№ 394
гр. Шумен, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Димчо Ст. Луков
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 260612/15.03.2022г.
депозирана от „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********** представлявано
от управителя С.П.Б. действащ чрез адв. С.Г. П. от ШАК срещу определение
№ 260032/23.02.2022г. по Гр.д№4359/2011г. на Районен съд - Шумен, с което
е върната молбата на жалбоподателя на основание чл. 225 от ГПК за главно
встъпване - поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че адреса на дружеството не е променян и продължава да е същия, а
в периода от 15.12.2021г. до 17.01.2022г. управителят на дружеството бил
служебно в гр. Стара Загора и при проведен разговор с призовкаря е посочил
датата на връщането си, но въпреки това съобщението било върнато в съда.
Счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а на чл. 50,
ал. 4 от ГПК, тъй като адреса не е променян и служителят носещ
съобщението е следвало да залепи уведомление, което обаче не било сторено.
Прилага доказателства за ангажираността на управителя за посочения период
и моли съда да отмени определението и да даде указания за ново връчване
при спазване разпоредбите на чл. 50 от ГПК.
От ответните страни в производството, редовно уведомени, в срока по
чл. 276, ал. 1 от ГПК, писмени отговори са депозирани само от В.Б. и Е.Б. и
двамата чрез адв. С.Б. от АК – Шумен, в които изразяват становище, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Излагат, че по
делото са налице данни, че търговецът е напуснал адреса, вписан в ТР, без да
впише новия си адрес; че призовкарят не е намерил на адреса на управление
представляващия „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД, служители на дружеството или
други негови представители, на които да връчи съобщението; както и, че на
адреса няма табела с фирма на търговеца. Посочват, че живеят на същия адрес
1
и в същия вход, в който се твърди, че е седалището и адреса на управление на
дружеството, но че жилището е продадено преди повече от 5 години и от
тогава не са виждали управителя на дружеството или негови служители.
Представят справка от Имотния регистър на АВ, за вписванията и
заличаванията по персоналната партида на търговеца, от която е видно, че
имота е продаден. Молят съда да потвърди обжалваното определение. На осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗА претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на
адв. С.Б. от АК – Шумен по два представени договора за оказана безплатна
защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Подадена е
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Представен е и документ за внесена държавна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с доводите
изложени в жалбата, възраженията в отговорите и с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
На 13.12.2021г. жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 268274 с
искане на осн. чл. 225 от ГПК, да встъпи главно в производството по делото
във втора фаза на делбата. С определение от 15.12.2021г. постановено в
открито съдебно заседание молбата е оставена без движение и на молителя е
даден едноседмичен срок, в който да отстрани нередовностите на молбата си.
Видно от отразеното от съдебен призовкар на 17.01.2022г. на върнатото по
първоинстанционното дело съобщение /л.2472/ - длъжностното лице по
призоваването е направило многократни посещения на адреса, включително и
през почивни дни и след като не е открило фирмен знак, канцелария и кому да
връчи съобщението, е събрало данни от живущи във входа, че управителят на
дружеството е напуснал адреса, след което е върнало съобщението в съда.
Предвид посочените данни с разпореждане от 17.01.2022г. съдът на
основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е приложил съобщението по делото, като
редовно връчено, считано от същата дата. След като нередовностите не били
отстранени в дадения 7-дневен срок, с обжалваното протоколно определение
от 23.02.2022г. /л. 2511/ първоинстанционният съд е върнал молбата за главно
встъпване по чл.225 от ГПК в производството по извършване на делбата.
Настоящият въззивен състав намира определението за правилно, по
следните съображения: Жалбоподателят е юридическо лице и призоваването
на юридически лица се извършва по процедурата, регламентирана в чл. 50 от
ГПК – връчване на търговци и юридически лица. В чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
е уредено, че връчването на юридически лица става на последния посочен в
ТР адрес, в канцеларията им, на всеки служител, който се съгласи да ги
приеме. Съобразно чл.50 ал.2 от ГПК ако юридическото лице е напуснало
регистрирания в ТР адрес и не е вписало последващ такъв, то всички
съобщения се прилагат по делото и се приема, че е налице редовно връчване.
Само в случай, че фирмата действително е обозначена на адреса – по табела,
фирмен знак, офис или др. и връчителят не намери достъп до канцеларията
2
или някой, който е съгласен да получи съобщението, се прилага чл.50 ал.4 от
ГПК и се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Т.е. в ГПК са уредени
три хипотези на връчване на съобщения до търговци и юридически лица: 1) в
канцеларията, находяща се на вписания в ТР адрес на управление и то на
служител/работник, съгласил се да приеме книжата; 2) при констатирано
напускане на последния вписан в ТР адрес на управление, съобщенията се
прилагат и връчването се приема за редовно; 3) при липса на достъп до
канцеларията на адресата или при липса на лице, съгласно да получи
съобщенията, се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Доколкото в
законодателството са установени по-високи изисквания към търговците, с
оглед сигурността на търговския и гражданския оборот, то дружеството е
било задължено да обозначи местонахождението си на адреса по съответния
начин и да осигури лице или начин за получаване на кореспонденцията си, на
вписания в ТР адрес, ако наистина се намира на този адрес. От страна на
дружеството – жалбоподател не са изложени никакви твърдения и не са
ангажирани доказателства, на посочения адрес на управление да са налице
обозначения на дружеството, пощенска кутия, канцелария или служители, за
да е възможно приложение на хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК. От
установеното обстоятелството, че управителят е напуснал адреса, следва
извода, че там не се намира канцелария или представител на търговеца респ.,
че не е възможно лично връчване или залепяне на уведомление по реда на чл.
50, ал. 4 от ГПК, каквото е основното възражение в жалбата.
В конкретния случай връчването на съобщението е станало при
условията на чл. 50, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК, според които връчването на
търговските дружества, се извършва на актуалният вписан в ТР адрес, като в
случай, че лицето е напуснало адреса, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени. От неопроверганото удостоверително
изявление на длъжностното лице по връчването, се установява, че на адреса
няма офис /канцелария/ или обозначение за фирма, а по данни на съседи и, че
търговско дружество е напуснало адреса, за който няма спор, че е вписаният в
ТР. Доколкото призовката/съобщението е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата
автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се
осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от
доказателствената сила на официалното удостоверяване.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в процесния случай са били
налице всички предпоставки за прилагане на фикционното връчване по реда
на чл. 50, ал. 2 от ГПК и правилно първоинстанционният съд е приложил
процесното съобщение по делото като редовно връчено на 17.01.2022г. и
респ. е започнал да тече срокът за отстраняване на нередовности. С оглед
изложеното и след като в дадения от съда срок изтичащ на 24.01.2022г., не са
отстранени нередовностите на молбата за встъпване в производството, то
правилно първоинстанционния съд е върнал същата.
3
Ответните страни по жалбата чрез адв. С.Б. от АК – Шумен са
направили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител по Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за осъществената безплатна правна защита
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА. Видно от представените
пълномощни и договори за правна защита и съдействие, ответниците В.Б. и
Е.Б. са представлявани безплатно от дъщеря си на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА. На осн. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА предвид изхода на спора
жалбоподателите дължат разноски за възнаграждение на оказалия безплатна
правна защита на ответниците по жалбата адв. С.Б. от АК – Шумен.
Независимо, че по делото са представени два договора за правна защита и
съдействие за всеки от ответниците, разноските следва да бъдат присъдени
общо, тъй като интересът им е общ и депозираните от тях отговори са с
изцяло идентично съдържание. Поради това жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на адв.Б. сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство и защита по чл.7 ал.4 и
чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260032/23.02.2022г. по
Гр.д№4359/2011г. на Районен съд - Шумен, с което на „ЕС ПИ Трейдинг“
ЕООД с ЕИК ********** е върната молба на основание чл. 225 от ГПК за
главно встъпване във втора фаза на делбата.
ОСЪЖДА „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 46, вх. 2, ап. 39 представлявано
от управителя С.П.Б. да заплати на адв. С.В. Б. от АК – Шумен, със съд.
адрес: гр. Шумен, ул. Добри Войников 9-13, ет. 2, кантора № 23 сумата от 200
(двеста) лева, като адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3 от ЗА.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4