Р Е Ш Е Н И Е
Номер 418 12.11.2019г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, надевети
октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Константина Рядкова като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№632 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №259 от 31.07.2019г.
постановено по гр.д.№367/2015г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от И.Х. П., ЕГН ********** ***
–починал в хода на делото и заместен от Е.И.Г.
с ЕГН ********** ***, против Х.И.П., ЕГН ********** ***, иск по чл.227,
ал.1, б”в” от ЗЗД - за отмяна на дарението направено с НА № 80 от 11.04.1979г.,
том I, н.д.№ 185/1979г. , с който И.Х. П., заедно със съпругата си М.С.П., като
дарители, са дарили на ответника Х.И.П.– техен малолетен син, следния свой
собствен недвижим имот, представляващ СИО като строен през време на брака им, а
именно: Втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII -1414
от кв.282 по плана на гр.В., ведно със съответните ½ ид.части от общите
части на сградата, тъй като ответника не е давал на дарителката издръжка от която
се нуждае. Със същото решение е осъдена Е.И.Г.
с ЕГН ********** ***, като ищец заместил починалия в хода на делото И.Х.
П., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.И.П., ЕГН ********** ***, сумата от
1167,24лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и 24ст./, представляваща разноски, направени за
производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№3943 от
09.08.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в производството пред първата
инстанция Е.Г., с доводи за порочност,
като недопустимо, нищожно, а по същество като неправилно. По отношение на
твърдението за нищожност на съдебния акт се поддържа, че постановеният
диспозитив е неясен и правните последици от него не могат да бъдат разбрани,
дори и при тълкуване.Не било посочено от съда, че първоначалният ищец е
дарител, а ответника дарен, както и приетото от съда, че ответникът не е давал
на дарителката издръжка от която се
нуждае, което правело решението изцяло неясно поради това, че жалбоподателката
като дарителка не е доказала иска си.Предвид неясния диспозитив на съдебното
решение, правните последици на което не могат да бъдат разбрани и при
най-внимателно тълкуване, жалбоподателят счита, че решението е нищожно на
основание чл.270 ал.1 от ГПК и тази нищожност следва да бъде прогласена от
въззивния съд, включително и в частта за разноските, като се върне делото на
друг състав на районния съд за
постановяване на ново решение. Недопустимостта на съдебния акт се свързва с
диспозитива на съдебния акт по пункт първи, несъответстващ на искането на
първоначалния ищец И. П., съгласно исковата му
молба, доколкото последната не съдържала искане да се отмени дарението до размера на ½ ид.част от
подарения етаж, намиращ се в режим на СИО със съпругата му М.С.П.,като строен
по време на брака им. Искането на ищеца било да се отмени цялото дарение,
поради което се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск
представляващо самостоятелно основание за обезсилване на цялото решение,
съгласно чл.270 ал.3 изр.последно от ГПК. Доводите за неправилност на решението
по същество са групирани от жалбоподателя в три пункта:
1.Постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в допуснат и извършен повторен
разпит на св.Б.за други обстоятелства, за които ответникът не е поискал събирането им в преклузивния
едномесечен срок за отговор на исковата молба, като същите се квалифицират като
пристрастни, недопустими и подвеждащи.
2.Необосноваността на съдебния акт се свързва с
процесуалното поведение на ответника, злоупотребил с процесуални права и
умишлено измествайки акцента върху несъществени обстоятелства, нямащи значение
за правния спор, довело и до събиране на неотносими към предмета на спора
доказателства и до объркване на съда. Коментират се представените пред първата
инстанция писмени бележки и формулирани два съществени материалноправни
въпроса.Според жалбоподателката съдът погрешно е възприел обясненията на
ищеца-дарител за гледането на животни по собствено желание, които е следвало да
се ценят заедно с последващите му обяснения, че отглежда животните, заради
нуждата да си осигури недостигащите му средства за издръжка, тъй като пенсията му била в размер на 254лв и че ги
отглежда за да си помага. Коментира се и закупуването на лек автомобил от
дъщеря му и предоставянето му на дарителя във връзка с обслужването на
животните и предаването на млякото на изкупвателен пункт свързаните с това
разходи за гориво. Твърди се, че тези погрешно възприети обяснения са повлияли
на съда и върху последващата преценка и на останалите доказателства във връзка
с непризнателността на надарения и отказа му да дава издръжка, принудило ищеца
да работи до последно и да почине от преумора. Неправилно били възприети
показанията на св.З.за отравянето на 32 пчелни кошера на ищеца от ответника, с
което го е лишило от производство на 500кг. пчелен мед и за изсечени 740бр.
тригодишни плодни дръвчета и нанесен побой на ищеца от ответника, довело до
трайно разстройство на здравето му,
неразследвани от прокуратурата, поради частния си характер. Като
необоснован се квалифицира извода на съда,че дарителят е признал, че получава
субсидии от ДФ“Земеделие“-Разплащателна Агенция“ като регистриран земеделски
производител и за получаван доход от 180лв месечно от мляко от притежавани от
него 4 бр. крави. Акцентира се повторно на недостигът на средства на ищеца за
издръжка, принудило го да отглежда крави, загубените доходи от пчелен мед и
овощни дръвчета, както и разходите по отглеждането на животните.
Коментирано е изявление на ответника възпроизведено в мотивите на съда като
правен извод, в подкрепа на тезата, че решението е необосновано. Коментира се
издръжката, която се дължи на дарителя от надарения при навършване на пенсионна
възраст и на какво следва да разчита последния от надарения. Като недоказани се
квалифицират доходите, които дарителят е получавал от млякото без да се отчитат
разходите за това .В тази връзка изслушаната ветеринарна експертиза се
квалифицира като некомпетентна да определи разходите по отглеждането на животните и дали ищецът е работил на
печалба, като се споделя извода на
зооинженерната експертиза в
извода си, че дейността по отглеждането
на животните била губеща. Коментират се загубите на ищеца от 3000лв и че в
същност същите са били в по-голям размер от
дейността на фермата му. Счита, че от съществено значение по спора е, че
ищецът е поискал издръжка от дарения си
син, в напреднала си възраст-навършени 74г. или повече от 14г. след
пенсионирането си при наличие на множество заболявания, които са били
противопоказни да упражнява тежка физическа работа на неговата напреднала
възраст и лошо здравословно състояние, като бил принуден от ответника да работи
за да се издържа чак до смъртта си, довело и до преждевременната му смърт.
Счита, че ответникът предвид полученото дарение на скъп
недвижим имот, е можел поне да отглежда кравите на баща си.Излагат се и
доводи, че освен този имот ищецът построил в съседен имот производствен мебелен
цех със закупени скъпи дърводелски
машини и че надареният е скрил доходите си от производството на мебели,
осигуряващи му висок стандарт на живот. Оспорват се възраженията на ответника в отговора на
исковата молба във връзка с формирането на доходите на ответника към момента на
искането за издръжка, като се сочи, че броя на кравите е бил друг -11бр. както
и че съпругата на ответника работи в ЕТ и получава чист доход за 2015г. в
размерна 5767.28лв и доколкото, ответникът не е имал задължение да издържа
пълнолетната си към 2015г. дъщеря М.и че
при договора за дарение дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае и доколкото надареният в случая е получил нещо безвъзмездно на стойност 80000лв, което следва да го използва
за подпомагане на дарителя, водело до
неотносимост на въпроса за неговото финансово състояние и че
неразполагането с парични средства не го
освобождава от отговорност съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД. Като необосновани се
определят изводите на съда във връзка с медицинската експертиза, неотчитането
на факта, че не всички прегледи и заболявания се покриват от здравната каса
като се изброяват и действията на дъщерята на дарителя в тази връзка и по
отглеждането на животните и до наемане на семейство за помощ при отглеждането
на животните.
Решението се квалифицира като незаконосъобразно и
противоречащо на съдебната практика и волята на законодателя, посочена в чл.227,буква
”в” от ЗЗД, като неправилно съдът се е позовал на ТР 1/2013г. от 21.10. 2013г.
на ОСГК на ВКС за надарени лица, намиращи се в
мизерно състояние, без доходи, които по тази причина са загубили и
подареното имущество и че настоящият случай не бил такъв. Поддържа, че винаги когато дарителят има нужда от
издръжка, дареният е длъжен да я даде и че за да може да успее един иск за
отмяна на дарението е достатъчно дарителят да докаже само, че е имал нужда от
издръжка и надареният отказва да му я
дава, като е без значение причината за отказа и че правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на
дарения във висока степен и че високоукоримата непризнателност ще има когато
надареният има възможност да осигури издръжка на дарителя, без да накърнява
минималните си нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по
закон и въпреки това отказва да я даде. И че признателността изисква надареният
да намали собствения си стандарт на живот в случаите, когато дарителят му
трайно се нуждае от издръжка до нивото на минималните си лични и обичайни
нужди. Затова счита, че предвид имущественото състояние на надарения, в случая
изключението по ТР 1/2013г. не може да бъде приложено.Коментират се доходите
на семейството на надарения, които се
определят в общ размер на над 20000лв за календарната 2015г.,без включени
доходи от производство и продажба на мебели, които се определят на по-високи от
доходите от мляко. Коментирани са разходите на ответника по наети две гледачки
на животните, харчене на средства за луксозен ремонт и обзавеждане на собствено
двустайно жилище.Коментира се съдебна практика във връзка с установяване на
средномесечната издръжка на едно лице и
формирането й като се акцентира на перата, от които се формира и да се отнесе към специфичните нужди на
дарителя и кои от сумите могат да бъдат коригирани, като се прибавят нови пера
с оглед на здравословното му състояние и че сумата, представляваща месечните
средства, които дарителят има на свое разположение, се формира само от заплати,
пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,реализирани
печалби и че за тази сума не се имат в предвид доходи от трудова дейност за
лице, което е в пенсионна възраст, още повече в напреднала възраст, тъй като на
тази възраст и здравословно състояние, той не е длъжен да работи, а дареният е
длъжен да му подсигури недостигащите му
средства за неговата издръжка. Решението било незаконосъобразно и в частта с
която било прието, че подареният имот е
в решим на СИО със съпругата на дарителя М.С.П. като в тази връзка се препраща
към доводите, развити в писмените
бележки на страна пред първоинстанционния съд. Излагат се факти и
обстоятелства установени от свидетелите за строителство на цялата къща преди
брака на И. П. с М.С.П. и не се споделя извода на съда за придобиване по
давност от съпругата на лично жилище на съпруга, доколкото същата го е
обитавала 9г. и 5месеца, което е под границата от изискуемия се 10г. давностен срок по закон, след сключването
на брака, доколкото съпругата има качеството само на обитател на семейното
жилище, лична собственост на другия съпруг. Моли да се прогласи за нищожно
решението, евентуално да се обезсили решение и по същество да се отмени и да се
уважи заявената искова претенция. С въззивната жалба представя писмено
доказателство- удостоверение от ЕТ“Жери-К.Ж.“ за доходите реализирани от
съпругата на ответника. Счита, че събирането му е наложително предвид
необоснованите правни изводи на районния съд.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната по спора страна-ответника по иска Х.И.П. чрез адв. К.С., с което
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. На първо място сочи, че
решението е разбираемо, има ясен и обстоятелствен диспозитив, както и изразена
воля на съда за отхвърляне на исковата претенция.Счита, че решението не е
недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по непредявен иск, като въпроса
за посочена ½ ид. част в
диспозитива се отнася за общите сгради
от сградата и не касае втори жилищен етаж и че оплакването е голословно.Счита,
че не са налице пороците изложени в жалбата по съществото на обжалваното съдебно
решение, няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
при извършен повторен разпит на свидетел.Счита, че не е налице необоснованост на
съдебното решение,като се акцентира на признанието на неизгоден за ищеца факт
относно получаваната месечно сума от млякото. Възразява по отношение приемането
на представеното удостоверение като преклудирано. Представя от своя страна
писмени доказателства, във връзка с доводите изложени в жалбата относно
извършени разпоредителни действия и завещания,
направени приживе от ищеца по делото
И. П. в полза на дъщеря си Е.Г. настоящ въззивен жалбоподател, които
моли да бъдат приети по делото.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и в писмения отговор и
прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
в чл.227, буква“в“ от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/- отмяна на
дарение поради отказ на дареният на дава издръжка на дарителя от която той се
нуждае.
В исковата си молба подадена
на 21.05.2015г. против ответника Х.И.П., с ЕГН-********** ***, ищецът И.Х. П.,
с ЕГН-********** *** твърди, че ответникът е негов син, който той надарил с
втори етаж от двуетажна къща на площ от 89кв.м., находяща се в УПИ VІІ-8638 в
кв.282 по плана на гр.В., на ул.***, с нотариален акт №80 от 11.04.1979г.,
когато последният бил малолетен. Твърди, че този жилищен етаж бил само негов
защото цялата къща била построена преди брака му с неговата съпруга и майка на ответника М.С.П..
Твърди още, че е недоволен от отношението на дарения към него като дарител-не
го почитал, не го уважавал като дарител-кредитор и като баща, на който му е
прехвърлен безвъзмездно скъп жилищен имот.Твърди, че се държал с него лошо,
тормозил го, пишел жалби и тъжби против него, набеждавал го в престъпление от
общ характер, което било тормоз за ищеца и разноски. Твърди още, че е на 75г.,
възрастен и болен и че е с пенсия от 200лв не може да покрие дори половината от нуждите си за издръжка-храна, дрехи,
лекарства, отопление и други. Тъй като не му
достигали средства, бил принуден да се занимава с животновъдство, което
вече било непосилно за него. Поддържа, че със съпругата си и майка на
ответника се намира в лоши отношения и че
двамата са фактически разделени от 7 (седем) години, като последната живее в
едно домакинство с ответника, а ищецът
живее сам в едночленно домакинство.Твърди, че заради перманентния тормоз
от страна на ответника, се страхува да се прибере в жилището си; че от 7 години
обитава битова стая към обора му в местността “Б.“ землище гр.В., където
отглежда крави с цел производство на мляко. Твърди, че е регистриран като
земеделски стопанин и че предвид напредналата си възраст е принуден да работи
като животновъд, за да си осигури необходимите средства за издръжка.Поддържа, че
работи на практика тежък физически труд без почивни дни и отпуски, вече 15 г.
след навършването си на пенсионната възраст и че това е непосилно за него. Поддържа
още, че стаята която обитава до обора не
отговаря на строителните правила и норми /СПН/ и санитарните изисквания
за жилище-без баня, тоалетна и кухня. Предвид изложеното ищецът твърди, че с
нотариална покана от 09.02.2015г., рег.№524 том І, №12 на нотариус С.Д.,рег.№541
на НК с район на действие района на РС-В., връчена на ответника чрез
неговата майка М.С.П. на 10.02.2015г., задължила се да го уведоми, последният бил поканен от ищеца да му заплаща
незабавно месечна издръжка в размер на 250лв най-късно до 15-то число на всеки
текущ месец, включително и за м.февруари 2015г. Твърди се, че ответникът не се
отзовал на поканата, не пожелал да обсъди с ищеца предложението и размера
на поисканата издръжка, вместо което
продължил да го тормози и да го клевети в полицията за деяния които ищецът не е
извършил и по този начин ответникът извършил престъпление набедяване по чл.286
от НК, представляващо тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от 1г. до 6г. и
обществено порицание. Поддържа още, че
против ответника било образувано досъдебно производство за това му
престъпление, но производството не било приключило и няма влязла в сила присъда
поради което счита ищецът, че няма основание да иска отмяна на дарението на основание чл.227 буква“б“ от ЗЗД-набедяване в престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода не по-малко от 3г. освен ако набедяването се преследва по тъжба на
пострадалия и такава не е подадена. Сочи, че три месеца откакто ответникът е
поканен да му заплаща месечна издръжка, последният отказва да я заплаща в
какъвто и да е размер, дори и по-нисък от поискания от дарителя от 250лв
месечно. Предвид изложеното се поддържа, че ищецът има правен интерес да
предяви иска по чл.227 ,буква „в“ от ЗЗД против ответника и че недостигът на
средства за издръжката му, дори и при
средностатистическия минимум от 375лв, пак е значителен и надхвърля сумата от
170лв извън получаваната от него пенсия. Моли да се отмени дарението на ищеца
направено в полза на ответника на описания в исковата молба недвижим имот,
извършено с нотариален акт №80 от 11.04. 1979г. с присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника Х.И.П., в който
се поддържа, че предявеният иск макар да е допустим, по същество е
неоснователен. На първо място се излагат доводи, че дарението в негова полза, е
извършено и от двамата му родители, че дареният етаж е от жилищна сграда придобита
в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака сключен на 13.05.1962г. и по давностно
владение изтекло на 02.10.1971г. и независимо, че само съпругът-ищец е бил признат
за собственик на същото основание. В отговора на исковата молба след
като се проследяват взаимоотношенията между баща и син започнали със съвместното отглеждане на животни-едър рогат
добитък и взаимопомощ помежду им, разрастването на които довело до разделянето
на животните на отделни стада и промяна в отношенията на бащата към сина
почувствал се обиден и ненужен и до
момента на прекратяване на всякакви разговори с него, като последният започнал
да отглежда и животните на дъщеря си Е..
Излагат се и обстоятелства за умишлено унищожени през пролетта на 2014г. млади плодни овощни дървета засадени от Е., а през октомври 2014г. унищожени пчелни
кошери на ищеца, за което последният обвинил сина си като извършител на тези
деяния. Твърди се, че отношенията станали враждебни между бащата и син и същите
се пренесли и в отношения със съпруга му, бащата станал агресивен и сина бил
подложен на стрес за периода декември
2014г.-април 2015г..Оспорва всички твърдения в исковата молба за осъществяван
от него и спрямо ищеца тормоз, и писането на жалби и тъжби и ги квалифицира като неверни Оспорва
твърдението, че ищецът не се прибирал у дома си поради страх и счита, че с
образуваното дело баща му се стреми да го накаже. Оспорва твърдението на ищеца,
че той е материално затруднен като твърди, че последният винаги е разполагал с
пари за храна, цигари, напитки, за поддръжка на автомобил и че освен пенсията си от 258лв получава субсидии
от ДФ „Земеделие“, продал е 2 телета през 2015г.и от за което е дал на
съпругата си 100лв, както и си е купил 4 кошера всеки от по 150лв, както и че в
момента отглежда 5 крави и 5 телета и е
дал на паша 5 овце.Твърди ответникът, че
той реализира доходи единствено от получаваните от ДФ “Земеделие“
субсидии, като за 2014г. получил 3510.17лв за което внесъл осигурителни вноски
от 802.28лв или чист доход 2647.89лв. или на месец по 220.66лв.Твърди, че с получавания от него доход посреща най-неотложните
си нужди; че заплаща консумативи за цялата къща-ток, вода, телефон и други; купува
дърва за зимата и че разходите му за закупуване на храна са минимални и се
покриват от получавания от него доход, защото храната за семейството му се
осигурява от стопанството и че единственото което се купува е това, което не се
произвежда. Поддържа, че не разполага с пари и винаги е изпитвал липсата им, но че семейството му
има всичко останало, като майката му го подпомага изцяло от приготвяне на
обяда и вечерята, напазаруване до
посрещането на внучката си ученичка.
Твърди, че отношенията с баща му не са толкова топли колкото с майка си,
и че той по никакъв начин не го е обидил с думи или го е засегнал. Моли да се
отхвърли иска като неоснователен..
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното :
Установява се от събраните
по делото доказателства, че ищецът И.Х. П. е роден на ***г. и е сключил
граждански брак с М.С.Я.на дата 13.05.1962г. в гр.В., съгласно удостоверение от
24.03.2000г., издадено от Община В.. Ищецът е признат за едноличен собственик
по давностно владение на дворно място от
630кв.м., находящо се в гр.В., кв.К., съставляващо парцел VІІ отреден за имот
№1414 в кв.282, застроено с двуетажна полумасивна къща на 85кв.м. за което е
съставен констативен нотариален акт за собственост №433,том ІІ, нот.д.№696/1978г.
на нотариус Р.Б.при РС-В.. На 11.04.1979г.
с нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том І,нот.
д.№185/1979г. на нотариус П.при РС-В.,
съпрузите И.Х. П. и М.С.П. даряват на малолетния си син Х.И.П. /настоящия ответник по иска/ недвижим
имот, представляващ семейна имуществена общност, като строен по време на брака и съставляващ втори жилищен етаж от жилищна
сграда, построена на 85кв.м. в собствения им парцел VІІ, отреден за имот пл.№1414
в кв.282 по регулационния план на гр.В. ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата.При
изповядването на сделката като приложение в нотариалния акт е вписан цитирания
по-горе КНА №433/1971г.Липсва приложен към договора за дарение нотариален акт или
друг документ, удостоверяващ собственост върху имота в полза на майката М.С.П..
С нотариална покана от
09.02.2015г. адресирана до Х.И.П. и
връчена на последния чрез неговата майка
М.С.П. на дата 10.02.2015г.,
ищецът И.Х. П. е поканил надарения си син „ …незабавно и най-късно от
15-то число на всеки текущ месец да му заплаща
издръжка в размер на 250лв месечно, включително и за м.февруари 2015г.
Изложени са в поканата и мотиви на дарителя, че се нужда е от издръжка, тъй
като е на 75г., възрастен и болен и е с пенсия от 200лв, с която не може да
покрие половината от нуждите си за издръжка-храна, дрехи, лекарства,
отопление и че поради недостиг на средствата
е принуден да се занимава с животновъдство,
което вече е непосилно за него. Направен е в нотариалната покана и анализ на
отношенията дарител-дарен, причините поради които е извършил дарението на
собствения си имот и недоволството си от отношението на сина му към него, които
съответстват на изложеното в исковата молба.
Между страните са възникнали
спорове относно собствеността на надарения имот, като ищецът е оспорил изложените в тази връзка доводи в отговора на
исковата молба, като е посочил, че е предявил и установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК /гр.д.№603/2015г./ за имота, както и относно доводите за живеенето в
едно домакинство, като се поддържа, че
ответникът самоволно е разделил общите
животни, с което го обидил и е накарал дарителя да се чувства ненужен и да живее сам в жилищното помещение до обора
си за животни в посочената местност и сам да си осигурява издръжката-пенсия
плюс принудителна физическа работа на неговата възраст.По отношение на
получената от него субсидия уточнява ,че тя няма характер на доход на
самоосигуряващите се лица по ЗДФЛДФ, съгласно чл.3 ал.3 т.1 и т.3 от Наредбата
за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят
осигурителни вноски.
Според представено писмо от
ТД на НАП-Пловдив-Офис Пазарджик №20332-41 от 10.09.2015г., през 2015г.
регистрираният като земеделски производител
И.Х. П. е подал годишна данъчна декларация с вх.№134391500628688 от
30.04.2015г. за получен доход през 2014г. от дейност като регистриран земеделски
производител в размер на 2032.34лв и доход под формата на държавна помощ
–субсидия в размер на 11238.48лв, при данъчна основа от 4883.66лв и данък с
върху годишна данъчна основа от 488.37лв. По реда на чл.143 от ГПК ищецът
уточнява, че гледа животни от 1986г., а преди това е отглеждал прасета към АПК;
че от 1990г. отглежда по собствено желание
крави; че пенсията му е малка и е от 254лв и че ги отглежда за да си
помага. Като разходи посочва гориво за закупен му автомобил, по 200лв за цигари
на месец.Обяснява, че се издържа от кравите, че е имал 32 бр. пчелни кошера,
изтровени от сина му с което е лишен от доход
за 500кг мед на стойност 5000лв
на година. В първото по делото заседание
проведено на 01.10.2015г./л.68-л.69/ е изслушано заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г.С.Д., с вх.№3376 от 23.09. 2015г./л.164-л.167/ от
което се установява, че размерът на пенсията на ищеца И. П. за м.февруари
2015г. е от 254.876лв, а общия разход на домакинствата по групи разходи /18
групи/ за първото тримесечие на 2014г. и
2015г. е от 1029.79лв (средно на лице) и съответно 1099.31лв или средно на
месец от 366.44лв за месец през 2015г., от които 22.54лв месечно за
здравеопазване, включващо и средната сума за лекарства.Според вещото лице в
случая недостигът на средства, от които
се нуждае ищецът извън размера на
получаваната от него пенсия е от 111.57лв месечно, а декларираният доход
на ищеца като регистриран земеделски производител е от 2032.34лв за 2014г. /или по 169.33лв месечно/,
а този под формата на субсидия е от 11238.48лв. Производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради висящ преюдициален спор във
връзка с предявения от ищеца установителен иск за собственост по отношение на
процесния имот предмет на дарението, извършено с нот. акт №80 от
1979г./гр.д.№603/2015г. по описа на РС-В./ с протоколно определение от
01.10.20154г. и е възобновено с разпореждане №204 от 08.03.2018г., като предвид
настъпилата смърт на ищеца И.Х. П. на 29.07.2016г., по делото като негови
наследници са конституирани преживялата съпруга-М.С.П. и дъщеря Е.И.Г., а
третият наследник Х.И.П. към момента участва в процеса като ответник по
предявения иск. В първото заседание по делото след възобновяване на
производството от 07.06.2018г. поради отказ от иска срещу ответника Х.П.
от страна на преживялата съпруга и негова майка М.С.П. по реда на чл.233
от ГПК, е прекратено производството по
отношение на тази ищца. В това заседание е разпитан свидетеля Н.Я., който
установява факти и обстоятелства във връзка със строителството на къщата втория
етаж от която е предмет на извършеното дарение, като тези обстоятелства нямат
отношение към предмета на спора. Знае свидетелят, че до края на живота си И. П.
е живял в стая при животните, където си
е имал телевизор и печка, защото му е по-лесно сутрин да се занимава с
животните, като след млеконадоя карал млякото на съпругата му за да го продава
защото имал клиенти плюс квота за изкупуване на млякото. Знае, че ищецът е имал
кола и че е продължавал да работи защото му е било добре така.Знае, че И. е
имал пари и затова не е искал от никой на заем. Обяснява, че в един момент
ищецът започнал да пие и ударил колата.Била
му отнета шофьорската книжка и той наемал такси за да го кара. Според свидетеля,
който е брат на съпругата на ищеца, всички финансови приходи били държани от
съпругата, като последната продавала дори и пчелния мед, добиван от И.. Знае
свидетелят за получена субсидия от ищеца от 11000лв. Установява, че на ден ищецът е доял общо по 70-90литра мляко
при единична цена от 60ст.
Според изслушана съдебно-ветеринарна
експертиза изготвена от вещото лице д-р В.Т.,
ищецът И. П. на база изготвени технически паспорти, извършена регистрация на
крави и поставени ушни марки,
първоначално е бил собственик на 6 млечни крави към 19.02.2015г., като към
10.10.2015г. е собственик само на 4 крави,
с подробно индивидуализирани номера на ушните миди, като в стопанството му са
налични още 6 млечни крави, записани като собственост по паспорти на лицето П.Д.Г..
Според вещото лице от 11 крави от
животновъдния обект на И. П. за 2015г. е
придобито мляко на стойност от 13095лв,
а за 2016г. от 7 крави е налице приход от мляко от 10260лв. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че за 2015г. от 4
крави на И. П. се получават по 36литра мляко на ден или 911литра годишно за
целия лактационен период от 9месеца или
500лв годишно.
Свидетелят И.З./полицейски
служител/ установява факти и обстоятелства касаещи влошените отношения между
дарител и дарен. Свидетелят знае, че И. П. е живял изключително скромно, че
пенсията не му е стигала и бил подпомогнат от дъщеря си, че е спял в стаичка в
обора, че е карал ***и като полицай не знае да му е била отнемана шофьорската му
книжка.Знае свидетелят, че ищецът е карал с автомобила всеки ден мляко добито от 4-те крави.
Свидетелят З.Г.сочи, че знае, че ищецът
е добивал доста пчелен мед използвайки центрофуга, който продавал.Свидетелят обяснява
,че пред него ищецът му се е оплаквал че е тормозен и бит.Знае, че кравите ги е
ползвал за добив на мляко.Знае, че ищецът е живеел в краварника, но не знае
защо.Свидетелката Б.установява, че тя
заедно със сестрите си е гледала кравите на Х. и на И. когато са били
заедно.Знае, че след раздялата между бащата и сина, бащата не е бил оставян
гладен до последно, но започнал много да пие, постоянно пиел и пушел по
3-4кутии на ден, купувани му от свидетелката.Установява, че всяка сутрин имал
надоени 50-60литра мляко от 12 крави.Установява свидетелката, че пред тях И. не
се е оплаквал, че не му стигат парите,като е плащал на двете сестри на
свидетелката по 350-400лв заплата на месец.
По делото е изслушана съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице д-р Д.П. , заключението по която въззивният съд
възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което се установява в резултат на изследваната и анализира приложена
по делото медицинска документация, че ищецът
страда от 7 (седем) хронични заболявания, за пет от които
разходите за домашно лечение се поемат частично от НЗОК, а именно-***.; ***;
***; *** и ***. Установено е, че ищецът е бил здравно осигурен като всички
посещения при лекар са били безплатни, а
тогава когато няма право на направление,
една консултация е от 25лв.Установено е, че други две хронични заболявания не
се покриват от НЗОК-*** и ***. Вещото
лице е категорично, че лечението на
описаните заболявания се провежда с постоянна поддържаща терапия,като при ***,
в някои случаи може да се предвиди и оперативно лечение. Вещото лице не е отговорило
на въпроса каква е стойността на закупуваните
лекарствени препарати поради непредставени по делото касови бележки и
фактури от страна на ищеца. Категорично е, че
описаните хронични заболявания са противопоказани за тежък физически труд както заедно така и по
отделно. Заключението е прието в съдебно заседание, като няма поискана от
страна на ищеца допълнителна експертиза със задача за установява стойността на
необходимите примерно за един месец медикаменти за терапия на констатираните
хронични заболявания на ищеца П. и да са представени нови доказателства за
провежданата в момента лекарствена или друга терапия което е относимо към
установяване на основанието на иска.
Съгласно заключение по назначена
съдебно-зоотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., фермата на И. П.
за периода 2015г-2016г. е работила на загуба, предвид установените от
експертизата приход от 1420лв, формиран от
1350лв от продажба на мляко и
70лв от продажба на теле, като разходите за изхранване на една крава са от
1646.30лв или годишна загуба при млечност от 10литра от 226.30лв, съответно при
млечност 8литра-приходи от 1150лв и разходи от 1356.50лв или годишна загуба от
206.50лв за една крава. В съдебно заседание вещото лице посочва, че две от
кравите са с млечност от 10литра и две от кравите са по 8литра или общо
загубите за четирите крави е от 865.6лв. Или в случая за 1/една/ календарна
година общия приход от 4 крави е от 5140лв, а общия разход е от 6005.60лв. При отпусната
субсидия за 11 крави през 2014г. от 11238.48лв или средно на една крава от по
1021.64лв, за 4крави това се равнява на 4086.55лв. или с 1919.05лв по-малко от
общия разход.
По реда на чл.176 от ГПК
конституираната по наследствено правоприемство
ищца Е.Г. обяснява, че през
2015г. и четирите крави са родили по едно теле, на които не са слагани ушни миди
и че едно от телетата е заклано от баща
й И. П., а останалите три продадени. Извършен е повторен разпит на свидетелката
Б./л.268/ която установява, че И. П. е
имал 5 крави през 2007г. Не конкретизира броя на кравите му към 2015г. и 2016г.
и знае, че тогава е имал само едно теле, както и друго умряло теле и крава.Знае
,че през този период И. е плащал на двама пастири да пасат животните,като им е
плащал по 20лв. на глава добитък на
месец, като кравите на И. и на дъщеря му
били около 24-25броя.Установява, че И. П. е имал доста мляко и го е
държал във вани и че е карал по 10л
мляко всяка сутрин за да го продава.Според свидетелката И. П. е доил всички
крави.
Установява се, че
с определение №384 от 19.05.2017г. В.ският районен съд е прекратил
производството по гр.д. №603/2015г. по описа на същия съд поради непоискано
възобновяване в 6(шест)-месечен срок на спряно по взаимно съгласие на страните
производство, потвърдено с въззивно определение №567 от 31.10.2017г. на Окръжен
Съд гр.Пазарджик по в.ч.гр.д.№724/2017г. по описа на същия съд, и недопуснато
до касационно обжалване с определение на ВКС на РБ №23 от 01.02.2018г. по ч.гр.д.№5089/2017г. по
описа на същия съд.
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения
процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на дарителя да иска
отмяна на дарението поради непризнателност на дарителя неплащайки издръжка от
която дарителя има нужда. Исковата претенция е заявена след като дареният е бил
надлежно поканен да заплаща месечна издръжка на дарителя в размер на 250лв тъй
като според него той е имал нужда от такава и последният мълчаливо е отказал да
я заплаща въпреки, че е имал възможност да я осигури и заплаща без да накърнява
своите минимални нужди и обичайната издръжка на лицата на които дължи такава по
закон. Изложените в исковата молба обстоятелства са именно в такава насока,
поради което следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес да иска
отмяна на дарението на посоченото основание.Неоснователен е довода в исковата молба, че обжалваното решение е
нищожно поради неяснота на диспозитива на съдебното решение водеща до нищожност
той да бъде разбран и при на-внимателно тълкуване. Диспозитивът на решението е напълно ясен и
недвусмислен доколкото с него се отхвърля искова претенция за разваляне на
точно определена и конкретизирана по страни и по предмет правна сделка-дарение.
Използваният израз в диспозитива „…тъй като ответникът не е давал на
дарителката издръжка от която се нуждае…“ е вторичен и неопределящ главната и
основна теза възприета от исковия съд и произнасяне, а именно, че не е налице
основание да се отменя дарението поради
недаване на необходима на дарителя И. П. издръжка, и затова предявеният иск се
отхвърля. Възпроизведеният в диспозитива на решението нотариален акт за дарение
посочва кои са страните по дарственото правоотношение-кой е дарител и кой е
дарен, както и с какво, тоест логичния извод който следва и от разпоредбата на
закона е неоснователност на претенцията за недаване на издръжка на дарителя.
Освен това името на лицето на което е следвало да се дава издръжка записано
като „дарителката“ не е посочено изрично в диспозитива на решението, поради
което няма как дарителят да се свързва с друго конкретно лице, на което дължи
издръжка освен на това, което претендира такава. Използването на съществително име
от женски род като дарител без друга
индивидуализация само по себе си не е достатъчно това лице да се свърже с
исканата издръжка и да се навежда извод, че постановеното решение е нищожно
като абсолютно неразбираемо и не може да бъде разбрано дори и при тълкуване. В
този смисъл няма основание да се приеме, че решението е нищожно и следва да
бъде прогласено като такова поради неговата абсолютна неразбираемост.
Неоснователен е довода в
жалбата, че обжалваното решение е
недопустимо защото съдът не се бил произнесъл по искането така както е
направено в исковата молба доколкото е поискано цялостна отмяна на дарението на
процесния недвижим имот, а не до размера на ½ идеална част поради режим
на имота в СИО /съпружеска имуществена общност/, което водело до произнасяне по
непредявен иск.
С предявената искова
претенция е поискано да се отмени изцяло дарението на недвижим имот, направено
в полза на ответника Х. Г.П. така както
е описан в нотариален акт № 80 от 11.04. 1979г. Както се посочи в описания
нотариален акт, като дарители на имота са посочени лицата И.Х. П. и М.С.П.,
а като надарен е посочен малолетния им син
Х.И.П., като предмет на дарението е имот посочен в нотариалния акт като
СИО, построен по време на брака и
представляващ втори етаж от жилищна сграда
с площ от 85кв.м. в парцел VІІ-1414 в кв.282 по плана на гр.В., при
съседи-улица, И.Я. , А.П. и Б.И., ведно със съответните ½ ид.ч. от
общите части на сградата. Именно това съдържание на нотариалният акт за дарение
е възпроизведено в диспозитива на съдебното решение.Както от нотариалния акт
така и от съдебното решение е налице произнасяне по отношение на целия дарен
имот. Липсва основание да се приеме, че съдът не се е произнесъл по цялото
искане, така както е заявено с исковата молба , а само до размера на
½ ид.ч. от дарението. Посочената
в диспозитива ½ ид.ч. касае само и единствено общите части на сградата и
нищо повече. В този смисъл несъстоятелен е довода, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск и на това основание да се иска обявяване на решението за
недопустимо и обезсилването му и за връщане делото на районния съд да произнасяне по предявения
иск.
Неоснователни са и доводите
във въззивната жалба касаещи правилността на решението по същество.
Съгласно трайната и
последователна практика на Върховния касационен съд на Р България дарението е едностранен и
безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността
на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се
увеличава. Освен това срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност
към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно
задължение за даване на издръжка. Правото на дарителя да иска отмяна възниква
когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което
представлява непризнателност като в хипотезата на чл.227 ал.1 буква“в“ от ЗЗД- отмяна
на дарението когато дареният отказва да даде
на дарителя издръжка, от която той се нуждае, следва да са налице
следните предпоставки-трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено
от него до дарения и отказът на последния,който може да бъде изричен или
мълчалив да дава издръжка. Според съдебната практика правото на дарителя да
иска отмяна на дарението възниква когато е налице обществено укоримо поведение
на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му
в другите уредени от закона основания за отмяна на дарението-чл.227 ал.1 буква
„а“ и буква “б“ от ЗЗД. Пак според съдебната практика високо укорима
непризнателност ще е налице когато дареният има възможност да даде и осигури
издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната
издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я
даде-примерно при демонстриран от дарения на висок жизнен стандарт към момента на дарението,
осигурявал е и на своите близки също
такъв начин на живот, а в последствие при възникнала за дарителя нужда от
издръжка да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му
стандарт на живот. Посочва се още, че признателността изиска дареният да намали
собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се
нуждае от издръжка, но до нивото на
минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които дължи
издръжка по закон.Или налага се извода, че за развалянето на дарението поради
недаване на издръжка е без значение каква е стойността на придобитото чрез
дарение от дарения, а значение имат възможностите на дарения да отделя за издръжка
от доходите си, поради което обективна невъзможност за изпълнение няма да е
налице когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон
с останалите си доходи и имущество или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усИ., изисквани
от дължимата грижа и добросъвестността. И че при подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде
проява на непризнателност. Съдебната практика приема още, че не е налице проява
на непризнателност, в хипотезата на чл.227 ал.1 буква “в“ от ЗЗД, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен на издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Трайно установената съдебна
практика сочи, че нуждата от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1, буква “в“ от ЗЗД се установява при съпоставка със средствата, които дарителят разполага или
може да ползва за съответните месеци и
конкретната сума, която му е необходима
за покриване на специфичните нужди, като се установи размера на
средно-месечната издръжка на едно лице към датата на подаване на исковата молба
според статистиката, при отчитане на
отделните пера от които е формирана и да бъде отнесена към специфичните
нужди на дарителя и че сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят
има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми и други. Следва да бъдат съобразени и
елементарните нужди на дарителя от
храна, консумативи, медикаменти с оглед на възраст, здравословно състояние и
други индивидуални потребности.
В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства се установява, че дарителят-ищец И.Х. П. към
момента на подаването на исковата си молба-22.05.2015г. е на навършени 75години
, той е пенсионер и се занимава с животновъдство. Получаваната от него месечна
пенсия към този момент, както и към момента на отправената нотариалната покана до дарения-ответник и
негов син да му заплаща месечна издръжка, е от 254.87лв. Съгласно статистическата таблица изготвена от експерта Г.Д.по
назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.164 и следващите/ общият разход на
домакинствата по групи разходи за първо тримесечие на 2014г. и на първо тримесечие
на 2015г. е съответно от 1029.79лв за едно лице за 2014г. и 1099.31лв за 2015г.
или за един месец сумата от 366.44лв. Формирането на този разход е извършено
база посочени в 18/осемнадесет / групи разходи, между които са и разходи за
здравеопазване от 67.61лв на тримесечие или 22.54лв на месец. Съдът приема, че
всички групи разходи следва да бъдат взети в предвид при определяне на разходите на ищеца дарител, доколкото всяка
една от групите разходи има пряко или косвено отношение към месечните нужди
на ищеца. Факт е, че ищецът има множество
хронични заболявания, но независимо от това същият не е доказал при условията
на пълно и главно доказване, какъв е характера и естеството на приеманите от
него лекарства, предписани в тази връзка, какъв е обема и количеството на тези
приеми медикаменти за 1/един/ календарен месец, респективно каква е тяхната
цена и каква част от нея се покрива от НЗОК и каква част доплаща пациента за
тях, респективно има ли безплатни лекарства от тях и кои се заплащат изцяло от
пациента.В тази връзка е била назначена медицинска експертиза, която не е отговорила
на тези въпроси /за месечните разходи на лекарства/ поради липса на ангажирани
и представени от страна на ищеца доказателства като рецепти, касови бонове и
други, като въпреки това ищецът не е представил допълнително доказателства в
тази връзка и не е поискал назначаването на допълнителна експертиза за установяване на действителните му разходи
за лекарства за един месец. Предвид изложеното въззивният съд приема за
установен размера на лекарствата, така както е посочен в таблицата на
експерта Д. в група разходи
„Здравеопазване“ от 22.54лв месечно. Или
предвид изложеното въззивният съд приема, че общо месечните разходи на дарителя
И. П. са в размер на 366.44лв като на база получаваната месечна пенсия от
254.87лв е наличен недостиг на финансови средства за издръжка от 111.57лв.
средно месечно. Освен месечна пенсия,
дарителят като земеделски производител, получава и годишен доход, като
за годината предхождаща подаването на исковата молба-2014г. е декларирал доход
от 2032.34лв или средно месечно по 169.36лв, тоест получава се средномесечен
доход от 424.23лв. при месечен разход за издръжка на лицето от 366.44лв или
надвишението на приходите над разходите е от 57.79лв. Факт е, че ищецът като животновъд
е получавал държавна субсидия за отглеждане на крави, и че тази субсидия
фактически не покрива всички установени разходи по животните /кравите/ съгласно
изслушаните ветеринарна и зоотехническа експертизи.Тази субсидия не следва да
се включва като доход на лицето, доколкото, същата има конкретно предназначение
и цел, а именно да покрива разходите по животните, докато издръжката на дарителя по чл.227 ал.1
,буква“в“ от ЗЗД има в предвид и покрива само личните нужди на лицето-месечните
нужди от храна, облекло, заплащане на услуги, здравеопазване, лекарства и други.
Отглеждането на животни, заплащането на разходите за животни от сено, от
пастир, от техника за млеконадоя, транспортните разходи на млякото, продажбата
на телета и други са все разходи свързани със животновъдството и са извън
издръжката на ищеца. Следователно месечните доходи на ищеца от пенсия и от
земеделски производител напълно покриват месечните му разходи за издръжка по
утвърдените и типични статистически параметри така както посочени от
експерта-храна и безалкохолни напитки; алкохолни напитки и тютюневи изделия;
облекло и обувки; жилища,вода,електроенергия и горива;жилищно обзавеждане и
поддържане на дома; здравеопазване; транспорт, съобщения; свободно време,
културен отдих и образование; разнообразни стоки и услуги; данъци; социални
осигуровки; регулярни трансфери към други домакинства; други разходи; влог;
покупка на валута и ценни книжа; изплатен дълг и даден заем. Нещо повече, ищецът,
респективно неговия правоприемник конституиран на мястото му в хода на процеса
по реда на чл.227 от ГПК не е установил
последният да има други специфични лични нужди, които следва да
задоволява и които да не попадат в посочените
групи разходи и евентуално за тях да се предвидят съответните разходи за
тях. Твърдението за 200лв разход на ищеца за цигари месечно не е установен и
доказан по съответния ред и такъв разход не следва да се калкулира в
издръжката, както и по причина, че същият фактически уврежда здравето му. Освен
това от посочените групи разходи биха могли да отпаднат примерно разходи за изплатен дълг и даден заем; покупка на
валута и ценни книжа; свободно време, културен отдих и образование, влог и
други, доколкото ищецът изобщо не е изложил доводи, че има разходи именно за
посочените групи, при което разходите му биха намалели месечно с още 40.67лв, тоест получаваната месечна пенсия и
декларирания доход като земеделски производител, напълно биха покривали месечните му разходи за
издръжка. Към тази сума ако се прибави чист доход от пчелен мед от 500лв годишно или по още 42лв месечно,
обезпечеността на издръжката му е напълно гарантирана от самия него и без да
има каквато и да било нужда от даването й от страна на дарения син.
От друга страна, дори да се
приеме, че дарителят И. П. е имал нужда от издръжка, то даването на същата от
страна на дарения Х.П. не е било възможно. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ал.1 от ГПК не само че
има нужда от издръжка в определен размер, но и че дареният има достатъчно
средства с които от една страна да
задоволява напълно своите минимални нужди и обичайната издръжка на лицата, на
които дължи такава по закон, като с разликата над този необходим размер, да
може да дава издръжка на дарителя. За приоритетно се приема задоволяването от дарения на неговите лични
нужди и обичайната издръжка на лицата които дължи такава по закон и ако такова задоволяване не е налице същият
да отказва да дава издръжка на дарителя.
В случая, ищецът не установява по несъмнен и безспорен начин какви месечни доходи реализира дарения, какви средства са
му необходими за задоволяване месечно на своите минимални нужди и обичайната
издръжка, като дори стандартът на живот да е по-голям на даващия издръжката, признателността
изисква последният да намали стандарта до минималните лични и обичайни нужди.
В случая ищецът не е
установил по никакъв начин изложените по - горе обстоятелства досежно
възможностите на дарения да му дава каквато и да било издръжка. Това се отнася
както по отношение на приходите на
ответника така и по отношение на неговите разходи. Едва във въззивната жалба за
първи път от ищеца се сочат факти и обстоятелства за доходи които дареният има
от дейност на мебелен цех, както и доходи от трудова дейност на неговата
съпруга.Тези факти и обстоятелства се въвеждат по делото след изтичането на
всякакви процесуални срокове по делото-края на първото по делото заседание и
след като връчването на препис от отговора на исковата молба в който ответникът
оспорва претенцията и обосновава невъзможността си да дава издръжка поради
липса на приходи освен от субсидия при средномесечен размер от 220.66лв, който
размер съотнесен към размера на разходите, изчислени по стандартните на
Националния статистически институт /виж заключението на вещото лице Д./ са в
средномесечен размер от 366.44лв само за самия него, при положение, че той е
семеен и има и дете, тоест под изискуемия се минимум. Следователно няма как да
се ангажира отговорността на дарения към дарителя да му дава издръжка след като
същият няма достатъчно средства да дава
издръжка и че в случая не е налице
непризнателност ако поради липсата на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Съдът не споделя като
основателни доводите изложени във въззивната жалба по съществото на спора. На
първо място, не е налице процесуално
нарушение допуснато при преразпита на свидетелката Б . Тя установява същите
факти и обстоятелства както и при първия си разпит като в случая се касае
по-скоро за отговори на допълнителни и и уточняващи въпроси, а не за установяване
на нови факти и обстоятелства от
значение за спорното право. На следващо място макар да се е стигнало до
усложняване на спора от гледна точка събирането на доказателства, това не е
довело до постановяване на обжалвания акт на неприети и необсъдени от първоинстанционният съд доказателства.
Въпросът за необходимостта от гледане на животни на пределна възраст за да си
набави допълнителен доход дарителя няма отношение към въпроса за отказа на
дарения да му дава издръжка когато дарителят има нужда доколкото дарителят сам
се е поставил в това положение и е можел
още от момента на пенсионирането си ако е имал нужда от издръжка и без да се
занимава с отглеждане на крави да поиска от дарения да му заплаща такава. Още
повече, че дейността по отглеждането на животни освен, че е свързана с
полагането на тежък физически труд, който по медицински показатели е
противопоказен за И. П., не е печеливша като дори и отпусканата държавна
субсидия не е достатъчна за да покрие напълно разходите по тях, в каквато
връзка е приетото по делото заключение по назначената зоотехническа експертиза.
В случая, принуждаване на дарителя И. П. да работи и на преклонна възраст освен
че няма, но и същото няма отношение към предмета на спора доколкото както се
посочи последният предварително не е поискал от дарения да му плаща издръжка и след
като последният е отказал да му дава, да е започнал да отглежда животни
принуден от икономическите условия и именно в резултат от този отказ. Предварително
искане за даване на издръжка няма отправено към дарения. Дарителят И. П. е
отправил нотариална покана за даване на издръжка от сина си Х. едва на
10.02.2015г. или само три месеца преди да бъде заведено исковото производство
за отмяна на дарението. Липсват данни за предходен период от време ищецът да е
искал и да не е получил издръжка от надарения си син. Без значение за предявения
иск е какви са били отношенията между дарител и дарен, обстоятелствата за
отровени пчелни кошери и отрязани плодни дръвчета, като в хипотезите когато
това представлява деликт пострадалата страна може да реализира правата си по
реда на непозволеното увреждане-чл.45 и следващите от ЗЗД. Същото се отнася и
по въпроса за подадени жалби и сигнали за извършени престъпни посегателства от
дарения, доколкото предмета на спора е отмяна на дарението поради недаване на
издръжка от дарения, нужда от която има дарителя, а не поради набеждаване в
престъпление по чл.227 ал.1,буква “б“ от ЗЗД, каквото основание за отмяна на
дарението няма въведено от ищеца. Без значение за изхода на спора е на каква
стойност е дарения имот. Както се посочи тази стойност не обвързва дарения с
безусловно плащане на издръжката от която има нужда дарителя, а плащането й е
обвързано от други фактори и обстоятелства посочени по-горе в изложението.
Следва да се отбележи, че във въззивната жалба се оспорват някои от изводите на
вещите лица при положение, че при приемането им
страната която сега ги оспорва не е изложила каквито и да било
възражения нито е поискала евентуално назначаване на допълнителна експертиза,
тоест предвид липсата на оспорвания към онзи момент, а и с оглед установеното
от вещите лица, което въззивният съд напълно възприема като обосновано, аргументирано
и компетентно изготвено, то не намира за нужно да ги ревизира по начина
направен с въззивната жалба. Загубите от
фермата, така както са установени от експертизите, както и евентуалните загуби
от пчелен мед, нямат отношение към издръжката на дарителя, доколкото се касае
за странични производствени дейности като разходите за тях няма как да бъдат
включени като перо от издръжката на лицето които ги извършва –дарителя и с тях
да се задължава да ги плаща дарения. Напредналата възраст на ищеца и
множеството му констатирани хронични заболявания са все основания да иска
издръжка за да може да покрие ежемесечните си разходи за тях, като както се посочи
ищецът не е установи колко и какви по
вид медикаменти употребява, в какво количество и на каква стойност с оглед
включването им в групата на специфичните нужди на ищеца, които следва да бъдат
покрити от издръжката. По въпроса за мебелния цех и доходите на съпругата на
ответника, въззивният съд е изложил съображенията си по-горе в изложението.
Същото се отнася и за семейното положение на ответника и от какви членове се
състои семейството. По отношение на доказателствената тежест за събиране на
доказателства за доходите на семейството на ответника Х.П. както се
отбеляза и съгласно чл.154 ал.1 от ГПК,
че задължение за това има ищецът И. П. който твърди положителния по делото и за него факт, че дареният има
достатъчно средства за да задоволява не само нуждите на семейството си и да
издържа лицата по закон, но и че му остават и доходи с които да заплаща
издръжката от която се нуждае дарителя по начин, че той не би поставил себе си
и лицата които е длъжен да издържа в по-лошо положение от това на дарителя.
Ответникът по иска няма задължение да доказва отрицателен факт, че не получава
доходи или че те са недостатъчни за да издържа семейството си, че би поставил
себе си и лицата, които издържа в по-неблагоприятно положение, ако заплаща
издръжка на дарителя.
В този смисъл е и трайната
последователна практика на ВКС на РБ-Тълкувателно решение №1 от 21.10.2013г. на
ВКС по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК; решение №65 от 30.05.2018г. по
гр.д.№1498/2017г., ІV г.о.;решение №145 от 01.11.2017г. на ВКС по гр.д.№786/2017г.,
ІІІ г.о.;решение №163 от 19.06.2019г. на ВКС по гр.д.№4903/2018г., ІV
г.о.;определение №557 от 27.06.2019г. по гр.д.№163/2019г., ІV г.о.; определение
№909 от 13.12. 2017г. на ВКС по гр.д.№2222/2017г., ІІІ г.о.; определение №197
от 08.03. 2019г. на ВКС по гр.д.№4560/2018г.,ІV г.о. и други.
Предвид изложеното,
Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва да потвърди изцяло обжалваното
решение като валидно, допустимо и по същество правилно. Не са налице пороци на
също посочени във въззивната жалба на Е.И.Г. които да водят до неговата
нищожност или до недопустимост или до неправилност.
При този изход на спора в полза
на ответника по въззивната жалба Х. И.П.ще следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция в размер на 600лв, заплатени в брой като адвокатско
възнаграждение за което е представен договор за правна защита и съдействие
№007185 от 20.08.2019г. и списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №259 от 31.07.2019г.
постановено по гр.д.№367/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.И.Г. с
ЕГН-********** ***, да заплати на Х.И.П.,
с ЕГН-********** ***, сумата от 600лв /шестстотин лева/ представляващи сторените
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:1. 2.