Решение по дело №3800/2016 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 734
Дата: 2 декември 2016 г. (в сила от 26 април 2017 г.)
Съдия: Биляна Росалинова
Дело: 20161420103800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №                

                    гр.ВРАЦА, 02.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 28.11.2016 година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

При секретаря А.Е.  в присъствието на прокурора  :

                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 3800 по описа на 2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

П.Г.Г. с ЕГН:********** ***, офис №2 адв.Р.Т. е предявила при условията на обективно съединяване искове против „АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ,с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца както следва:м.06.2016 г.-м.08.2016 г.  по 420 лв.месечно за м.09. до 20.09.2016г. - 280 лв. или общо 1540 лв. и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 ал.1 от КТ/за неизползуван платен годишен отпуск 1 ден за 2013 г.,20 дни за 2014 г.,20 дни за 2015 г. и 15 дни за 2016 г./ или общо за тези 56 дни сумата от 1176 лв.,ведно със законната лихва върху главниците,считано от предявяване на исковете-20.09.2016 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е уточнил,че претендираните неиздължения са брутни такива.

Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен отговор.Оспорва исковете.Признава наличието на трудово правоотношение.Падежът на задълженията за трудово вазнаграждение за м.07.-09.2016 г. обаче не бил настъпил,доколкото договорът съдържал уговорката трудово възнаграждение да се изплаща до края на втория месец,след месеца,за който се отнася.Ищецът бил упражнил и правото си на отпуск за 2014 г. и 2015 г.

 Съдът с оглед събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

  Видно от представения по делото трудов договор №13849/19.12.2013г. ищеца е започнал работа при ответника, като е заемал длъжността”охранител”.Със Заповед №8413/16.09.2016г. на работодателя  на осн.чл.325,ал.1,т.1 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.Заповедта е

                         - 2 -

връчена на работника на 17.09.2016г. и именно от тази дата произвежда своето действие.

 В т. 6 от трудовия договор е договорено,че месечното трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася,но не по-късно от последния ден на третия месец, за който е изработен.

 По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда,като последния го възприема като пълно и компетентно.Вещото лице след извършена проверка на материалите по делото и счетоводството на ответника е констатирало,че действително на ищеца след депозиране на исковата молба, а именно на 26.09.2016г. е изплатено трудовото възнаграждение за м.06.2016г.,съответно на 31.10.2016г. трудовата възнаграждение за м.07.2016г. Вещото лице е посочило,че на ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения за м.08 и 09.2016г. в размер на общо 642.00 лв. бруто,от които за м.08.2016г-432.00лв.бруто и за м.09.2016г-210.00 лв.бруто.

  В т. 6 от трудовия договор е договорено,че месечното трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася,но не по-късно от последния ден на третия месец, за който е изработен.С оглед на тази договорка трудовото възнаграждение за м.08 е следвало да бъде изплатено до края на м.10.2016г.,съответно това за м.09. до края на м.11.2016г. Или следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за м.08 и м.09.2016г. в общ размер от 642 лв./бруто/,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-20.09.2016г. до окончателното изплащане.В останалата част до пълния размер на претендирано неизплатено трудово възнаграждение в общо 1540 лв.  исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 По отношение на претендираното неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден за 2013 г.,20 дни за 2014 г.,20 дни за 2015 г. и 15 дни за 2016 г./ или общо за тези 56 дни сумата от 1176 лв. вещото лице е констатирало/ с оглед и уточнение в съдебно заседание/,че на ищеца не е изплатено такова обезщетение в размер на 15 дни-един за 2013г. и 14 дни за 2016г. в общ размер от 315 лв./бруто/,което следва да се присъди на ищеца,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-20.09.2016г. до окончателното изплащане.В останалата част до пълния

                           - 3 -

размер на претендирано неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-1176 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана с оглед констатираното от вещото лице и представените по делото писмени доказателства-молби от ищеца за ползване на отпуск/които пълномощни на ищеца признава,че са подписани от него/ и заповеди на работодателя, от които е видно,че ищеца е използвал платения си годишен отпуск за 2014 и 2015г.

  С оглед претендираните по делото разноски и направеното от страна на пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение-500 лв.,съдът намира,че същото е основателно и размера на това възнаграждение възоснова, на което ще се изчисляват разноските следва да бъде намален на 420 лв.с оглед правната и фактическа сложност на делото и факта,че към момента на упълномощаването-26.09.2016г. минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения действала към онзи момент съгласно с оглед заявения от ищеца с исковата молба материален интерес 2 716 лв. и чл.7, ал.1 във вр. С ал.2,т.2 е 420 лв.

 Съдът отчита факта,че част от дължимите суми за неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2016г. -430.50 лв. /бруто/ е било дължимо плащане към датата на предявяване на иска-20.09.2016г. то тази сума следва да бъде включена в полза на ищеца при изчисляване на разноските.По отношение на сумата за м.07.2016г. падежа настъпва след завеждане на делото до края на м.09 при което същата не се включва.

 Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно уважената част от исковите претенции при горепосочените уточнителни мотиви касаещи разноските за адвокатска защита 214.56 лв.

 При същите мотиви следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 205 лв.

 Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета та съдебната власт по сметка на Вр.районен съд държавна такса върху присъдените суми 38.28 лв. и разноски за експертиза -100 лв.

 

 

                     - 4 –

 

 С оглед на изложеното съдът

 

                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г. с ЕГН:********** ***, офис №2 адв.Р.Т. неизплатено трудово възнаграждение за м.08 и м.09.2016г. в общ размер от 642 лв./бруто/,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-20.09.2016г. до окончателното изплащане.В останалата част до пълния размер на претендирано неизплатено трудово възнаграждение в общо 1540 лв.  ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА „АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г. с ЕГН:********** ***, офис №2 адв.Р.Т. изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни-един за 2013г. и 14 дни за 2016г. в общ размер от 315 лв./бруто/, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-20.09.2016г. до окончателното изплащане.В останалата част до пълния размер на претендирано обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-1176 лв  ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА„АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г. с ЕГН:********** ***, офис №2 адв.Р.Т. деловодни разноски за настоящата инстанция 214.56 лв.

ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН:********** ***, офис №2 адв.Р.Т. ДА ЗАПЛАТИ на„АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. деловодни разноски 205 лв.

ОСЪЖДА„АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета та съдебната власт по сметка на Вр.районен съд държавна такса върху присъдените суми 38.28 лв.

-       5 –

 

ОСЪЖДА„АСО СИРИУС”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Л.К.”№1а с ЕИК:********* представлявано от управителя В.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета та съдебната власт по сметка на Вр.районен съд държавна такса съдебни разноски за експертиза-100лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: