Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1691 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба „Енерго-Про Продажби ” АД срещу Решение №
3198/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14690/2018 г. на ВРС, с което се:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК …….., да заплати на „СИРИУС
- 49“ ЕООД, ЕИК ………, сумата от 1424.66 лв.
без вкл.
ДДС, представляваща
разликата от начислената и заплатена такса пренос ниско напрежение и такса
пренос средно напрежение
за 54 900 кВтч.
ел.енергия,
за периода 22.08.2013
год. – 18.09.2013 год.,
за което вземане от страна на
„Енерго – Про Продажби“ АД е издадена фактура № **********/ 25.09.2013 год., за
обект с адрес гр.
Варна, КК „Св. Св. Константин и
Елена“ 10, ресторант „Сириус“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 28.09.2018 год. до
окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ……., ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3198/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14690/2018 г. на ВРС
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК …….., да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК ……., със седалище и
адрес на управление: гр. В., КК „С. С. К. и Е.“, р. „С.“ сумата от 350 лв.,
представляваща извършени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
пред ВКС
да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК ……., сумата от 701.85
лв., представляваща извършени в производството разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба са
изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и да се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „СИРИУС
- 49“ ЕООД чрез адв.Ц.Д., в който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Относно твърдението на
въззивника,че не е пасивно легитимирана страна в процеса:
Същото е неоснователно.
Съгласно нормативната уредба,което
се установява и от събраните по делото доказателства, събирането на сумата за пренос на
електроенелгия
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД се извършва по силата
на законова делегация. Една фактурите въз основа на които „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД събират дължимите от потребителите суми за ел.енергия съдържат
множество компоненти,включително и цената за мрежови услуги, които са високо напрежение и които действително се дължат
към съответното преносно предприятие.
С оглед обстоятелството,че заплащането от ищеца на
процесните суми е извършено в полза на„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,без значение за настоящия правен спор са вътрешните отношения между „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и трето лице на настоящия правен спор – а именно съответните преносни
предприятия
По основателността на предявения иск :
Съгласно нормата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне.
За успешното му
провеждане и предвид разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тежест на ищецът е да
докаже, че е налице имуществено разместване между него и ответника, както и че
е налице плащане на претендираната за връщане процесна сума.
От своя страна ответникът следва да
докаже, че извършеното плащане е станало на валидно правно основание
Не се спори, страните
са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия. Безспорно установен е и
факта на извършено плащане на търсените суми от ищеца към ответното дружество.
Спорът между страните е концентриран досежно дължимостта
на таксата за пренос през електроразпределителната мрежа.
Обжалваното
решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода
на първоинстанционното производство въпроси,но следва да се има
предвид и следното :
По делото е налице спор
относно дължимостта на начислени
от ответниците към ищцовото дружество на такси за пренос на
ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния
оператор фактури,като е спорно нивото на
напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на
такси поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа.
Основният спорен въпрос е какъв е критерият
за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли
значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с
оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната
мрежа и цена за достъп. Относно предпоставките, при които се дължи цена за
пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана съдебна практика
/ решение №227/ 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС и др/ , съгласно което цената за достъп и цената за пренос се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електричес-ка енергия и
договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налага извода, че дължимостта на тези две цени е пряко
обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените
правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.“ И още: „….. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя“.. Тези цени отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение
за дължимостта на същите –измерването в места, различни от
уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и 2013 г./, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител
към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият
да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Границата на собственост е преди трафопоста/
собственост на ищеца/, където е налице свързване към кабелната линия на ниво
средно напрежение, а средствата за търговско измерване са поставени след това,
на ниво ниско напрежение.
Видно от заключението на вещото лице,доставената на ищеца електроенергия
на ниво средно напрежение,се трансформира до ниво ниско напрежение от
съоръжения,собственост на ищеца ,разположени в неговия
трафопост.Следователно,средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място,съобразно чл.120 от ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в
местата,установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия.Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите,които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система,като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване.С
оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената
за пренос,като компоненти на цената на електрическата енергия,правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите.Количеството консумирана електрическа енергия,измерено в
места,различни от уговорените или нормативно определените,не може да бъде
основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.При измерване на
количеството консумирана енергия на място,различно
от нормативно определеното,тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими/Решение
№227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС
Въззивната инстанция
счита за правилни аргументите на въззиваемото дружество, че въпреки
съществуващия договор за достъп и пренос на електрическа енергия, за да се
начисляват такси по пренос на електроенергия и достъп до електроразпределителна
мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва тази услуга да е реално
предоставена от въззивниците-ответници и оттам - основателно нейното
заплащане.
Предвид наличието на
имуществено разместване и недоказване на основанието, поради което в полза на
ответника е заплатената сумата, посочена в обжалваното решение, се преценява като основателен и следва да се
уважи.
С оглед
направените изводи, първоинстанционното решение не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3198/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14690/2018 г. на ВРС
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ……….., да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК …………., със седалище и
адрес на управление: гр. В., КК „С. С. К. и Е.“, ресторант „С.“ сумата от 350 лв.,
представляваща извършени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС
Председател: Членове:1. 2.