бил с поставени регистрационни табели, за което свидетелстват и
служителите на РУ-Р.
По делото от страна на административно-наказаващия орган не са представени каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с извършената служебна дерегистрация
на управлявания от него автомобил /иззето свидетелството за регистрация или снети
регистрационните табели/, не може да се вмени във вина на трето лице /извън собственика/,
каквото се явява жалбоподателя, управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Санкционираното с обжалваното НП е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието
4
на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на
регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК, вр.
чл.11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл.
По т.2 от НП, на жалбоподателя Б. е вменено и нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, според
който текст регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническа изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на ПС, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркета теглени от тях, се определят с наредба на министъра ТИТС,
съгласувано с министъра на ВР. В конкретния случай органите на реда са установили, че
технически преглед на автомобила управляван от водача не е извършен за 2021 г. Макар и
несобственик на МПС, водачът Б. се явява субект на процесното деяние, тъй като лекият
автомобил му е бил поверен и той като правоспособен водач е бил длъжен да се запознае с
неговото състояние, включително и с това, че същият не е преминал задължителен
технически преглед по съответния ред и удостоверен със залепен стикер за това. От
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил административното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, както
правилно е приел и наказващият орган. В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не
е осъществил разглежданото адм. нарушение и същото се явява недоказано, останаха
недоказани, неоснователни, като съдът ги отхвърли като такива.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като Б. в качеството си на
правоспособен водач на МПС и ползвател на процесния автомобил, е бил запознат със
задълженията си, като такива, включително и с процесното си нарушение, което обаче
съзнателно не е изпълнил.
Административно-наказващият орган, след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение като такова по чл.147, ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на адм.
наказание, е съобразил приложимата в случая правна норма и правилно на основание,
съответно чл.185 от ЗДвП, е санкционирал жалбоподателя с императивно и
законоустановения по вид и размер наказание, а именно „глоба” от 20.00 лв. Съдът като
съобрази императивния характер на наложеното наказание и разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, намира така наложеното наказание за съобразено със закона, тежестта на
констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказание в този
размер ще осъществи целите си по чл.12 от ЗАНН.
По т.3 от НП, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова разпоредба
водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към
него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М.Б. е управлявал към момента на
проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и
съответно представил контролният талон или друг заместващ го документ. По този факт не
се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на
нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение,
така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал
въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия
жалбоподателя М.Б. е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за виновно
осъществено от субективна страна, тъй като М.Б. е правоспособен водач на МПС и като
такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със
закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е
5
искал тяхното настъпване.
След като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните
наказания е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложил адм. наказание "глоба" от 10.00 лева, което е и
единствената императивно установена алтернатива на законодателя за това нарушение.
Именно императивния характер на вида и размера на така наложеното адм. наказание водят
на извод, че същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя
неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така наложеното наказание в
императивно установен размер, съдът намира за съобразено със закона, тежестта на
констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказания в този
размер ще осъществят целите си по чл.12 от ЗАНН. Изложеното мотивира съдът да
потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното НП в тази му част, касателно
административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски от 434.79 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №21-0331-000551 от 15.06.2021 г. на ВПД Н-
к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя М.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я.: на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0331-000551 от 15.0.2021 г. на ВПД Н-к
РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. в частта, с която на М.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., на основание
чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм.
наказание „глоба“ от 20.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за
извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“
от 10.00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на М.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., сумата от 434.79
лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6