Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.Пловдив,12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в открито заседание
на 28.11.2018г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар:КАТЯ МИТЕВА
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 555/2017г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по
реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение №
263/16.06.2017г., постановено по гр.д.№ 399/2013г. по описа на ОС - П., се
отхвърлят предявените искове от Д.г.с. „А.“, ЕИК ****, териториално поделение
на Ю.-Ц. ДП - С., със седалище и адрес на управление:***, против Г.Н.П.-К., ЕГН
**********, с адрес: ***, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.82 от ЗЗД, връзка с чл.280 от ЗЗД, въз основа на Договор за управление №
КУ-191/07.05.2008г., за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
в общ размер на 220 516лв., от които: 31 680лв. - разходи за закупуване на
листосмукачка и клонодробилка; 51 782лв. - изплатени средства за Г.П. от IV
категория „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850 за неизвършени дейности; 5720лв. -
заплатена сума в повече по фактура №854/24.11.2008г.; 75 531лв. - изплатени
средства на ЕТ „Б Б - Б Е Б“ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. по Приложение № 12; 9300лв. - изплатени средства
на ЕТ„А М У“
по Приложение № 13;
7641.60лв. - изплатени средства на „С ****“ по Приложение № 14; 38 862лв. - изплатени средства на ЕТ„Б
Б - Б Е Б“ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. по Приложение № 15.
Против Решение №
263/16.06.2017г., постановено по гр.д.№ 399/2013г. по описа на ОС - П., е
подадена въззивна жалба, вх.№ 6461/07.07.2017г., от Д.г.с. „А.“, ЕИК ****,
териториално поделение Ю.- ц.д.п.- С., ищец в производството пред
първоинстанционния съд, представлявано от Директора инж.Д.К., чрез адв.Д.С., с
която решението е обжалвано изцяло, с оплаквания за неправилност, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства, с искане за неговата отмяна
и за присъждане на разноски.
В постъпилия в срок
писмен отговор, вх.№ 8610/20.09.2017г., от Г.Н.П.-К., ЕГН **********, ответник
в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.М.М., въззивната жалба
се оспорва, моли се да бъде отхвърлена, претендира се присъждане на разноски.
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната
страна за отговор.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба
и оспорванията, след като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното
решение, на осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството, в което е
постановено изцяло обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ,
вх.№ 3166/29.04.2013г., подадена от ищец Д.г.с. „А.“, териториално поделение на
Ю.-Ц. ДП - С., срещу ответник Г.Н.П.-К., ЕГН **********.
В ИМ са въведени следните
твърдения:При извършен одит на Д.Л.С./ДЛС „А.“ от И.А.Г./ИАГ за отчетен период
01.05.2008г.-31.03.2010г. били констатирани
редица нарушения, повечето от които били свързани с разпореждане на средства
без разрешение от Д.А.Г. /ДАГ, и извършени ремонти и покупки на стойности,
попадащи в праговете, регламентирани в НВМОП/отм./, за които не били проведени
процедури по НВМОП/отм./За одитирания период ДГС „А.“ се
представлявало и управлявало от ответника Г.П.-К., въз основа на Договор за
управление от 07.05.2008г., сключен с Д.А.Г. /ДАГ, прекратен със
Заповед на Изп.директор на И.А.Г./ИАГ № КУ-103/30.03.2010г.Като директор на
ДГС“А.“, ответникът действал изцяло в противоречие и в нарушение на договора за
управление, като не спазил разпоредбата на чл.12, ал.1, т.3 и ал.2 от договора.
След изпълнение от ищеца
на дадени от съда указания, заради които ИМ е била оставена без движение/БД,
предметът на делото е окончателно уточнен с молба, вх.№ 10 137/07.12.2015г./т.2,
л.367 гр.д.№399/13г./, а именно парични вземания на ищеца по отношение на
ответника за обезщетения за претърпени вреди, като е изрично заявено от ищеца,
че не претендира обезщетения за пропуснати ползи, както следва:
- 31 680лв. за заплатени суми
за закупуване на листосмукачка и клонодробилка на 11 и 17 март 2009г., с
твърдения, че не били закупени по реда, предвиден в договора за управление,
като била нарушена указаната от Д.А.Г./ДАГ процедура, а именно за съблюдаване
на разпоредбите на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/отм./ и
Закона за обществените поръчки, както и с твърдения, че вещите не са били
необходими на Г.С. и не се ползвали по предназначение, а за тях са се
начислявали разходи за амортизации, с които се е намалявал финансовият резултат
на стопанството;
- 51 782лв. за заплатени
суми по фактури за периода 31.10-19.12.2008г.на ЕТ „Б.Б.– Б.Е.Б.“ гр. С.,
съгласно Договор за строителство на Г.П. от IV категория „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ
7+ 850, с твърдения, че дейностите не били извършени;
- 5720лв. за част от
заплатена сума по фактура № 854/24.11.2008г. по Договор за продажба на МПС от
11.08.2000г. за автомобил „А.Р.“; за която се твърди, че е над уговорената цена
по договора;
- 75 531лв. за заплатена
сума по Приложение № 12 на ЕТ „Б Б - Б Е Б“ за периода от 01.01.2008г. до
31.12.2008г., с твърдения, че възлагането на видовете дейности е станало без да
е сключен договор, без да е проведена процедура по ЗОП и НВМОП/отм./, без да е
давано разрешение за извършване на подобни разходи, както и част от отчетените
дейности не били изпълнени;
- 9300лв. за заплатена
сума по Приложение № 13 на ЕТ„А М У“ по фактури с № 155/31.03.2008г., №
185/31.07.2008г., № 184/31.07.2008г. и № 201/30.09.2008г. с твърдения, че възлагането
било без да е сключен договор, без проведена процедура и без съгласуване с ДАГ;
- 7641.60лв.за заплатена
сума по Приложение № 14 на „С ****“ ЕООД по фактури с №361/01.02.2008г., №
370/29.02.2008г., № 331/28.04.2008г. и № 661/22.12.2008г., с твърдения, че били
възложени без договор, без проведена процедура и без съгласуване с ДАГ;
- 38 862лв. за заплатена
сума по Приложение № 15 на ЕТ„Б Б - Б Е Б“ за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2009г. с твърдения, че били възложени без договор, без проведена
процедура по ЗОП и НВМОП/отм./и без съгласуване с ДАГ.
В постъпилия в срок писмен
отговор на исковата молба, вх.№ 4321/13.06.2013г., ответникът Г.К. е оспорил
твърденията в ИМ, че не е имало съгласуване с ДАГ на извършените СМР, че са били
извършени СМР в нарушение на чл.12, ал.1, т.15 от договора за управление, за
неспазване на чл.12, ал.1 и ал.2 от договора за управление.Поддържа, че за
всички сделки е било налице предварително или последващо разрешение/съгласуване
от възложителя, като това се отнасяло и за клонодробилката с колесар.Посочените
в ИМ Г.П.ища били без трайна настилка и били четвърта категория, а по характера
си били временни пътища, тъй като били свързани с дейността на стопанството за
определен период в съответния горски участък, и, като такива, не представлявали
строителство по см. на чл.81, ал.4 ЗГ/отм./ и стойността на ремонта на всеки от
тях била под минимума по НВМОП/отм./, поради което не било необходимо да се
изискват минимум 3 оферти.Временните пътища не били осчетоводявани като ДМА,
разходите за тях били част от производствената дейност на стопанството по добив
на дървесина, като, въпреки това, е имало съгласувания и разрешения от ДАГ за
тях, респективно ответникът е действал в съответствие с чл.12, ал.1 т.15 и в
изпълнение на чл.12, ал.1 т.4 от договора за управление.Освен това, пътищата, които
били строени преди повече от 40-50 години, били използвани за дейността на
стопанството и за стопанството не били настъпили вреди. Договорът за продажба
на МПС не бил подписан от ответника, поради което не било ясно защо е налице
разлика между договорената и фактурираната цена. Воденото наказателно производство срещу ответника за
сключване на неизгодни сделки с МПС било прекратено и не били настъпили за
стопанството вреди.Не били настъпили вреди за стопанството и от неизпълнение на
договора за управление или на НВМОП/отм./, тъй като процесните активи били
собственост на стопанството и в негово владение.Част от съгласуванията били
извършвани устно от ръководството на ДАГ и впоследствие писмено.Нито едно от твърдените
действия на ответника не било установено по надлежния законов ред да е в нарушение
на НВМОП/отм./
При извършване на дължимата
служебната проверка, на основание чл. 269 ГПК, се констатира следното:
Ищецът Д.г.с. „А.“ е
заличен търговец/ л.43/, същият е териториално звено на „Ю.Ц.Д.П.“ ДП, ЕИК
*********.Ищецът ДГС“А.“обаче притежава специална процесуална правосубектност,
произтичаща от специалната разпоредба на чл.174, ал.1, т.5 от Закона за
горите/обн.ДВ бр.19/2011г. в сила от 09.04.2011г./, да води от свое име и за
своя сметка съдебни и арбитражни дела във връзка с предмета си на дейност/в т.
см.разрешението в Определение № 1472/02.06.2015г. по ч.гр.д.№ 2109 /2015г. по
описа на САС, което се възприема/.
Искът е предявен от ищеца
ДГС“А.“, съгласно изрично предоставените правомощия с писмо, вх.№ 2251/27.06.2011г./
л.18-19/, на И.А.Г./ИАГ, за водене на дело срещу ответника Г.П.К. за репариране
на вреди от непозволено увреждане, съгласно одобрения доклад на Изп. директор
на ИАГ,
с изх.№4838/17.05.2011г.,
за посочените в него разходи през 2008г. и 2009г.
Налице е процесуална
легитимация и на двете насрещни страни по делото, която се извежда от
въведените твърдения за причиняване на вреди на ищеца Д.г.с. „А.“, настъпили в пряка причинна връзка с дейността на
ответника, като директор на ДЛС „А.“ по договор за управление от 07.05.2008г.,
сключен с Д А по Г/ДАГ, преобразувана в ИАГ, прекратен със Заповед на Изп.директор на ИАГ
№КУ-103/30.03.2010г., и за правоприемство между управляваното от ответника ДЛС
и ищеца, на осн.§ 9, ал.9 ПЗР на Закона за горите /обн.ДВ бр.10/08.03.2011г./,
съгласно който съществуващите ДЛС, в т.ч. „А.“ стават ДГС.
Досежно правната квалификация
на предявените искове, определянето на която е в служебните правомощия на
въззивния съд за приложение на императивни правни норми, следва да се посочи
следното:
В случая, ищецът не е
имал право да избира основанието на претенциите си срещу ответника, а предметът
на делото е следвало да се определи от съда въз основа на въведените от ищеца
твърдения и приложимия материален закон. В тази връзка уеднаквената съдебна практика/Решение
№ 188/15.06.2012г. по гр.д.№1122/11г., 3 г.о. на ВКС, Решение №
547/31.07.2010г. по гр.д.№1025/09г., 4 г.о. на ВКС/ приема, че основанието на
иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които
правният субект/ищецът/ е претърпял вреди.Ако увреждането е в пряка причинна
връзка с пълното неизпълнение, лошото или некачественото изпълнение на
задълженията по договор, то и отговорността/ на ответника/е следствие на
договорното правоотношение.Когато увреждането/на ищеца/ не е настъпило от
неосъществяване на очакван резултат от едно съществуващо облигационно
отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички,
произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността/ на
ответника/ е деликтна.Увреденият/ищецът/ не може сам да избира основанието
си/договорно или деликтно/, а основанието /на отговорността на ответника/се
определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически
факти/ от приложимия материален закон/.
Ето защо, тъй като в
случая не са въведени от ищеца твърдения за неосъществяване от ответника на
очакван резултат във връзка с договорните му отношения с ищеца ДГС“А.“или с праводателя
на ищеца ДЛС, а въведените от ищеца твърдения са, че твърдяното неправомерно поведение
на ответника е по договор за управление, който е сключен от ответника с трето
неучастващо лице - ДАГ, липсва основание за квалифициране и разглеждане на
исковете на договорно основание.
От въведените от ищеца
твърдения, че от неправомерното поведение на ответника Г.К., като директор на Д.Л.С.
„А.“ - В. по сключения от него с трето неучастващо лице, ДАГ, договор за
управление са настъпили вреди за ищеца ДГС“А.“, като правоприемник на ДЛС“А.“, изразяващи
се в намаляване на имуществото му, поради допускане изразходването на средства,
които не са били разрешени или одобрени от ДАГ, за дейности, за които не са
проведени необходимите процедури по НВМОП/отм./ и ЗОП, както и от заплащане на
разходи, които не са били извършени и не са били необходими, основанието на
предявените осъдителни претенции, което е извъндоговорно, деликтно: за
обезщетение вместо изпълнение от ответника на общото задължение да не се вреди
другиму.
Така, изведен от
твърденията и заявения петитум, предмет на делото са парични вземания на ищеца,
с материално-правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за репариране на
имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с твърдяно неправомерно
поведение на ответника Г.К., като директор на праводателя на ищеца ДЛС „А.“.Респективно,
дадената в обжалваното решение правна квалификация на правото, предмет на
делото, а именно чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 ЗДЗД, във вр. с чл.280 ЗЗД, е
неправилна, поради което неправилно е прието, че се претендира обезщетение
вместо неизпълнение от ответника на задълженията му по договора за управление
от 07.05.2008г.Ето защо, в изпълнение на служебните си правомощия, въззивният
съд е дал на страните указания за правно-релевантните факти и са допуснати
поисканите във въззивната жалба нови доказателства, в хипотезата на чл.266,
ал.3 ГПК/т.2 ТРОСГТК № 1/2013г./.
Дадената неправилна
правна квалификация на иска от първоинстанционния съд не се отразява на
допустимостта на обжалваното решение, поради следните съображения:
По въпроса за порока на
решението, в което е дадена неправилна правна квалификация на иска, уеднаквената
съдебна практика приема следното:Определянето на правилната правна квалификация
е в служебните правомощия на съда по приложение на закона.Неправилната правна
квалификация на иска и свързаните с това последици по чл.270, ал.3, изр.
посл.ГПК за обезсилване на решението, като постановено по непредявен иск, и
връщане на делото за ново разглеждане, е налице само, когато съдът се е произнесъл
извън определения от страните предмет на делото /Решение № 431/20.12.2011г. по гр.д.№455/2011г.III г.о./Недопустимо е решението, с което, в нарушение на принципа
на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил
сезиран : когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала.Правната квалификация на иска е свързана с
допустимостта на решението, само, когато е нарушен принципът на диспозитивното
начало: когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора
предмет и обхвата на търсената защита.Когато такова нарушение не е налице,
дадената от съда правна квалификация на иска обуславя /само/правилността на
решението
/Решение №
103/20.06.2013г. по т.д.№850/2012г.I т.о. /Решението е недопустимо, като
произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет,
като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато, в
нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът
разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от
ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки
погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, съдът е определил
неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира
върху правилността на постановения съдебен акт/
Решение №439/23.07.2010г. по
гр.д.№476/2009г.,IV г.о.
Ето защо, тъй като, в
случая, първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на делото: претендираните
парични вземания въз основа на конкретно въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум и липсва нарушение на диспозитивното начало, не се налага
обезсилване на решението и връщането за ново разглеждане, съгласно чл.270, ал.3,
пр. посл.
При дължимата служебна
проверка, на осн. чл.269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност
и/или недопустимост на изцяло обжалваното решение.
Въззивната проверка за
правилността на решението, на осн. чл.269 ГПК, се извършва в неговата цялост,
само на следните поддържани във въззивната жалба оплаквания:
По отношение на решението
в частта за разходите за Г.П.ища: Допуснати били нарушения на процесуалния закон,
изразяващи се в необсъждане на първоначалното и допълнителното заключение на СЕ
с в.л. Г., на писмените доказателства, на посочените факти в абзац втори и
шести, л. 6 от въззивната жалба, които били установени и релевантни,
неуважаване на доказателствените искания на въззивника за снабдяване с
цитираните от вещото лице документи, находящи се в РДНСК - П. за установяване
незаконността на изградените пътища, както и за назначаване на допълнителна
тройна или петорна експертиза, като така бил нарушен принципът на равенство на
страните и делото останало неизяснено по вина на съда. Решението било необосновано,
като некореспондиращо на събраните доказателства, основано единствено на
допълнителното заключение на тройната СЕ, в което били дадени отговори на непоставени
задачи и същото било необосновано, незадълбочено, некомпетентно, поради което
било невярно.
По отношение на решението
в частта за разходите за дървения чипс/за листосмукачка и клонодробилка/:Допуснати
били процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на твърденията на ищеца
за настъпване на вреди, както и в неизлагане на мотиви защо се приемат тези
твърдения за неоснователни и недоказани.Решението било необосновано, като
некореспондиращо с показанията на разпитаните свидетели.
По отношение на решението
в частта за разходите за МПС/ за заплатеното в повече по фактура № 854/24.11.2008г. спрямо договорената
цена/:Допуснати били процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно приемане,
че претенцията е за пропуснати ползи, вместо за причинени вреди, необсъждане на
твърденията за нарушения на ЗОП и НВМОП/отм./ и несъобразяване извършените
признания от ответника за правно - релевантните факти.
При разрешаване на
постановения материално-правен спор, въззивният съд приема следното:
Правно-релевантни за ангажиране
на претендираната гражданска отговорност на ответника Г.К., като директор на
праводателя на ищеца, за исков период 01.05.2008г.- 31.03.2010г., за репариране
на причинени имуществени вреди, с материално-правно основание чл.45 ЗЗД, са
следните факти : .допускане от ответника, в качеството му на директор на ДЛС по договор за
управление с ДАГ, на твърдените нарушения на договорните и нормативните му
задължения, настъпване на твърдените имуществени вреди за ищеца и тяхната
стойност към момента на увреждането и причинна връзка между нарушенията на ответника
и вредите за ищеца.Тези факти не се презумират, а установяването им е в
доказателствена тежест за ищеца.Вината на ответника се предполага, съгласно
установената в чл.45, ал.2 ЗЗД, оборима законова презумпция.Насрещното
доказване на оборването на презумпцията за вина е в доказателствена тежест за
ответника.
По делото не е било
спорно, установено е и не се оспорва, че между от една страна, като възложител,
Д А по Г /ДАГ/, гр.С., сега И.А.Г., и от друга страна, като изпълнител,
ответника Г.П.К., е бил сключен Договор за управление № КУ-191/07.05.2008г. на Д.Л.С.
„А.“ - В. /ДЛС, чийто правоприемник е ищецът ДГС“А.“, за срок до 16.11.2012г.
Преди изтичане на срока, на 12.04.2010г., договорът за управление е прекратен
от възложителя ДАГ и на същата дата на ответника е връчена Заповед № КУ-103 от
30.03.2010г. за освобождаването му от заеманата длъжност“, като преди това, за
периода от 17.09.2009г. до 15.04.2010г., в продължение на 199 календарни дни, ответникът е ползвал
отпуск, поради временна неработоспособност по седем болнични листа/ вж
допълнително заключение на ССЕ на т.2, л.468-л.471 от гр.д.№ 399/13г. ОС - П./.
По договора за управление
на ДЛС „А.“ ответникът е имал следните договорни правомощия:Съгласно чл.12,
ал.1, т.3 от договора за управление, директорът на ДЛС управлява стопанството и
стопанисва имуществото му с грижата на добър стопанин, при спазване на
действащото законодателство и решенията на ДАГ.Съгласно чл.12, ал.1, т.4 от
договора за управление, директорът на ДЛС сключва договори за дейностите,
извършвани от ДЛС, а, съгласно чл.12, ал.1 т.15 – предприема действия за
извършването на текущи ремонти на имущество, стопанисвано от ДЛС,
представляващи строително-монтажни работи /СМР, след получаване на разрешение
от председателя на ДАГ.Съгласно чл.12, ал.2 от договора за управление,
директорът на ДГС взема самостоятелно решение за придобиване на материални
активи/МА, в т.ч. за основен ремонт, когато стойностите са до 1000лв. без ДДС,
а над този размер – след разрешение от председателя на ДАГ.
Съгласно приложимия Закон за горите/отм., обн.,ДВ, бр.125 от 29.12.1997г.,
редакцията към исковия период 01.05.2008г.- 31.03.2010г./, чл.24 е /нов ДВ
бр.43/22.2008г./, като директор на ДЛС, ответникът е имал следните законови
правомощия: да представлява и ръководи предприятието, да сключва договори за
дейностите, но при условия и ред, определени с правилника, като сам има право
да взема решения само за отдаване под наем на движими вещи.
За дейността на ответника, като директор на ДЛС, при възлагането на
дейности е била приложима Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм.
01.04.2012г./, приета с ПМС № 249 от 17.09.2004г., съгласно която, по
изключение, възложителите могат и да не провеждат процедура за възлагане на
малка обществена поръчка в страната чрез открит конкурс или
договаряне с покана, но са длъжни да съберат не по-малко от 3 оферти, при следните
прагове, без ДДС:
за строителство от 45 000 до 200 000лв. и за доставки или услуги - от 15 000
до 50 000лв., като възложителите могат и да не събират 3 оферти при следните
прагове без ДДС:
за строителство по-малко от 45 000лв. и за
доставки или услуги - по-малко от 15 000лв./чл.2, ал.2/, в които случаи възложителите
могат и да не сключват писмен договор и да доказват сдЕ.та с първичните
платежни документи.
I.По отношение на решението в частта за разходите за Г.П.ища:
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че при постановяване на
решението в тази част са допуснати твърдените процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на писмените доказателства, първоначалното и допълнителното
заключение на СЕ с в.л. Г., за основаване на решението в тази част единствено
на заключението на тройната СЕ, за необсъждане на правно - релевантните факти
за незаконно строителство на Г.П.ища, както и за необоснованост на решението.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения
материално-правен спор, като втора, но по същество инстанция, въззивният съд
намира следното:
1.За разходите, извършени в полза на ЕТ „Б.Б.– Б.Е.Б.“ гр. С.:
Извършените в полза на това регистрирано като ЕТ физически лице са по-голямата
част от разходите за строителство и ремонт на Г.П.ища, за които сега се
претендира ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД, като това са
разходи, извършени както през 2008г., така и през 2009г., и, както във връзка с
Г.П. от IV категория „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850, така и за прокарване и
ремонт на временни пътища в ГСУ „Ц.“ и „Л.“.Разходите в полза на това
регистрирано като ЕТ лице са извършени въз основа на фактури, описани в две
приложения към ИМ, а именно в Приложение № 12 /л.21-22/, по
фактури за периода 03.01.2008г.- 19.12.2008г. на обща стойност
62 942.50лв./ и Приложение №15/ л.28/, по фактури за периода
29.05.-27.07.2009г. на обща стойност 32 385лв.
- За сумата 51
782лв., представляваща /твърдени
да са извършени/разходи в полза на това регистрирано като ЕТ лице по фактури, съгласно
Договор за строителство на Г.П. от IV категория „О.“ КЛМ
2+000 до КЛМ 7+ 850:
Въведените от ищеца твърдения/л.368/ са, че се касае за плащане по фактури за периода
31.10.-19.12.2008г. Твърдяно е, че тези разходи били за неизвършени дейности.Не ставало ясно тези разходи по кое двете приложения са
извършени - Приложение № 12 или 15.По нито едно от двете приложения нямало
такава стойност.Налице било дублиране с разходите по приложение № 12 за сумата
75 531лв.
Данъчните фактури, за
които ищецът твърди, че са били извършени разходи в полза на ЕТ „Б.Б.– Б.Е.Б.“
гр. С.за строителство на Г.П. от IV категория „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850, са
индивидуализирани само за период, но не са индивидуализирани като номера и същите
не са представени по делото.
От доказателствената
съвкупност, при доказателствена тежест за ищеца, не се установява извършването
от ДЛС“А.“ на разходи по данъчни фактури за посочения период 31.10.-19.12.2008г.
в полза на Е „Б.Б.– Б.Е.Б.“ гр. С.за пътя „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850.За този
период се установява единствено извършването на разходи от ДЛС по издадени за
този период в Приложение № 12 данъчни фактури :№ 55/31.10.2008г., № 58/28.11.2008г.,
№ 60/28.11.2008г. и № 63/19.12.2008г., издадени от ЕТ „Б.Б.– Б.Е.Б.“ гр. С., които обаче не са за
пътя „О.“, а са за ГСУ „Л.“ отд.29а, 28г, 27г, 26а, 28г, 301б, 302а, 301 а и
306 з“, както и за ГСУ „Ц.“ отд. 219 а,б,х.
Ето защо, тъй като не се
доказва извършването на тези разходи за посочения период, липсва нарушение и
увреждане за ищеца и претенцията за тази сума е неоснователна и правилно е
отхвърлена.
- За сумата 75
531лв., представляваща
стойността на разходи по данъчни фактури, индивидуализирани в Приложение №12 за периода от 01.01.2008г.
до 31.12.2008г.Въведените твърдения са, че
възлагането на видовете дейности е станало, без да
е сключен договор и без да е проведена процедура по ЗОП и НВМОП/отм./,
без да е давано разрешение за извършване на подобни разходи, както и, че
част от отчетените дейности не са изпълнени.
Съгласно Приложение № 12/
т., л.21, 22 гр.д.№ 399/13г. ОС - П./ са извършени, няма спор, разходи от ДЛС в
полза на
ЕТ“Б.Б.– Б.Е.Б.“ гр. С.,
по 12 бр.данъчни фактури с посочени номера, издадени в периода 03.01.-31.12.2008г.,
касаещи строителни дейности за ГСУ „Л.“ и „Ц.“, за конкретно посочени отдели, на
обща стойност 62 942.50лв., 75 531лв. с вкл. ДДС.
Веднага следва да се
посочи, че само част от описаните Приложение № 12 данъчни фактури са издадени по
времето, пред което ответникът е бил директор на ДЛС.Конкретно, извън периода,
в който ответникът е бил директор на ДЛС, са издадени данъчните фактури по п.1-4
от Приложение № 12, поради което не може да се приеме, че за възлагането и
заплащането на дейностите за тях ответникът следва да носи гражданска отговорност
за вреди и исковете за тях правилно са отхвърлени.
По отношение на разходите по описаните в Приложение № 12
данъчни фактури по п.5-12, е установено следното:
За възлагането на строителство, вкл. за текущи ремонти на
временни пътища на територията на ДЛС, съгласно НВМОП/отм./,ответникът е имал
законови правомощия да не провежда процедура чрез открит конкурс или договаряне
с покана, но е следвало да събира 3 оферти за разходи от 45
000лв.до 200 000лв., като не е бил длъжен да събира 3 оферти и да сключва
договор, а е могъл да доказва сдЕ.та с първични платежни документи а за разходи до 45 000лв., но за всеки разход над 1000лв. ответникът, като
директор на ДЛС, е имал договорно задължение да иска разрешение от ДАГ,
съгласно чл.12 от договора за управление.
В случая, по делото е доказано за времето, през което
ответникът е бил директор на ДЛС, провеждането от ДЛС, като възложител, на
единствена процедура по НВМОП/от/ чрез открит конкурс за възлагане на малка
обществена поръчка с предмет “Строителство на Г.П. IV категория „О.“ КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850/ т.1 л.112-148 гр.д.№399/13г. ОС – П./,
открита със Заповед № 423/08.09.2008г./л.142/, в която е определен за
изпълнител класираният на първо място кандидат ЕТ“Б.Б.-Б.Е.Б.“ с предложена
цена 121 868лв. без ДДС и срок за изпълнение 8 месеца/ Решение №
425/08.09.200г. на л.133/, с който са сключени два договора от
26.09.2008г./л.112/ и о т 03.10.2008г./л.113-116/ за същия предмет и за същата
цена от 121 868лв.
За възлагането на други
дейности по времето, през което ответникът е бил директор на ДЛС, не се
установява провеждане на други процедура по НВМОП/отм./и сключването на
договори за СМР, като това се отнася и за разходите по фактури по п.5-12 по
Приложение № 12.
Приема се, че, с оглед
характера на дейностите, за които са извършени разходите по фактури по п.5-12
по Приложение № 12, а именно прокарване и ремонт на временни пътища /заключението на ССЕ т.2, л.441-450/, както
и спецификата на дейността на стопанството, установена от показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, които установяват, че необходимостта
от направата на временни пътища не е планирана, възниква в процеса на работа,
за преценка праговете по НВМОП/отм./ следва да се преценява стойността на всяка
една фактура. Тъй като стойността по всяка една фактура по п.5-12, Приложение № 12 е под регламентирания праг при
възлагане на строителство от 45 000лв.по НВМОП/отм./, се приема, че ответникът не
само не е следвало да провежда процедура чрез открит конкурс или договаряне с
покана, но и не е следвало да събира 3 оферти и да сключва писмени договори.
За извършване на разходите
по фактури по п.5-12 по Приложение № 12, които са над 1000лв. без ДДС, обаче ответникът
е имал договорно задължение да иска разрешение от ДАГ, с изключение за разхода
по фактура № 51/31.07.2008г., който е на стойност 757.50лв.
От доказателствената
съвкупност не се установява разрешение да е искано и дадено, нито да е имало
последващо одобрение, като от представените писма/т.1, л.92 и 93 гр.д.№ 399/13г./
се установява даването на разрешения от ДАГ за разходи със средства от
стопанската дейност на ДЛС за текущи ремонти за дейности, които не се
установява да са идентични с тези, за които са издадени коментираните фактури.
Независимо от допуснато от
ответника нарушение на договорните му задължения като директор на ДЛС, във
връзка с разходите по фактури по п.5-6 и 8-12 по Приложение № 12, както се
посочи по-горе, се приема, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, тъй като не се установява да са настъпили вреди за
ДЛС.В тази връзка е установено следното:
За разходите по п.5-12
Приложение № 12 е установено от първоначалното заключение на ССЕ/т.2,
л.441-450/, че същите представляват възнаграждения за направа и ремонт на Г.П.ища
в посочените ГСУ, които не са ДМА и не са осчетоводени като такива, но
разходите за тях са осчетоводени като текущи разходи.
От показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява следното: Временните
Г.П.ища, които са в насажденията в отделите, са без настилка и се правят или се
ремонтират и се използват, за да се добие дървесината от този отдел, и тяхната
себестойност влиза в себестойността на дървесината/св.Е. С./.Необходимостта от
направата на временни пътища не била планирана, възниквала в процеса на работа,
за приемане на извършените строителни дейности били съставяни протоколи от
комисия от служители на Г.С., а за ремонти на по-голяма стойност при
измерването присъствал и представител на изпълнителя/ св.И. М./.Дърводобивът
бил сложен технологичен процес, а пътищата за транспортиране на дървесината
били неизменна част от него.ДЛС разполагало с един верижен трактор, който не
бил в състояние да обслужи и шестте участъка, поради което се провеждали
периодично оперативки, на които се съгласували ремонтите и ползването на собствената
на ДЛС техника, евентуално се разрешавало наемане на чужда техника.Приемането
на извършените строителните работи се извършвало от комисия с протоколи, които
се утвърждавали от директора на ДЛС, на база машиносмени, според мощността на
трактора/св.И.Д./.Плащането на ремонтите се извършвало на база количествата в
протоколите, в които се отразявали работните дни/св.И.М./
Действително, от първоначалното
заключение на лесотехническата експертиза/ т.2, л.495-498/ се установява за
камионния път Ц.-Д.Б., че е налична документация за изготвено пълно проектиране
в съответствие със законовите изисквания, но е бил съставен констативен протокол
от 14.12.2009г. от РДНСК - П. за незаконно строителство – за започнало
строителство в отклонение от одобрените проекти/неспазване на определеното
трасе/, без да са били влезли в сила разрешения за строеж и протоколите по
Наредба №3/2003г., както и в нарушение на ЗУТ, а със Заповед от 11.01.2011г. е
разпоредено спиране на строителството и обезопасяване на строителната площадка,
а от допълнителното заключение на лесотехническа експертиза пред
първоинстанционния съд/ т.2, л.502-508/ се установява че описаните в Приложение
№ 12 отдели и подотдели в ГСУ“Л.“ и „Ц.“ временни тракторни пътища не са
заложени като мероприятия в изготвените технологични планове, няма обозначени
на терена трасета за изпълнение, нито в схемите, раздела за провеждане на
сечта, на карнет-описите на насажденията.По делото обаче не е доказано,
конкретно от първоначалното и допълнителното заключение на СЕ, настъпването на
вреди за ДЛС и техният размер.
Напротив, от заключението
на тройната СЕ пред първоинстанционния съд/ т.2, л.551-567/ се установява, че всички
ремонти на горски тракторни и камионни пътища четвърта степен в ГСУ „Л.“ и ГСУ“Ц.“
в периода 2008-2009г. са извършени правомерно.Естествено, 9 години след извършване
на дейностите, вещите лица не са в състояние да установят необходимостта от ремонтите
и точните количества изкопни и насипни земни работи, но, въз основа на
извършените от тях измервания, установяват, че отчетените в приложенията
линейни метри отговарят на измереното и същите са в рамките на нормалното, дори
са в полза на ДЛС.Разликите в стойността на машиносмените, се дължали на
повишаване цената на дизеловото гориво.Всички временни пътища били използвани
през годините, а и сега се използват за дърводобив и извоз на дървесина, с
малки изключения, които са посочени.След усвояване на дървесината от отдела,
съответният временен път се осчетоводявал в задбалансова стойност и се използвал
при следващо задействане на дадения отдел, според предписанията в 10-годишния
лесоустройствен проект.
Заключението на тройната
СЕ не е опровергано, а се потвърждава и от първоначалното преработено
заключение на СТЕ пред въззивния съд/л.130-145, п.1/, от което се установява за
дейностите по Приложение № 12 /л.145/, че всеки месец бил изготвян протокол от
комисия за брой машиносмени, линейни метри и местонахождение – отдел и
подотдел.
Нямало неизвършена дейност,
която да е заплатена по фактура. На терена имало извършено значително по обем строителство
на горски камионни пътища, IV степен/ нестабилизирани/, както и временни
тракторни пътища. Остойностяване на разходите било извършено на база
машиносмени, като в договорите били посочени стойността на една машиносмяна и
замереното линейно разстояние.Не се установява да са били съставени фактури за
изплатени строителни дейности, за които на терена да не съществуват камионни
тракторни пътища.След замерване на терена се установявало, че наличните
камионни и тракторни пътища били дори повече от посочените в протоколите и
фактурите.Поради предаване на архива на ДГС за унищожаване, не можело да се
установи заложени ли са били пътищата в строителните планове в технологичните
планове на стопанството.
Така, от коментираната
доказателствената съвкупност не е доказан лежащият в доказателствена тежест на
ищеца правно-релевантен факт, а именно настъпването на вреди за ДЛС, в пряка
причинно следствена връзка от неизпълнение на задълженията на ответника като р
директор на ДЛС да иска разрешение то ДАГ за разходите по фактури по п.5-12,
Приложение № 12, поради което, поради липса на елемент от факт. състав на чл.45 ЗЗД, претенциите и за тези суми са неоснователни и правилно са отхвърлени.
- За сумата 38 862лв.,
представляваща стойността на разходи по
Приложение № 15.Въведените твърдения
са, че дейностите са възложени без договор, без проведена процедура и без
съгласуване с ДАГ.
По отношение на разходите
по описаните в Приложение № 15 данъчни фактури за периода 01.01.-31.12.2009г.,
касаещи дейности за ГСУ „Л.“ и „Ц.“, за конкретно посочени отдели, е установено
следното:
С оглед стойностите на
всяка фактури, съгласно НВМОП/отм./, и за тези разходи не е следвало да се
събират 3 оферти, но и за тях е следвало да се иска разрешение от ДАГ, каквото
не се установява да е искано и дадено.
И за извършването на тези
разходи обаче не се установява, при доказателствена тежест за ищеца,
настъпването на вреди, в пряка причинна връзка с възлагането на дейностите от
ответника, от доказателствената съвкупност и конкретно от първоначалното и
допълнителното заключение на СЕ, а и от първоначалното преработено заключение
на СТЕ пред въззивния съд/л.130-145, п.1/
Ето защо, тъй като не е
доказано настъпването на вреди за ищеца и техния размер, и за тези разходи,
липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради липса
елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, претенциите са неоснователни и
правилно са отхвърлени.
2.За разходите по други
приложения и фактури за Г.П.ища, твърдени да са извършени в полза на други
изпълнители:
- сумата 9300лв., представляваща стойността на разходи по Приложение
№13 на ЕТ„А М У“ по фактури с № 155/31.03.2008г., № 185/31.07.2008г., №
184/31.07.2008г. и № 201/30.09.2008г.Въведените
твърдения са, че е налице възлагане без договор, без
проведена процедура и без съгласуване с ДАГ;
- сумата 7641.60лв., представляваща стойността на разходи по Приложение
№14 на „С ****“ЕООД по фактури с №361/01.02.2008г., №
370/29.02.2008г., № 331/28.04.2008г. и № 661/22.12.2008г. Въведените твърдения са, че дейностите са възложени без договор, без проведена процедура
и без съгласуване с ДАГ;
И за дейностите, за които
са извършени, няма спор, разходи в полза на ЕТ„А М У“и „С ****“ ЕООД, съгласно
Приложение № 13 и № 15 не се установява да е провеждана процедура при възлагането
им, но се приема, че това не е било необходимо, както и не е било необходимо сключването на
писмени договори, на осн. чл.2/2 НВМОП/отм./, с оглед стойността по всяка
фактура и с оглед естеството на извършената дейност, като дори общата стойност на
разходите за извършеното строителство по Приложение № 13 е била под 45 000лв.С
оглед на това, че стойностите на СМР са били над 1000лв., за възлагането им
ответникът е имал договорно задължение и е следвало да иска разрешение от ДАГ
за всяка една от дейностите, каквото не е доказано да е искано и да е дадено.
Независимо от това
неизпълнение на договорните задължения от ответника, тъй като и за тези разходи не е доказано настъпването на вреди
за ДЛС и тяхната стойност, исковете за тях правилно са отхвърлени.
II.За разходи за закупуване на движими вещи:
1. за разходите за закупуване на листосмукачка и
клонодробилка- сумата 31 680лв., представляваща цената по договори за
закупуване на листосмукачка и клонодробилка на 11 и 17 март 2009г.Въведените
твърдения са, че вещите не са закупени по реда, предвиден в договора за
управление, като е нарушена указаната от ДАГ процедура, а именно за съблюдаване
на разпоредбите на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/отм./ и
Закона за обществените поръчки, както и с твърдения че вещите не са били
необходими на Г.С. и не се ползвали по предназначение, а за тях са се
начислявали разходи за амортизации, с които се е намалявал финансовият резултат
на стопанството.
Основателни са
поддържаните във въззивната жалба оплаквания за постановяване на решението в
тази част при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на
твърденията на ищеца за настъпване на вреди, както и в неизлагане на мотиви защо
се приемат тези твърдения за неоснователни и недоказани, както и за
необоснованост.
При извършване на
дължимата дейност по разрешаване на поставения матриално-правен спор се приема
следното:
С оглед стойностите на
тези движими вещи /22 500лв. и 3900лв./, съгласно НВМОП/отм./, за закупуването
им не е следвало да се събират 3 оферти и да се сключва писмен договор.
По договора за
управление, ответникът, като директор на ДЛС, е следвало да се иска разрешение
за закупуването им от ДАГ, а от представените по делото писма на л.8-9 от ДАГ
се установява, че разрешение от ДАГ за закупуване на вещите е искано и дадено/
вж писма на л.8-9/.
Следователно, е
установено, че не е допуснато твърдяното нарушение от ответника на договорните
и нормативните му задължения във връзка със закупуването на тези вещи.
Неоснователни са и
твърденията, че тези вещи не са били необходими и не се ползвали по
предназначение.Напротив, от доказателствената съвкупност по делото е
установено, че тези вещи са били ползвани по предназначение във връзка с
дейността на ДЛС. Така, от показанията на разпитаните свидетели в с.з. на
13.09.2016г. и допълнителното заключение на СТЕ се установява, че вещите са
ползвани за дробене на дървен чипс, като произведеното количество през периода
март-2009г-декември 2010г. е било 29 920 тона.
Не се установява във
връзка със закупването на тези вещи да са настъпили вреди.От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че след прекратяване на дейността, която
се оказала нерентабилна, вещите са били предадени с протокол на друго
териториално поделение - ТП К..
Тъй като и за тези
разходи за закупуването на вещи не е установено нарушение на задълженията от
ответника и не се установява настъпването на вреди за стопанството, исковете са
неоснователни и правилно са отхвърлени.
2.За разходите за
закупуване на автомобил „А.Р.“ в повече от дължимите за сумата 5720лв.,
представляваща част от заплатена сума по фактура №854/24.11.2008г. по Договор
за продажба на МПС от 11.08.2009г. за автомобил „А.Р.“.Въведените твърдения са,
че се касае за разходи над уговорената цена по договора.
Основателни са поддържаните
във въззивната жалба оплаквания за постановяване на решението в тази част при
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно приемане, че
претенцията е за пропуснати ползи, вместо за причинени вреди, необсъждане на
твърденията за нарушения на ЗОП и НВМОП/отм./ и за несъобразяване извършените
признания от ответника за правно - релевантните факти.
При извършване на
дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор се приема
следното:
В случая, ответникът
изрично е признал в отговора на ИМ/т.1, л.65, гр.д.№399/13г./, и е установено,
че е налице разлика между фактурираната стойност за закупването на автомобил „А.Р.“ по данъчна фактура
№ 854 от 24.11.2008г./л.37/ в размер на 9100лв. и цената по сключения повече от 8 месеца след това
договор за покупко-продажба за същия автомобил на 11.08.2009г./л.36/ в размер на 5200лв.с ДДС, когато е предаден
автомобилът, съгласно приемо-предавателния протокол от същата дата.Разликата
между фактурираната стойност на автомобила, към която следва да се прибави 20%
ДДС, и договорената цена по договора за покупко-продажба, съответства на претендирания
размер на обезщетението за вреди от 5720лв.
Налице е твърдяното
неизпълнение на правомощия на ответника, като директор на ДЛС, който е следвало
да изиска връщане на даденото в повече за закупуване на автомобила при
получаването му.Липсват основания за освобождаване на ответника от отговорност
за вреди в размер на посочената разлика, като е без значение поддържаното, че
договорът за продажба не е подписан от него лично, а е подписан от негов
пълномощник, тъй като не се оспорва представителната власт на пълномощника, а
при действия, извършени въз основа на учредена представителна власт правата и задълженията
настъпват за представлявания.
Посочената разлика не е
пропусната полза, а съставлява вреда за ищеца, изразяваща се в намаляване на
имуществото му, която е настъпила в пряка причинна връзка с неправомерното
поведение на ответника.
Ето защо, за тази сума искът
е основателен и следва да се уважи.Решението в тази част се отменя и се
постановява друго, с което ответникът се осъжда да заплати на ищеца обезщетение
за репариране на имуществени вреди в размер на сумата 5720лв.
В останалите части,
независимо от основателността на част от оплакванията във въззивната жалба, както
се посочи, като законосъобразни, се споделят крайните изводи на
първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, въззивната жалба е
неоснователна и се оставя без уважение, а решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед инстанционния резултат, исковете се
уважават в рамките на 2.6%, респективно се отхвърлят за 97.4%, следва да се
преизчислят дължимите и на двете страни разноски пред двете инстанции .
Така, по съразмерност,
съобразно отхвърлената част, на ответника се дължат разноски в размер на
11 715лв./97.4% от 12 028.13лв./, поради което решението се отменя в
частта, с която са присъдени разноски за размера над 11 715лв.до размера от 12
028.13лв.
На ищеца се дължат, по съразмерност,
съобразно уважената част, разноски пред двете инстанции в общ размер 594лв./
2.6% от 11 286+11 546.32/, които се присъждат.
На адв. М.М. се присъжда,
на осн.чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществената на
въззиваемия безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство,
чийто размер се определя в рамките на минималния размер по Наредба №1/2004г.
ВАС за минималните размери на адв.възнаграждения, на осн.чл.7, ал.2, т.5, в
размер на 5940лв.
На адв.Н.Р. не се
присъжда адв. възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като е втори
процесуален представител на въззиваемия, и тъй като на страната се дължат
разноски само за един адвокат.
Мотивиран от това, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 263/16.06.2017г., постановено по гр.д.№
399/2013г. по описа на ОС - П., с което се отхвърля предявеният иск от Д.г.с. „А.“,
ЕИК ****, териториално поделение на Ю.-Ц. ДП - С., със седалище и адрес на
управление:***, против Г.Н.П.-К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за репариране на причинени
имуществени вреди в размер на 5720лв., за заплатена сума в повече по фактура №
854/24.11.2008г. за закупуване на лек автомобил „А.Р.“, както и в частта, с
която е осъдено ДГС“А.“ да заплати на Г.П.-К. разноски по делото за размера над
11 715лв.до 12 028.13лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Н.П.-К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.г.с.
„А.“, ЕИК ****, териториално поделение на Ю.-Ц. ДП - С., със седалище и адрес
на управление:***, обезщетение за репариране
на причинени имуществени вреди, на осн.чл.45 ЗЗД, в размер на сумата 5720лв./пет
хиляди седемстотин и двадесет лева/, представляваща заплатената в повече сума
по фактура № 854/24.11.2008г. за закупуване на автомобил „А.Р.“ спрямо цената по договора за
покупко-продажба от 11.08.2009г., както и разноски по съразмерност в размер на 594лв./петстотин
деветдесет и четири лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263/16.06.2017г., постановено по гр.д.№
399/2013г. по описа на ОС - П. в
останалите обжалвани части, с които се отхвърлят предявените искове от Д.г.с. „А.“, ЕИК ****,
териториално поделение на Ю.-Ц. ДП - С., със седалище и адрес на управление:***,
против Г.Н.П.-К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.45 ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за репариране на причинени имуществени вреди в
размер на следните суми:31 680лв. - разходи за закупуване на листосмукачка и
клонодробилка; 51 782лв. - изплатени средства за Г.П. от IV категория „О.“ КЛМ
2+000 до КЛМ 7+ 850 за неизвършени дейности; 75 531лв. - изплатени средства на
ЕТ „Б Б – Б. Е. Б.“ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. по Приложение №
12; 9300лв. - изплатени средства на ЕТ„А М У“ по Приложение № 13; 7641.60лв. -
изплатени средства на „С ****“ЕООД по Приложение № 14; 38 862лв. - изплатени
средства на ЕТ„Б Б - Б Е Б“ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. по
Приложение № 15.
ОСЪЖДА Д.г.с. „А.“, ЕИК ****, териториално поделение на Ю.-Ц. ДП
- С., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.М.З.М. ***,
на осн.чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение
в размер на 5940лв./пет хиляди деветстотин и четиридесет лева/по възз.гр.д.№ 555/2017г.
по описа на АС - Пловдив за осъществената в полза на Г.Н.П.-К. безплатна правна
помощ във формата на процесуално представителство, определено на осн.чл.7,
ал.2, т.5 минималния размер по
Наредба №1/2004г. ВАС за минималните размери на адв.възнаграждения.
Решението може да се
обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: