РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Царево, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100461 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Х. Й. Х. с ЕГН ********** и Е. Н. Х. с ЕГН **********, двамата
с адрес: **, против : В. Г. В., ЕГН ********** **, с която е предявен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС за приемане на установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на
следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор **, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, общ. Царево,
обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на Изпълнителния Директор на АК,
с адрес на поземления имот : г***
Ищците твърдят, че са установили фактическа власт върху процесния
имот през 2003г. и оттогава до сега непрекъснато и необезпокоявано владеят
и ползват същия като свой, грижели за него и са го поддържали, като са
извършили редица подобрения в имота – изградили са волейболно игрище,
фонтан и шахматна дъска на открито, обособили са зелени площи с градинки
и дървета, както и паркинг за автомобили. Излагат, че през годините
периодично били наемали ответника, който бил специалист по озеленяване,
1
да поддържа срещу възнаграждение зелените площи в имота, волейболното
игрище и паркинга за автомобили. В началото отношенията помежду им били
добри, но през 2021г. ответникът започнал да оспорва правото им на
собственост върху имота и заявил собственически претенции върху същия,
което влошило отношенията помежду им и довело до прекратяване на
трудовите им правоотношения. Оспорването от ответника на правото им на
собственост върху процесния имот обуславяло правния им интерес от
предявяването на настоящия иск срещу същия. Молят искът да бъде уважен.
Ангажират доказателства. Претендират присъждането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Г. В. чрез адв. С. е депозирал
писмен отговор, с който взема становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Твърди, че през всичките години със знанието на ищците
е осъществявал поддържането в добро състояние та имота, като се грижел за
зелените площи в имота, волейболното игрище и паркинга за автомобили.
Вярвал, че същите ще признаят неговите усилия за доброто стопанисване на
имота и ще му признаят правото да придобие собствеността върху имота.
Сочи, че когато в началото на 2021г. е заявил тази своя претенция за
собственост върху процесния имот, ищците са оспорили същата, което
предизвикало настоящия правен спор – предмет на делото. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира присъждането на разноски.
В с.з. ищците, редовно призовани, се представляват от адв.М., чрез
когото поддържат исковата молба и молят съдът да уважи същата като
основателна и доказана. Претендират присъждането на разноски.
В с.з. ответникът, редовно призован, се представлява от адв.С., чрез
която моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл. 79 от ЗС.
По делото не е спорно между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***, представляващ нива в местността „***“, гр.Царево,
като понастоящем този имот е заснет и съставлява Поземлен имот с
2
идентификатор *** по КККР на град Царево, одобрени със Заповед № ***г. на
изпълнителния директор на АК, който имот е съседен на процесния поземлен
имот ** от изток.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***..
ищците са закупили на името на собственото им дружество „***” ООД, със
седалище и адрес на управление : ***, нива с площ от 1568кв.м. съставляваща
имот с №***, който имот понастоящем съставлява Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Царево и е съседен на процесния поземлен
имот ** от запад.
Ищците Х. Й. Х. и Е. Н. Х. са съдружници и управители в дружество
„***ООД, което се установява и от вписванията в търговския регистър.
След това с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№***е прехвърлен от дружеството „***” ООД на ищците Х. Й. Х. и Е. Н. Х..
Също така с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№***съставляваща имот с №*** по земеразделителния план на землището на
град Царево, като понастоящем този имот представлява Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Царево и е съседен на процесння поземлен
имот ** от север.
От събраните по делото писмени и устни доказателства се установява,
че на територията на горепосочените поземлени имоти и на процесния имот е
разположена почивна база „Светлина“, която се стопанисва от ищците. Видно
от приложените по делото писмени доказателства, ищците лично или чрез
техни дружества са закупили и находящите се в поземлените имоти почивни
бази: почивната база на „***” ЕООД с прилежащите й *** както и почивната
база на друго предприятие - „***” АД, седалище и адрес на управление : ***,
с прилежащите й бунгала.
Видно от приложената по делото скица №***г. на Общинска служба по
земеделие и гори - гр.Царево , в южната част на процесния имот №***, е
попадала част от почивната база предприятието ***, което през 2007-2008г. е
напуснало собствената си почивната база, като е разпродали имуществото й и
е освободило процесния поземлен имот №***, а ищците закупили от
предприятието *** бунгалата от почивната му база. Тъй като ищците
притежавали и други бунгала, закупени от други предприятия, и придобитите
от /// бунгала не са им били необходими, те ги премахнали през 2007-2008г. и
3
установили фактическа власт и върху южната част от процесния поземлен
имот, което се установява от показанията на св.М.Е. и П.Т..
От приложената по дело скица на поземлен имот №***. на СГКК-
гр.Бургас, се установява че процесния поземлен имот с идентификатор ** по
КККР на гр.Царево е записан на името на К. Д. П. въз основа на Решение по
чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото
на собственост в стари реални граници №///., издаден от ОСЗГ-гр.Царево.
От заключението на вещото лице и събраните по делото свидетелските
показания се установява, че процесния имот е бил ограден още когато част от
използваната земя за бившата почивна база на „***” ЕООД, е била закупена
от ищците, като ограда има само по южната и частично по източната
кадастрални граници на Поземлен имот с идентификатор ** и тези границите
не са били променяни никога. По цялата северна и западна кадастрални
граници, както и по северната половина на източната кадастрална граница на
поземления имот няма ограда, тъй като там са разположени другите бунгала,
собственост на ищците, и заедно с находящите се бунгала в процесния
поземлен имот, същите се владеят и използват от ищците като една обща
почивна база в ограден общ двор с името „***“. В границите на процесния
имот попадат : едно цяло бунгало с площ от 36 кв.м., части от три други
бунгала, съответно с площи- от 19,50 кв.м., 15 кв.м. и 14 кв.м.; затревен терен,
използван като волейболно игрище; открита шахматна дъска по терена;
басейн и част от бетоновия път от входа на базата към бунгалата. Вещото
лице е категорично, че процесния имот ПИ с идентификатор ** заедно със
съдените му поземлени имоти с идентификатори ***.представляват почивна
база „***“ гр.Царево, която е оградена, разполага :общо с ***броя бунгала и
сграда за обществено хранене със 311 350 кв.м. и е нанесена на КК, като в
границите й има обособен детски кът, беседка за отдих с барбекю, бетонови
пътеки, зелени площи и градинки. Самия Поземлен имот с идентификатор **
като част от територията на база „***”, стопанисвана от ищците, е ограден
частично от североизток и югоизток, с точно описание в част „Констатации“
на заключението по изготвената и приетата по делото експертиза. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като вярно и компетентно,
съответстващо на събраните по делото доказателства.
От събраните по делото устни доказателства – показанията на св.М. Е. и
4
на св.П. Т., се установява, че ищците лично като физически лица са
установили през 2007-2008г. фактическа власт върху процесния имот и от
тогава до сега я осъществяват непрекъснато, явно и несмущавано, а
ответникът В. В. е бил нает от тях д се грижи за озеленяването на терена
срещу възнаграждение. Така св. М. Е. Н.а заявява в показанията си, че
родителите й са закупили през 2007-2008г. две почивни бази ведно с
бунгалата, като от тогава до сега владеят и стопанисват процесния имот
спокойно, явно и необезпокоявано, през годините са извършили редица
подобрения в имота – изградили са в имота паркинг за автомобили,
волейболно игрище, шахматна дъска на открито, малък басейн с фонтан,
оформили са зелени площи, като са засадили храсти, дървета и др.,
направили са алеи – бетонови и асфалтирани такива, за което през годините
са наемали срещу заплащане различни работници, един от които е бил
ответникът по настоящето дело – В. В., тъй като той бил специалист по
озеленяването. Св.Е.*** посочва, че през миналата година ответникът В.,
който до този момент се грижел за озеленяването на имота срещу заплащане,
поискал да постави в имота свои две бунгала, на което ищците се
противопоставили категорично, отношенията между тях се влошили, ищците
освободили същия и сменили катинара на порталните врати. При преценка на
показанията на св.Енчева съдът отчита близката роднинска връзка на
свидетелката с ищците / тя е тяхна дъщеря/, но доколкото заявените от
свидетелката факти кореспондират напълно и изцяло на събраните по делото
доказателства / писмени и устни, както и на експертизата на вещото лице/, то
съдът кредитира същите като верни и отговарящи на обективната
действителност.
Свидетел П. Т. също е категоричен в показанията си, че ищците повече
от 10-12 години стопанисват и ползват имота като свой - направили
волейболно игрище, което свидетелят и други негови колеги ползват за
тренировка на отборите си срещу наем, направили са паркинг, достатъчно
голям за автобус и леки автомобили, изградили са детска площадка с
пързалки, с басейн, шахматни дъски, които били ползвани от почиващите и
трениращи в базата деца. Св.Т. през всичките тези години е посещавал
стопанисваната от ищците база и е придобил непосредствени впечатления за
вложените от тях средства и усилия за направените подобрения на имота,
който те владеят и стопанисват, знае и е виждал в имота наетите от ищците
5
работници за поддръжката на имота. Съдът кредитира изцяло показанията на
св.Ташев като обективни и верни, същият не е роднина на ищците и няма
причина съдът да се съмнява в достоверността на дадените от него показания.
Преценката на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност обосновават извод за наличие на предпоставките на
фактическия състав на чл.79 от ЗС, а именно упражнявана от ищците
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно в законовия срок
фактическа власт върху процесния имот, който същите като владелци държат
този имот като свой. (Решение № 73 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № ***
Съгласно съдебната практика елементите от състава на придобивното
основание по чл. 79 от ЗС може да се установяват с всички допустими
доказателствени средства по ГПК и липсва основание да се прилагат
специални ограничения.(Решение № 27 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4331/2019 г., IIг. о.. ГК докладчик съдията Снежанка Николова)
Осъществяваното от ищците владение –явно, непрекъснато,
неоспорвано и с намерение за своене в продължение на повече от 10 години
по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор **, се установи
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключението по
извършената съдебнотехническа експертиза. Всички данни по делото сочат
като владелци и собственици на процесния имот именно ищците като
физически лица, които са установили фактическа власт върху имота през
2007-2008г. и от тогава до сега владеят и стопанисват същия като свой,
поддържат същия, грижат се за него и извършват подобрения в него, като
ответникът В. през годините е бил наеман периодично от тях срещу
възнаграждение да се грижи за зелените площи в имота. От събраните по
делото доказателства се установи осъществяваното лично от ищците повече
от 10 години непрекъснато владение върху целия процесен поземлен имот,
което продължава и към момента, както и че ответникът В. е бил наемен
работник в почивната база на ищците и като такъв е получавал
възнаграждение, което изключва осъществяване на твърдяното от същия
владение. Съдът намира за необходимо да отбележи за пълнота и прецизност,
че правния интерес на ищците не се обуславя само от отблъскване правата на
вписаното в кадастъра лице като собственик на имота. Безспорно
собствеността на К.П. върху имота конкурира вещното право, твърдяно от
6
ищците и обуславя интереса им от защита срещу нея, но наред с това те имат
процесуалната възможност да защитят притежанието си по исков ред и
спрямо всеки друг субект, който го отрича, ограничава или застрашава,
какъвто субект в случая е ответника В.. Позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок. (Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., СХ/ГК, т.2)
По изложените съображения съдебния състав счита, че предявения от
ищците иск срещу ответника В. положителен установителен иск за
собственост върху процесния имот следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.
Ищците са заплатили държавна такса за образуване на делото в размер на
50.00 лева, внесли за депозит за назначаване на СТЕ в размер на 400.00 лева,
както и държавна такса в размер на 15.00 лева за обжалване пред въззивна
инстанция на протоколно определение на съда, които следва да се възложат в
тежест на ответника. По делото няма доказателства за заплатено от ищците на
процесуалния им представител адв.М., адвокатско възнаграждение, поради
което съдът не присъжда в полза на ищците разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Г. В.,
ЕГН ********** **, че ищците Х. Й. Х. с ЕГН ********** и Е. Н. Х. с ЕГН
**********, двамата с адрес: **, са собственици въз основа на давностно
владение на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор **
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, общ. Царево,
обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на Изпълнителния Директор на АК,
с адрес на поземления имот : ***, с площ 1460 кв.м. трайно предназначение
7
на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване - нива (угар, орница),
категория на земята: 4, стар номер***, квартал ***, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: ***
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** **, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Й. Х. с
ЕГН ********** и Е. Н. Х. с ЕГН **********, двамата с адрес: **, сумата в
размер на 465.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8