№ 72
гр. Велико Търново, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500036 по описа за 2022 година
С Решение № 260124/25.11.2021 год. по гр. д. № 850/2020 год. Плевенският
окръжен съд осъдил Я. В. Я. да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) на осн.
чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата:
- сумата 2 987 лв., представляваща пазарната стойност на липсващ лек автомобил марка
„Рено“, модел „Еспейс“, рег. № ЕН 74-****, рама № VF8J63250*******, с дата на първа
регистрация – 23.07.1996 г.
Отнел в полза на държавата на осн. чл. 149 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 5 във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. И. Д.
-лек автомобил марка „Ауди“, модел КУ 7-3.0 ТДИ, рег. № ЕН 11-, с дата на първа
регистрация 24.05.2006 год. и с пазарна стойност към 30.10.2020 год. 15 152 лв.
Отнел в полза на държавата на осн. чл. 142 ал. 2 т. 3 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от В. Я. В., чрез законните му представители Я. В. Я. и М. И. Д. – негови
родители:
- 9/10 ид. части от 308 ид. части от ПИ в гр. Левски, *********, целият с площ по скица 546
кв. м., който съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-2/23.01.2007 год. на Изп. директор на
АГКК е с ид. № 43236.401.1327, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 1944 в кв. 40, парцел
XXXII, заедно с пълната собственост на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна
1
сграда и ½ ид. част от таванското помещение в нея, който етаж е обособен като самостоятелно
жилище и по кадастралната схема представлява самостоятелен обект в сграда с ид. №
43236.401.1327.1.1. със застр. площ 78 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, находящ се на първи етаж в сграда № 1, разположена в гореописания ПИ, ведно с ½ ид.
част от таванското помещение в сградата и припадащите се за обекта идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот № 43236.401.1327.1.2., при съседи на целия ПИ:
имот № 43236.401.1328, имот № 43236.401.1326, имот № 43236.401.1299, имот № 43236.401.1298,
имот № 43236.401.1297 и имот№ 43236.401.1295, придобит от малолетния В. Я. В. чрез законния
му представител М. И. Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижи имот № 151, том 10,
рег. № 4787, нот. дело № 765/17.10.2014 год., с пазарна стойност към 30.10.2020 год. 30 637 лв. и
- Гараж, находящ се в гр. Левски, общ. Левски, обл. Плевен, на *********, със застр. площ
от 24.50 кв. м., построен въз основа на учредено право на строеж в ПИ с ид. № 43236.401.1327,
който гараж съгласно действащата кадастрална карта на града представлява част от сграда с ид. №
43236.401.1327.2, цялата със застроена площ 59 кв. м. с предназначение: хангар, депо, гараж, при
съседи на ПИ: имот № 43236.401.1328, имот № 43236.401.1326, имот № 43236.401.1299, имот №
43236.401.1298, имот № 43236.401.1297 и имот № 43236.401.1295, придобит от малолетния В. Я.
В. чрез законния му представител М. И. Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижи
имот № 151, том 10, рег. № 4787, нот. дело № 765/17.10.2014 год., с пазарна стойност към
30.10.2020 год. 2 765 лв.
Осъдил М. И. Д. на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 5 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ да заплати в полза на държавата
- сумата 29 735 лв., представляваща паричната равностойност на недвижим имот, отчужден
с Нотариален акт за покупко-продажба № 954, том 5, рег. № 3734, нот. дело № 770/05.09.2019 год.,
която стойност е определена към датата на отчуждаването – 05.09.2019 г.
Отхвърлил като неоснователен иска на КПКОНПИ против Я. В. Я. за отнемане
в полза на държавата на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ на сумата 4 301 лв., представляваща облага от престъпната му дейност,
установена с влязло в сила Споразумение по НОХД № 1256/2020 год. по описа на
СНС.
Осъдил Я. В. Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер
на 787.52 лв., а М. И. Д. – 2 463.52 лв. ДТ.
Осъдил Я. В. Я. и М. И. Д. да заплатят на КПКОНПИ разноски по делото в
размер на 2 079.93 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете на КПКОНПИ са
уважени, е подадена от ответниците Я. В. Я., М. И. Д. – лично и като законни
представители на В. Я. В., чрез назначения по реда на ЗПрП представител адв. Р. М..
Счита решението за неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства. За установяване на несъответствието между приходите и
разходите на ответниците неправилно са използвани статистически данни от НСИ и
2
командировъчни разходи по Наредбата за служебните командировки и специализация
в чужбина. Несъответствието между приходи и разходи следва да се установи с
ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като се вземат предвид действително
установените данни. Позовава се на Методология и организация на изучаване на
бюджетите на домакинствата и & 1 т. 4 от ДР на Закона за статистиката. По отношение
на разходите за задгранични пътувания се позовава на Решение № 60/02.06.2021 год.
на ВТАС по в. гр. д. № 351/2020 год. Необосновано съдът е счел за негодни
представените писмени доказателства и не е съобразил показанията на свидетелите
В.Я. и С. Я.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените против ответниците искове.
В срок е постъпил писмен отговор от ищеца КПКОНПИ чрез пълномощника Д.
Д. – служител с юридическо образование. Оспорва жалбата и я счита за
неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да потвърди решението в тази част.
Насрещна въззивна жалба против същото решение в частта, с която е отхвърлен
предявения против Я. В. Я. иск за отнемане на сумата 4 301 лв., представляваща облага
от престъпната дейност на ответника, е подадена от КПКОНПИ чрез пълномощника Д.
Д.. Счита решението за неправилно в тази част поради нарушение на процесуалните
правила, материалния закон и необоснованост. По делото е установено, че точно тази
сума е от незаконен източник – от престъпната дейност на ответника. Съдът
неправилно е приел, че относно паричните суми като част от имуществото на
проверяваното лице, разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ е неприложима и за да
бъдат отнети, те трябва да са налични, а тежестта за доказване на факта, че са налични,
е на КПКОНПИ. Изложени са подробни аргументи за неправилност на извода на съда,
който свързва възможността за отнемане на паричните суми с тяхната наличност.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част като присъди направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Въззивната жалба, подадена от ответниците Я. В. Я., М. И. Д. и В. Я. В., против
решението в частта, с която предявените искове са били уважени, е частично
основателна.
Насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца КПКОНПИ срещу решението в
частта, с която искът срещу първия ответник за сумата 4 301 лв. е бил отхвърлен, е
неоснователна.
Предмет на разглеждане пред първостепенния съд са предявени от КПКОНПИ
искове с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
3
незаконно придобито имущество на обща стойност 85 577 лв., както следва:
-от Я. В. Я. отнемане в полза на държавата на осн. чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. № ЕН
74****, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 2 987 лв.;
- от Я. В. Я. отнемане в полза на държавата на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2
т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата 4 301 лв., представляваща облага от
престъпната дейност, установена с влязло в сила Споразумение по НОХД № 1256/2020
год. по описа на СпНС;
-от М. И. Д. отнемане в полза на държавата на осн. чл. 142 ал. 2 т. 5 във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ на лек автомобил марка „Ауди“, модел „КУ 7-3.0 ТДИ“, с рег. № ЕН
11****, придобит от М. И. Д. с договор за замяна от 09.02.2017 год., с пазарна стойност
към датата на предявяване на иска 15 152 лв.
-от М. И. Д. отнемане в полза на държавата на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2
т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата 29 735 лв., представляваща паричната
равностойност на недвижим имот, отчужден с Нотариален акт за покупко-продажба №
954, том 5, рег. № 3734, нот. дело № 770/05.09.2019 год., която равностойност е
определена към датата на отчуждаването – 05.09.2019 г.;
-От В. Я. В. – чрез законните му представители Я. В. Я. и М. И. Д., отнемане в
полза на държавата на осн. чл. 142 ал. 2 т. 3 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на 1/ 9/10
ид. части от 308 ид. части от ПИ в гр. Левски, *********, целият с площ по скица 546
кв. м., с ид. № 43236.401.1327, заедно с пълната собственост на първия етаж от
построената в имота двуетажна жилищна сграда и ½ ид. част от таванското помещение
в нея, който етаж е обособен като самостоятелно жилище и по кадастралната схема
представлява самостоятелен обект в сграда с ид. № 43236.401.1327.1.1. със застр. площ
78 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, ведно с ½ ед. част от таванското
помещение в сградата и припадащите се за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска
30 637 лв. и 2/ Гараж в гр. Левски, обл. Плевен, на *********, със застр. площ от 24.50
кв. м., построен въз основа на учредено право на строеж в ПИ с ид. № 43236.401.1327,
който гараж представлява част от сграда с ид. № 43236.401.1327.2, с пазарна стойност
към датата на предявяване на иска 2 765 лв., които имоти са придобити от малолетния
В. Я. В. чрез законния му представител М. И. Д. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижи имот № 151, том 10, рег. № 4787, нот. дело № 765/17.10.2014
год.,
Проверката на КПКОНПИ срещу Я. В. Я. е започнала на 27.09.2019 год. след
получено уведомление от Специализирана прокуратура за привличането му в
качеството на обвиняем по ДП № 3286 ЗМ № 95/2019 год. по описа на ГД „Национална
полиция“, пр. пр. № 958/2019 год. на Специализирана прокуратура за извършени
4
престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 от НК и по чл. 210 ал. 1 т. 1 пр. 1 от НК. В хода
на проверката е установено, че проверяваното лице живее във фактическо съжителство
с М. И. Д. и че двамата са родители на малолетния В. Я. В..
