№ 953
гр. Варна, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500444 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №260722/19.01.2022 г., депозирана
от П. С. П., гражданин на Руската Федерация, родена на 14.02.,,,, чрез адв.
А.И. К. срещу Решение №262975 от 21.12.2021г., постановено по гр. Дело
№17122/2019г., ГО, 24 с-в по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е
допуснал съдебна делба между АРТ. ВЛ. ПЮТС. и П. С. П., на имотите,
подробно описани в решението, при равни квоти. Жалбоподателката счита
съдебният акт за неправилен поради нарушения на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
поради което го обжалва в цялост. Твърди, че при постановяване на
решението си, в нарушение чл. 43 КМЧП съдът не е предприел необходимите
действия за установяване съдържанието на приложимия материален закон.
Счита, че чуждото право не съставлява факт, включително не е общоизвестен
или съдебно известен факт. Неизпълнението на задължението на съда да
установи служебно съдържанието на чуждото право съгласно чл. 43 КМЧП
представлява съществено нарушение на съдо-производствените правила,
което обуславя извод за неправилност на въззивното решение. Съдът е
задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право. Счита, че
съдът е следвало да изиска съдействие от Министерството на правосъдието
или директно да използва способите, предвидени в международни
многостранни или двустранни договори, с които да изиска необходимата
информация от съответният компетентен да я даде орган от Руската
Федерация, но не го е направил. Твърди, че незаконосъобразно се е позовал на
т.нар „служебна справка“, която обаче е от 2018г. и не касае конкретното
дело, а разпоредбата на чл. 39 СК РФ, която също е приложил, вероятно е
установена чрез справка на посочения в решението сайт, поради което не
може да се приеме, че съдът е установил в пълнота приложимото материално
1
право. На следващо място излага, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, лишавайки страните от възможност да участват в
процеса на установяване на приложимото право. Излага, че според
практиката на ВКС, лишаването на страните от възможност да участват в
процеса на установяване на приложимото право и уведомяването на страните
за становището на съда по съдържанието и тълкуването на чуждото право
едва с постановения по делото краен акт следва да се квалифицират като
нарушения на основен принцип на гражданския процес, съответно -
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая
съдът е лишил представляваното от мен лице да участва в процеса на
установяване на приложимото право, като не е уведомил страните по никакъв
начин за становището на съда по съдържанието и тълкуването на чуждото
право, като релевантното според съда чуждо приложимо право и неговото
тълкуване е станало ясно едва с постановения по делото краен акт, което е
съществено процесуално нарушение. Като е нарушил разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 ГПК, съдът е ограничило процесуалното право на ответницата за
участие в съдопроизводството. На следващо място се твърди, че при
постановяване на решението, съдът не е коментирал и не е съобразил
възражението относно неустановеността на режима на имуществените
отношения между съпрузите. Счита, че по делото не се установило по
абсолютно никакъв начин какъв е бил режимът на имуществени отношения,
които е съществувал между съпрузите, а както било изтъкнато в ОИМ
съгласно законодателството на Руската Федерация, и по-точно Гражданский
кодекс Российской Федерации (ГК РФ), предвижда възможност за различни
режими, в това число и брачен договор. Въпреки това изрично възражение,
съдът е приел, че в случая режимът на имуществени отношения между
съпрузите е СИО съгласно законодателството на РФ, без обаче да посочва въз
основа на какво доказателство точно съдът прави такъв извод. Такова
доказателство, въпреки изричните възражения в тази насока, ищецът не
представил, а правилата на СИО на РФ могат да бъдат приложими само и
единствено когато бъде установен по безспорен начин, че избраният от
съпрузите режим във РФ е СИО, а това в случая не било направено. На
последно място се излага, че съдебното решение е необосновано, тъй като
първ. Съд не е изложил мотиви защо уважава така предявения иск, което от
своя страна ограничава правото на защита на жалбоподателката. По
изложените съображения се моли да бъде отменено като неправилно поради
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост Решение № 262975 от
21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 17122/2019 г., ГО, 24 с-в по описа на
Районен съд - Варна в неговата цялост, като на негово място бъде
постановено друго, с което исковата молба бъде оставена без уважение,
предявеният иск - отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави се и
възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско
възнаграждение от другата страна във въззивното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Артур Вл. Пютсен, в които се излагат съображения за допустимост, но
2
неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че при постановяване на
обжалваното решение не са допуснати никакви процесуални нарушения,
събрани са всички доказателства, релевантни за спора, и въз основа на тях,
приложимия закон и вътрешното си убеждение, съдът е постановил, правилно
и мотивирано решение. По изложените съображения моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърден. Моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване, предвид което съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Районният съд е изготвил подробен и точен доклада на предявеният
иск за делба. С оглед уточненията, направени от ищеца чрез неговия
пълномощник, а именно, че бившите съпрузи са руски граждани, с обичайно
местопребиваване на територията на Руската федерация, то на осн. чл. 79
КМЧП, техните лични и имуществени отношения се уреждат от общия им
отечествен закон, т.е. по руското материално право.
На следващо място ищецът е уточнил, че делбенията имот, находящ се
на територията на РБ е придобит по време на брака, в режим на СИО, и е
посочил, че между страните няма сключен брачен договор. Ответната страна
не е оспорила своевременно това твърдение, нито е представила
доказателства за противното. Ако въззивницата твърди, че между страните е
сключен брачен договор, то нейна е била тежестта да установи този
положителен факт, тъй като ищецът не може да доказва отрицателен факт, а
именно липсата на договор.
Настоящата инстанция счита, че в изпълнение на служебно вменените
му задължения, първ. съд правилно е установил приложимия материален
закон, като е приложил служебно изискана информация от РФ посредством
съдебна поръчка и е предоставил същата за запознаване на страните.
Обстоятелството, че тази информация е събрана по друго дело не
опорочава процедурата по чл. 43 КМЧП, тъй като тя касае отделени
разпоредби от приложимия закон /СК и ГК на РФ/, а не се отнася до
конкретен казус.
Единствената разпоредба, която според настоящият състав е била
служебно установена от съда, без да бъдат запознати страните с нейното
съдържание и приложения е тази на чл.39 от СК на РФ.
В тази връзка, въззивният съд счита, че на всяка от страните следва да
бъде дадена възможност, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да
3
посочи кои са приложимите материалноправни разпоредби от конкретни
нормативни актове от законодателството на РФ, които уреждат делбата на
имущество, придобито в режим на СИО по време на брака, и определяне на
квотите при прекратяване на съсобствеността при липсата на брачен договор,
като представят съдържанието им с превод на български език.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №260722/19.01.2022 г., депозирана от П.
С. П., гражданин на Руската Федерация, родена на 14.02.,,,, чрез процесуалния си
представител адв. А.И. К. срещу Решение №262975/21.12.2021г., постановено по гр. дело
№17122/2019 г., ГО, 24 с-в по описа на Районен съд – Варна.
ЗАДЪЛЖАВА страните по делото в срок най-късно една седмица преди датата на
съдебното заседание, с писмена молба, с препис за насрещната страна да посочат
приложимите според тях правни норми от конкретни нормативни актове от
законодателството на РФ, които уреждат делбата на имущество, придобито в режим на
СИО по време на брака, и определяне на квотите при прекратяване на съсобствеността при
липсата на брачен договор, като представят съдържанието им с превод на български език.
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 13.04.2022 г. от 10:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4