№ 266
гр. Сливен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Б. Костова
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело №
20252200100176 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от С. М. С. против Прокуратура на Република
България, в която се твърди, че на 29.10.2019г. е било образувано ДП №
159/2019 по описа на ОД на МВР - Сливен. В хода на ДП на 13.11.2019г. е
извършен оглед на веществени доказателства, при чието провеждане са били
индивидуализирани и описани 40 броя чували. От всеки един чувал били
произволно избрани растения, от които била отделена листната маса,
запечатана в съответен плик и представена за извършване на химическа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, общото нетно тегло на
растителната маса представена за изследване в 40-те чувала е възлизала на
1599.932 гр. наркотични вещества и прекурсори. Срещу ищеца е бил внесен
пред РС - Стара Загора обвинителен акт от 26.10.2021г., като му било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354в, ал. 1 от
НК. Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 374/2022 по
описа на РС – Стара Загора. Производството по това дело е приключено с
постановяване на оправдателна присъда, срещу която пред ОС – Стара Загора
е бил подаден въззивен протест. В тази връзка е било образувано въззивно
НОХД № 124/2023г., приключило с постановяване на Решение № 134 от
09.06.2023г., което е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно
посочения съдебен акт решаващия състав е изменил атакуваната
първоинстанционна присъда, в частта относно мотивите и основанията за
оправдаването на подсъдимия и я е отменил в другата нейна обжалвана част,
като веществените доказателства - растения от рода на конопа са отнети в
полза на държавата и е било разпоредено тяхното унищожаване.
Твърди се, че общата продължителност на репресивните действия от
страна на Прокуратура, под формата на иницииране на наказателното
1
производство до неговото приключване е общо 3 години, 2 месеца и 2 дни. В
следствие на воденото наказателно производство, през този период С. С. е
проявил негативни поведенчески прояви, а именно: станал е затворен,
необщителен, раздразнителен, започнал да изпитва силно притеснение от
посещаване на обществени места, с усещането, че всички го сочат пръст и го
гледат укорително. След узнаването на близки, приятели, колеги, че е
повдигнато обвинение срещу него от Прокуратурата, за извършено
престъпление от общ характер, същите са се отчуждили, дистанцирали и
почти прекратили всякакви контакти с него. При контактуване на С. С. със
семейството му и с роднините му, същият е изпитвал срам и безпокойство, от
това как най-близките му хора възприемат факта, че е обвинен в извършване
на престъпление. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е довела
до ще по-силен интензитет на усещането за безпокойство от това, което ще се
случи с него и това как ще продължи животът му за напред. В следствие на
стреса и напрежението, отчаяността и липсата на каквото и да е чувство на
справедливост, здравето на ищеца С. С. се влошава. Поради неимоверното
нарастване на стреса, напрежението, безизвестността за бъдещето у ищеца са
се появили засилващи се болки в областта на корема, високо кръвно налягане,
загуба на тегло, безсъние, поС.ни паник-атаки, съпътстващи от задух и
пристъпи на тревожност. От реализираните репресивни действия, от страна на
Прокуратура, С. С. е изпитвал постоянно чувство на тревожност,
меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност да направи каквото и да
било, за да се защити от несправедливо повдигнатото обвинение. Същият не е
можел да заспива без да сънува кошмари или се събужда внезапно от паника,
че ще го осъдят и, че ще лежи в затвора години наред. В следствие на това
през този период той получава силно сърцебиене и изпада в паника. Чувствал
се изморен, нямал е апетит, имал е чувство, че не може да се справя с нищо
сам. С. С. не желаел да разговаря, да се чува с никого по телефона и избягвал
всякакви контакти и общуване, дори и с най-близките си хора. Изпитвал е
неконтролируемо чувство на срам от хората, че ще го сочат с пръст. Всичко
това е допринесло за влошаване на неговото емоционално, психическо и
физическо състояние. Поради спецификата на личността и ценностната му
система същият много тежко преживява уронването на доброто му име в
обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в
неговата невинност, поради продължилият толкова дълго време наказателен
процес. В резултат на силните емоционални преживявания у същия са се
породили мисли, свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за
превръщане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността.
Въз основа на гореизложеното от съда се иска да постанови Решение, с
което да осъди - Прокуратурата на Република България, да заплати
обезщетение за претърпените от ищеца С. М. С. неимуществени вреди,
причинени в резултат от незаконните обвинения в размер на 100 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2023г. – датата на
влизане в сила на въззивното решение на ОС - Стара Загора. Претендира и за
плащане на направените деловодни разноски.
Препис от исковата молба е връчена на ответника. В законоустановения
2
срок е депозиран писмен отговор на исковата молба. В същият се сочи, че
исковата молба е допустима и основателна по отношение на правното
основание и се оспорва размерът на претенцията като прекомерно завишен.
Оспорват се твърденията за продължителността на наказателното
производство. Оспорва се накърняването на доброто име на ищеца с воденото
наказателно производство. Оспорват се претърпения психически дискомфорт,
за който се твърди в исковата молба, като се сочи, че справедлив размер за
обезщетение на претърпените вреди е в рамките на 600-700 лева. Наведени са
множество възражения срещу иска, както и срещу заявените доказателствени
искания, а именно ангажиране на свидетели и назначаване на съдебно-
психологична експертиза. От съда се иска да бъде приложен чл. 5, ал 1,
алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ, изключваща или намаляваща значително
отговорността на държавата за претърпените вреди.
От фактическа страна се установява следното :
На 29.10.2019г. е било образувано ДП № 159/2019 по описа на ОД на
МВР - Сливен. В хода на ДП на 13.11.2019г. е извършен оглед на веществени
доказателства, при чието провеждане са били индивидуализирани и описани
40 броя чували. От всеки един чувал били произволно избрани растения, от
които била отделена листната маса, запечатана в съответен плик и
представена за извършване на химическа експертиза. Видно от заключението
на вещото лице, общото нетно тегло на растителната маса представена за
изследване в 40-те чувала е възлизала на 1599.932 гр. наркотични вещества и
прекурсори.
Срещу ищеца е бил внесен пред РС - Стара Загора обвинителен акт от
26.10.2021г., като му било повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е било
образувано НОХД № 374/2022 по описа на РС – Стара Загора. Производството
по това дело е приключило с постановяване на оправдателна присъда, срещу
която пред ОС – Стара Загора е бил подаден въззивен протест. В тази връзка е
било образувано въззивно НОХД № 124/2023г. на ОС – Стара Загора,
приключило с постановяване на Решение № 134 от 09.06.2023г., което е
окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно посочения съдебен акт
решаващия състав е изменил атакуваната първоинстанционна присъда, в
частта относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия и я е
отменил в другата нейна обжалвана част, като веществените доказателства -
растения от рода на конопа са отнети в полза на държавата и е било
разпоредено тяхното унищожаване.
Обща продължителност на наказателното производство от 28.05.2021г.
/Постановление за привличане на обвиняем/ до 09.06.2023г. /Решение № 134
от 09.06.2023г. на ОС – Стара Загора/
Установява се от разпита на св. Д.Д., че в следствие на воденото
наказателно производство, през този период С. С. е станал затворен,
необщителен, раздразнителен, започнал да изпитва силно притеснение от
посещаване на обществени места, с усещането, че всички го сочат пръст и го
гледат укорително. Всички бизнес партньори са се отчуждили, дистанцирали
3
и почти прекратили всякакви бизнес контакти и поръчки на продукция.
Масово работниците започнали да коментират изнесеното в пресата и да
напускат работа. Ищецът постепенно загубил ръководния си авторитет и
станал колеблив в решенията си. При контактуване на С. С. със семейството
му и с роднините му, същият изпитвал срам и безпокойство, от това как най-
близките му хора възприемат факта, че е обвинен в извършване на
престъпление. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е довела до
ще по-силен интензитет на усещането за безпокойство от това, което ще се
случи с него и това как ще продължи животът му за напред. Ищецът е загубил
интерес дори към своето хоби да ловува, за което преди отделял значително
време и енергия. В следствие на стреса и напрежението, отчаяността и
липсата на каквото и да е чувство на справедливост, здравето на ищеца С. С.
се влошава. Поради неимоверното нарастване на стреса, напрежението,
безизвестността за бъдещето у ищеца са се появили засилващи се болки в
областта на корема, високо кръвно налягане, загуба на тегло, безсъние, поС.ни
паник-атаки, съпътстващи от задух и пристъпи на тревожност. Чувствал се
изморен, нямал е апетит, имал е чувство, че не може да се справя с нищо сам.
При разпита на св. С.С. се установява, че вследствие реализираните
репресивни действия, от страна на Прокуратура, С. С. е изпитвал постоянно
чувство на тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност да
направи каквото и да било, за да се защити от несправедливо повдигнатото
обвинение. Същият не е можел да заспива без да сънува кошмари или се
събуждал внезапно от паника, че ще го осъдят и, че ще лежи в затвора години
наред. Изпитвал силен страх за бъдещето на семейството си. В следствие на
това през този период той получавал силно сърцебиене и изпадал в паника.
Ищецът С. С. не желаел да разговаря, да се чува с никого по телефона и
избягвал всякакви контакти и общуване, дори и с най-близките си хора.
Изпитвал е неконтролируемо чувство на срам от хората, че ще го сочат с
пръст, което е допринесло за влошаване на неговото емоционално, психическо
и физическо състояние. Ищецът е бил с накърнено достойнство и чувство на
гордост и много тежко е преживявал уронването на доброто му име в
обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в
неговата невинност. Продължилият дълго време наказателен процес и
съпътстващото го напрежение се е отразило негативно и върху отношенията в
семейството. Започнали са подигравки и подмятания в града отправяни към
сина му, който е бил най – силната подкрепа за баща си и бъдещето на
бизнеса.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :
Правно основание на претендираните права по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Искът е допустим, а преценен по същество - основателен и доказан, но
предявен в завишен размер с оглед претърпените вреди, съдебната практиката
и принципа за справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура или съд
при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното
4
производство е приключило с оправдателна присъда. Тази редакция на закона
предполага наличието на кумулативни предпоставки и елементи в своето
единство, чието едновременно и съвместно осъществяване е основание за
ангажиране обективната отговорност на ответника - ПРБ. Тези предпоставки
са включени в юридическия състав на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
и са: започнато наказателно преследване срещу конкретно лице, повдигане на
обвинение за извършено престъпление; приключване на наказателното
производство с оправдателна присъда. След като са изпълнени тези три
предпоставки се пристъпва и към преценка на фактите и обстоятелствата
относими към четвъртата предпоставка, а именно - наличие на вреда и
причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и тази вреда.
Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна, а
възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с
който е приключило наказателното производството. Има ли оправдателна
присъда, обвинението е винаги незаконно, а искът се явява доказан в своето
основание.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1, т.3,
предл.2 ЗОДОВ се дължи за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозначими интереси. Вредите се изразяват в емоционални, психически
терзания на личността, накърнена чест, достойнство, авторитет и добро име в
обществото, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за
определен период от време, през който е продължило наказателното
производство.
Един обвиняем, обект на незаконно обвинение, неизбежно търпи
неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка с повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. Ищецът С. С. по време на наказателното
производство е изпитвал притеснение, несигурност, страх, унижение, срам и
обида. Претърпените болки и душевни страдания са извън рамките на
обичайните такива, с оглед конкретните обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда, начин на живот и обществено положение.
Съдът, сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже
обществения критерий за справедливост с преценката за конкретно
проявените и установени по делото факти и обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Тези обстоятелства са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост,
продължителността на наказателното производство, включително дали
надхвърля разумните срокове за водене; вида на взетата мярка за процесуална
принуда и други наложени ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин последното се е отразило на ищеца, имали ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен; какви са
конкретните преживявания и съдебното минало на ищеца, как обвинението се
е отразило върху личността и начина му на живот, социалните контакти,
семейство, професионална реализация, здравословно състояние и пр.
Съдът отчете всички тези обстоятелства, които са от значение за размера
5
на обезщетението, а именно: че обвинението е за тежко умишлено
престъпление, на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“,
че наказателното производство срещу него е продължило около две години,
във времето на водене на наказателното производство са били извършвани
значителни по брой процесуално - следствени действия с участие на ищеца,
същият е с чисто съдебно минало. Несъмнено ищецът е преживял силна
тревожност по време на воденото наказателно производство, което е било
унизително и стресиращо за него и семейството му. Избягвал да се появява на
публични места, тъй като чувствал срам и неудобство от съгражданите си.
Изпитвал притеснение за семейството си, чувствал се обиден и унизен, с
уронен престиж и достойнство, а се е ползвал с известност и добро име в
града. Воденото срещу ищеца ДП станало достояние на целия град, в това
число както на бизнес партньорите, така и на неговите работници. Значително
са пострадали бизнес-контактите, напуснали са повечето работници и се е
стигнало на фалит на бизнеса. Нарушен е бил както авторитета на бизнеса в
града, така и авторитета и доброто име на ищеца. Влошило се е психическото
състояние – с чести изблици на гняв последвани от пълно затваряне и
дистанциране, нарушения на съня с кошмари, физически дискомфорт и
негативни телесни промени. Вследствие на напрежението са се е влошила
атмосферата в дома и отношенията в семейството.
Размерът на обезщетението, освен с особеностите на всеки конкретен
случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към
периода на увреждането. Съдът намира за справедлив и адекватен размер на
дължимото обезщетение сумата в размер на 20 000 лева, която следва да се
присъди за репариране на преживяните неимуществени вреди, които са в
пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение и
проведеното наказателно производство.
До пълния претендиран размер от 100 000 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Не се доказаха и обстоятелства по чл. 5 ЗОДОВ, които изключват или
намаляват размера на отговорността на Прокуратурата.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство –09.06.2023г. до окончателното изпращане.
При този изход на спора и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, на
ищеца се дължат разноски в размер на 10 лева – държавна такса, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес
гр.******* ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.******* сумата
6
в размер на 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
които са в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото незаконно
обвинение и проведеното наказателно производство по НОХД № № 374/2022
по описа на РС – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения размер от 20 000 лева до
пълния претендиран размер от 100 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес
гр.******* ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.******* сумата
в размер на 10 лева - деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7