ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№111/6.01.2023 година от
ответницата в производството Т. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.“М. Ш.“ №, по реда на чл.248 от ГПК, с която моли съдът да се произнесе
по исканията за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по
представените до момента от нея списъци по чл.80 от ГПК.
Сочи се, че възраженията на ищците, относно размера на
адв.възнаграждение, били неоснователни, тъй като той съответствал на
минималните размери по Наредба №1, изчислени с оглед цената на иска, още
преди да бъде изменена Наредбата в ДВ бр.88/4.11.2022 година, а към датата
на постановяване на определение №626/23.12.2022г., били валидни новите
размери.
Излагат се подробни съображения. Сочи се съдебна практика.
Моли се съда да присъди и разноски в размер на 100 лева направени с
депозиране на настоящата молба.
В даденият едноседмичен срок от ищците в производството чрез адв.С.
Д. е постъпило писмено становище, с което заявяват, че молбата е частично
основателна само по отношение на платеното от ответника за изготвяне на
приетите по делото експертизи, и е неоснователна по отношение исканията за
плащане на адвокатски възнаграждения. Твърди се, че към отговора на
исковата молба бил приложен договор за правна помощ и съдействие
1
№006699 от 10.08.2021 г., но в този договор между ответника Д. и
процесуалния й представител било договорено възнаграждение в размер на
2030 лв., но не бил посочен начин на плащането му, което поставяло въпроса
дали е заплатен.Сочи се, че в т.1 от на Тълкувателно решение №6/2012 г. по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС- Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следвало да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Излагат се твърдения, че в конкретния случай липсвали доказателства
страната да е заплатила вписаното в договора възнаграждение.
Сочи се, че към молба с вх. №7188/22.10.2022г. постъпила по делото след
като същото е обявено от съда за решаване, бил приложен договор за правна
помощ и съдействие №007457, с вписано в него допълнително
възнаграждение в размер на 500 лв. Датата на издаване на този договор била
от 28.02.2022 година, но не ставало ясно, след като е съществувал към
посочената дата, защо не бил представен своевременно.
Ищците възразяват и този договор да се взема предвид, при обсъждане
на въпроса за разноските.
Възразява се и по представеният към молба с вх.№8676/08.12.2022 год.
приложен договор за правна помощ и съдействие №003314, с основание -
изготвяне на писмено становище по в.гр.д №49/2022г. на Окръжен съд
Пазарджик, и вписано договорено възнаграждение от 500 лева.
Сочи се, че касаело за друго дело - въззивно и не било ясно изобщо
какво становище е изготвено, тъй като молба с вх.№8676/8.12.2022 г. е
подписана лично от Т. Д. и нямало никакви индиции нейният автор да е лице,
различно от нея.
Възразява се и по поисканото с молба с вх.№111/06.01.2023 г. с
приложен договор за правна помощ и съдействие №003315, за молба по
чл.248, ал.1 ГПК, и вписано договорено възнаграждение от 100 лв.
Изразено е становище, че не могат да се представят различни договори за
правна помощ, касаещи различни процесуални действия. Така по делото били
налични два броя договори за представителство по делото /единият за 2030
лв., а вторият- за 500 лв./, един договор за изготвяне на становище /ако се
приемело, че е по същото дело/, и един договор за изготвяне на молба, а това
представлявало злоупотреба с права, която не следвало да се толерира от
съда. Сумирани, всичките уговорени възнаграждения, за които били налични
по делото договори, образували сума, която била значително по-голяма от
минималното адвокатско възнаграждение към датата на завеждане на иска,
към датата на подаване на отговора и към датата на приключване на
съдебните прения.
Отново се прави и възражение за прекомерност.
При тези данни съдът намира следното:
Съдът е редовно сезиран и в срок с молба по реда на чл.248 от ГПК,
поради което същата е допустима, но частично основателна.
С определение №626/23.12.2022 година, съдът е прекратил
производството по делото, по реда на чл.129 ал.3 от ГПК, но не се произнесъл
относно разноските в производството.
2
Към даване ход на устните състезания, преди прекратяване на
производството от ответницата Д. е постъпил списък по чл.80 от ГПК, за
разноски в размер на общо 2630 лева по представените три броя договори за
правна защита и съдействие /лист 186 от делото/.
По делото са представени списък на разноски по чл.80 от ГПК /на
стр.209 от делото/ за сумата от общо - 420 лева заплатени суми за вещи лица.
По делото са представени три броя договори за правна помощ изписани
различни възнаграждения, което обаче е станало след даване ход на устните
състезания, респ. приключване на възможността да се представят списъци по
чл.80 от ГПК.
Не е представен и списък по чл.80 от ГПК от който ясно да се установи
сумата, която се претендира като цяло за адв.възнаграждения по различните
договори.
По отношение на претендираните разноски в размер на 420 лева
заплатени суми за вещи лица и представен списък по чл.80 от ГПК, следва да
бъде изменено определението, като се допълни в тази част и се осъдят
ищците общо за заплатят на ответницата Д. сумата от 420 лева.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл.78, ал.1 от ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма
е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така
и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл.78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване - така например чл.78, ал.1 от ГПК
регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира
в хипотеза на уважен нейн иск, а чл.78, ал.3 от ГПК урежда възможност и за
ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от
него разноски, нормата на чл.78, ал.5 от ГПК урежда процесуалната
възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че по отношение на представеният договор за правна
защита и съдействие №006699 от 10.08.2021 година, няма данни уговореното
възнаграждение от 2030 лева, да е било заплатено, нито в брой/чрез
отбелязване в договора/, нито по банков път.Поради което възражението на
ищците се явява основателно и тази сума не следва да бъде присъждана, като
разноски.
Към писмените си бележки Д. е представила второ пълномощно с
договор №007457 от 28.02.2022 година за защита по гр.д.49/2022г. с
уговорено и вече отбелязано заплатено възнаграждение в размер на 500 лева,
което следва да бъде зачетено от съда и да и бъдат присъдени,като разноски
за адв.възнаграждение за защита по конкретното дело сумата от 500 лева.
По останалите представени договори за правна защита и съдействие,
настоящият съдебен състав счита, че не се дължат разноски, защото ако
извършването на процесуално представителство по смисъла на чл.7 от
Наредба №1/2004 г., което поглъща в обхвата си правните услуги и дейности,
описани в разпоредбата на чл.9 от Наредбата, то следователно и правилата за
дължимите хонорари по смисъла на чл.9, се явяват неприложими.
3
Разпоредбата на чл.9 от Наредбата касае извършването на описани правни
услуги, но без процесуално представителство по конкретно дело, докато при
договорено процесуално представителство, както в настоящия случай,
приложими следва да бъдат правилата и размерите по реда на чл.7 от
Наредбата.
Следва да се посочи също, че константната съдебна практика е в
смисъл: когато писменият отговор е изготвен и подаден от адвокат, който
след това представлява страната по образуваното въз основа на нея
производство, подава допълнителни становища и молби на него не му се
дължат отделни възнаграждения за различни действия и за процесуално
представителство, а само едно общо възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, което включва в себе си и изготвянето и
подаването на различни молби и становища. Затова и съдът приема, че
отделните договорени адвокатски услуги за отделни молби и становища на
практиката обективират всички дейности в изпълнение на един договор за
процесуално представителство, чиято обща стойност е 500 лева, както бе
посочено малко по-горе. Този размер следва да се приеме за меродавен и
когато се извършва съпоставката с минималните размери по чл.7 ал.1 т.4 от
Наредбата за услугите по договора, във връзка с направеното възражение.
В този смисъл определението на съда в частта за разноските следва да бъде
допълнено по реда предвиден за това в чл.248 ГПК, като в полза на
ответницата Д. бъдат присъдени разноски за заплатени възнаграждения за
вещи лица в размер на 420 лева и адв.възнаграждение в размер на 500 лева по
договор №007457 от 28.02.2022 година или общо – 920 лева.
Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №626/23.12.2022 година, като ОСЪЖДА Ц.
И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., бул. "С."№,обл. П., С. Т. Г.,с
ЕГН**********, с постоянен адрес гр.В., ул. "Е."№,обл. П., А. Т. С.,с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.В., ул. "Е."№,обл. П., Ж. Г. У.,с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.В., ул. "Й. Ч."№ А,обл. П., Г. Г. Г., ЕГН
********** , с постоянен адрес гр.В., ул. "Ч. В."№, обл. П., М. Б. Г., с ЕГН
4
**********, с постоянен адрес гр. В., ул. "А.М." №, обл.П., всички със
съдебен адрес: гр. П., ул.”И. В.”№, ет. , офис , адв.С. Д., да заплатят общо на
Т. В. Д. с постоянен адрес гр.В., ул.“М. Ш.” №, с ЕГН **********, сторените
разноски в производството по гр.д.№49/2022г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, в размер на 920 лева, включващи заплатени възнаграждения за
вещи лица в размер на 420 лева и адв. възнаграждение в размер на 500 лева по
договор №007457 от 28.02.2022 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5