Решение по дело №5796/2024 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Федерална Република
Германия въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на Наказателна присъда № 267 от 28.06.2024 г., влязла в сила на 16.07.2024 г.,
издадена от Съда в Карансебеш, окръг Караш- Северин, Република Румъния, по наказателно
дело №4728/208/2023, по силата на която К.К.Д. е ОСЪДЕН да заплати парична сума в
размер общо на 1000 румънски леи, съставляващи разходи по съдебна процедура, довела
до постановяване на осъдителна присъда спрямо Д. за извършено престъпление по смисъла
на чл.337 от НК на Република Румъния и съставляващо престъпление отказ или избягване
на вземане на биологични проби във връзка с поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, с левова равностойност на дължимата от Д. сума за разноските по
съдебната процедура.
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че са
налице всички основания за приемане за изпълнение решението на германските власти,
постановено срещу българския гражданин Д..
Служебният защитник на осъденото лице- адв.Б. иска от съда да не приема за
изпълнение решението на германските власти с аргумента, че към удостоверението не е
приложено решението на съда, по силата на което е бил осъден българския гражданин и в
този смисъл липсва предмета на произнасяне, а съгласно изискванията на чл.4 от
ЗПИИРКОРНФС, удостоверението само придружават акта, който не е приложен в
конкретния случай, поради което счита, че липсва основният акт, спрямо който съдът следва
да се произнесе.
Осъденото лице К. Д., редовно призован не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият К.К.Д. е роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин,
семеен, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес община Столична, област София,
с.Казичене ул.****.
С Наказателна присъда № 267 от 28.06.2024 г., влязла в сила на 16.07.2024 г., издадена
от Съда в Карансебеш, окръг Караш- Северин, Република Румъния, по наказателно дело
№4728/208/2023 г. К.К.Д. е ОСЪДЕН за извършено от него престъпление по смисъла на
чл.337 от НК на Република Румъния, съставляващо престъпление отказ или избягване на
вземане на биологични проби във връзка с поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата. За да се стигне до това осъждане, е било проведено наказателно
производство в рамките на което и във връзка с което, са били направени разноски общо в
размер на 1000 румънски леи. С оглед на това и доколкото Д. е бил признат за виновен за
извършено от него престъпление, нарушаващо разпоредбите на закона за движение по
пътищата, на същия са били възложени и направените по делото разноски в размер на 1000
лв.- т.е. той е осъден да плати същите. Конкретното деяние, за което е бил признат за
виновен и осъден Д. се изразява в това, че на 01.10.2022 г. около 21:59 ч. Д. е управлявал
влекач с посочени конкретни индивидуализиращи данни, като след като е спрян за проверка
от полицията и след като е тестван с дрегер е отведен в общинска болница в Карансебеш, за
да му бъдат взети биологични проби за определяне нивото на алкохол,в кръвта, но той е
отказал да се подложи на теста, въпреки, че е бил уведомен, че отказът съставлява
престъпление и отговаря на съставомерни елементи от престъплението отказ или избягване
на взимане на биологични проби, предвидено в чл.337 от НК на Р Румъния.
1

Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, издадено въз основа на наказателна присъда за осъждане на
лицето, същата е постановена от съдебен орган на решаващата държава за извършено от
осъденото лице престъпление по смисъла на НК на Р Румъния, което е свързано с
правилата за движение по пътищата. По българския закон това деяние съставлява
административно нарушение, а не престъпление както е по закона в Румъния. Независимо
от това обаче и доколкото е налице такъв вид административно нарушение и по българския
закон и доколкото се отнася за нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата,
не следва да се изследва и търси двойна наказуемост и по- конкретно не следва да се взима
предвид това, че по закона на издаващата държава това деяние е престъпление, а по
българския закон- административно нарушение.
С присъдата Д. е осъден да заплати и сума, съставляваща разходи, направени от
съдебните органи на издаващата държава, във връзка с постановяване на осъдителната
присъда спрямо него.
Видно от удостоверението лицето е било уведомено лично съгласно законодателството
на изпращащата държава на домашния си адрес в гр.София, с.Казичене, ул.**** за правото
си да обжалва присъдата и за сроковете за това, което Д. не е сторил. Уведомление е било
изпратено и на адрес в Румъния на адвоката на лицето там, като комуникационните
процедури са приключили на 03.04.2024 г., а преди това отново по същия начин- лично и
чрез адвоката си е бил уведомен за самия процес, в рамките на който е била постановена
присъдата. Д. не е оспорил постановената спрямо него присъда, включително и в частта
досежно разноските.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите белези на
осъденото физическо лице данни– три имена, дата на раждане и последен известен адрес на
пребиваване в България, а самото удостоверение сочи още и размера на наложената
санкция- поотделно и общо, а именно в размер на 1000 румънски леи; обстоятелствата във
връзка с извършеното престъпление, за което е осъден Д., както и самите нарушени
разпоредби, съответно органа, издал присъдата и това как, кога и при какви условия същата
е влязла в сила, подлежала ли е на обжалване и обжалвана ли е била, дадена ли е била
възможност на лицето да се защити. Посочени са и разходите, направени за постановяване
на осъдителната присъда.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на присъдата, с която Д. е осъден да
плати разноски във връзка с воденото спрямо него наказателно производство.
Става въпрос за решение (присъда) на съдебен орган на издаващата държава, с което Д.
е осъден да заплати разходи по съдебна процедура довела до постановяване на осъдителен
акт спрямо лицето по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място осъденото физическо лице- К. Д. има адрес на живеене на
територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС), като не се установява да няма
трайна връзка с територията на Р България.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на разноските, за които е осъден Д. (доколкото става
въпрос за съдебни разноски, то едва от момента на влизане в сила на съдебния акт започва
да тече и срокът за погасяване правото на държавата да събере тези разноски). В този
2

смисъл и към настоящия момент този срок все още не е изтекъл. Тук изобщо не става въпрос
и не се обсъжда престъплението, за което е осъден Д. в рамките на съдебното производство
в Румъния, респ. не се коментира дали то е погасено по давност или не, тъй като не се иска
признаване на съдебен акт във връзка с осъждането на Д. и с налагането му на наказание за
това престъпление, а единствено и само се засяга въпроса със съдебните разноски, които Д. е
бил осъден да плати в рамките на това съдебно производство. Няма данни да е налице
имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на присъдата.
Възраженията на защитата, съдът намери за неоснователни, доколкото и съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС, съдът разполага с възможност, а не със
задължение да откаже признаване на решението, само ако не е представено удостоверението
или то е непълно или очевидно не отговаря на решението. Не е предвидена възможност за
съда да прецени дали да откаже да признае решението или не, ако самото то като акт не е
представено. В конкретния случай по делото е представено удостоверението, то е пълно и не
се установява и не се твърди да не отговаря на решението, поради което и не е налице това
факултативно основание за отказ да се признае решението (присъдата) на издаващата
държава в частта досежно разноските, за които е бил осъден българският гражданин Д..
Същевременно разноските, за които е осъден да плати Д. са над 70 евро, поради което и
за съда не съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не
присъдата на компетентния орган на Република Германия. Съдът по закон не разполага и с
правомощие да преценява размера на паричната сума, за която е осъдено лицето, респ. да
намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на
чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под
наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и само да
бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени доказателства, че е
вече платена от лицето. В случая не са представени доказателства да са извършени каквито
и да е било плащания от страна на осъденото лице, поради което и няма как от сумата, за
която той е осъден да бъде приспаднато нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на присъдата. Тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- леи, съдът определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила– 16.07.24 г. в размер на 393,10
/триста деветдесет и три лв. и 10 ст./ лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

3

Номер на акта:	561
Дата:	2 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20241100205796
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 септември 2024 г.

Решение по дело №5796/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите