Решение по дело №195/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20227210700195
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е    № 26

гр. Силистра, 07.04.2023 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд гр.Силистра в публичното съдебно заседание на девети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 195/2022 г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В.Х., чрез адв. В.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1099-000571 от 25.10.2022г., издадена от началник група към Областна дирекция на МВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“ – Й.Д.Д., с която на жалбоподателя е наложена административна мярка „временно спиране от движение на МПС с рег. № СС *** АМ за срок от три месеца, считано от датата на отнемане на СРМПС“, а именно от 15.10.2022 г.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушаване на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че предвидената мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца“ е несъразмерна, непропорционална. Нарушен е принципът на чл. 6 от АПК, въвеждащ съразмерност между целта, която се преследва с издадения административен акт и защитаваните обществени интереси.

В жалбата се заявява, че може би административният орган е имал предвид „дрифт“ и се развиват съображения, че в процесния случай не е налице „дрифт“. Моли се за отмяна на атакувания акт и за присъждане на разноски.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответника – юрисконсулт А., с което се оспорва жалбата като неоснователна, претендира се за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа доводите и възраженията в жалбата, извърши преценка на относимите спрямо предмета на делото доказателства, в рамките на служебната проверка по чл. 168 от АПК за всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.10.2022 г. около 13:20 часа в гр. Силистра на кръстовището на ул. “***“ и ул. “***“ контролните органи на МВР към ОД на МВР-Силистра са установили, че жалбоподателят В.Х.“, като водач на МПС - БМВ 320 И с рег.№ СС***АМ на кръговото кръстовище преднамерено извежда МПС извън контрол, състоящо се в загуба на сцепление на гумите на задвижващият мост към асфалтовото покритие на пътя при завиване като с поведението си възпрепятства движението на другите автомобили и създава предпоставка за пътно-транспортно произшествие. Изведен е извод, че водачът не използва пътя по предназначение, т.е. за превоз на пътници и товари. Деянието е описано в АУАН № 838015 от 21.10.2022 г., към който процесната Заповед изрично препраща.

В оспорения акт нарушението е квалифицирано като простъпка по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, считано от отнемане на свидетелството, т.е в процесния случай от 15.10.2022 г.

Административната преписка включва освен цитирания АУАН още и докладна записка № 342р-16548 от 26.10.2022 г. на полицейски инспектор в група ОДПКПД, мотивирана резолюция № 22-1099-М000346 от 28.10.2022 г. за прекратяване на административно-наказателното производство по цитирания по-горе АУАН с цел - изпращане преписката на Прокуратурата за преценка дали има или не достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК (чл. 33, ал. 2 от ЗАНН), Заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г. за оправомощаване на издателя на акта.

В съдебното производство са приобщени писмени доказателства (Епикриза ***, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ЕАД-Варна; Справка за нарушител/водач; наказателно постановление № 23-1099-000044 от 24.012023 г., издадено от началник група в ОДМВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“; фактура № ********** от 20.01.2023 г. относно закупуване на остеосинтезни средства ведно с касов бон, издаден от „МБАЛ-Силистра“АД, касаещо бабата на жалбоподателя с данни за ортопедично заболяване).

В съдебното производство е изискана прокурорска преписка № 3515 / 2022 г. на Районна прокуратура гр. Силистра, във връзка с приложената като доказателство по делото и приета от съда мотивирана резолюция, с която административно-наказващият орган е прекратил административно-наказателното производство и е изпратил материалите по настоящата административна преписката за преценка за образуване или не на на досъдебно производство по чл. 325, ал. 3 от НК.

В цитираната по-горе докладна записка от 26.10.2022 г. - част от административната преписка, са цитирани видеозаснемания на процесното нарушение, извършено от камери, инсталирани на процесното кръгово кръстовище. В съдебно заседание от 09.03.2023 г. същите са визуализирани като е констатирано следното: “запис заснет на 15.10.2022 г. Началото на заснемането е в 13.20.11 ч. и приключва в 13.20.50 ч., които данни са отразени в долната част на екрана. Чува се, че свирят гуми, което предполага, че скоростта, с която се движи автомобилът не е до 30 км. в час. Чува се отчетлив звук от форсиране на двигател. Наблюдава се кола с тъмен цвят, може да се разпознае като марка „БМВ“, трета серия, черен цвят, а на разпознатата кола с тъмен цвят, отвън е закачена стойка с камера, която е монтирана на багажника. Вижда се, че задната част на колата е изнесена приблизително 40 градуса в посока дясно спрямо предполагаемата линия на кръговото движение. Задната част сочи към „Главболгарстрой“ АД. Автомобилът се движи по вътрешната част на кръговото движение, като част от колата излиза извън вътрешната част на кръговото движение. На екрана е заснета около една трета част от кръговото. На тази една трета част от кръговото движение липсват други участници в движението (МПС).

Наблюдава се запис заснет на 15.10.2022 г. – 13.20.11 ч. и приключващ в 13.20.50 ч. Чрез него се онагледява лявата част на „Главболгарстрой“ АД. Тази част от клипа, като местонахождение, предхожда вече протоколираната част от клипа. Тук се забелязват три коли, които участват в движението, заедно с процесния автомобил марка „БМВ“, с тъмен цвят, с монтирана стойка за камера в задната част. Три коли участват заедно с него в движението. Различни камери с различно местоположение заснемат в едно и също време.“

След уважаване на доказателственото искане на жалбоподателя, в съдебно заседание от 09.03.2023 г., е визуализиран и клипът, предоставен от последния със следните констатации: “На предоставения запис от представителя на жалбоподателя няма данни, от които да е видно кога е извършено заснемането – дата, час, ден, вижда се цветът на процесната кола, той е тъмен. Вижда се ясно регистрационният номер и той е този, който е на процесната кола, но няма данни кога е заснет клипът, няма дата.“

Жалбоподателят е на 19 години.

От разпита на свидетеля С В.се установява, че с жалбоподателя В.Х. са приятели от около една година. Последният притежава две МПС с марка „БМВ“ - една от които е процесната. Доходи си набавя чрез продажба на „регистратори-устройства за заснемане, инсталирани на МПС, които системно рекламира чрез публикуване на клипове в социалната мрежа. На процесната дата и по време на процесното нарушение атмосферните условия са били обичайни за сезона, пътната настилка е била суха. На кръговото кръстовище В. е настъпил газта (може би с превишение на скоростта с около 10 км/ч, за да излезе по-бързо от кръстовището като в същото време на кръстовището е нямало други участници в движението. Моторното превозно средство е поднесло. Бабата на жалбоподателя е с ортопедично заболяване, лекувана в гр. Варна и жалбоподателят я придружава при пътуванията й. Грижи се за нея чрез различни форми – примерно покупка на продукти.

По доказателствения процес:

Неоснователна е тезата на жалбоподателя за липса на административно нарушение поради прекратяването на досъдебното производство по наказателното производство за същото деяние (л. 127). Наказателното преследване е прекратено, следователно висяща е възможността за преценка на извършеното деяние не като престъпление, а като простъпка, т.е. като административно нарушение. Деяние, ценено от закона като нарушение на установения правов ред, но с по-лека степен на обществена опасност спрямо правната квалификация за престъпление.

Законодателят третира принудителните административни мерки, каквато е процесната „временно спиране от движение на МПС по чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП“, като обезпечителна мярка. Строго формално погледнато разпореждането или оспореният акт се счита не за „наказание“, а за обезпечителна мярка в полза както на жалбоподателя, така и на обществото. Целта е да се предотврати извършването на друго нарушение в определен срок. В тази връзка следва да се отбележи, че за законосъобразността и правния статут на оспорената заповед е без пряка връзка стабилитетът на актовете по административно-наказателното производство, по което са издадени актът за установяване на административно нарушение от 21.10.2022 г. и наказателно постановление, тъй като административната отговорност чрез налагане на ПАМ е отделна и самостоятелна спрямо административно-наказателната отговорност, налагане чрез наказателно постановление.

Фактическият състав по приложената мярка представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване за цели, различни от обичайното им предназначение, което обичайно предназначение е за превоз на пътници или товари. Следва да се отбележи в случая, че текстът на закона (чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП) съставлява отрицателен факт. Т.е. изявление за използване на МПС за всичко друго, но не и по предназначение. От гледна точка на доказателствения процес отрицателните факти прехвърлят тежестта на доказване на страната, която се ползва от насрещния положителен факт. В тази връзка не контролният орган следва и е длъжен да предполага за какви цели водачът на МПС използва превозното средство, а на водача е вменена тежестта да докаже за какви конкретни цели е използвал МПС. По настоящото дело, след анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че на 15 октомври, към 13 часа, 20 минути) В.Х. е управлявал процесното МПС, марка „БМВ“ с рег. № СС *** АМ като, без да е провокиран от атмосферни, биологични или с друг произход обстоятелства, е форсирал двигателя, автомобилът е поднесъл като това се е случило в рамките на светлата част на деня на суха настилка. При онагледяване на видеозаписа в съдебно заседание се удостовери отчетлив звук от форсирането на двигателя и от компрометираното сцепление между гумите и настилката. Правилата за управление на МПС в рамките на кръгово движение изискват намаление на скоростта до степен, която е съобразена с конкретната обстановка – атмосферни условия, натовареност на движението. В конкретния случай, поднасянето на автомобила при преднамереното му форсиране без явна причина, е хипотеза, която попада под отрицателното твърдение – използване на пътя, отворен за обществено ползване за всяка друга цел, различна от превоз на хора. В тази връзка, както бе посочено по-горе, доказателствената тежест при този отрицателен факт, е на жалбоподателя, който не е доказал за каква друга цел е използвал пътя.

Обстоятелството, че жалбоподателят се грижи за баба си, която е с ортопедично заболяване, не е ексмажорно обстоятелство, което внезапно да е провокирало управление на МПС за демонстрация възможностите на рекламираното от жалбоподателя видеозаснемащо устройство.

Представеният от жалбоподателя видеозапис, независимо какви обстоятелства цели да установи, не е придружен с данни за година, дата и час на заснемане, поради което не може да се свърже с изследваните по делото обстоятелства.

Деянието е обществено опасно, защото всяко нарушаване на правилата за движение по пътищата създава предпоставка за пътно-транспортно произшествие. В този смисъл не е необходимо произшествието да се случи, за да се изведе извод, че е имало предпоставка за това.

В обобщение, налице са материалните предпоставки, съставляващи хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП, поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си за налагане на процесната ПАМ.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН от 21.10.2022 г., съставен против водача на МПС, които мотиви обезпечават възможността за възприемане съдържанието на волеизявлението.

Административният орган не е завишил срокът на мярката, а е наложил същата в рамките на законово-определения от 3 месеца.

Компетентността на издателя на акта следва от приложената заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г., с която се определя обхватът на правомощията на ответника – Началник група към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Силистра.

Не е налице нарушаване принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 6 от АПК, тъй като надделяват обществените интереси за опазване сигурността по пътищата, спрямо наведените от жалбоподателя цели за ползване на автомобила в свой и този на близките си интерес.

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на оспорването.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. Н. Х., ЕГН:********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1099-000571 от 25.10.2022 г., издадена от началник група към Областна дирекция на МВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, издадена от Й.Д.Д., с която на жалбоподателя е наложена административна мярка „временно спиране от движение на МПС с рег. № СС *** АМ за срок от три месеца, считано от датата на отнемане на СРМПС“, а именно от 15.10.2022 г.

ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

    

                                                                          СЪДИЯ: