Решение по дело №5154/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…............/20.04.2022 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Диана Д.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5154 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение по делото е допусната, на основание чл. 34 ЗС, делба между съделителите Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на следните вещи:

- апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД***/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.1.2, под обекта -***.1.14, ***.1.18, ***.1.15, над обекта -***.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв.м, ПРИ КВОТИ: **********/********** идеални части за Н.К.К. и 19558300/********** идеални части за Н.М.Д.;

- апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, със застроена площ от 64,26 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.2.9 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.2.8, под обекта - ***.2.6, над обекта - ***.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при граници: тревни площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за Н.К.К. и 1/2 идеална част за Н.М.Д.;

- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В ***), рама № ***, двигател № ***, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за Н.К.К. и 1/2 идеална част за Н.М.Д.;

 - движими вещи, намиращи се в държане на Н.К.К., както следва:

1.) 7 броя русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 7 броя дюшеци с размери 85/190 см;

2.) 5 броя нощни шкафчета от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 50/52/56 см;

3.) 5 броя двукрилни гардероби от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 100/160/60 см;

4.) двукрилен гардероб с надстройка от дървен материал в кафяв цвят, матиран, с приблизителни размери на гардероба 100/170/60 см и на надстройката - 100/65/60 см;

5.) 4 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят на зигзагообразни ивици/фигури с приблизителни размери на три от тях - 75/360 см и на една – 89/400 см;

6.) 2 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят с приблизителни размери 75/360 см и 2 броя мокетни пътеки с в сиво-син цвят с приблизителни размери 80/400 см и 80/360 см;

7.) 1 брой мокетна пътека в бежов цвят с приблизителни размери 80/360 см и 1 брой мокетна пътека в зелен цвят с приблизителни размери 80/220 см;

8.) спалня от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери 90/205 см, 2 броя пружини и 2 броя дюшеци в зелен цвят с приблизителни размери 90/200 см;

9.) трикрилен гардероб с надстройка от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери на гардероба 150/165/60 см и на надстройката – 150/75/60 см;

10.) 2 броя нощни шкафчета от дървен материал с резба в кафяв цвят и 1 брой нощно шкафче в тъмно кафяв цвят, лакирано, с приблизителни размери 50/32/48 см;

11.) 1 брой тоалетка от дървен материал с резба в кафяв цвят с тройно огледало и вградени шкафове с двойни вратички и 2 чекмеджета, с размери на тоалетката 95/32/48 см и на огледалото – 120/48 см; 1 брой тоалетка в кафяв цвят, лакирана, с вградени шкафове със стъклена витрина и огледало с размери тоалетката 60/103/38 см, и на огледалото – 115/45 см;

12.) 1 брой стол за тоалетка с дамаска в бежово-сив цвят (капучино), с дървени крачета и приблизителни размери 53/68/58 см;

13.) 1 брой нощна лампа тип мелница и 1 брой нощна лампа с метална и мраморна основа с матирано бяло стъкло;

14.) хладилник с фризер марка Zanussi;

15.) 2 броя бойлери по 100 л и 1 брой от 80 л, марка Елпром и Елдом;

16.) 24 броя пластмасови столове в син цвят с приблизителни размери 56/80/54 см;

17.) 6 броя маси с метална основа в сребърен цвят и плот от ПДЧ с приблизителен диаметър от 1 м;

18.) 2 броя малки квадратни маси от дървен материал в кафяв цвят дървени с приблизителни размери 60/60 см;

19.) разтегателна маса за хранене от дървен материал в цвят кафяв с бял плот с приблизителни размери 80/110 см;

20.) 8 броя дървени столове от дървен материал в кафяв цвят с дамаска в цвят охра с приблизителни размери 90/50 см;

21.) малък разтегателен диван с повдигащ механизъм с дамаска в бежово-сив цвят с метални подлакътници;

22.) метално барбекю в сребърен цвят с долна част от никел с  приблизителни размери 100/75 см и трапецовидна горна част с кюнец;

23.) 1 брой отоплителна печка на дърва, марка "Чудо" и 1 брой - марка "Терма";

24.) 1 брой килим в бежово-кафяв цвят с различни червени и черни фигури, тип ромбоид, триъгълник, кръг, зигзагообразни ивици и 1 брой килим в червен цвят с черно-бели фигури, наподобяващи снежинки, с приблизителни размери около 200/300 см;

25.) микровълнова печка марка Веко в бял цвят с приблизителни размери 50/27/40 см;

26.) 5 броя кухненски шкафове в бял цвят;

27.) газов котлон с газова бутилка с производител Турция;

28.) 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см;

29.) 8 броя табуретки на крачета с бежово-кафява дамаска и приблизителни размери 40/40/60 см;

30.) тюлени пердета в бял цвят с приблизителни размери 650/З00 см;

31.) електрически бойлер с вместимост 100 л, марка Елпром/Елдом;

32.) четворна секция с надстройка, ведно със стъклена витрина и гардероб в тъмно кафяв цвят с орнаментика на всички врати на секцията и метални кръгли дръжки с приблизителни размери 360/250/60 см;

33.) холна гарнитура в червено-бял цвят на флорални мотиви, състояща се от триместен разтегателен диван с размери 190/90/90 см, 2 броя фотьойли с размери  85/90/90 см и 2 табуретки с размери 55/55/40 см;

34.) разтегателна холна маса в тъмно кафяв цвят с лакиран плот на две нива и размери 200/80 см;

35.) ъглов гардероб в светъл дървесен цвят с метални дръжки и приблизителни размери 160/160/220 см;

36.) разтегателен кухненски ъгъл в жълто-кафяв цвят с размери 200/130 см;

37.) разтегателна кухненска маса в светъл дървесен цвят с размери 163/80 см;

38.) пералня, модел „Перла 05";

39.) 2 броя табуретки в тъмнокафяв цвят с високи дървени крака, и приблизителни размери 65/50/40 см;

40.) 3 броя дантелени пердета с рози в бял цвят с приблизителни размери 650/З00 м и 500/300 см;

41.) 2 броя плюшени завеси в цвят бордо с приблизителни размери 270/З00 см;

42.) ракла в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 70/90/50 см;

43.) разтегателно двойно легло в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 190/90 см;

44.) портманто с огледало и закачалка в светъл цвят с размери 120/60/40 см,

45.) спални комплекти в бял цвят от памук - 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см; 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см;

46.) мотофреза в червен цвят;

47.) бензинова резачка, марка Husqvarna;

48.) електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за Н.К.К. и 1/2 идеална част за Н.М.Д..

В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 14.06.2021 г., всяка от страните е предявила претенции, приети за съвместно разглеждане с протоколни определения от 14.06.2021 г., изменени, на основание чл. 253 ГПК, с постановено в закрито заседание определение № 265088/07.07.2021 г., както следва:

1.) предявена от Н.Д. претенцията за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ведно с прилежащите му части, който апартамент, като семейно жилище, й е предоставен за ползване с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратен бракът между страните чрез развод;

2.) предявена от Н.К. срещу Н.Д. претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение в размер на 36 000 лв. за лишаване от ползването на притежаваните от него **********/**********  ид.ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението (останала за разглеждане след изменение на иска чрез частичен отказ от него в о.с.з. от 18.10.2021 г.);

3.) предявена от Н.Д. срещу Н.К. претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5320 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г., ведно със законна лихва (последната поискана в о.с.з. – л. 428),

4.) предявена от Н.Д. срещу Н.К. претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 3121,32 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ ид.ч. от  от правото на собственост върху делбения лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г., ведно със законна лихва (последната поискана в о.с.з. – л. 428);

5.) предявена от Н.К. срещу Н.Д. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. месечно за лишаване от ползването на притежаваните от него **********/**********  ид.ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата;

6.) предявена от Н.Д. срещу Н.К. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно за лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата, както и

7.) предявена от Н.Д. срещу Н.К. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно за лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху делбения лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

Страните са обосновали претенциите си със следните фактически твърдения:

В молбата на Н.К. (л. 422) същият твърди, че с влязлото в сила решение по гр.д. ***/2012 г. на ВРС делбеният апартамент № 2, като семейно жилище, е предоставен за ползване на бившата му съпруга Н.Д., при което и на основание чл. 57, ал. 1 СК помежду им е възникнало наемно правоотношение. Сочи, че в процесния период след 14.06.2016 г. жилището се ползва от Д. и той няма достъп до него, поради което счита, че му се дължи наем, съответен на притежаваните от него ид.ч. от вещта.

Ответницата изразява становище за частична неоснователност на претенцията (л. 427 и сл.). Счита, че размерът на наема от 600 лв. е прекомерен, както и че началният момент, от който се дължи такъв наем, е датата на завеждане на иска за делба – 10.04.2018 г. Отделно възразява, че в жилището не живее само тя, но и общата им с ищеца дъщеря и  нейното дете на 1 г., допуснати до жилището със съгласието и знанието на ищеца, поради което счита, че при определяне на дължимия наем следва да бъде приспадната ползваната от дъщерята площ (1/4 ид.ч.). В тази връзка се позовава и на изявленията на ищеца по предходен съдебен процес по гр.д. № 3992/2018 г. на ВРС, воден между страните за наем на жилището в периода 08.05.2015 г. – 08.05.2018 г., в който Н.К. не е имал претенции спрямо ползваната от дъщерята площ. Прави и възражение за погасяване на претенцията по давност (л. 430).

В молбата на ответницата Н.Д., с която са заявени посочените претенции (л. 414), същата твърди, че Н.К. е подменил ключалката на делбения ап. № 15 през 2010 г., когато е заведено срещу него гр.д. № 10461/2010 г. на ВРС по реда на ЗЗДН, приключило с влязло в сила решение в нейна полза, с което Н.К. е отстранен от другия делбен апартамент № 2. Твърди, че е лишена от достъп до жилището, поради което счита, че следва да й се заплати обезщетение, съответно на пазарната наемна цена на притежаваната от нея ½ ид.ч. от веща. Намира, че обезщетение в същия размер й се дължи и за делбения лек автомобил, който се ползва еднолично от Н.К..

Ищецът изразява устно становище по претенциите в хода на о.с.з. (л. 428), а също и писмено такова в указания му от съда срок (л. 443). Със становищата оспорва предявените срещу него претенции по сметки като неоснователни. Поддържа, че той не е ползвал делбения ап. № 15 в ж.к. ***“ в процесния период и отрича да е сменял патрона на входната врата на жилището. Отделно твърди, че не му е отправяна нарочна покана от ответницата с искане да й предостави възможност да ползва апартамента, като условие за възникване на претенцията й по чл. 31, ал. 2 ЗС. Изтъква още, че с подадения от него отговор на насрещна искова молба по гр.д. № 399/2018 г. на ВРС той е отправил изрична покана към нея да ползва съсобственото жилище, от което има ключ, съобразно правата й в съсобствеността. Твърди още, че той самият не разполага с ключ за сменената входна врата на жилищния блок, като посещенията му в блока през последните години са свързани единствено с необходимостта да заведе за оглед на жилището назначените от съда вещи лица, при които посещения са му отключвали съседи. Поддържа също, че апартаментът е в лошо състояние, нуждае се от основен ремонт и не е годен за обитаване. Позовава се и на мотивите на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 3992/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от Н.Д. насрещен иск за обезщетение за лишаване от ползването на ап. № 15. По отношение на претенцията за обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил твърди, че автомобилът се намира в двора на собствената му вилна сграда в с. ***, но е в лошо състояние и има нужда от скъп ремонт, който той няма средства да покрие, поради което в процесния период не го е ползвал. Отделно поддържа, че ответницата не е заявявала желание да ползва автомобила, нито му е отправяла писмена показана в този смисъл.

В хода на устните състезания съделителят Н.К., чрез процесуалите му представители адв. Ф.Д. и адв. Т.Р., моли делбата да бъде извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като в негова полза бъде разпределен апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, както и движимите вещи, намиращи се в собствената му жилищна сграда в с. ***, обособени като дял първи от експертното заключение, а в полза на Н.Д. *** и намиращите се в него движими вещи, както и лекият автомобил, които движими вещи са обособени като дял втори от експертното заключение. Моли също за уважаване на облигационните му претенции, както и за отхвърляне на тези на ответната страна като неоснователни. Счита за неоснователна и претенцията за възлагане на делбения апартамент № 2 – бивше семейно жилище на страните.

Съделителят Н.Д., чрез процесуалния й представител адв. Т.П., моли да й бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, евентуално – делбата на недвижимите имоти да се извърши чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК. По отношение на движимите вещи не възразява дял първи от експертното заключение да бъде разпределен на Н.К., но моли и дял втори да му бъде разпределен, а тя да получи неговата парична равностойност. Поддържа и предявените от нея облигационни претенции, респ. моли за тяхното уважаване.

 

След като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните по начина на извършване на делбата, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По прекратяване на съсобствеността върху допуснатите до делба вещи:

При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл. 344, ал. 1 ГПК.

Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл. 348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от принципа, заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари. Затова и основен критерий за избор на приложимия способ е дали броят на имотите или на възможните реалните дялове, обособени от тях (ако са поделяеми), съответства на броя на съделителите. Във всички случаи, при които броят на имотите или обособените от тях дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, следва да намери приложение посоченият принцип, като се извърши делбата чрез жребий, а ако съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно – чрез разпределение. Невъзможно е да се тегли жребий, ако имотите се различават съществено един от друг по площ, обем или стойност и едновременно с това квотите на съделителите са различни, като съотношението между тях и броя на имотите не позволява делбата да се извърши чрез изтегляне при жребия на повече от един дял. Жребият би бил много неудобен по смисъла на чл. 353 ГПК, в случай че всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения или са налице други обстоятелства, които може да породят значителни имуществени спорове между тях (т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.). Ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, то е невъзможно при делбата всяко от правоимащите лица да получи реален дял и при липса на заявени възлагателни претенции или неоснователност на заявените такива, съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасянето на имота на публична продан (в този смисъл - решение №140/28.05.2014 г. по гр.д.№7627/2013 г. на І ГО на ВКС, решение № 406/10.01.2012 г. по гр.д.№ 729/2010 г. на І ГО на ВКС, решение № 60/26.07.2010 г. по гр.д. №534/2009 г. на ВКС, І ГО и др.).

Относно делбата на недвижимите имоти:

За установяване поделяемостта на имотите и тяхната пазарна стойност по делото е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза.

От приетото експертно заключение, изготвено от вещото лице инж. Р.П. (л. л. 386 и сл.), се изяснява, че и двата апартамента са неподеляеми. Установява се още, че ап. № 2 на ул. *** в гр. Варна е със застроена площ 104,50 кв.м, състоящ се от входно преддверие, две спални, дневна с кухня, баня, перално помещение, тоалетна, три балкона и прилежащо избено помещение с площ 6.14 кв.м; намира се на първи жилищен етаж в монолитна масивна жилищна сграда, построена в период 1999 г. – 2000 г., и има изключително добра локация – на ок. 650 м от идеалния център на гр. Варна, като е в много добро състояние и не се налага ремонт. Според заключението ап. № 15 в ж.к. ***“ в гр. Варна е със застроена площ 64,26 кв.м, състои се от три стаи, две тераси, коридор и общо санитарно помещение (баня и тоалетна); намира се на трети жилищен етаж в сграда с ивични бетонови фундаментни основи и панелни стени, на ок. 10 км от идеалния център на града, като е в лошо експлоатационно състояние, налагащо основен ремонт, вкл. с дефектирала дървена дограма и компрометирана мазилка на таваните в кухнята и банята поради наличие на следи от теч, стените в стаите са със стари тапети а пода – с балатум. Вземайки предвид така описаните характеристики на апартаментите, вкл. площ, разпределение, местоположение и състояние (установено след извършен от вещото лице оглед на ап. № 2 на ул. „***“ през м. април 2019 г. (във връзка с друго дело поради отказан достъп от Н.Д. и при изявление на последната за липса на подобрения в имота след тази дата – л. 425)  и оглед на ап. № 15 в ж.к. ***“ на 29.05.2021 г.), и чрез използване на сравнителния метод на оценяване с посочени в таблици № 1 и № 2 към заключението по 3 бр. пазарни аналози, вещото лице инж. Р.П. определя пазарната стойност на апартаментите към датата на изготвяне на заключението в следните размери: на ап. № 2 - в размер на 194 500 лв. и на ап. № 15 - в размер на 95 700 лв.

Заключението в частта относно пазарната стойност на ап. № 2 е оспорена от ответната страна, поради което и по изрично нейно искане е допуснато провеждането на повторна съдебно-оценителна експертиза със същата задача. Според приетото повторно заключение, изготвено от вещото лице инж. М.А. (л. 470 и сл.), пазарната стойност на апартамента възлиза на 193 500 лв., определена след извършен оглед и чрез използван пазарен метод на оценяване при съобразяване с 5 бр. пазарни аналози, посочени в приложение № 3 към обсъжданата т. 3 от експертното заключение. Съдът кредитира повторното заключение, доколкото същото отчита актуалното състояние на имота, възприето от вещото лице след извършен оглед непосредствено преди изготвяне на експертизата, и изследва по-голям брой пазарни аналози, с което определя по-точно действителната пазарна цена на оценявания обект.

Не е спорно между съделителите – бивши съпрузи, че делбеният ап. № 2 е бил семейно тяхно жилище, което е предоставено за ползване на съпругата Н. Д. с влязло в сила на 25.06.2013 г. решение по гр.д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прекратен бракът им чрез развод, както и че от брака страните имат на едно дете - К. Н. К., родена през 1987 г. и пълнолетна при развода на родителите й. Безспорно е още, че с влязло в сила решение по гр.д. № 736/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна по предявения иск с правно основание чл. 23 СК е прието за установено по отношение на Н.Д., че Н.К. е изключителен собственик на **********/********** ид. ч. от делбения апартамент № 2, при което останалите 3966600/********** ид.ч. са придобити в режим на СИО  (л. 449). Няма спор също, че от преди 2013 г. апартаментът се обитава от Н.Д. и дъщеря й К., като последната отглежда и малкото си дете там.

При така установените по делото факти, претенцията на Н.Д. за възлагане на делбения апартамент № 2 по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК е неоснователна. Посочената разпоредба, на която се позовава съделителката, предвижда като условие за извършване на делбата чрез възлагане на неподеляем делбен имот следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2.) на претендиращия възлагане бивш съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака, вкл. те да са непълнолетни към момента на приключване устните състезания в първата инстанция (т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС), както и 3.) въпросният съпруг да не притежава друго жилище. В случая не са налице тези предпоставки, доколкото не целият апартамент, а само идеални части от него са били придобити в режим на СИО, и освен това родената от брака на съделителите тяхна дъщеря е била пълнолетна още при развода им, съответно въпросът за упражняване на родителските права изобщо не стои. Обстоятелството, че тя все още живее заедно с нейната майка, е ирелевантен за възлагането, предвид пълнолетието й и липсата на данни да е поставена под запрещение.

При извода за неоснователност на претенцията за възлагане и обстоятелството, че делбените недвижими имоти са два и съделителите също са двама, делбата следва да се извърши чрез жребий по чл. 352 ГПК или разпределение по чл. 353 ГПК. Съдът намира, че в случая съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно, тъй като недвижимите имоти имат съществени различия по отношение на тяхната площ (104,50 кв.м на ап. № 2 и 64,26 кв.м на ап. № 15), състояние (много добро на ап. № 2 и с нужда от основен ремонт на ап. № 15) и стойност (193 500 лв. на ап. № 2 и 95 700 лв. на ап. № 15, тоест разлика от 97 800 лв.), като едновременно с това и дяловете на съделителите са неравни (Н.К. притежава 0,988 ид.ч. от ап. № 2 и 0,5 ид.ч. от ап. № 15, а Н.Д. – 0,012 ид.ч. от ап. № 2 и 0,5 ид.ч. от ап. № 15).

Следователно делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК. За да се спази принципът за получаване на реален дял, максимално близък до дяловете на страните в съсобствеността, респ. за най-малко парично уравнение, при разпределението ап. № 2 следва да се възложи на съделителя Н.К., който притежава почти 99 % от собствеността върху него (19558300/********** ид.ч.), а ап. № 15 – на съделителката Н.Д., притежаваща ½ ид.ч. от правото на собственост. Обстоятелството, че съделителката Н.Д. фактически ползва делбения апартамент № 2, няма съществено значение за разпределението, доколкото това ползване на бившето семейното жилище не е уговорено по общо съгласие между бившите съпрузи, а предоставено на съпругата от брачния съд, и освен това няма данни за периода на ползването тя да е извършила значителни подобрения в имота, които да породят съществени имуществени спорове с другия съделител след делбата. Нещо повече - съделителката Д. сама е заявила желанието си обитаваният от нея ап. № 2 да бъде разпределен при делбата на бившия й съпруг във водената между тях извънсъдебна кореспонденция с предложени варианти на споразумение по делото, потвърдена от процесуалния й представител в о.с.з. (л. 532).

Съделителката Н.Д. притежава 19558300/********** ид.ч. от така разпределения на Н.К. недвижим имот с парична равностойност на дела й от 22500 лв. (19558300/********** от 193 500 лв.), а Н.К. – ½ ид.ч. от разпределения в полза на Н.Д. имот с парична равностойност на дела му  47 850 лв. (1/2 от 95 700 лв.). При това положение за уравнение на дяловете при разпределението Н.Д. следва да бъде осъдена да заплати на Н.К. сумата от 25 350 лв.

Относно делбата на движимите вещи:

Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.Б. (л. 393), допуснатият до делба лек автомобил се намира в държане на Н.К., в негова вилна сграда в с. ***, и към датата на огледа на 30.05.2021 г. МПС е в движение, преминало технически преглед и с платена застраховка „Гражданска отговорност“, като е в добро състояние за възрастта си (произведен 1992 г., респ. на 29 г.), с видими щети по боята на предния капак и леки драскотини на предната броня, но е амортизирано, на предела на експлоатационната си годност, като пазарната му стойност възлиза на 970 лв.

При огледа вещото лице е констатирало, че в същата жилищна сграда в с. *** са налични следните вещи, оценени на следната пазарна стойност, съобразно тяхното състояние, а именно:

- 5 броя двукрилни гардероби от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 100/160/60 см – стари, с обща стойност 255 лв.;

- двукрилен гардероб с надстройка от дървен материал в кафяв цвят, матиран, с приблизителни размери на гардероба 100/170/60 см и на надстройката - 100/65/60 см – стар, на стойност 56 лв.;

- 4 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят на зигзагообразни ивици/фигури с приблизителни размери на три от тях - 75/360 см и на една – 89/400 см – стари, на обща стойност 20 лв.;

- 2 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят с приблизителни размери 75/360 см и 2 броя мокетни пътеки с в сиво-син цвят с приблизителни размери 80/400 см и 80/360 см - стари, на обща стойност 20 лв.;

- 1 брой мокетна пътека в бежов цвят с приблизителни размери 80/360 см и 1 брой мокетна пътека в зелен цвят с приблизителни размери 80/220 см - стари, на обща стойност 10 лв.;

- спалня от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери 90/205 см, 2 броя пружини и 2 броя дюшеци в зелен цвят с приблизителни размери 90/200 см – стари, с обща стойност 56 лв.;

 - трикрилен гардероб с надстройка от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери на гардероба 150/165/60 см и на надстройката – 150/75/60 см – стар, на стойност 76 лв.

-  2 броя нощни шкафчета от дървен материал с резба в кафяв цвят и 1 брой нощно шкафче в тъмно кафяв цвят, лакирано, с приблизителни размери 50/32/48 см – стари, с обща стойност 14,25 лв.;

- 1 брой тоалетка от дървен материал с резба в кафяв цвят с тройно огледало и вградени шкафове с двойни вратички и 2 чекмеджета, с размери на тоалетката 95/32/48 см и на огледалото – 120/48 см; 1 брой тоалетка в кафяв цвят, лакирана, с вградени шкафове със стъклена витрина и огледало с размери тоалетката 60/103/38 см, и на огледалото – 115/45 см - стари, с обща стойност 58 лв.;

- 1 брой стол за тоалетка с дамаска в бежово-сив цвят (капучино), с дървени крачета и приблизителни размери 53/68/58 см - стар, на стойност 4 лв.;

- 1 брой нощна лампа тип мелница и 1 брой нощна лампа с метална и мраморна основа с матирано бяло стъкло - стари, с обща стойност 14 лв.;

- хладилник с фризер марка Zanussi – сравнително нов, на стойност 130 лв.;

- 2 броя бойлери по 100 л и 1 брой от 80 л, марка Елпром и Елдом – стари, с обща стойност 93 лв.;

- 24 броя пластмасови столове в син цвят с приблизителни размери 56/80/54 см - стари, с обща стойност 60 лв.;

- 6 броя маси с метална основа в сребърен цвят и плот от ПДЧ с приблизителен диаметър от 1 м - стари, с обща стойност 84 лв.;

- 2 броя малки квадратни маси от дървен материал в кафяв цвят дървени с приблизителни размери 60/60 см - стари, с обща стойност 19 лв.;

- разтегателна маса за хранене от дървен материал в цвят кафяв с бял плот с приблизителни размери 80/110 см – стара, на стойност 24 лв.;

- 4 броя дървени столове от дървен материал в кафяв цвят с дамаска в цвят охра с приблизителни размери 90/50 см - стари, с обща стойност 60 лв., като останалите 4 бр. липсват;

- малък разтегателен диван с повдигащ механизъм с дамаска в бежово-сив цвят с метални подлакътници – стар, на стойност 36 лв.;

- метално барбекю в сребърен цвят с долна част от никел с  приблизителни размери 100/75 см и трапецовидна горна част с кюнец - старо, на стойност 50 лв.;

- 1 брой отоплителна печка на дърва, марка "Чудо" – стара, на стойност 80,50 лв., и 1 брой - марка "Терма" – стара, на стойност 24 лв.;

- микровълнова печка марка „Веко“ в бял цвят с приблизителни размери 50/27/40 см - стара, на стойност 12,50 лв.;

- 5 броя кухненски шкафове в бял цвят - стари, с обща стойност 25 лв.;

- газов котлон с газова бутилка с производител Турция - стари, с обща стойност 40 лв.;

- 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см – стара, на стойност 30 лв.;

- 8 броя табуретки на крачета с бежово-кафява дамаска и приблизителни размери 40/40/60 см - стари, с обща стойност 40 лв.;

- тюлени пердета в бял цвят с приблизителни размери 650/З00 см - изхвърлени;

- разтегателно двойно легло в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 190/90 см – преместено от ап. № 15 в ж.к. ***“ – старо, на стойност 64 лв.;

- мотофреза в червен цвят – захвърлена на части, с остатъчна стойност 24 лв.

- бензинова резачка, марка Husqvarna – изхвърлена, с остатъчна стойност на частите 20 лв.;

- електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider – не работи, на части, с остатъчна стойност 25 лв.

Експертът е констатирал, че част от вещите, които са били в собствената на съделителя Н.К. вилна сграда в с.***, са преместени в складово помещение в съседна жилищна сграда (по негови данни собственост на баща му). Такива са следните вещи и на следната стойност, определена според тяхното състояние при огледа, а именно:

- 7 броя русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло - разглобени, на обща стойност 63 лв. (9 лв. ед.цена), и 7 броя дюшеци с размери 85/190 см на обща стойност 31,50 лв. (4,5 лв. ед.цена);

- 5 броя нощни шкафчета от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 50/52/56 см - в лошо състояние и обща стойност 22,50 лв. (4,5 лв. ед.цена);

- 1 брой килим в бежово-кафяв цвят с различни червени и черни фигури, тип ромбоид, триъгълник, кръг, зигзагообразни ивици и 1 брой килим в червен цвят с черно-бели фигури, наподобяващи снежинки, с приблизителни размери около 200/300 см – завити в найлон, с обща стойност 36 лв. (18 лв. ед.цена);

- спални комплекти в бял цвят от памук - 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см; 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см – стари, с обща стойност 48 лв. (2 лв. ед.цена).

Според експертното заключение останалите движими вещи се намират в делбения апартамент № 15 в ж.к. ***“ и са в следното състояние и на следната стойност:

- електрически бойлер с вместимост 100 л, марка Елпром/Елдом – стар, на стойност 32 лв.;

- четворна секция с надстройка, ведно със стъклена витрина и гардероб в тъмно кафяв цвят с орнаментика на всички врати на секцията и метални кръгли дръжки с приблизителни размери 360/250/60 см – стари, на обща стойност 78 лв.;

- холна гарнитура в червено-бял цвят на флорални мотиви, състояща се от триместен разтегателен диван с размери 190/90/90 см, 2 броя фотьойли с размери  85/90/90 см и 2 табуретки с размери 55/55/40 см - стари, на обща стойност 160 лв.;

- разтегателна холна маса в тъмно кафяв цвят с лакиран плот на две нива и размери 200/80 см - стара, на стойност 19,50 лв.;

- ъглов гардероб в светъл дървесен цвят с метални дръжки и приблизителни размери 160/160/220 см - стар, на стойност 142 лв.;

- разтегателен кухненски ъгъл в жълто-кафяв цвят с размери 200/130 см - стар, на стойност 65 лв.;

- разтегателна кухненска маса в светъл дървесен цвят с размери 163/80 см - стара, на стойност 10 лв.;

- пералня, модел „Перла 05“ - стара, на стойност 45 лв.;

- 2 броя табуретки в тъмнокафяв цвят с високи дървени крака, и приблизителни размери 65/50/40 см - стари, на обща стойност 10 лв.;

- 3 броя дантелени пердета с рози в бял цвят с приблизителни размери 650/З00 м и 500/300 см - стари, на обща стойност 9 лв.;

- 2 броя плюшени завеси в цвят бордо с приблизителни размери 270/З00 см - стари, на обща стойност 10 лв.;

- ракла в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 70/90/50 см - стара, на стойност 40 лв.;

- портманто с огледало и закачалка в светъл цвят с размери 120/60/40 см – запазено, на стойност 80 лв.

Вещото лице предлага движимите вещи да бъдат разпределени в два дяла според местонахождението им, както следва:

- дял първи на стойност 1725 лв., включващ движимите вещи, намиращи се във вилната сграда в с.***, и в складово помещение в съседна сграда (със закръглена обща пазарна цена 1661 лв.), както и преместеното от ап. 15 разтегателно двойно легло (с пазарна цена 64 лв.)

- дял втори на стойност 1671 лв., включващ движимите вещи, намиращи се в ап. № 15 в ж.к. ***“ (със закръглена обща пазарна цена 701 лв., в която не е включена цената на преместеното в с. *** разтегателно легло), както и лекият автомобил (с пазарна цена 970 лв.).

Съобразно дяловете на страните в съсобствеността на движимите вещи (по ½ ид.ч. за всеки от тях), експертът определя разлика в размер на 27 лв., платима от получилия първи дял на стойност 1725 лв. за изравняване на дяловете, след което получаваната от всеки съделител равностойност на дела му възлиза на 1698 лв. (1725 лв.-27 лв., респ. 1671 лв.+27 лв.).

Въпреки равенството в дяловете на страните и броя на движимите вещи, надхвърлящ броя на съделителите, съдът намира, че делбата им чрез теглене на жребий би била много неудобна и би породила значителни имуществени спорове между тях. Този извод следва от обстоятелството, че вилната сграда в с. ***, в която се намират вещите от дял първи, е изключителна собственост на съделителя Н.К. (съобразно влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, с което е отхвърлен искът за делба за тази сграда), от естеството на вещите, предназначени да обслужват тази сграда в годен за живеене вид, както и от факта, че посоченият съделител фактически ползва еднолично тези вещи повече от 10 г. (безспорно между страните). Вземайки предвид гореизложеното, посоченият по-горе начин на делба на недвижимите имоти и заявеното от съделителя Н.К. желание да получи обособеният дял първи, както и съгласието на другия съделител за това, делбата на движимите вещи следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като в полза на Н.К. се разпредели дял първи от експертното заключение, включващ движимите вещи в собствената му вилна сграда в с.***, а в полза на Н.Д. – дял втори, включващ движимите вещи в разпределения й ап. № 15 в ж.к. ***“, както и лекия автомобил. За уравнение на дяловете Н.К. следва да заплати на Н.Д. сумата от 27 лв. Обстоятелството, че съделителката Д. не желае да получи реален дял, а неговата парична равностойност, е ирелевантно, доколко способите за извършване на съдебната делба са определени от закона и такъв способ не съществува.

 

По претенциите по сметки по чл. 346 ГПК:

Претенциите са предявени в преклузивния срок по чл. 346 ГПК и са процесуално допустими. С нарочни определения същите са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство и на страните е разпределена доказателствена тежест за установяване на подлежащите на доказване факти.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: 1.) че с постановеното решение по гр.д. № ***/2013 г. на Районен съд – Варна, с което е прекратен бракът между страните чрез развод, е предоставено на Н.Д. ползването на апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, представляващ семейно жилище (л. 449), 2.) че с влязло в сила решение по гр.д. № 3992/2018 г. на Районен съд – Варна е присъдено в полза на Н. К. обезщетение (наемна цена) за ползването на делбения апартамент № 2 от Н. Д. за предходен период от 08.05.2015 г. до 08.05.2016 г. в общ размер на 3281,37 лв. (л. 449), както и 3.) че Н.Д. живее в делбения ап. № 2 заедно с родената от брака на страните дъщеря в процесния период след 14.05.2016 г. (л. 427-гръб).

За установяване на спорните факти по делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Видно от материалите по приобщеното гр.д. № 3992/2018 г. на ВРС, с отговора на исковата молба по делото, подаден на 15.05.2018 г., Н.Д. е предявила срещу Н.К. насрещен осъдителен иск по чл. 31,ал. 2 ЗС за обезщетение в размер на 3000 лв. за лишаване от ползването на собствената й ½ ид.ч. от ап. № 15, находящ се в ж.к. ***“, за периода 15.05.2015 г. – 15.05.2016 г., който иск е отхвърлен с влязло в сила решение по делото (постановено от ВРС и ВОС). В отговора на исковата молба се съдържа и покана, отправена от Н.Д. към Н.К., да й заплаща обезщетение за ползите, от които е лишена, в следствие на едноличното ползване от него на придобития по време на брака на страните лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, в размер на 100 лв., считано от предявяването на иска до прекратяване на ползването. В депозирания на 08.08.2018 г. отговор на насрещния иск от Н.К. същият изрично е заявил, че не ползва ап. № 15 и е поканил Н.Д. да ползва апартамента, от който има ключ, съобразно правата й в съсобствеността.

От приложеното уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ с изх. № 043608/14.08.2021 г. , отправено от Гаранционен фонд към Н.К.  (л.468), се изяснява, че за делбения лек автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 14.08.2021 г.

За установяване размера на претенциите по сметки по делото е допуснато провеждането на съдебно-оценителна експертиза, която да определи пазарния наем на делбените апартаменти и МПС.

От приетото заключение, изготвено от вещото лице инж. М.А. (л. 470 и сл.), се установява, че средномесечният пазарен наем за ползването на ап. № 2 на ул. *** за процесния период от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г. възлиза в общ размер на 34 121 лв. (изчислен след приспадане на наема за 1 месец от 570 лв. за периода 14.05.2016 г. – 14.06.2016 г. от общата сума по заключението от 34691 лв. за периода 14.05.2016 г. – 14.06.2021 г.), а към датата на заключението (08.10.2021 г.) месечният наем на същия апартамент възлиза на 575  лв., която сума е актуална за целия период след 01.01.2020 г. Експертът определя средномесечният пазарен наем за ползването на ап. № 15 в ж.к. ***“ за процесния период от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г. в общ размер на 10 191 лв., а месечният наем към датата на заключението – в размер на 280 лв. Според заключението всички стаи в ап. № 15 с нуждаят от ремонт, като в кухнята и банята има теч от горния етаж.

Съгласно частта от заключението относно лекия автомобил, изготвена от вещото лице Ал. В. (л. 517 и сл.), автомобилът е бил с валиден годишен технически преглед до м.декември 2021 г. и със застраховка „Гражданска отговорност“ до 16.07.2021 г., респ. същият е бил в състояние, годно за нормална употреба, до м. 12.2020 г., когато за последно е преминал годишен технически преглед, и в периода м.12.2020 г.-м.07.2021 г. е преустановено ползването му. При извършения на 18.01.2022 г. оглед на автомобила вещото лице е констатирало, че същият е на четири колела, с гуми в добро състояние с дата на производство на предните две през 2019 г. и на задните две през 2017 г.; без видими увреждания на МПС от ПТП, като има обезцветяване на лаковото покритие по калник заден ляв, капак преден и декоративна маска предна, което обезцветяване обичайно се получава при продължителен престой на едно място и излагане на слънчеви лъчи. При огледа двигателят на МПС не е стартирал поради липса на заряд в акумулатора, респ. конкретното техническо състояние на автомобила не е категорично установено. Вещото лице определя средния пазарен наем на автомобила за периода 10.04.2018 г. – 13.06.2021 г. в общ размер на 3178,40 лв.

За установяване фактическото ползване на делбения ап. № 15 и лек автомобил са събрани и свидетелски показания на водените от страните свидетели (по двама от всяка страна) – л. 494 и сл.

Ангажирана от ответната страна св. Е.Г.(без дела и родство със страните, нейна приятелка) твърди, че познава семейния автомобил на страните, който бил „Фолксваген Пасат“, тъмно син на цвят, като видяла Н.К. да го управлява през 2020 г. Разказва, че тогава чакала на светофара на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик“ и ул. „Дрин“, който бил червен за пешеходци, и случайно забелязала, че на светофара на бул. ***“, който също бил червен (посока Катедралата-РС), бил спрял К. с автомобила, и изчаквал да извърши десен завой по ул. „Дрин“. Не си спомня друг път да е виждала К. след развода му с Д., но по време на брака им е гостувала и го познава добре. Знае, че Д. има шофьорска книжка, като последната й споделяла, че след развода няма достъп до семейната кола и бившият й съпруг отказва да й я предостави. Затова и Д. и от 2015 г. често пътува с колата на свидетелката до гр. Исперих, където живее брат й. Не е виждала Д. да шофира нито по време на брака й, нито след прекратяването му. Не знае и какви са шофьорските й умения.

Разпитана по инициатива на ответницата е и св. К. К. (дъщеря на страните). Същата споделя, че тя и родителите й са живели в апартамента в кв. „***“ до пролетта на 2006 г., след което се преместили в апартамента на ул. „***“, от който баща й бил отстранен през 2010 г. със съдебно решение по дело за домашно насилие, след което той отново се върнал да живее в кв. „***“. Там живял до есента на 2010 г., когато изтекъл срокът на отстраняването му, и пак се върнал на ул. „***“ до 2012 г., когато жилището било предоставено на майка й с бракоразводното решение, респ. той отново трябвало да го напусне. Знае, че през м. юни 2012 г. той пак отишъл да живее в апартамента в кв. „***“, но от тогава спрели да поддържат отношения и не знае дали е останал там или се е преместил. Не знае къде живее баща й след 2013 г. Разказва, че в края на 2010 г. - началото на 2011 г. искала да вземе свои вещи от апартамента и двете с майка й го посетили, но установили, че патронът на входната му врата е подменен (с хоризонтален) и ключовете им не пасват в ключалката. Твърди, че след това многократно са искали ключове от баща й, вкл. през лятото на 2021 г. тя му поискала такъв ключ, когато го засякла случайно на улицата, но той отказал да й го предостави. Твърди, че периодично ходят до апартамента с майка й, вкл. през 2014 г., 2015 г. и 2019 г., като опитват да отворят вратата със старите си ключове, но без успех. Пояснява, че искат достъп до апартамента с цел прибиране на личните им вещи, намиращи се там, вкл. книги и обзавеждане за детска стая. Няма представа дали някой живее в апартамента след 2013 г. Не са се обаждали на баща й, когато са посещавали жилището. При посещението през 2019 г. установили, че и заключващият механизъм на входната врата на блока е подменен и тя вече се отключва с чип. Последно ходили до апартамента лятото на 2021 г., като тогава домоуправителят (мъж) разговарял с майка й по повод неплатени месечни такси. Мисли, че тогава майка й получила от него чип от входната врата на блока. Разказва още, че много пъти е виждала баща й да управлява семейния автомобил след развода, вкл. последно го засякла случайно с него преди година-две на улицата на Колхозния пазар, откъдето той минавал с колата, а тя чакала да пресече ул. „Пискюлиев“. Спомня си, че регистрационният номер на автомобила е В1459. Твърди, че майка й има шофьорска книжка, но не я е виждала да управлява МПС и не знае дали има умения за това. Мисли, че не шофира, понеже има проблем с очите. Твърди, че майка й многократно е искала колата от баща й, понеже се налагало да пътува извън града (до гр. Исперих), но той отказвал да я даде. Твърди, че последно е виждала автомобила пролетта на 2019 г., когато двете с майка й посетили вилата в с. ***, като тогава баща й пристигнал с колата.

Разпитана по делото е и воденият от ищцовата страна св. Т.М.-Д.без дела и родство със страните). Същата споделя, че живее в ап. № 13, съседен на процесния ап. 15 в същия блок в кв. ***“. По нейни впечатления в ап. 15 не живее никой от дълги години (ок. 15). Не е виждала никой там, след като семейството напуснало жилището, и вратата на апартамента била все затворена. Разказва, че е засичала дъщерята и майката пред трети вход в квартала и са разговаряли, но вътре във входа не ги е виждала. При срещата им те се оплакали, че идвали до апартамента, но не успели да влязат. Не си спомня кога е била тази среща. Не е виждала и Н.К. в апартамента, нито знае да е сменял патрона на входната му врата. Твърди, че входната врата на блока е била подменена преди няколко години (ок. 7-8) и вече се отваря с чип. Споделя, че е домоуправител на входа от около 4-5 г., като входната врата е сменена при предишния домоуправител (мъж, който починал). Твърди, че от години не са заплащани таксите за поддръжка на общите части, дължими за ап. 15. Спомня си, че във връзка с тези задължения е разговаряла с Н.Д., когато я засякла случайно пред съседния вход преди ок. две години (преди пандемията), но тя категорично отказала да плати.Тогава се свързала с Н.К. и той платил половината от задължението.

Доведен от ищеца е и св. В.Й.(без дела и родство със страните). Той споделя, че е съсед на Н.К. в с. ***. Знае, че от м. ноември 2020 г. К. има нов лек автомобил „Дачия“, като има и стар „Фолксваген Пасат“, който стои паркиран на улицата пред вилата му от 2-3 г. и е счупен. Разказва, че К. е управлявал стария автомобил последно преди ок. 2 г., когато го е закарал на годишен технически преглед. Твърди, че колата постоянно била счупена и К. нямало как да я ремонтира вече, затова си купил нова. Споделя, че К. често му искал неговия автомобил „Ауди“ в периода 2016 г. – 2020 г., когато работел в гр. Варна и трябвало да пътува до там, а колата му била повредена. Свидетелят тогава пътувал по кораби и често отсъствал, затова родителите му давали колата на К.. Те също не ползвали тази кола, тъй като имали тяхна. По данни на свидетеля старият автомобил на К. не е в движение от 2-3 години и стои паркиран пред къщата му, но все още има регистрационни табели. Свидетелят не знае бившата съпруга на К. и дъщеря им да са искали стария автомобил.

 

По претенцията на Н.К. за обезщетение в размер на 36000 лв. за лишаване от ползването на притежаваните от него ид.ч. от делбения ап. № 2 за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г.:

С решението по развода на страните не е определен наем на семейното жилище по реда на чл. 57, ал. 2 СК, поради което в отношенията между бившите съпрузи относно ползването на това жилище е приложима разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС. Въпреки квалификацията на претенцията обаче, доколкото семейното жилище е предоставено за ползване на единия съпруг с бракоразводното решение по реда на чл. 56 СК, което е задължително за бившите съпрузи, неползващият съпруг не дължи покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да претендира обезщетение (наем) за ползваната жилищна площ, съответна на правата му в съсобствеността (така – решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр.д. № № 535/2012 г. на ВКС, IV г.о.).

При това положение за успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване следното: 1.) че съсобственият имот е семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено за ползване на бившата му съпруга - ответник; 2.) че в процесния период ответницата е ползвала лично жилището, тоест е препятствала или ограничавала право на ищеца да ползва вещта според правата си в съсобствеността, както и 3.) размера на дължимото обезщетение, равняващо се на дела на ищеца (според квотата му в съсобствеността) от средномесечния пазарен наем за вещта през исковия период.

В случая е безспорно, че делбеният ап. № 2 е бил семейно жилище на съделителите, че същото е предоставено за ползване на Н.Д. с бракоразводното решение по гр.д. № ***/2013 г. на ВРС, че същата е живяла в апартамента в процесния период от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., както и че Н.К. притежава **********/********** идеални части от вещта. Следователно за ищеца е възникнало вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу ответницата за обезщетение в размер на средния пазарен наем на имота, съответстващ на квотата му в съсобствеността. Ползването на жилището от пълнолетното дете на страните е неотносимо към отношенията между тях. Този извод не се опровергава от факта, че в предходен съдебен процес ищецът е претендирал обезщетение само от бившата му съпруга, но не и от общото им дете, тъй като тази претенция е за предходен период и по никакъв начин не погасява правото му да претендира обезщетение за цялата припадаща му се площ от жилището, вкл. ползваната от дъщеря му такава, за следващ период – арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК.

От експертното заключение на съдебно-оценителната експертиза се установява, че средномесечният пазарен наем за ползването на ап. № 2 е в общ размер на 34 121 лв. за процесния период от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., поради което припадащата се на ищеца част, съобразно квотата му в съсобствеността, възлиза на 33 724,24 лв. До посочената сума претенцията е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването й на 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За разликата до пълния предявен размер от 36 000 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.

Възражението на ответната страна за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като в случая не се дължи покана (от получаването на която принципно тече давността), и вземането е предявено за петгодишен минал период, който съответства на приложимия давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

По претенцията на Н.Д. за обезщетение в размер на 5320 лв. за лишаване от ползването на притежаваните от нея ид.ч. от делбения ап. № 15 за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г.:

Претенцията е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което основателността й е обусловена от следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) вещта да е съсобствена; 2.) тази вещ да се ползва лично само от един съсобствениците, респ. той да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта според нейното предназначение, както и 3.) неползващият съсобственик да е поискал писмено от ползващия общата вещ да му заплати обезщетение, съобразно притежаваните от него вещни права.

Първата предпоставка е безспорна между страните, като е установена и с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, според което делбеният ап. № 15 е съсобственост на страните при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от тях. Спорно е личното ползване, както и отправянето на покана.

Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта (чрез непосредствени свои действия или чрез действия на трето лице), както и че хипотеза на такова лично ползване е налице, когато ползващият не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп до нея, не допуска другия съсобственик да си служи с вещта (например като държи ключа).

В случая е безспорно установено, че Н.К. разполага с ключ от апартамента (вкл. той е осигурявал достъп на вещите лица по делото), както и че с такъв ключ е разполагала и Н.Д. по време на брака между тях. Не е доказано по категоричен начин обаче, че патронът на вратата на апартамента е подменен от К. (през 2010 г. по твърдения на ответницата), респ. че ключът на Д. не пасва и тя е лишена от достъп до жилището в резултат от фактическите действия на бившия й съпруг.

В тази насока ответната страна е ангажирала единствено свидетелски показания на св. К.К.. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката, при условията на чл. 172 ГПК, поради роднинската й връзка със страните (тяхна дъщеря) и крайно влошените отношения с нейния баща (безспорен факт), съдът не кредитира показанията, които са изолирани, неподкрепени с други обективни доказателствени източници. Освен това същите са житейски нелогични, при наведените от свидетелката твърдения, че още в края на 2010 г. - началото на 2011 г. двете с майка й са установили, че патронът на входната врата на апартамента е подменен, но въпреки това в продължение на повече от десет години (в периода 2011 г.-2021 г.) двете продължават да посещават периодично жилището и да се опитват да влязат в него със стария ключ. Нелогично е също, при така заявеното от свидетелката очевидно голямо желание за достъп до жилището, нито веднъж да не се обадят на Н.К., който според нея и майка й имал актуален ключ, при положение, че той изрично е отправил насрещна покана до бившата му съпруга да ползва апартамента според правата й, каквато покана е обективирана в отговора на насрещния иск по гр.д. № № 3992/2018 г. на ВРС, препис от който е получен от Н.Д. на 08.01.2019 г. (л. 91 от същото дело). Този извод не се опровергава от факта, че и водената от ищцовата страна св. J=:=-O=твърди да е виждала Д. и дъщеря й през 2020 г. в района, тъй като срещата им е била пред съседен вход на блока и по данни на св. К. именно там се намира личният й лекар (л. 132-гръб от гр.д. № 3992/2018 г. на ВРС), респ. целта на посещението им в квартала не е безспорно.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че съделителката Д. не е доказала, при условията на пълно и главно доказване, съсобственикът й К. да е извършил твърдените фактически действия, с които да я е лишил от достъп до делбения ап. № 15, при което липсва елемент от фактическия състав на предявеното нейно вземане и претенцията й подлежи на отхвърляне като неоснователна. Аналогичен извод за неустановяване на всички релевантни юридически факти (освен писменото поискване) се съдържа и в мотивите на влязлото в сила решение № 444/09.04.2020 г. по възз.гр.д. № 101/2020 г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на Н.Д. срещу Н.К. за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за предходен период, като по настоящото дело не е доказана промяна в обстоятелствата, която да е настъпила след приключване на съдебното дирене по предишното гр.д. № 3992/2018 г. на ВРС (извън връчването на покана, която съдът не намира за необходимо да обсъжда, при липса на една от другите кумулативни материалноправни предпоставки).

По претенцията на Н.Д. за обезщетение в размер на 3121,32 лв. за лишаване от ползването на притежаваните от нея ид.ч. от делбения лек автомобил за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г.:

Тази претенция също е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което успешното й провеждане изисква доказване на идентични с горепосочените предпоставки, а също и размера на дължимото обезщетение за заявения период.

По отношение на това вземане също е спорно личното ползване на съсобствената вещ от страна на съделителя Н.К., както и отправеното до него писмено поискване от Н.Д., като условие за дължимостта на търсеното от последната обезщетение.

По делото е безспорно, че само Н.К. разполага с ключ от делбения лек автомобил и упражнява фактическата власт върху него (държи го в двора на собствената му вилна сграда в с. ***), поради което и по изложените по-горе мотиви относно смисъла на понятието „лично ползване“ по чл. 31, ал. 2 ЗС, каквото е налице и когато ползващият не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но не допуска другия съсобственик да си служи с нея, съдът приема, че тази материалноправна предпоставка е доказана по делото.

Доказано е също и писменото поискване на заплащане на обезщетение от страна на Н.Д., каквото се съдържа с подадената на 15.05.2018 г. насрещна искова молба по гр.д. № 3992/2018 г. на ВРС, връчена на Н.К. на 09.07.2018 г. (л. 72 от същото дело). Идентична покана е отправена и в отговора на исковата молба по настоящото дело (л. 31), който също е връчен на ищеца на 09.07.2018 г. (л. 76). Според съдебната практика по естеството си писменото поискване представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение, като не е необходимо да се съдържа в нарочна покана с определени реквизити, вкл. може да е обективирано и в искова молба за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Веднъж отправено, искането се разпростира неограничено във времето, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, поради което не е нужно за всеки период от време да се отправя отделна писмена покана (така – решение № 314 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 1568/2010 г. на ВКС, IV г.о., мотивите на ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС  и др.).

Доколкото претенцията касае движима вещ - МПС, релевантно е също състоянието й за периода, за който се търси обезщетението, и начина на ползване по време на съсобствеността, времеползването, пропътуваното разстояние (ТР № 129/30.06.1989 г., ОСГК). Освен това, ако по обективни причини в този период вещта не е могло да бъде ползвана по предназначение (напр. автомобилът е тотално погинал, спрян от движение и т.н.), упражняващият фактическата власт съсобственик не дължи обезщетение, понеже не е налице връзка между поведението му и невъзможността на другия съсобственик да получи ползи от вещта, за лишаването от които именно ползи е предвиден и частният случай на неоснователно обогатяване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Възражение в този смисъл е направено и от съделителя Н.К..

Според експертното заключение на автоексперта Ал. В. МПС е преминало успешно годишен технически преглед през м.12.2020 г., респ. тогава е бил технически изправен и в състояние, годно за движение по пътищата, като това удостоверяване на компетентните органи е валидно и за следващия едногодишен срок до м.12.2021 г., след който МПС подлежи на следващ периодичен технически преглед. От заключението се изяснява още, че автомобилът е бил с платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ до 16.07.2021 г. и при огледа, извършен на 18.01.2022 г., вещото лице не е установило никакви видими увреждания извън обичайната амортизация вследствие на обикновена употреба, в т.ч. и значима техническа неизправност. Такава не представлява и липсата на заряд в акумулатора, като ищецът е този, който е бил длъжен да осигури нужния заряд при огледа, с цел съдействие на вещото лице за изпълнение на възложената му задача. Пак той е бил длъжен да сключи и нова застраховката след изтичането на предходната, като бездействието му не води до категоричен извод за непоправимо увреждане на МПС, щом същото не е спряно от движение по установения за това ред (видно от удостоверението от ГФ от дата 14.08.2021 г.). Такъв извод не може да бъде направен и от свидетелските показания на св. В.Й., тъй като в тях се съдържат данни за чести повреди и нужда от ремонт на МПС в периода 2016 г. – 2020 г. (които са и нормални, предвид възрастта на превозното средство с дата на първа рег. от 1992 г.), но липсва категорична информация за конкретна неотстранима повреда или такава, която да препятства възможността за нормално ползване на вещта според предназначението й. Фактът, че ищецът не управлява вече делбения автомобил, понеже си купил нов (според същите свидетелски показания), е ирелевантен. При това положение съдът приема, че в процесния период автомобилът е бил в състояние, годно за обичайно от съсобствениците, а възраженията на съделителя К. в обратна насока са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията му за недължимост на обезщетението, понеже Н.Д. не е имала желание да ползва автомобила по предназначение. Според съдебната практика, част от която е цитирана по-горе в мотивите на настоящото решение, фактът, че един от съсобствениците ползва (държи) цялата вещ и не допуска другия да си служи с нея, сам по себе си дава правото на последния да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от правата му по чл. 31, ал. 1 ЗС в резултат от действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ (в т.ч. и държане на ключа от нея), а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си, в които несъмнено е включено и правото на достъп до вещта. Нежеланието да се ползва, годно да изключи отговорността на ползващия друг съсобственик, касае хипотеза, при което търсещият обезщетение има реална възможност да упражнява правата си, вкл. разполага с фактическа власт върху вещта, но въпреки това не се възползва от тях. Подобна хипотеза в случая не е налице, щом неползващият съсобственик изобщо няма ключ от делбения автомобил. Без значение е също дали Д. е имала реални умения да управлява сама МПС, тъй като тя, като собственик на ид.ч. от вещта, има правомощие да реши по какъв начин да упражнява правата си – лично, чрез трето лице и т.н.

По изложените съображения и доказаното по делото обстоятелство, че Н.К. упражнява фактическата власт върху делбения лек автомобил, но не е предоставил ключ от него на Н.Д., въпреки писменото поискване, получено от него на 09.07.2018 г., съдът приема, че от тази дата е възникнало и станало изискуемо задължението му да заплаща на Д. обезщетение в размер на половината от средномесечния пазарен наем на съсобственото МПС, съобразно квотата й в съсобствеността.

Според експертното заключение на вещото лице Ал.В. средната пазарна наемна цена на делбения лек автомобил, съобразно установените негови характеристики, вкл. датата на първа регистрация, мощност, пробег, тип гориво и т.н., възлиза на 2,74 лв. на ден. Следователно за целия период от 09.07.2018 г. до 13.06.2021 г., за който се дължи обезщетение, последното възлиза на 2931,80 лв., от които 63,02 лв. за периода 09.07.2018 г. – 31.07.2018 г. (23 дни по 2,74 лв./ден) и 2868,78 лв. за периода 01.08.2018 г. – 13.06.2021 г. (1047 дни по 2,74 лв./ден).

Така претенцията на съделителката Н.Д. следва да бъде частично уважена, като й се присъди обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил за периода от 09.07.2018 г. до 13.06.2021 г. в размер на 1465,90 лв., съобразно притежаваната от нея ½ ид.ч. от вещта, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За разликата над сумата от 1465,90 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 3121,32 лв. и за периода от 10.04.2018 г. до 08.07.2018 г. претенцията подлежи на отхвърляне.

 

По претенциите за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбения имот съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Според съдебната практика посочената разпоредба предвижда възможност за постановяване на привременни мерки в делбеното производство, поради което съдебният акт, с който съдът постановява такива мерки, има характер на определение по спорна съдебна администрация, респ. с него не се разрешава материалноправен спор и няма сила на пресъдено нещо. Поради това и разпределението, респ. заплащането на обезщетение, се извършва най-рано с решението по допускане на делбата. Пропускът на съда да се произнесе с това решение по чл. 344, ал. 1 ГПК не прегражда възможността на съделителя да поддържа искането си и да претендира присъждане на обезщетение след влизането в сила на това решение.

Именно такива искания са заявени от всеки от съделителите в първото заседание по втората фаза на делбата, проведено на 14.06.2021 г. До момента съдът не се е произнесъл с отделно определение по поисканите привременни мерки, поради което претенциите следва да бъдат разгледани и разрешени с настоящото решение по извършване на делбата и без оглед начина на извършването й, доколкото мерките са приложими до влизане в сила на същото това решение.

Предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е делбените имоти да не се ползват от всички съделители съобразно правата им в съсобствеността.

По гореизложените мотиви относно претенциите по сметки, съдът приема, че и след 14.06.2021 г. делбеният ап. № 2 на ул. ***,  се ползва само от съделителката Н.Д., а делбеният лек автомобил – от съделителя Н.К., както и че и двамата имат достъп, респ. обективна възможност да ползват делбения ап. № 15 в ж.к. ***“.

При това положение и установените от експертните заключения размери на средномечения пазарен наем за ап. № 2 (575 лв.) и за лекия автомобил (83,57 лв., изчислен като средна аритметична стойност между наема за месец с 31 дни – 84,94 лв. и такъв с 30 дни – 82,20 лв.), които стойности са определени към датите на изготвяне на заключенията, съдът намира, че в полза на съделителите следва да бъдат присъдени следните обезщетения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, съобразно притежаваните от тях идеални части от вещите, от чието ползване са лишени, а именно:

- в полза на Н.К. – обезщетение в размер на 568,31 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата и

- в полза на Н.Д. - обезщетение в размер на 41,79 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

На отхвърляне подлежат претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС както следва: претенцията на Н.К. - за разликата над сумата от 568,31 лв. до претендираното обезщетение за делбения ап. № 2 от 600 лв. месечно, претенцията на Н.Д. - за разликата над сумата от 41,79 лв. до претендираното обезщетение за делбения лек автомобил от 200 лв. месечно, както и изцяло претенцията на Н.Д. за обезщетение за делбения ап. № 15 в размер на 200 лв. месечно за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

 

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК във вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по иска за делба, съобразно квотите в съсобствеността и стойността на делбените вещи, както следва: Н.К. – 9631,92 лв. и Н. Д. - 2881,92 лв.

На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявените искове с правно основание чл. 346 ГПК вр. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна такса в размер на 4% от цената на всеки иск, като част от нея, съразмерна с уважената (основателна) част от иска, се възложи в тежест на ответника по него, а останалата част, съразмерна с отхвърлената (неоснователна) част от иска, се възложи в тежест на ищеца. При това положение всеки от съделителите следва да бъде осъден за следните държавни такси и по следните искове (претенции по сметки), а именно:

- по иска за обезщетение за ап. № 2 с цена на иска 36 000 лв., уважена част от 33 724,24 лв., респ. отхвърлена част от 2275,76 лв. – държавна такса в размер на 1440 лв., от която 1348,97 лв. следва да бъде възложена в тежест на ответника по иска Н.Д., съразмерно с уважената негова част, и 91,03 лв. в тежест на ищеца Н.К., съразмерно с отхвърлената част;

- по иска за обезщетение за ап. № 15 с цена на иска 5 320 лв., отхвърлен изцяло - държавна такса в размер на 212,80 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ищцата по иска Н.Д.;

- по иска за обезщетение за лекия автомобил с цена на иска 3121,32 лв., уважена част от 1465,90 лв., респ. отхвърлена част от 1655,42 лв. – държавна такса в размер на 124,85 лв., от която 58,63 лв. следва да бъде възложена в тежест на ответника по иска Н.К., съразмерно с уважената негова част, и 66,22 лв. в тежест на ищеца Н.Д., съразмерно с отхвърлената част.

Така по претенциите по сметки съделителят Н.К. следва да бъде осъден за държавна такса в общ размер на 149,66 лв., а съделителката Н.Д. - за държавна такса в общ размер на 1627,99 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за възлагане в дял по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД***/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.1.2, под обекта -***.1.14, ***.1.18, ***.1.15, над обекта -***.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв.м.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД***/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.1.2, под обекта -***.1.14, ***.1.18, ***.1.15, над обекта -***.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв.м, при пазарна стойност на дела в размер на 193 500 лв. (сто деветдесет и три хиляди и петстотин лева).

 

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, със застроена площ от 64,26 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.2.9 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.2.8, под обекта - ***.2.6, над обекта - ***.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при граници: тревни площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя, при пазарна стойност на дела в размер на 95 700 лв. (деветдесет и пет хиляди и седемстотин лева).

 

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 25 350 лв. (двадесет и пет хиляди триста и петдесет лева) за уравнение на дяловете по разпределените недвижими имоти.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, следните движими вещи, намиращи се в негово държане в собствената му еднофамилна жилищна сграда в с. ***, общ. Долни чифлик, и в складово помещение на съседна жилищна сграда в същото населено място, а именно:

- 5 броя двукрилни гардероби от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 100/160/60 см;

- двукрилен гардероб с надстройка от дървен материал в кафяв цвят, матиран, с приблизителни размери на гардероба 100/170/60 см и на надстройката - 100/65/60 см;

- 4 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят на зигзагообразни ивици/фигури с приблизителни размери на три от тях - 75/360 см и на една – 89/400 см;

- 2 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят с приблизителни размери 75/360 см и 2 броя мокетни пътеки с в сиво-син цвят с приблизителни размери 80/400 см и 80/360 см;

- 1 брой мокетна пътека в бежов цвят с приблизителни размери 80/360 см и 1 брой мокетна пътека в зелен цвят с приблизителни размери 80/220 см;

- спалня от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери 90/205 см, 2 броя пружини и 2 броя дюшеци в зелен цвят с приблизителни размери 90/200 см;

 - трикрилен гардероб с надстройка от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери на гардероба 150/165/60 см и на надстройката – 150/75/60 см;

-  2 броя нощни шкафчета от дървен материал с резба в кафяв цвят и 1 брой нощно шкафче в тъмно кафяв цвят, лакирано, с приблизителни размери 50/32/48 см;

- 1 брой тоалетка от дървен материал с резба в кафяв цвят с тройно огледало и вградени шкафове с двойни вратички и 2 чекмеджета, с размери на тоалетката 95/32/48 см и на огледалото – 120/48 см; 1 брой тоалетка в кафяв цвят, лакирана, с вградени шкафове със стъклена витрина и огледало с размери тоалетката 60/103/38 см, и на огледалото – 115/45 см;

- 1 брой стол за тоалетка с дамаска в бежово-сив цвят (капучино), с дървени крачета и приблизителни размери 53/68/58 см;

- 1 брой нощна лампа тип мелница и 1 брой нощна лампа с метална и мраморна основа с матирано бяло стъкло;

- хладилник с фризер марка Zanussi;

- 2 броя бойлери по 100 л и 1 брой от 80 л, марка Елпром и Елдом;

- 24 броя пластмасови столове в син цвят с приблизителни размери 56/80/54 см;

- 6 броя маси с метална основа в сребърен цвят и плот от ПДЧ с приблизителен диаметър от 1 м;

- 2 броя малки квадратни маси от дървен материал в кафяв цвят дървени с приблизителни размери 60/60 см;

- разтегателна маса за хранене от дървен материал в цвят кафяв с бял плот с приблизителни размери 80/110 см;

- 4 броя дървени столове от дървен материал в кафяв цвят с дамаска в цвят охра с приблизителни размери 90/50 см;

- малък разтегателен диван с повдигащ механизъм с дамаска в бежово-сив цвят с метални подлакътници;

- метално барбекю в сребърен цвят с долна част от никел с  приблизителни размери 100/75 см и трапецовидна горна част с кюнец;

- 1 брой отоплителна печка на дърва, марка "Чудо" и 1 брой - марка "Терма";

- микровълнова печка марка „Веко“ в бял цвят с приблизителни размери 50/27/40 см;

- 5 броя кухненски шкафове в бял цвят;

- газов котлон с газова бутилка с производител Турция;

- 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см;

- 8 броя табуретки на крачета с бежово-кафява дамаска и приблизителни размери 40/40/60 см;

- разтегателно двойно легло в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 190/90 см;

- мотофреза в червен цвят;

- бензинова резачка, марка Husqvarna;

- електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider;

- 7 броя русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло  и 7 броя дюшеци с размери 85/190 см;

- 5 броя нощни шкафчета от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 50/52/56 см;

- 1 брой килим в бежово-кафяв цвят с различни червени и черни фигури, тип ромбоид, триъгълник, кръг, зигзагообразни ивици и 1 брой килим в червен цвят с черно-бели фигури, наподобяващи снежинки, с приблизителни размери около 200/300 см;

- спални комплекти в бял цвят от памук - 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см; 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см,

при обща пазарна стойност на дела в размер на 1725 лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева).

 

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следните движими вещи, намиращи се в делбения апартамент № 15 в гр. Варна, ж.к. ***, а именно:

- електрически бойлер с вместимост 100 л, марка Елпром/Елдом;

- четворна секция с надстройка, ведно със стъклена витрина и гардероб в тъмно кафяв цвят с орнаментика на всички врати на секцията и метални кръгли дръжки с приблизителни размери 360/250/60 см;

- холна гарнитура в червено-бял цвят на флорални мотиви, състояща се от триместен разтегателен диван с размери 190/90/90 см, 2 броя фотьойли с размери  85/90/90 см и 2 табуретки с размери 55/55/40 см;

- разтегателна холна маса в тъмно кафяв цвят с лакиран плот на две нива и размери 200/80 см;

- ъглов гардероб в светъл дървесен цвят с метални дръжки и приблизителни размери 160/160/220 см;

- разтегателен кухненски ъгъл в жълто-кафяв цвят с размери 200/130 см;

- разтегателна кухненска маса в светъл дървесен цвят с размери 163/80 см;

- пералня, модел „Перла 05“;

- 2 броя табуретки в тъмнокафяв цвят с високи дървени крака, и приблизителни размери 65/50/40 см;

- 3 броя дантелени пердета с рози в бял цвят с приблизителни размери 650/З00 м и 500/300 см;

- 2 броя плюшени завеси в цвят бордо с приблизителни размери 270/З00 см;

- ракла в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 70/90/50 см;

- портманто с огледало и закачалка в светъл цвят с размери 120/60/40 см, както и

- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В ***), рама № ***, двигател № ***, намиращ се в държане на Н.К.К., ЕГН **********,*** чифлик,

при обща пазарна стойност на дела в размер на 1671 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и един лева).

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 27 лв. (двадесет и седем лева) за уравнение на дяловете по разпределените движими вещи.

 

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 33 724,24 лв. (тридесет и три хиляди седемстотин двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД***/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.1.2, под обекта -***.1.14, ***.1.18, ***.1.15, над обекта -***.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв., дължимо за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта за разликата над сумата от 33 724,24 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв.

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1465,90 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В ***), рама № ***, двигател № ***, дължимо за периода от 09.07.2018 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта за разликата над сумата от 1465,90 лв. до пълния предявен размер от 3121,32 лв. и за периода от 10.04.2018 г. до 08.07.2018 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5320 лв. (пет хиляди триста и двадесет лева) за лишаване от ползването в периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г. на делбения апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, със застроена площ от 64,26 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.2.9 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.2.8, под обекта - ***.2.6, над обекта - ***.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при граници: тревни площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя.

 

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 568,31 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и тридесет и една стотинки) месечно за лишаване от ползването на делбения апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. ***, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД***/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.1.2, под обекта -***.1.14, ***.1.18, ***.1.15, над обекта -***.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв., за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта за разликата над сумата от 568,31 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. месечно.

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 41,79 лв. (четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) месечно за лишаване от ползването на делбения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В ***), рама № ***, двигател № ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта за разликата над сумата от 41,79 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. месечно.

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. (двеста лева) месечно за лишаване от ползването на делбения апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к. ***, със застроена площ от 64,26 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.2.9 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.2.8, под обекта - ***.2.6, над обекта - ***.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при граници: тревни площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по иска за делба в размер на 9631,92 лв. (девет хиляди шестстотин тридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), на основание чл. 355 ГПК във вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по претенциите по сметки в общ размер на 149,66 лв. (сто четиридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по иска за делба в размер на 2881,92 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки), на основание чл. 355 ГПК във вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по претенциите по сметки в общ размер на 1627,99 лв. (хиляда шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: