№ 1057
гр. Пловдив, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Недялка Д. Свиркова Петкова
Членове:Мария Анг. Ненова
Радослав Хр. Георгиев
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300501837 по описа за 2024 година
С решение №1609/11.04.2024г., постановено по гр.д.№7517/2023г. по описа на Районен
съд- Пловдив, I брачен състав, е изменен размерът на постановената по гр.д.№14828/17г. по
описа на РС- Пловдив месечна издръжка, дължима от П. Н. Т., ЕГН **********, както
следва: в полза на детето К. П. Т., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител П. П. А., ЕГН **********, като същата е увеличена от 260 лв. на 500
лв., считано от датата на подаване на исковата молба-29.11.2023г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като съдът е отхвърлил иска за разликата над 500 лв.
до претендираните 650 лв. ; в полза на детето И. П. Т., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител П. П. А., ЕГН **********, като същата е увеличена
от 280 лв. на 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-29.11.2023г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като съдът е отхвърлил иска за разликата
над 600 лв. до претендираните 700 лв. С решението П. Н. Т. е осъден да заплати в полза на
И.а П. Т. и К. П. Т., действащи чрез тяхната майка и законен представител П. П. А., сумата в
размер на 570 лв., представляваща сторени разноски, съобразно уважената част от иска, а
И.а П. Т. и К. П. Т., действащи чрез тяхната майка и законен представител П. П. А. са
осъдени да заплатят сумата в размер на 150 лв., представляваща сторени разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. С този акт на първоинстанционния съд е осъден П. Н.
Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив,
сумата в размер на 806,40 лв., представляваща дължима държавна такса по присъдената в
полза на децата издръжка.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№45864/26.04.2024г. депозирана от П.
Н. Т. против решението на Районен съд- Пловдив, в частта, с която размерите на издръжките
за увеличени за разликите над 300 лв. до посочените по-горе размери. Излагат се доводи, че
решението в частта, с която е изменена присъдената издръжка е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд допуснал съществено
1
нарушение на процесуалния закон, тъй като не обсъдил доводите на ответника, свързани с
това, че представените от ищците в първоинстанционното производство писмени
доказателства не установявали извършването на съответните разходи по издръжката.
Твърденият от майката на децата размер на разходите за издръжка бил неверен и не се
подкрепял от събрания по делото доказателствен материал. Доходите на въззивника били
ограничени, поради влошеното му здравословно състояние. За 6 месеца в годината, П. Т.
заплащал и допълнително по 600 лв. за издръжка, но голяма част от тези средства се
осигурявали от родителите на последния. Съдът приел, че бащата предоставял парични суми
и над определения размер на издръжката, но това било само инцидентно, който извод бил в
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неправилен бил и
изводът за добри финансови възможности на бащата. Последният работил като шофьор по
трудов договор в Германия с минимална заплата от 500 евро, бил и съдружник в дружество,
но се доказало, че дейността се осъществявала основно от другия съдружник. Искането е
обжалваното решение да бъде отменено В ЧАСТТА, с която размерът на издръжката,
дължима на К. Н. Т., ЕГН **********, е увеличен ЗА РАЗЛИКАТА над 300 лв. до
присъдения от РС размер от 500 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която размерът на издръжката,
дължима на И. П. Т., ЕГН **********, е увеличен ЗА РАЗЛИКАТА над 300 лв. до
присъдения от РС размер от 600 лв.; И ВМЕСТО ТОВА се иска претенциите за посочените
разлики да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
Въззиваемите И.а П. Т. и К. П. Т., чрез законния си представител П. П. А. и чрез
процесуалния си представител адв. Н. С. К., оспорват изцяло въззивната жалба, като
неоснователна. Излага се становище за правилност и мотивираност на първоинстанционния
съдебен акт. Сочи се, че от момента на първоначалното определяне размера на издръжката
през 2017г. до настоящия момент, средствата необходими за издържане на децата са се
повишили многократно, с оглед икономическата обстановка в страната. Ответникът бил
съдружник в търговско дружество „Делукс Ауто“ ООД, а също получавал и доходи от
трудово възнаграждение в размер на 500 евро. Притежавал значителен брой леки и
специализирани автомобили. Въпреки претърпяната от П. Т. операция, не било доказано той
да е нетрудоспособен към настоящия момент, не били доказани разходите, свързани с
постоперативното лечение. Молбата е за отхвърляне изцяло на така подадената въззивна
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се и разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. П. Т. и К. П. Такабов,
действащи чрез своята майка и законен представител П. П. А., с която срещу П. Н. Т. са
предявени искове с правно основание по чл. 150, във вр. с чл. 143 СК, с които се иска да
бъде изменена присъдената в полза на децата издръжка, както следва: За И. Т. определената
издръжка в размер на 280 лв. да бъде изменена на 700 лв., а за К. Т. определената издръжка
в размер на 260 лв. да бъде изменена на 650 лв.
Ответникът оспорва исковете. Сочи за наличието на множество разходи, които поемал,
твърди, че през 2022г. и 2023г. заплащал допълните разходи за децата, водел ги на почивки.
Изразява становище, че във възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за
всяко едно от децата.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че към настоящия
момент минималната издръжка по закон, равна на ¼ от минималната работна заплата, е 233
лв. Взето е предвид, че децата ходят на множество извънкласни занимания – уроци по
музикален инструмент, спорт, чужди езици и други, посещават състезания в страната и
чужбина. Решаващият съд е приел, че основната част от разходите се поемат от майката,
като бащата участвал и над дължимата от него издръжка, но инцидентно. Присъденият
размер бил близък до минималния към настоящия момент и не отговарял на разходите,
които се поемали за двете деца. Първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че
предвид разходите на децата за извънкласни занимания, необходимите средства за храна,
облекло, а също и съответната възраст, в която се намират, необходимите средства на месец
2
за детето И. са в размер на 850 лв., а за детето К. – 750 лв. Районният съд, като взел под
внимание здравословното състояние на бащата, намалените възможности за полагане на
труд, свързаните медицински разходи и др., е достигнал до заключението, че П. Т. е способен
да заплаща месечна издръжка в размер на 600 лв. за И. и 500 лв. за К..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките
на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е
валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Уважаването на исковата претенция по чл. 150 СК се обуславя от установяване на
следните предпоставки: родителят да е баща на претендиращите издръжка деца, нужда от
получаване на издръжка в претендирания размер, материална възможност на родителя да
дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите на
правоимащия от издръжка в претендирания размер. Съгласно нормата на чл. 143, ал.2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определя съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства от
значение за случая. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя съобразно
нуждите на детето, което има право да я претендира и възможностите на задължения
родител.
По делото е безспорно, че П. Н. Т. е баща на малолетните деца И. П. Т., родена на
21.03.2011г. и К. П. Т., роден на 24.05.2013г. Установява се от представената по делото
справка, че средномесечният доход на П. Т. е в размер на 500 евро брутно възнаграждение.
Видно от договор за кредит от 11.07.2008г. и погасителен план към него, Т. дължи
ежемесечна вноска по кредита в размер на 304.42 лв., с крайна дата на погасяване –
15.07.2028г. От представения по делото операционен протокол с дата 02.07.2019г. се
установява, че бащата на търсещите издръжка деца е претърпял операционна интервенция
по повод негово заболяване. От разписки за прием на паричен превод, както и от
електронно изявление за паричен превод от 02.08.2023г. е видно, че П. Т. е превел следните
парични суми в полза на П. П. А., последната като получател, а именно: сума в размер на
600 лв. от 02.08.2023г., сума в размер на 452.40 лв. от 20.11.2021г. и сума в размер на 1130
лв. от 07.04.2023г., сума в размер на 600 лв. от 07.06.2023г., както и сума в размер на 1250
лв. от 03.05.2023г. Установява се от платежно нареждане от 09.06.2021г., че Т. превел в
полза на „Максимум“ ЕООД, като получател, сума в размер на 856 лв. Представени са и
Годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за „Делукс Ауто“ ООД, видно от които
счетоводната печалба на дружеството за 2021г. е в размер на 942.83 лв. за 2021г. и 18062.12
лв. за 2022г. От справка от търговския регистър за актуално състояния на дружеството
„Делукс Ауто“ ООД става ясно, че П. Т. е съдружник в същото с дялово участие в размер на
2 лв. Съгласно справка от местни данъци и такси, същият декларира собственост по
отношение на недвижим имот – земя, находящ се в гр. К., както и по отношение на следните
МПС – Мерцедес/ ГЛЕ 350д, 4МАТИК, с рег. №***, Фиат/Дукано, с рег.№***,
БМВ/Неуказан, с рег.№***, Мерцедес/Неуказан, с рег.№***, БЕШАНТРЕЙЛЪРС/д2ц, с рег.
№***, БЕШАНТРЕЙЛЪРС/д2ц, с рег. № ***.
Съгласно представената справка актуално състояние на действащи трудови договори, П.
П. А. е страна по трудово правоотношение с „Кемпер Ван“ ЕООД, а от Удостоверение с изх.
№32/07.03.2024г. и 31/07.03.2024г. се вижда, че за периода 02.10.2023г. – 29.02.2024г. същата
е получила брутно възнаграждение в размер на 1272.08лв. и нетно – 987.11 лв., а за периода
01.03.2024г.-29.02.2024г. е получила брутно възнаграждение в размер на 8713.70 лв. и нетно
– 6761.63 лв. От представеното по делото актуално състояние за „Пи Ей Акаунтинг“ ЕООД
се установява, че А. е управител на дружеството и едноличен собственик на капитала.
Детето И. П. Т. понастоящем е на тринадесет години, а детето К. П. Т. на единадесет
години. И дете деца са ученици, посещават множество извънкласни занимания, като
например допълни уроци по чужд език, уроци по музикален инструмент, посещават
състезания в страната и чужбина и др. Съгласно депозираните показания на св. Е.М.,
3
майката на децата П. била спедитор на минимална работна заплата, не получавала други
доходи от странични източници. Двете деца посещавали различни извънкласни занимания,
като споделя, че уроците по арфа и китара били по около 30 лв., а таксата за уроците по
английски език била около 200 лв. месечно. Бащата Т. се занимавал с внос на автомобили от
чужбина. Последният закупил мобилни устройства за двете си деца. От показанията на св. С.
става ясно, че бащата П. Т. бил шофьор на минимална заплата, имал извънредни разходи,
свързани със здравословното му състояние, като с оглед на това бил на облечен режим на
работа. Навежда, че в последните години всички електронни устройства на децата били
закупувани само от него.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, от момента на първоначално определения размер на издръжка, именно
през 2017г., до настоящия момент, безспорно са нараснали разходите за децата, необходими
за образование, култура, спорт и други занимания. През този период, ноторно известно е, че
са настъпили инфлационни процеси в страната, които имат за последица повишаване на
цените на стоките и услугите. Налице са ежедневни разходи, свързани с облекло, лекарства
и други консумативи. Следва да бъде отбелязано, че трайно възприето е от съдебната
практика становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва.
Обичайните потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на
индивидите, на увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото дете.
Дължащият издръжка от своя страна е млад и в трудоспособна възраст. Действително са
налице данни за наличие на здравословни проблеми, тъй като П. Т. е претърпял операционна
интервенция през 2019г. Няма обаче доказателства по делото дали към настоящия момент
бащата понася парични разходи за своето възстановяване и какъв размер са същите.
Възприема се също и обстоятелството, че П. Т. дължи ежемесечни вноски в изпълнение на
договор за кредит от 11.07.2008г. в размер на 304.42 лв.
От друга страна обаче следва да бъде отчетено, че дължащият издръжката е трудово
ангажиран в държава с висок стандарт на живот. Получава и доходи от други източници.
Установи се безспорно, че бащата е съдружник в дружеството „Делукс Ауто“ ООД. Следва
да бъде взето предвид и това, че Т. е декларирал като негова собственост следните
имущества : земя, находяща се в гр. К., както и следните МПС – Мерцедес/ ГЛЕ 350д,
4МАТИК, с рег. №***, Фиат/Дукано, с рег.№***, БМВ/Неуказан, с рег.№***,
Мерцедес/Неуказан, с рег.№***, БЕШАНТРЕЙЛЪРС/д2ц, с рег.№***,
БЕШАНТРЕЙЛЪРС/д2ц, с рег. № ***.
По делото се доказа, че дължащият издръжката е купувал на децата мобилни устройства
и друга техника. Установи се по безспорен начин, че през определени периоди, Т. е
превеждал и допълнителни парични суми в полза на майката на децата, които не са били в
изпълнение на определената към съответния момент издръжка. Така извършените плащания
действително показват една заинтересованост от страна на бащата към неговите деца,
полагане на грижи над необходимото по присъдената издръжка, но с оглед техните
интереси, необходимо е да се създаде една сигурност, че във всеки един месец от годината
ще бъдат удовлетворявани съобразно действителните им нужди. Тази сигурност за
интересите на децата би се постигнала чрез определяне от страна на съда на подходяща по
размер издръжка, която да бъде плащана ежемесечно, през цялата година, а не епизодично.
С оглед горното, следва да се възприеме, че бащата има добри финансови възможности,
което се установява и от разходите, които прави за себе си, и от разходите, които прави за
децата си, а също и от наличието на достатъчно имущество, което декларира като свое.
Следва да бъде отбелязано също, че издръжка в размер на 300 лв., каквато П. Т. претендира,
че може да заплаща с оглед финансовото си състояние, е несъразмерна и напълно
несъотносима, както обективно на стандарта на живот в страната към настоящия момент,
така и по отношение на нужните на децата в конкретния случай.
При тези данни, настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния
съд и приема, че е напълно във възможностите на въззивника да заплаща така определената
с атакуваното съдебно решение издръжка в съответния размер, а именно: за детето К. П. Т. –
в размер на 500 лв. и за детето И. П. Т.- в размер на 600 лв.
С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените в
4
настоящото въззивно производство разноски, а именно: сумата в размер на 700 лв.,
представляваща заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024г.
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1609/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 7517/2023 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, I брачен състав, В ЧАСТТА, с която РАЗМЕРЪТ НА
ИЗДРЪЖКАТА, която П. Н. Т., ЕГН **********, е осъден (с решение по гр. д. №14828/17 г.
по описа на РС- Пловдив) да заплаща на малолетното си дете К. П. Т., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител П. П. А., ЕГН **********; е увеличен
ЗА РАЗЛИКАТА над 300 лв. до 500 лв. месечно, считано от 29.11.2023 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане; КАКТО
И В ЧАСТТА с която РАЗМЕРЪТ НА ИЗДРЪЖКАТА, която П. Н. Т., ЕГН **********, е
осъден (с решение по гр. д. №14828/17 г. по описа на РС- Пловдив) да заплаща на
малолетното си дете И. П. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител П. П. А., ЕГН **********; е увеличен ЗА РАЗЛИКАТА над 300 лв. до 600 лв.
месечно, считано от 29.11.2023 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., община К., обл.
Пловдив, ул. *** да заплати на П. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул.“***
сумата в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №11 от 25.06.2024г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5