Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034, 27.08.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , четвърти граждански състав
на осемнадесети
август
две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1045 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 от ГПК.
Производството е образувано по
две въззивни жалби против Решение № 38/14.02.2020г., пост. по гр.д.№70/2019, РС
К., с което е изменен размера на издръжката, постановена с определение №
128/07.02.2018 г. по гр. дело № 1855/2018 г. по КрлРС, която С.П.И. заплаща на
детето З.С.И., действаща чрез своята майка и законен представител М.И.П., като
я увеличава от 140лв. на 170лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
– 18.01.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане, като за разликата над 170 лева до пълния предявен
размер от 200 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като са присъдени
и разноски.
Жалбоподателят ищец З.С.И.,
действаща чрез своята майка и законен представител М.И.П. е останал недоволен
от отхвърлителната част на решението. В подадената въззивна жалба развива
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, като
подробно обсъжда предпоставките за изменение на определен размер на издръжката,
дължим от родител на ненавършил пълнолетие низходящ. Излага доводи за нараснали
нужди и за възможност на родителя да заплаща претендирания размер на издръжка.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново
такова, с което се уважи предявения иск изцяло. Претендират се разноски.
Жалбоподателят ответник С.П.И. ,
чрез особения си представител адв. Н. Б.,
е останал недоволен от решението в частта, в която е уважен искът за изменение
на съдебно определена издръжка. Развива доводи свързани с краткия период от
време от определяне на предходния размер издръжка, липсата на предпоставки за
изменение на размера, нуждите на детето и влошеното здравословно състояние на
родителя, което го поставя в невъзможност да дава определената и в момента
издръжка. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
ново такова, с което се отхвърли предявения иск изцяло.
Постъпил е отговор на тази
въззивна жалба от ответната страна - З.С.И., действаща чрез своята майка и
законен представител М.И.П., в който жалбата се оспорва. Поддържа се, че
решението в тази му част е правилно и законосъобразно, съобразено с нарасналите
нужди на детето и с възможностите на родителите.
Жалбите са подадени в срока по
чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни – ищец и ответник, останали недоволни от различни части на постановено
съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт, а откъм
съдържание са редовни.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.
От фактическа страна по делото е безспорно, че З.И., р.2011г., има
за свои родители М.П. и С.И.. От служебната бележка от СУ „***“, К., се
установява, че детето е ученичка в първи клас пред учебната 2018/19г..
С определение от 07.02.2018г., пост.
по гр.д.№1855/2017, КрлРС е одобрена спогодба между родителите, с която бащата
се е задължил да заплаща издръжка на малолетното си дете З. в размер на 140лв.
месечно, считано от 28.11.2017г.
Представена е справка от личния
лекар на детето за извършените му прегледи в периода 2018-2019г., от която се
установява, че З. е била болна пет пъти с болки в гърлото, кашлица и
температура. От втора служебна бележка се установява, че на З. са поставени
всички ваксини по имунизационния каледнар.
По
отношение на майката М.П. се установява от представеното удостоверение от
Вазовски машиностроителни заводи ЕАД, че получава БТВ в размер около в размер
на 910лв. Приложеното извлечение от
движение по сметка на майката съдът намира за неотносимо, т.к. чрез него не се
установяват правно релевантни факти. Представени са талони за преглед и
болнични листове, от които се установява, че М. П. е бременна и ползва отпуск
за временна неработоспособност.
Пред въззивната инстанция е
представено удостоверение на раждане на детето Н., р. 2020г. от майка М.П. и
баща И. С.
По отношение на бащата С.И. е
представена справка от НАП за регистрирани трудови договори, от която се
установява, че в периода 2016-2019г. е работил като *** във В. м. з. ЕАД, но
трудовият му договор е прекратен. От справката в база данни население се
установява, че има едно дете – ищцата З..
Приложена е справка за размера на
дълга по изп.д№167/2018, ДСИ, КрлРС, от която се установява, че С.И. не е
заплащал издръжка в размер на 140лв.
По делото са събирани гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Н. П., вуйчо на З., Д. П.-К., сестра на С.И..
Свидетелят П. твърди, че
племенницата му З. ***. В момента е във втори клас и учи в гр. К.. За детето се
грижи майката и съжителят на майка й – И., като са й осигурили самостоятелна
стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката се грижи и за нуждите на детето в
училище – пособия, пари за закуски. Знае, че само столът на детето струва около
25-30лв., като месечно само разходите за училище са около 50-60лв. З. често
боледува и се налага закупуване на лекарства. За бащата на детето заявява, че
не знае къде е в момента. Твърди, че той не се грижи за издръжката на детето,
не изпраща пари или подаръци.
Свидетелката Д. П.-К. твърди, че
брат й в момента се намира в чужбина, в Испания, но не работи редовно. Отишъл е,
за да се лекува, т.к. има здравословни проблеми. Твърди, че редовно плащал издръжка на детето,
като отделно заплащал и средства за закупуване на лекарства на детето , а и
помагал на М. с пари за отглеждане на детето и чрез нея или чрез майка си давал
пари и подаръци за детето.
При
така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата може да бъде променена и вече определения размер на дължимата от родителя
издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не
по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние
да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, като
задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка
от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това,
че съставлява особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва
да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне
на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По
отношение на детето З. от приложените удостоверения се установява, че вече е
ученичка. От момента на определяне на предходния размер на издръжка е налице
изменение на обстоятелствата – навлизане в ученическа възраст. С това са
възникнали и нови потребности за детето – осигуряване на средства за посещение
на училище – за храна, за учебни пособия
и помагала, за различни училищни мероприятия. Представените доказателства за
чести боледувания не установяват необичайни нужди на детето, т.к. то е във
възраст, в която това е нормален процес и не се касае за хронични болести. Досежно
материалното състояние на майката М.П. се установява , че реализира доход от
трудова дейност в размер на около 750лв., като в последните месеци е ползвала
отпуск за временна неработоспособност поради бременност, а вече е и родила ,
при което е възникнало и конкурентно задължение за издръжка на още едно
малолетно дете.
Бащата С.И. няма задължения към
други низходящи. Не се установява какъв доход реализира чрез трудова дейност,
като обстоятелството, че същият живее в чужбина, би му позволил без особени
затруднения да реализира доход поне около средния за България. Не се
установяват твърденията за наличие на заболяване, което изисква лечение в
чужбина, като твърденията на свидетелката К., негова сестра, в тази насока
остават голословни.
Предвид така установените нужди
на детето и възможности на неговите родители, съдът намира, че по делото се
доказват предпоставките за изменение на определената издръжка на непълнолетно
дете. От предходния момент на определяне на издръжка е изминал период едва от
около две години. В същото време, обаче е налице съществена промяна в нуждите
на детето от издръжка – то е ученичка, при което има нужда от допълнително средства ,
свързани с учебния процес и посещението на училище. В същото време
възможностите на майката да осигурява издръжката са намалели, т.к. тя има
задължение за издръжка и към още едно малолетно дете. По отношение на бащата не
се установиха конкурентни задължения за издръжка, не се установи и някакво
заболяване, което да го препятства да полага труд и да реализира доходи. С
оглед установените нужди на детето и възможности на родителите съдът намира че
месечно са необходими и възможни за издръжката на детето З. по 300лв., от които
майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето следва поеме сумата от 100лв., а бащата остатъка от 200лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният иск за изменение на издръжката, дължима от бащата С.И. на малолетното
дете З. е основателен и доказан до пълния
предявен размер. Постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която
искът е отхвърлен за разликата от присъдените 170лв. до претендираните 200лв.
се явява неправилно и следва да бъде отменено. В останалата част, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
Жалбоподателят ищец е претендирал
присъждане на разноски за въззивното производство, но по делото няма данни за
извършени такива, поради което и няма да се присъждат.
В първоинстанционното
производство претенцията за разноски е уважена до размер от 150лв., по
съразмерност. Претендира са 300лв., като искът е уважен наполовина. С оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати още 150лв.,
доколкото искът се уважава изцяло.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ответник следва да бъде осъден да заплати ДТ в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 43,20лв., допълнително за
първоинстанционното производство, както и 26,60лв. за въззивното производство
или общо следва да заплати ДТ в размер
на 69,80лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 38/14.02.2020г., пост. по гр.д.№70/2019, РС К., с което е отхвърлен
предявеният от З.С.И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М.И.П., ЕГН **********, против С.П.И., ЕГН **********, иск за
изменение на размера на издръжката, постановена с определение № 128/07.02.2018
г. по гр. дело № 1855/2018 г. по КрлРС, над присъдения размер от 170лв. до
пълния претендиран размер от 200лв., месечно, считано от 18.01.2019г. до
настъпване на законни основание за изменение или прекратяване на плащането,
ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, като вместо това,
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определен с определение № 128/07.02.2018 г.
по гр. дело № 1855/2018 г. по КрлРС, дължима от С.П.И., ЕГН **********, на З.С.И.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.И.П., ЕГН **********,
от уважения размер от 170лв. на
200лв. месечно, считано от 18.01.2019г.
до настъпване на законни основание за изменение или прекратяване на плащането,
ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/14.02.2020г., пост. по гр.д.№70/2019, РС К., в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН **********, да
заплати на З.С.И., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.И.П., ЕГН **********,
сумата от 150лв., разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС общо сумата от
69,80лв., дължима ДТ за първоинстанционното и второинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: