№ 45
гр. Тополовград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря Ангелина В. Аладжова
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20202320100295 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – “Гаранционен фонд “ – гр. София твърди, че ответникът К. В.
К. на 01.03.2016 г., на път II-76, около 14-ти километър, управлявайки колесен
трактор „М. МТБ 2000“, при излизане от земен път на път с настилка не
пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил „М.А.“
собственост на „Инфрастрой - Инженеринг“ ООД, като го удря и причинява
материални щети на автомобила. Виновен за ПТП-то е бил ответника К.,
който нямал сключена задължителна застраховка „ГО“. В следствие на ПТП-
то са причинени повреди на автомобила възлизащи на стойност 1352,90 лева.
В този размер е заплатено на увреденото дружество от Гаранционния фонд на
07.07.2016 г. обезщетение на имуществени вреди по щета №
110303/23.03.2016 г. на основание чл.557 от КЗ.
Твърди се в исковата молба, че ответника е потърсен да възстанови
платеното от Гаранционния фонд, като се твърди, че и до настоящия момент
лицето не е погасило задълженията си.
Поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което
да бъде осъден К. В. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1352,90
1
лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на
„Инфрастрой-Инженеринг“ ООД собственик на товарен автомобил „М.А.“ с
ДКН *******, увредено от ответника на 01.03.2016 г. при ПТП на път II-76,
около 14-ти километър, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответника К. е призован по реда на чл.47 от ГПК и с оглед
разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, му е назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника в който се признават
обстоятелствата изложени в исковата молба и в който се твърди, че иска е
допустим и основателен. Единствено се оспорва факта, че липсват
доказателства относно твърдението в исковата молба, че е потърсен
ответника да възстанови платеното от Гаранционния фонд и се претендира да
бъдат изискани и приложени доказателства в тази насока. В с.з. по същество,
особения представител се явява, поддържа писмения отговор и признава, че
действително се дължи претендираното обезщетение, но не следва да се
присъждат разноски по делото, тъй като до настоящия момент доверителя му
не е бил уведомен от ищеца каква сума трябва да заплати и поради това не е
дал повод за завеждане на делото.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Ответника К. В. К. е управлявал колесен трактор „М. МТБ 2000“, при
излизане от земен път на път с настилка не пропуснал движещия се по пътя с
настилка товарен автомобил „М.А.“ собственост на „Инфрастрой -
Инженеринг“ ООД, като го удря и причинява материални щети на
автомобила. Виновен за ПТП-то е бил ответника К., който нямал сключена
задължителна застраховка „ГО“. В следствие на ПТП-то са причинени
повреди на автомобила възлизащи на стойност 1352,90 лева. Това се
установява от приложените към делото протокол за ПТП, справка от базата
данни на ИЦ към ГФ и от заключителната техническа експертиза. На водача
К. са съставени АУАН и съответно НП за извършените от него
административни нарушения.
2
Съответно увреденото лице дружеството-собственик на увредения
автомобил е уведомило Гаранционния фонд, видно от приложеното
уведомление, като е изготвен доклад по щета за имуществени вреди №
110303/23.03.2016 г. и заключителна техническа експертиза, след изготвена
техническа такава по щетата. Видно от тази експертиза стойността на
увреденото имущество възлиза на 1352,90 лв. Към делото е приложено
преводно нареждане, от което е видно, че тази сума е изплатена от
Гаранционния фонд на увреденото лице „Инфрастрой - Инженеринг“ ООД на
07.07.2016 г.
Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са
обективни, документи съставени по съответния ред и не оспорени от
ответната страна.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ,
във вр.чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира иска за основателен и доказан, поради което същият
следва да се уважи изцяло.
Безспорно е установено по делото, че ищецът е заплатил на увреденото
от ПТП лице обезщетение за нанесена щета в размер на 1352,90 лв.
Установено е също така по безспорен начин и това, че виновен за
причинената щета е ответникът и същият е причинил виновно - умишлено
ПТП, от което са настъпили вреди на товарния автомобил на трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 558 ал.7 от КЗ след изплащане на
обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му и съответно има право да претендира за
възстановяване на изплатената сума от виновното лице – в случая ответника.
Затова следва да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Още повече, че в с.з. пълномощникът на ответника не оспорва
3
иска по основание и размер.
Единствено се оспорва от особения представител на ответника факта, че
към последния няма отправена регресна покана от ищеца. В случая обаче този
факт не е от значение и не е относим към предявената претенция, тъй като
ищеца претендира единствено и само заплатеното обезщетение за причинени
имуществени вреди на трето лице увредено от ответника, не и лихва за забава
върху това обезщетение. Регресната покана би била относима към правния
спор в случай, че ищеца претендира мораторна лихва за да се прецени от кой
момент сумата е изискуема и от кой момент ответника е изпаднал в забава.
След като в настоящото производство ищеца не претендира такава лихва, то
факта дали има или няма отправена покана е ирелевантен при решаване на
спора.
Относно дължимите разноски по делото – претендира се заплащането на
такива от страна на ищеца. Особения представител на ответника претендира
за приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, като обосновава своето
искане с факта, че ответника понеже не е бил поканен от ищеца да плати
доброволно дължимата сума и до настоящия момент не е уведомен каква сума
и по коя банкова сметка трябва да преведе, то той не е виновен и не е дал
повод за завеждане на делото. Действително, с оглед разпоредбата на чл.78
ал.2 от ГПК, когато ответникът признава иска по основание и размер и не е
дал повод за завеждането му, разноските се възлагат върху ищеца. Но в
случая този текст не може да се приложи, тъй като не са налице
предпоставките посочени в него. Видно от протокол от с.з. от 07.06.2021 г.,
по повод направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение
при признание на иска, е коментирано именно това признание. И в случая
особения представител изрично заявява, че той не може да извършва
действия за признаване на иска, тъй като липсва изрично пълномощно и се
противопоставя на това искане да бъде поставено решение по чл.237 от ГПК.
И съдът, с изрично определение, с оглед разпоредбата на чл.29 ал.5 от ГПК,
не одобрява извършването на действия от особения представител за които се
изисква изрично пълномощно, съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ГПК.
Т.е., в случая не може да се приеме, че има признание на иска, т.е., липсва
втората предпоставка за приложението на чл.78 ал.2 от ГПК. Също така не
може да се приеме и че ответника с поведението си не е дал повод за
4
завеждане на делото, само на основание на това, че по делото няма данни към
него да е отправена покана за доброволно плащане. Този факт е ирелевантен
в случая и от него не може да се направи извод за наличието на първата
предпоставка визирана в чл.78 ал.2 от ГПК.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че горепосочената разпоредба
е неприложима и следва ответника да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 378,70 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. К. от гр.Т., обл.Хасково, ул.”М.” № ** с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” – София, ул. “Граф
Игнатиев” 2, представляван от И.Д. Максим Колев и Стефан Стоилков,
сумата: 1352,90 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и 90 стотинки/ -
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на
„Инфрастрой-Инженеринг“ ООД собственик на товарен автомобил „М.А.“ с
ДКН *******, увредено от ответника на 01.03.2016 г. при ПТП на път II-76,
около 14-ти километър, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба – 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 378,70 лв./триста седемдесет и
осем лева и 70 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5