Проверяваният период съгласно чл. 112 ал. 3 от ЗПКОНПИ е от 27.09.2009 год.
до 27.09.2019 год.
Въз основа на решение на Комисията от 22.07.2020 год. е образувано
производство срещу проверяваното лице за отнемане на имущество по реда на
ЗПКОНПИ, а на 28.10.2020 год. е взето решение за внасяне на искане за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество от Я. В. Я., М. И. Д. и В. Я. В.
на обща стойност 85 577 лв. (след допуснатото изменение на исковете), като
установеното несъответствие между имуществото и дохода на лицата за проверявания
период е 258 763.51 лв.
Ответникът Я. В. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
321 ал. 3 пр. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 1 пр. 1 във
вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4във вр. с ал. 1 от НК (Споразумение от
09.10.2020 год. по НОХД № 1256/2020 год. по описа на СпНС, одобрено с определение
на съда от същата дата). Престъпленията, за които ответникът е признат за виновен,
попадат в обхвата на ЗПКОНПИ - чл. 108 ал. 1 т. 23 и т. 10.
Въззивната инстанция споделя извода, направен от първостепенния съд, за
доказано по делото значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица,
съответно – за наличието на обосновано предположение по чл. 107 от ЗПКОНПИ, че
същото е незаконно придобито.
За установяване на нетния доход по см. на & 1 т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ по
делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В.,
която е изготвила заключение както въз основа на доказателствата по делото и данните
от съответните органи и институции, така и съобразно заключенията на експертизата за
пазарната стойност на недвижимите имоти, изготвена от инж. С. С. и авто-
техническата експертиза за стойността на придобитите МПС, изготвена от инж. Ц. М..
За проверявания 10-годишен период доходите на двамата ответници са в общ
размер на 5 001 лв., от които изплатени помощи от Дирекция „Социално подпомагане“
– 4 951 лв. и получен кредит в размер на 50 лв. За целия период Я. В. Я. и М. И. Д. не
са декларирали доходи по реда на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и не са получавали доходи
от трудови и приравнените на тях правоотношения.
Според заключението на вещото лице обичайните и извънредни разходи на
ответниците възлизат на 209 638.88 лв. и включват: разходи за издръжка на
семейството – 111 966.54 лв., разходи за пътувания в чужбина – 96 390.37 лв., платени
МДТ – 1 248.37 лв. и платени суми на НАП – 33.60 лв. При това, експертизата е
5
изчислила, че нетният доход по см. на &1 т.8 от ДР на ЗПКОНПИ представлява
отрицателна величина – (-204 637.88 лв.).
Жалбоподателите-ответници възразяват срещу така определения размер на
обичайните разноски в размер на 111 966.54 лв., като твърдят, че методологията на
НСИ за изучаване бюджетите на домакинствата не обхваща целия годишен период, а
самите изследвания имат извадков характер. Събраните данни могат да бъдат
използвани само за статистически цели - за разработването и производството на
статистическа информация, анализи и прогнози (& 1 т. 4 от ДР на Закона за
статистиката), но не и в съдебното производство. Отделно от това, изследванията са
направени върху домакинства в големи градове, където разходите са много по-големи
от тези в малките селища – като гр. Левски в случая.
Възраженията са неоснователни, доколкото самият ЗПКОНПИ - в & 1 т. 9 от ДР,
дефинира въз основа на какви данни се определят обичайните разходи на
проверяваното лице и членовете на семейството му, а именно- по данните на НСИ.
Този подход цели да въведе единен критерий за определяне разходите за издръжка на
проверяваните лица, но няма пречка различният размер на тези разходи във всеки
конкретен случай да бъде предмет на установяване и доказване. В този смисъл,
ответниците, които носят доказателствената тежест за този факт, е следвало да докажат
по-нисък размер на разходите на домакинството, предвид начина на живот, битовите
условия, навиците, социалния статут и пр. След като няма конкретни данни за тези
обстоятелства, съдът не би могъл да се отклони от критерия по & 1 т. 9 от ДР на
ЗПКОНПИ за определяне на обичайните разходи съобразно данните на НСИ и да ги
определи в по-нисък размер въз основа на предположения или хипотези.
По отношение на разходите за задгранични пътувания:
По делото са установени 49 задгранични пътувания на ответника Я. В. Я.,
всички в рамките на няколко дни – от 2 до 12 дни, по-често – около 3-4 дни. Видно от
заключението на икономическата експертиза, тези разходи са определени от вещото
лице по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина –
Приложение № 2 и са изчислени в размер на 96 390.37 лв. Въззивният съд намира, че в
случая посочената наредба е неприложима, доколкото е безспорно, че ответникът не е
бил командирован, още по-малко е бил на специализация в чужбина, т. е. не е налице
нито една от двете хипотези на чл. 2 от наредбата. Като се съобрази обстоятелството,
че пребиваванията в чужбина са били в рамките на няколко дни, разходите за тези
пътувания следва да бъдат отчитани като разходи за свободно време, културен отдих и
образование, които са част от разходите на домакинствата, съдържащи се в данните на
НСИ. Това означава, че разходите за задгранични пътувания са част от общия размер
на обичайните разходи на ответниците в размер на 111 966.54 лв. и сумата 96 390.37
лв. не следва да бъде включвана отделно в разходите на ответниците за проверявания
6
период.
Твърденията, че в проверявания период ответникът Я. В. Я. е получил от своя
брат С. В. Я. в заем сума в размер на 4 570 лв. , а М. И. Д. – суми в размер на 4 800
евро и 700 евро от М. К. Д., са останали недоказани в производството. В показанията
си С. В. Я. свидетелства, че теглил потребителски кредит от „ОББ“ АД и дал назаем
пари на брат си Я. В. Я., за да може да купи къща на своя син В.. Дал му около 4 000
лв. и с тях Янаки купил къща в гр. Левски. Не му върнал парите, защото са братя,
разбрали се това да стане по-късно. Не си спомня годината. Когато теглил кредита,
работел и бил осигурен. Изплатил го, като брат му също помагал в изплащането. Съдът
цени свидетелските показания при условията на чл. 172 от ГПК предвид тяхната
възможна заинтересованост и намира, че същите не могат да бъдат кредитирани, тъй
като противоречат на представеното писмено доказателство – Договор от 26.05.2014
год. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „ОББ“ АД и С. В. Я..
Видно от този договор, свидетелят е получил кредит в размер на 3 500 лв., но около 6
месеца преди сключване на сделката за покупка на имота през м. октомври 2014 год.
Отделно от това, сумата 4 000 лв., която свидетелят твърди да е предал на брат си, е
значително по-малка от действителната пазарна стойност на имота към датата на
покупката, установена чрез съдебно-техническата експертиза - 30 356 лв. общо.
Всъщност, дори и тази сума да бъде приета като приход на ответника, то тя не променя
извода на съда за недостиг на средства в проверявания период и конкретно за 2014 год.,
доколкото разходите за тази година са 12 190 лв., а доходите и приходите – 420 лв.
Недоказано е и твърдението, че ответникът М. И. Д. е получила от своя
братовчед М. К. Д. суми в размер на 700 евро – на 01.05.2016 год. и 4 800 евро – на
01.02.2017 год., със задължение за връщане на 01.02.2017 год. и 01.12.2021 год.
съответно. Представените декларации (разписки) представляват частни
свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което съответствието на данните в тях с обективната действителност
следва да бъде преценено съобразно всички доказателства по делото. При това, съдът
намира, че такова доказване не е проведено от ответниците, чиято е доказателствената
тежест. Представеният договор от 13.01.2016 год. удостоверява факта, че „Deutsche
Postbank“ AG е предоставила кредит на М. Д. в размер на 8 004 евро, но няма
доказателства, че част от тази сума е била предоставена от него на Д., още по-малко, че
този факт е удостоверен с разписките, подписаните само от нея. Според разписките
сумите са предоставени през май 2016 год. и февруари 2017 год. Посочено е, че сумите
са предоставени в брой, но няма данни къде е станало това (според договора за кредит
заемодателят живее в Германия от няколко години), нито за какво са предоставени
(недвижимият имот в гр. Левски към този момент вече е бил закупен – през 2014 г., а
този в гр. Г. Оряховица е закупен през м. юни 2017 г. на ), както и дали сумите са
върнати на заемодателя (срокът за това е изтекъл). С оглед на всичко това, следва да се
7
приеме, че приход в размер на 5 200 евро общо, получени от ответника М. И. Д.
съгласно разписки от 01.05.2016 год. и 01.02.2017 год., не е доказан.
При това положение, доходите, приходите и източниците на финансиране на
ответниците за проверявания период възлизат на 5 001 лв., а обичайни разходи – на
113 248.51 лв. (без разходи за задгранични пътувания в размер на 96 390.37 лв.).
В проверявания период ответникът В. Я. В. чрез своята майка и законен
представител М. И. Д. е придобил с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижи
имот № 151, том 10, рег. № 4787, нот. дело № 765/17.10.2014 год. 9/10 ид. части от ПИ
в гр. Левски, *********, целият с площ по скица 546 кв. м., заедно с пълната
собственост на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и ½ ид.
част от таванското помещение в нея, който етаж е обособен като самостоятелно
жилище със застр. площ 78 кв. м. и гараж в същия ПИ. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. С. С., към датата на придобиване
(17.10.2014 г.) общата стойност на имота е 30 356 лв. (27 666 лв. за ид. части от ПИ,
първия етаж от сградата и ид. част от таванско помещение и 2 690 лв. за гаража).
С Нотариален акт № 736, том 4, рег. № 2879, дело № 646/2017 год. М. И. Д. е
придобила недвижим имот, представляващ дворно място с площ 424 кв. м. - УПИ VII-
1104 в кв. 4 по плана на гр. Г. Оряховица, кв. Гарата, ******, заедно с построената в
него жилищна сграда, гараж и др. подобрения и трайни насаждения. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на имота към
датата на придобиване – 29.06.2017 год., е 27 450 лв. Имотът е отчужден от Д. с
Нотариален акт за покупко-продажба № 954, том 5, рег. № 3734, нот. дело №
770/05.09.2019 год. и към тази дата пазарната му стойност е 29 735 лв.
Според настоящия състав, този имот не представлява „имущество“ по см. на & 1
т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като е отчужден в проверявания период и не е наличен в
патримониума на проверяваното лица към датата на предявяване на иска, съответно -
той не следва да участва в определяне на несъответствието по см. на & 1 т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ като „имущество“. Сумата за придобиване на имота - в случая пазарната
стойност в размер на 27 450 лв., следва да бъде включена в разходите на ответницата за
съответния период - 2017 год. и като разход да участва при определяне на „нетния
доход“ по см. на & 1 т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ. От друга страна, получената при
отчуждаването му цена (29 735 лв. според пазарната оценка, определена от
техническата експертиза) не следва да бъде отчитана като приход на ответниците, тъй
като за придобиването на имота не е установен законен източник (както към датата на
закупуване, така и през целия период нетният им доход е отрицателна величина). След
като не представлява приход от продажба на имущество, за придобиване на което е
установен законен източник съгласно & 1 т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, сумата 29 735 лв.
не следва да бъде включена в приходите на ответниците за проверявания период. Тя би
8
могла да бъде съобразена като „имущество“ по см. на & 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и да
бъде предмет на отнемане, само ако към датата на приключване на проверката и
предявяване на иска е налична у ответниците.
Или стойността на придобитите от ответниците недвижими имоти –
„имущество“ по см. на & 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, възлиза на 30 356 лв. (имотът в гр.
Левски – идеални части от ПИ, етаж от сградата и гараж).
В проверявания период ответникът Я. В. Я. е придобил л. а. „Рено“, модел
„Еспейс“ с рег. № ЕН 74****. От заключението на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице М., се установява, че пазарната стойност на автомобила към
датата на придобиването – 02.06.2011 год. е 5 588 лв. Според данните автомобилът е
собственост на ответника Я. към датата на предявяване на иска, но по делото липсват
данни за местонахождението.
С договор от 10.05.2016 год. М. И. Д. е придобила л. а. „Мерцедес“, модел „Ц
270 ЦДИ“, с рег. № ЕН 01****, който съгласно експертното заключение е с пазарна
стойност 6 505 лв. към датата на придобиването. С Договор за замяна от 09.02.2017
год. този автомобил е прехвърлен на трети лица срещу което Д. е придобила
собствеността върху л. а. „Ауди“, модел „КУ 7-3.0 ТДИ“ с рег. № ЕН 11****. Според
заключението на автотехническата експертиза към датата на замяната пазарната
стойност на л. а. марка „Мерцедес“ е 5 644 лв., а л. а. „Ауди“ е бил спрян от движение
поради техническа неизправност, видно от Заявление от 25.01.2017 год. за служебна
промяна на регистрация (стр. 104 от приложенията към исковата молба). Самата
техническа неизправност не е конкретизирана в заявлението. Предвид това, а и понеже
състоянието на автомобила към датата на замяната не е установено от показанията на
разпитаните по делото свидетели, вещото лице не може да даде заключение каква е
пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване (замяна), доколкото
техническата неизправност може да бъде различна и отстраняването й да изисква
различни средства. Вещото лице е посочило пазарната стойност на л. а. „Ауди“ към
датата на придобиване само в случай, че същият е бил технически изправен – 20 679
лв.
Според въззивния съд при определяне на придобитото в проверявания период
имущество следва да бъде включен единствено л. а. „Ауди“, с рег. № ЕН 11****, който
е придобит от ответницата в проверявания период и е нейна собственост към датата на
предявяване на иска. Другият автомобил „Мерцедес“ с рег. № ЕН 01**** е отчужден,
поради което сумата за придобиването му – 6 505 лв. (пазарната стойност към
10.05.2016 год. според авто-техническата експертиза) следва да бъде отчетена само
като разход, по аргументи, идентични с изложените по-горе за отчуждения недвижим
имот.
По отношение стойността на придобитото имущество - л. а. „Ауди“, с рег. № ЕН
9
11****, следва да се възприеме подходът на вещото лице, изготвило съдебно-
икономическата експертиза, т. е. да се приеме, че пазарната му стойност е 5 644 лв.,
колкото е пазарната стойност на другия автомобил („Мерцедес“) към датата на
замяната. Този подход е напълно обоснован, след като няма данни какви са били
техническите неизправности на придобития автомобил с марка „Ауди“ от една страна,
а от друга, ответниците не са доплатили суми по договора за компенсиране цената на
заменените автомобили.
При това положение стойността на придобитото в проверявания период
имущество – МПС, е 11 232 лв., от които: 5 588 лв. за л. а. „Рено“, модел „Еспейс“ с
рег. № ЕН 74**** и 5 644 лв. за л. а. „Ауди“, с рег. № ЕН 11****).
В обобщение:
Доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за
проверявания период възлизат на 5 001 лв.
Разходите са в размер на 147 204 лв., от които: 113 248.51 лв. обичайни разходи;
27 450 лв. разходи за закупуване на имот, отчужден в проверявания период (дворно
място с къща и гараж в гр. Г. Оряховица, кв. Гарата, ******) и 6 505 лв. разходи за
закупуване на МПС (л. а. „Мерцедес“, с рег. № ЕН 01****).
При горните данни нетният доход на ответниците по см. на & 1 т. 8 от ДР на
ЗКПОНПИ, е отрицателна величина: -142 203 лв.
Имуществото по см. на & 1 т. 4 от ДР на ЗКПОНПИ е на стойност 41 588 лв., от
които: 30 356 лв. стойност на недвижим имот в гр. Левски (идеални части от ПИ, с етаж
от сградата и гараж); 5 588 лв. стойност на л. а. „Рено“ с рег. № ЕН 74****) и 5 644 лв.
стойност на л. а. „Ауди“, с рег. № ЕН 11****)
При съпоставяне на имуществото и нетния доход се получава сумата 183 791 лв.,
което означава, че е налице „значително несъответствие“ по см. на & 1 т. 3 от ДР на
ЗКПОНПИ, съответно – че предявеният от КПКОНПИ иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ е
основателен и следва да бъде уважен, като от ответника В. Я. В. бъде отнет наличния в
края на проверявания период недвижим имот в гр. Левски, а от ответника М. И. Д. - л.
а. „Ауди“, с рег. № ЕН 11****. По отношение на л. а. „Рено“ с рег. № ЕН 74**** е
налице хипотезата на чл. 151 от ЗПКОНПИ – автомобилът липсва към датата на
предявяване на иска, поради което от ответника Я. В. Я. следва да бъде отнета
равностойността му, а именно – 2 987 лв. Първостепенният съд е достигнал до същия
извод, поради което обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Неправилен е съдебният акт в частта, с която ответницата М. И. Д. е осъдена да
заплати сумата 29 735 лв., представляваща пазарната стойност на имота, находящ се в
гр. Г. Оряховица, определена към датата на разпореждането с него. Както е посочено
10
по-горе, имотът е отчужден в проверявания период и не е собствен на ответницата в
края на периода, съответно – не може да се приложи разпоредбата на чл. 151 от
ЗПКОНПИ, за да се отнема паричната му равностойност. От друга страна, след като
сумата не е налична у ответницата (по банкова сметка или в брой), то тя не може да
бъде отнета на осн. чл. 141 от с. з. С оглед на това, предявеният срещу ответника М. И.
Д. иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане на сумата 29 735 лв., представляваща
паричната равностойност на недвижим имот - дворно място с къща и гараж в гр. Г.
Оряховица, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение,
в частта, с която искът за отнемане на сумата е бил уважен, следва да бъде отменено и
вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК претенцията следва да бъде отхвърлена.
Решението е правилно и законосъобразно в частта, с която първостепенният съд
е отхвърлил иска за отнемане на сумата 4 301 лв., представляваща облага от
престъпната дейност на ответника Я. В. Я., установена със споразумение по НОХД №
1256/2020 год. по описа на СпНС, тъй като сумата е възстановена на пострадалото
лице, а освен това не е налична към края на проверявания период. Предвид това
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
По разноските:
С оглед неоснователността на иска по отношение на М. И. Д., обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена да заплати ДТ върху
уважените искове за разликата над 1 274.12 лв. до 2 463.52 лв. (ДТ върху отхвърлената
претенция от 29 735 лв. е в размер на 1 189.40 лв.).
Дължимата ДТ по този иск в размер на 1 189.40 лв. за производството пред
първата инстанция и в размер на 594.70 лв. за въззивното производство – общо
1 784.10 лв., следва да бъде заплатена от КПКОНПИ на осн. чл. 157 ал. 2 от
ЗПКОНПИ.
С оглед частичната неоснователност на жалбата на ответниците Я. В. Я. и М. И.
Д., същите следва да бъдат задължени да заплатят на КПКОНПИ сумата 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260124/25.11.2021 год. на Плевенски окръжен съд по гр.
д. № 850/2020 год. по описа на същия съд, в частта, с която М. И. Д. е осъдена на осн.
чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ да заплати в полза на
държавата сумата 29 735 лв., представляваща паричната равностойност на недвижим
имот, отчужден с Нотариален акт за покупко-продажба № 954, том 5, рег. № 3734, нот.
11
дело № 770/05.09.2019 год., която стойност е определена към датата на отчуждаването
– 05.09.2019 г., както и в частта, с която М. И. Д. е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт (по см. на ПлОС) разликата над 1 274.12 лв. до 2 463.52
лв. ДТ по предявения иск, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София, Булстат *********,
против М. И. Д. от гр. Левски, общ. Левски, ********, с ЕГН ********** иск за
отнемане на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на
сумата 29 735 лв., представляваща паричната равностойност на недвижим имот,
отчужден с Нотариален акт за покупко-продажба № 954, том 5, рег. № 3734, нот. дело
№ 770/05.09.2019 год., определена към датата на отчуждаването.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество – гр. София, Булстат *********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) сумата 1 784.10 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и четири лева и десет стотинки) ДТ по въззивната жалба.
ОСЪЖДА Я. В. Я. с ЕГН ********** и М. И. Д. с ЕГН ********** – и двамата
от гр. Левски, общ. Левски, ********, да заплатят на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София, Булстат
*********, сумата 200 лв. (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12