Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в
състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2217
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.О.Е. срещу заповед
№ 22-0237-000122/29.08.2022 г. на полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, Районно
управление - Айтос, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1
„б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
По
съображения за издаването на заповедта от некомпетентен административен орган;
за нарушаване на заложеното в чл. 172 ал. 1 ЗДвП изискване за мотивираност на
административния акт, довело до неизясняване на материално-правните
предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП; за отсъствието
на конкретни причини по смисъла на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. МЗ,
МВР и МП за тестването на водача и за допусната неяснота във волята на
административния орган за какъв конкретно срок прилага ПАМ се иска заповедта да
бъде отменена от съда като на жалбоподателя се присъдят направените в
производството по оспорване съдебни разноски.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят А.О.Е., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, РУ „Айтос“, редовно призован, също
не се явява и не се представлява в съдебните заседания. С приложено към писмо
с. д. № 18752/15.12.2022 г. Становище рег. № 237000-4625/12.12.2022 г. моли
съда да отхвърли жалбата като се позовава на установеното при тестването на
водача с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
фабр. № ARBB-0071, наличие на 0, 97
промила алкохол в издишания от него въздух. Счита, че е издал заповедта по чл.
172 ал. 1 ЗДвП при наличието на компетентност за това, предвид делегираните му
правомощия от директора на ОД на МВР – Бургас, като в производството по налагане
на ПАМ не са допуснати съществени административно-производствени нарушения.
Съдът
като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на
приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на оспорването.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, Районно управление -
Айтос, заповед № 22-0237-000122/29.08.2022 г. на жалбоподателя А.О.Е. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171
т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
В
съдържанието на заповедта прилагането на мярката е мотивирано с обстоятелството,
че на 27.08.2022 г., около 05:20 ч. в гр. Айтос по ул. „Хаджи Димитър“, в
близост до хипермаркет „Мастерхаус“, с посока на движение от гр. Провадия към
гр. Айтос, А.О.Е. управлява под въздействието на алкохол лек автомобил „Ленд
ровер рейндж ровер спорт“, рег. № СВ **** НК, собственост на „Мото-Пфое лизинг“
ЕООД, като употребата на алкохол е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, фабр. № ARBB-0071, отчело наличие на 0,97 промила концентрация на
алкохол в издишания от водача въздух. Посочено е също, че на водача е издаден
талон за медицинско изследване № 138152 като въз основа на него той е дал
кръвна проба за химичен анализ пред медицинско лице във ФСМП – Айтос.
Подробно
изложените факти в съдържанието на заповедта, релевантни за прилагането на процесната
ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, сочат на пълната неоснователност на оплакването
на жалбоподателя, че в заповедта липсвали мотиви, сочещи на материално-правните
предпоставки за нейното издаване.
По
преписката е приложена заповед № 251з-1821/26.04.2022 г., с т. 1.7 на която
директорът на ОД на МВР – Бургас е оправомощил полицейските и младши
полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в Районните
управления към ОД на МВР – Бургас да издават заповеди за прилагането на принудителни
административни мерки по ЗДвП. Възможност за делегирането на тези правомощия
изрично е установена с чл. 172 ал. 1 ЗДвП, съгласно който принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Наред с това в изпълнение на дадените от съда в с. з. на 30.11.2022 г.
указания по разпределянето на доказателствената тежест с писмо с. д. № 18752/15.12.2022
г. от страна на РУ „Айтос“ при ОД на МВР-Бургас по делото е представено удостоверение
рег. № 251000-24889/09.12.2022 г. на началника на сектор „Човешки ресурси“, според
което към момента на издаването на заповед № 22-0237-000122/29.08.2022 г.
издателят й А.В.В. е заемал длъжността „полицейски инспектор VІ степен в група „Охранителна
полиция“ при Районно управление Айтос към ОД на МВР – Бургас“. Удостоверението е
официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, поради което се ползва с материална доказателствена
сила, която е необорена по делото от жалбоподателя. Съвкупно преценени, тези факти сочат на наличието
на материална компетентност на административния орган, наложил процесната ПАМ
по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП.
Съгласно
чл. 165 ал. 2 т. 1 предл. първо ЗДвП при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, а съгласно т. 3 на
същата алинея те не допускат управлението на
моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл. 1 ал. 3 от издадената на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. Съгласно чл. 1 ал. 4 и 5 от
същата наредба техническите средства, с които се установява концентрацията на
алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи,
след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. Преценката на
действащата норматива уредба сочи на пълната неоснователност на възражението на
жалбоподателя за отсъствието на материално-правни предпоставки за прилагането с
процесната заповед на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП. Разпоредбата изрично
предвижда, че за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага като принудителна
административна мярка временното отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. От анализа на разпоредбата
е видно, че една от визираните в нея хипотези, при които се прилага ПАМ, е свързана
с управлението на моторното превозно средство от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух. Жалбоподателят не оспорва факта, че на
посочените в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата, час и място е управлявал индивидуализираното
в нея превозно средство лек автомобил „Ленд ровер рейндж ровер спорт“, рег. №
СВ 0842 НК. В издадения му талон за изследване № 138152, приложен по
административната преписка, изрично е отразено, че извършената на водача в
05:30 ч. на 27.08.2022 г. предварителна проба с „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ARBB-0071,
е отчела положителен резултат за употребата на алкохол /0, 97 промила концентрация
на алкохол в издишания от водача въздух/. С писмо с. д. № 18752/15.12.2022 г. ответникът
е представил по делото протокол рег. № 3286р-25254/25.05.2022 г. за успешно
премината от техническото средство последваща проверка за техническа изправност
със срок на валидност 6 месеца. Същевременно по преписката е приложен издаденият
от сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР - Бургас протокол
№ 422/30.08.2022 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача, заключението на който е, че в изследваната проба кръв
на А.О.Е. във връзка с издадения му талон за изследване № 138152 се доказва съдържание
на етилов алкохол в количество 1, 17 промила.
Съвкупно
преценени, всички тези доказателства безсъмнено установяват наличието на една
от визираните в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за
прилагането на уредената в разпоредбата принудителна административна мярка.
Що се
отнася до визираните в чл. 5 ал. 1 от наредбата критерии за предприемането на
проверката /наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС
за употребата на наркотични вещества или техни аналози/, преценката за наличието
им е изцяло в прерогатив на контролните органи, а не на водачите, защото контролните
органи са тези, които по смисъла на чл. 165
ал. 1 т. 1 и 7 ЗДвП контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението и извършват превантивна дейност за ограничаване на
пътнотранспортните произшествия и последиците от тях. Поради това съдът
възприема като напълно неиздържани от правна страна възраженията на
жалбоподателя, че не било налице основание да му се наложи ПАМ при условията на
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, тъй като липсвала необходимост по смисъла на чл. 5
ал. 1 от наредбата да му бъде извършвана проверка за употребата на алкохол.
За установеното
от контролните органи на „Пътна полиция“ наказуемо по административен ред
неправомерно деяние чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП предвижда именно налагането на
приложената с процесната заповед принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Оспорването на начина,
по който с обжалваната заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП административният орган е
определил срока за прилагането на ПАМ сочи на неправилно тълкуване на закона от
страна на жалбоподателя. С регламентираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“ законодателят не е делегирал на административния орган
правомощието във всеки отделен случай, в който е изпълнена хипотезата на
правната норма, конкретно да определи срока, за който да приложи ПАМ в рамките
на максималната му продължителност от 18 месеца, а императивно е установил, че
мярката се налага за времето до решаване на въпроса за отговорността на водача /административнонаказателна
или наказателна такава/ без обаче наложената ПАМ да надхвърля времетраенето от
18 месеца, ако до изтичането им въпросът за отговорността не е разрешен.
Преследваната
с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността
на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение.
Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство с концентрация
на алкохол в кръвта над нормативно допустимата граница от 0, 5 на хиляда, безсъмнено
има за цел да осигури безопасността на движението по пътищата и по този начин
да способства за ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия
в страната, нерядко и с човешки жертви.
Съвкупната
преценка на изложените фактически и правни доводи обуславя краен извод за неоснователност
на оспорването, поради което то следва да се отхвърли.
От
страна на ответника не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски по чл. 143 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне и по този
въпрос.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.О.Е. срещу заповед № 22-0237-000122/29.08.2022
г. на полицейски инспектор в ОД на МВР – Бургас, Районно управление - Айтос, с
която на А.О.Е. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1
„б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: