Решение по дело №1812/2013 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 708
Дата: 16 януари 2014 г. (в сила от 7 февруари 2014 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20134120101812
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          13

                                                                                гр.Г.Оряховица, 16.01.2014г.

 

 

                                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на тринадесети януари  през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1812/2013г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         

           Установителен  иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата M. С.Р., чрез адв.Р.И. от ВТАК и адв.Л.И. от ВТАК, твърди в исковата си  молба, че е наследник по закон на В.С.Р.(бивш жител ***). На наследниците на същия ПК гр.Л.  с решение по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ възстановила собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Д.  Общ.Л..  Съсобствеността върху земите била преустановена с Решение №241/25.06.2002г. по гр.дело№305/2000г. на ГОРС, като  в дял и изключителна собственост на М. С.Р. бил възложен недвижим имот - нива от 13.649дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне. Останалите имоти също били възложени в дял на всеки or съделителите по делото. Решението влязло в сила на 14.09.2002г. и съгласно тогавашните изисквания не било вписано в Агенция по вписванията. Ищцата твърди, че влязла във владение на описания имот. За времето от 2002г. и  понастоящем сключила няколко договора на наем и аренда на гореописаният парцел с лица занимаващи се с дейност по обработване на земеделска земя в района. При справка в ОС”З” гр.Л., ищцата установила, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... т.., нот.д. .... на нотариус Ив.М.с район на действие ГОРС, на Й.И.Й. била дарена 1/4 ид.част от собствения и парцел със земеделска земя от лицата И.Й.М., Т.И.Й. и М.Й.М.. Същите са наследници на Й. М. Й., участвал в делото за делбата на наследствените имоти. В цитирания нот.акт не било описано на нотариуса да е било представено решението  по делбеното производство. Ищцата счита, че с така извършеното разпоредително действие-дарение на ид.части от имот №016028, обективирано в  нот.акт, дарителите по договора се разпоредили с чужда вещ. Тази сделка не можело да породи целения от страните по нея вещен прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се прехвърлят права, каквито праводателите не притежават към датата на сделката. С влязлото в сила съдебно решение по дело за делба на наследствени земеделски земи, в които е участвал наследодателя на дарителите Й. М. Й., съдът възложил процесния недвижим имот в дял и изключителна собственост на ищцата. Това конститутивно решението има сила не само по отношение на участниците в процеса, но и по отношение на всички трети лица. Обстоятелството, че към датата на изповядване на сделката за дарение съдебното решение не било вписано било без значение за правото на собственост върху имота. Моли съда да приеме за установено по отношение на Й.И.Й., че М.С.Р. е собственик на недвижим имот - нива от 13.649дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне, при граници: имот №016012 – нива на насл. на К.Д.Й.; имот №000025 - полски път на Община Л.; имот №016013 - нива насл. на Ж.И.С.; имот№016029 - нива на „е..” ЕООД; имот №016027  - нива на И.П.И..; имот №000026 - полски път на Община Л.; имот №016014 -  нива на Р.М.В.. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Й.И.Й., чрез адв.Н.К. от ВТАК, оспорва предявения иск. Не се спори, че е водено гр.дело №305/2000г. на ГОРС – делбено производство, въз основа на решението по чл.292 от ГПК(отм.) М.С.Р. е получила процесната нива. Никой обаче от съделителите  не бил  вписал решението на съда. Вписването давало известия на третите лица кой е собственик на имота. Това разпределение на нивите не било регистрирано в ОС”З”  гр.Л., те се водели като съсобствени имоти. Ако ищцата била вписала реално получилата си нива и я била регистрирала съответно, то нямало да се издадат документи за съсобственост и част от нивата да бъде прехвърлена. Никой не се е оказал владелец и ползвател на целия си имот, като извършената делба не била породила правни последици. Така ищцата получила реално процесната нива, то тя произволно отдавала под наем още три ниви, но никога не била владяла цялата нива от 13.649дка. Всеки участник в делбата тогава не се е съобразил с постановеното решение, а е продължавал да владее и счита за свои тези части от имотите, които притежавал в съсобственост с другите съделители преди извършване на делбата. Така  ответникът общо и поотделно владял като свои съответните идеални части от нивата „Ливадите”, за което има нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... т.., нот.д. .... на нотариус Ив.Мазнев с район на действие ГОРС.  Делбата не била реализирана и сме отново в състояние на съсобственост. Счита също, че  съдебното решение по гр.дело№305/2000г. на ГОРС(делба втора фаза – разпределение на имотите) и след като не е вписано е нищожно. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото  разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно  ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, че ищцата М.С.Р. и  Й. М. Й. са наследници по закон на В.С.Р.(бивш жител ***).

С решение на ПК гр.Л.  на наследниците на В.С.Р. е била възстановила собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Д.  Общ.Л.. Съсобствеността върху земите била преустановена с Решение №241/25.06.2002г. по гр.дело №305/2000г. на ГОРС (по реда на чл.292 от ГПК/отм.)/, като  в дял и изключителна собственост на М. С.Р. бил възложен недвижим имот - нива от 13.649 дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне. Останалите имоти също били възложени в дял на всеки or съделителите по делото. Решението влязло в сила на 14.09.2002г.

Впоследствие, с договор за дарение от 27.07.2012г., обективиранв нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... т.., нот.д. .... на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, на Й.И.Й. била дарена 1/4 ид.част от недвижим имот - нива от 13.649 дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот№016028 по плана за земеразделяне от лицата И.Й.М., Т.И.Й. и М.Й.М..

Според изготвената справка АВ – Служба по вписванията гр.Г.Оряховица от 03.01.2014г., решението по гр.дело№305/2000г. на ГОРС  е било вписано  в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица  на 12.08.2013г. по отношение на дяловете на М.С.Р..

При така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

            Основанието на иска се състои във фактическите твърдения на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба, а подвеждането на фактите под определена правна норма е задължение на съда. Ищцата е очертала спорното право чрез основанието и петитума на иска, с посочените в исковата молба факти и обстоятелства, очертавайки спорния предмет  основание - чл.124 ал.1 от ГПК.  За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищцата право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. В тази връзка искът  следва да се основава на съображения, относно съществуващи претенции от ответната страна за притежаване на вещни права върху процесния имот. 

            Не се спори, че ищцата М.С.Р. и  Й. М. Й. са наследници по закон на В.С.Р.(бивш жител ***). С решение на ПК гр.Л.  на наследниците на В.С.Р. е била възстановила собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Д.  Общ.Л..  Съсобствеността върху земите била преустановена с Решение№241/25.06.2002г.(влязло в сила на 14.09.2002г.) по гр.дело №305/2000г. на ГОРС(по реда на чл.292 от ГПК/отм.)/, като  в дял и изключителна собственост на М. С.Р. бил възложен недвижим имот - нива от 13.649 дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне. Останалите имоти също били възложени в дял на всеки or съделителите по делото. Впоследствие, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... т.., нот.д. .... на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, И.Й.М., Т.И.Й. и М.Й.М. дарили на Й.И.Й. 1/4 ид.част от процесния недвижим имот.

            Основното предназначение на вписването е създаване на правна сигурност чрез оповестяване на такива актове, които са свързани с учредяване, придобиване, промяна на вещни права върху недвижими имоти. Поначало при персоналните системи на вписване, каквато е българската, вписването няма конститутивно действие – за  разлика от държавите с реална/поимотна/ система на вписване. Вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Вписването на решенията в делбените производства, респ. договорите за доброволна делба имат оповестително действие, а защитното им действие на основание чл.113 от ЗС се проявява само при конкуренция на права между лица, които са договаряли с един и същ праводател. Делбата(съдебна или договорна) като способ за прекратяване на съсобственост има вещнопрехвърлително действие от отношение на вещите/имотите, които са били неин предмет. Вещнопрехвърлителният ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните. Вписването има оповестително действие, доколкото закона не му придава конститутивно действие. Липсата на вписване не се отразява и върху правото на собственост. По отношение на страните по  съдебното решение прехвърлителният ефект настъпва от датата на влизане в законна  сила на съдебния акт(решението по делба, с което се възлага процесния имот), а не от момента на вписването му, тъй като ако и нормата на чл.112 от ЗС да повелява задължително вписване на акта, то страните с риск на своите материални интереси могат да не извършат вписването или да отложат това във времево отношение. Вписването само по себе си представлява държавен акт и не въздейства върху самия вписан акт, не превръща съдебния акт в действителен (Решение№1104/14.11.2006г. по гр.дело№1072/2005Г. - ВКС IVг.о.).

            Тук е мястото да се отбележи в отговор на възражението на тези ответника за непротивопоставимост по отношение на него на решението за делба, с което процесният имот е поделен поради това, че същото не е било вписано към момента на придобиването на имота от него (27.07.2012г.), че от отбелязването върху представения препис от решение по гр.дело №305/2000г. на ГОРС е видно, че същото е вписано на 12.08.2013г., т.е.  вписването на договора за дарение(на 27.07.2012г.), предхожда вписването на съдебното решение по отношение дяловете на ищцата М.С.Р.. Това, обаче, не обуславя негова непротивопоставимост по отношение на  ответника Й.И.Й., тъй като праводателите на ищцата  М.С.Р. и тези на ответника Й.И.Й. са различни, поради което  ответникът не се ползва със защитата по чл.113 от ЗС.

            Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, а намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя - той не придобива собствеността по силата на самата сделка (Решение №786/2009г по гр.дело №6231/2007г. - ВКС).

            С оглед на изложените съображения исковата претенции с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява основателна спрямо ответника Й.И.Й. и следва да бъдат уважена, като се признае на ищцата М.С.Р. правото на собственост върху недвижим имот - нива от 13.649дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне, при граници: имот №016012 – нива на насл. на К.Д.Й.; имот №000025 - полски път на Община Л.; имот №016013 - нива нива насл. на Ж.И.С.; имот№016029 - нива на „е..”ЕООД; имот №016027  - нива на И.П.И..; имот №000026 - полски път на Община Л.; имот №016014 -  нива на Р.М.В..

            При този изход от делото и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК,  в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, като Й.И.Й. да бъде осъден да заплати на М.С.Р.  сумата 410.00лв.(ДТ - 50.00лв.;  ДТ за вписване - 10.00лв.; адвокатско възнаграждение – 350.00лв.).

            Водим от гореизложеното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът

 

                               Р          Е          Ш          И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на М. С.Р. с ЕГН**********,***, против Й.И.Й. с ЕГН**********,***, че М. С.Р. с ЕГН**********,***, е собственик на недвижим имот - нива от 13.649дка., ІV категория, находяща се в местността „Л..” в землището на с.Д. Общ.Л., представляваща имот №016028 по плана за земеразделяне, при граници: имот №016012 – нива на насл. на К.Д.Й.; имот №000025 - полски път на Община Л.; имот №016013 - нива нива насл. на Ж.И.С.; имот №016029 - нива на „е..”ЕООД; имот №016027  - нива на И.П.И..; имот №000026 - полски път на Община Л.; имот №016014 -  нива на Р.М.В..

            Осъжда Й. И. Й. с ЕГН**********,***, да заплати на M. С. Р. с ЕГН**********,***, сумата 410.00лв./четиристотин и десет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                     

                                                                                            Районен съдия: