РЕШЕНИЕ
№ 2028
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120105727 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против Г. К. К., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 2175.14 лева, представляваща месечни абонаменти и използвани услуги,
лизингови вноски за устройство, неустойки за предсрочно прекратяване на договора и
разлика в цената на устройство без абонамент и преференциална цена, дължими по договор
за мобилни услуги от 22.07.2016г., допълнително споразумение от 30.06.2018г., договор за
лизинг от 30.06.2018г., договор за мобилни услуги от 19.03.2018г., договор за лизинг от
19.03.2018г., договор за мобилни услуги от 15.03.2019г., договор за допълнителен лизинг от
15.03.2019г., допълнително споразумение от 03.12.2019г., договор за лизинг от 03.12.2019г.
и договор за допълнителен лизинг от 03.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения
по посочените договори. Ответницата не е платила по договорите суми за такси, ползвани
услуги и лизингови вноски, което е наложило предсрочното прекратяване на договорите.
Ето защо се дължат и неустойки за предсрочно прекратяване на договора, които не
надвишават три месечни абонаментни такси. За всички задължения са издадени съответните
фактури, които отдавна са падежирали. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК.
1
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
С протоколно определение от 21.09.2023г. съдът е оставил без уважение искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Представени са договор за мобилни услуги от
22.07.2016г., допълнително споразумение от 30.06.2018г., договор за мобилни услуги от
19.03.2018г., договор за мобилни услуги от 15.03.2019г., допълнително споразумение от
03.12.2019г. Договорите са надлежно подписани от ответницата, ето защо е налице
облигационно правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/01.02.2020г., №
**********/01.03.2020г., № **********/01.04.2020г., № **********/01.05.2020г., №
**********/01.06.2020г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги
по договорите, както и дължимите лизингови вноски. Издадена е и фактура №
**********/01.06.2020г., в която са начислени вземанията за вноските за лизинг за целия
договор от 795.62 лева и вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
от 700.97 лева. Фактурите касаят периоди от януари до април 2020г., за които се
претендират неплатени месечни такси. Същевременно договорите са от 2016г., 2018г. и
2019г. Следователно за периодите преди януари 2020г., за които не се търсят месечни такси,
следва да се приеме, че ответницата ги е заплащала и съответно извънсъдебно е признала, че
получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на оператора. Косвено доказателство за
това е и пратената до ответницата последна покана за доброволно плащане, в която й е
заявено, че ако не плати задълженията си договорът ще бъде прекратен, след което
ползването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно. Следователно, по
аргумент на противното, следва да се приеме, че ищецът е предоставял в полза на
ответницата достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на първо място месечни
такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с
настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за
тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин
дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също
трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и
ответницата е имала достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвала от тези
услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за
ползвани услуги в размер на 370.37 лева е доказана и основателна.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
2
Този иск е неоснователен. Договорите са сключени за по 24 месеца, видно от
съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на 22.07.2018г., респ. на
15.03.2020г., 19.03.2020г., 30.06.2020г., 03.12.2021г. Заповедното дело е образувано на
12.04.2022г., т.е. след изтичане на сроковете по договорите. В договора от 22.07.2016г. е
предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. В
останалите договори е предвидено, че максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Неустоечните клаузи
от договорите уреждат последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не уреждат
ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответницата, че прекратява договорите, за
да й манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг.
чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на задълженията по договорите не води
автоматично до тяхното прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и
да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до
насрещната страна. Твърди се, че преди завеждане на заповедното дело ищецът е упражнил
надлежно потестативното си право да развали /прекрати/ договора чрез отправяне на
писмено уведомление, получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. С
последна покана за доброволно плащане до ответницата от 01.05.2020г., последната се
уведомява, че общата стойност на задълженията й за предоставени услуги по сключените
договори възлиза на 678.55 лева с ДДС, като е предупредена, че договорите за предоставяне
на мобилни услуги ще бъдат прекратени, ползването на мобилния номер няма да бъде
възможно, ще бъде начислена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми. Според удостоверение на Български пощи ЕАД, цитираното
предупредително писмо е доставено съгласно сключения договор, но няма данни кога е
доставено, освен това под доставяне явно се разбира доставяне до пощенската кутия на
адреса. Липсват клаузи в договорите, които да предвиждат т.нар. „фингирано връчване“, в
която хипотеза опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на адресата. В
случая няма доказателства за каквито и да е действия и трудности при връчването на
съобщението на адреса, посочен от ответницата в индивидуалните договори, а видно от
удостоверението, издадено от куриера обявения начин на доставка е до адреса. Писмото не е
изпратено с обратна разписка и така не може да се установи кога е връчено, ако въобще е
достигнало в държане на ответницата. Възможно е и да е връчено след изтичане на крайните
срокове по договорите. При тези данни връчването не може да се приеме за редовно. В
съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се
развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от
развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на
процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче
препис от допълнителната молба с приложенията е постъпил в съда на 12.05.2023г., към
който момент вече са били изтекли двугодишните срокове на договорите за мобилни услуги,
3
поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на
договорите преди изтичане на срока, за който са сключени. Въз основа на изложеното съдът
приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. Искът
в тази част за сумата от 700.97 лева е неоснователен.
Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключен е договор за
лизинг от 30.06.2018г., с предмет мобилно устройство, за срок от 23 месеца. Сключен е
договор за лизинг от 19.03.2018г., с предмет мобилно устройство, за срок от 23 месеца.
Сключен е и договор за лизинг от 15.03.2019г., с предмет мобилно устройство, за срок от 23
месеца. Сключен е също договор за лизинг от 03.12.2019г., с предмет базови аксесоари, за
срок от 23 месеца. В договорите има клауза, че лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и
е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. В Общите условия
на договорите - чл.12, ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава
в плащане на дължими съгласно договора плащания. В конкретната хипотеза основните
договори са вече прекратени, но не предсрочно, а с настъпване на нормалните им крайни
срокове. С прекратяване на основните договори, стават предсрочно изискуеми всички
неплатени лизингови вноски. В случая обаче договорите за лизинг са били с изтекли
срокове на действие още преди завеждане на заповедното дело, поради което всъщност
всички лизингови вноски се дължат не заради предсрочната си изискуемост, а заради това,
че нормалната им изискуемост е настъпила. Дали изискуемостта е предсрочна или нормална
всъщност няма значение за делото, тъй като и в двата случая неплатените лизингови вноски
са с настъпил падеж и са дължими от ответницата. Доколкото по делото няма данни
устройствата да са били върнати или договорите за лизинг да са били прекратени, то
договорите са действали през целия уговорен срок и затова ответницата дължи всички
неплатени вноски по лизингите. Те са в размер на общо 1103.80 лева. Тези вноски са
считани от ищеца за предсрочно изискуеми, но всъщност още към подаване на заявлението
по чл.410 ГПК са имали нормална изискуемост, като това обстоятелство не е пречка за
уважаване на претенциите. Искът за лизинговите вноски в размер на 1103.80 лева е
основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
370.37 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
както и за сумата от 1103.80 лева лизингови вноски, за които са били издадени процесните
фактури. Общо са дължими 1474.17 лева.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 700.97 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 383.06 лева и в заповедното дело от 278.45
4
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. К., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К. сумата от 1474.17 лева /хиляда четиристотин седемдесет
и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сбор от 370.37 лева за месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и суми за ползвани услуги и 1103.80
лева за лизингови вноски по фактури № **********/01.02.2020г., №
**********/01.03.2020г., № **********/01.04.2020г., № **********/01.05.2020г., които
вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 700.97 лева неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по фактура № **********/01.06.2020г.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** от *** да заплати на “Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К.
сумата от 383.06 лева /триста осемдесет и три лева и шест стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 278.45 лева /двеста седемдесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: ___________(П)_________
5