№ 93
гр. Благоевград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Николина
Г.а Сачкова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно
наказателно дело № 20211200600073 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
жалба на обвиняемия Е.Й. срещу постановеното по н.о.х.д. № 313/2020 г. по
описа на Районен съд – Дупница Решение № 260075 от 26.10.2020 г., с което
обвиняемият Й. е признат за виновен в това, че в периода от 30.03.2018 г. до
06.11.2018 г. в гр. К. и в гр. Дупница, в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, съзнателно се е ползвал с
неистински частни документи, за да докаже, че съществува правно
отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие серия Б №
*/26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В.
- Д., на който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; договор за правна
защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „ Т. - Т“ ЕООД, на който е
придаден вид, че е подписан от управителя му Т. Л. В., като за самото
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; договор за правна
защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Р.Т. ЕООД, на който е
придаден вид, че е подписан от управителя му В. М. Ч., като за самото
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, както следва: На
30.03.2018 г. пред К. С. — старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“
при ОДМВР гр. К., съзнателно се е ползвал с неистински частни документи,
за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна
1
защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Т. - Т“ ЕООД, с предмет на
текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно възнаграждение 6
000 лева „чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ ЕООД по изпълнително
дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му Т. Л. В., и
договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Р.Т.“
ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно
възнаграждение 15 000 лева „чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ ЕООД
по изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя
му В. М. Ч., като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна
отговорност; и на 29.08.2018 г. пред А. Г. - разузнавач в Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР гр. К.,
съзнателно се е ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че
съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и
съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с клиент „ Е. И.“ ЕООД, представлявано
от управителя М. П. В. - Д., с предмет „съдействие за придобиване на
недвижим имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ с
договорно възнаграждение „10 000 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на
който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото съставяне
не може да му се търси наказателна отговорност; и на 06.11.2018 г. пред Л. П.
- съдия в Районен съд Дупница, в съдебно заседание по гр. д. № 1121/2018 г.
по описа на Районен съд, съзнателно се е ползвал с неистински частен
документ, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор
за правна защита и съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“
ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. - Д., с предмет „съдействие за
придобиване на недвижим имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ
С....“ с договорно възнаграждение „10 000 лева, платими в срок до 30.04.2013
г.“, на който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, като за
престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл.78а НК районният съд е освободил обвиняемия
Й. от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 2 000 лв. С решението съдът се е произнесъл за
възлагане на обвиняемия Й. на направените разноски по досъдебното и в
съдебното производство.
С въззивната жалба се изразява недоволството от решението, като се
сочи, че районният съд не е разгледал в пълнота събраните доказателства и е
нарушил правото на защита на обвиняемия при произнасяне по направени
доказателствени искания. В допълнение към жалбата обв. Й. твърди
допуснати съществени нарушения, които опорочавали съдебния акт,
районният съд е нарушил правото на защита на обвиняемия, не е мотивирал
умисъла, който счита, че е проявил, превратно е възприел и тълкувал
свидетелските показания, не е обсъждал графологическите експертизи, които
2
го оневинявали, като бил проявил обвинителен уклон. В жалбата са изложени
подробни възражения във връзка с доказателствата, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие от районния съд, направени са
доказателствени искания, по които настоящият въззивен съдебен състав се е
произнесъл с определението за насрочване на делото. Макар и в жалбата да не
се прави изрично искане по отношение на обжалвания съдебен акт, доводите
в същата касаят искане за признаване на обв. Й. за невиновен след отмяна на
обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани нови писмени и гласни доказателства, изслушани са обясненията на
обв. Й..
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура –
Благоевград прави искане решението да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Прокурорът твърди, че са неоснователни
възраженията в жалбата за нарушения на материалния закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, тъй
като районният съд е установил фактите при обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствата, като особено прецизно бил обсъдил гласните
такива, съпоставени с изводите на съдебно-графическите експертизи, като са
обсъдени в мотивите и противоречията в гласните доказателства, съдът е
направил категорични и несъмнени изводи, които според прокурора не се
променят от събраните във въззивното производство гласни доказателства,
като обясненията на обвиняемия за съществените обстоятелства от предмета
на настоящето производство били защитна позиция, която не се подкрепя от
събраните доказателства по делото, като противоречали и на нормалната
човешка логика, не се променят установените факти от районния съд и
направените от него правни изводи.
Защитникът на обвиняемия Й. – адвокат Ч., прави искане за отмяна на
решението, тъй като било постановено от незаконен състав – съдията,
постановил обжалвания съдебен акт, е следвало да се отведе, тъй като
обвиняемият като член на АК – К. работил и в района на РС – Дупница, като
работата в един и същи съдебен район както на съдията-докладчик, така и на
прокурора, който се е явявал по делото, било достатъчно основание за отвод
3
на същите, като било без значение дали съдията С. Г. е имал разглеждани дела
с обв. Й., тъй като за в бъдеще могъл да има такива, тъй като двамата
работели в един и същи съдебен район. Ако въззивният съд не отмени
решението и не върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, защитникът на обв. Й. пледира за отмяна на решението и постановяване
на ново, с което обвиняемият се оправдае по повдигнатото му обвинение.
Изтъква се, че между обв. Й. и св. И. Ч. са били налице отношения на високо
доверие, като поради това обвиняемият е давал пълномощно от кочан на
свидетеля да се подпише от съответното лице, като е друг въпросът дали св.
И. Ч. е занасял документите на съответните лица за подпис; обсъжда се
заключението на тройната графологическа експертиза, като иска да не се
приемат изводите на същата, защото с оглед разпита на в.л. П. Т. и описаната
от него методика при формиране на състава на вещите лица, не можело да се
установи дали е имало експерти, които не са били на същото мнение и поради
това не са допуснати в състава на експертизата. Излагат се доводи, че не
могло да се вмени на обв. Й., че същият е съзнавал при представянето на
документите пред съответните органи, че подписите върху тях не са на В. Ч.
или Т. В., като се приемат обясненията на обвиняемия за начина, по който е
станало подписването на тези документи, и се кредитират показанията на тези
свидетели на досъдебното производство, които съдържали много конкретика
и органът на досъдебното производство не е могъл да ги измени; при
двукратното предявяване на материалите от досъдебното производство с
адвокат същите не са възразили за записаното в техните показания, а
последните били променени заради влошаването на отношенията между обв.
Й. и св. И. Ч., който в продължение на 3-4 г. не е поискал сумите, които са
били по адвокатската сметка на обв. Й.. Излагат се доводи по отношение на
третия договор, екземпляр от който е представил обв. Й., че свидетелските
показания на ЧСИ С. са незаинтересовани, които установяват съществуването
на такъв договор по повод продажба на имот по изпълнителното дело. Тъй
като ползването на неистински документ могло да стане само при пряк
умисъл, не следвало да се приеме, че обвиняемият като дългогодишен адвокат
ще представи на разследващ орган договор, за който не е убеден, че е
подписан от лицето, а се иска да се приеме, че обвиняемият е бил убеден, че
тези договори са били подписани от неговите клиенти и ги е представил, за да
удостовери наличието на действителни отношения между тях.
4
Обв. Й. в лична защита в хода на пренията отново изтъква
противоречието между единичните и тройната експертизи, като твърди
нарушения при изготвяне на последната и че противоречивите експертни
изводи давали основание, че обвинението не е доказано по категоричен и
безспорен начин; допуснати нарушения във връзка с разпит като свидетел на
разследващия полицай; въпреки депозираните от последния жалби срещу Ч.,
В. и Ч. за лъжесвидетелстване и дори последните да били осъдени за това,
обв. Й. нямал да има средства за защита, като не се признава за виновен. В
последната си дума заявява, че е оказал пълно съдействие на разследващи
органи, на които е представил оригинали на документи със съзнанието, че
тези оригинали са истински.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
събраните доказателства в първата и във въззивната инстанции, изложените
доводи в жалбата и становището на страните в хода на съдебните прения, и
след като на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение намира следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред РС – Дупница е проведено по реда на особените
правила на глава 28 НПК /по който ред е насрочено с определение в
разпоредителното заседание делото, образувано по внесен обвинителен акт/,
като при анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства районният съд е направил правилни фактически изводи, а
доказателствата, събрани пред окръжния съд, не дават основание да се
направят съществено различни фактически изводи от посочените в мотивите
на обжалваното решение.
Преди излагане на мотиви за фактите по делото и съответните на тях
правни изводи въззивната инстанция намира, че следва да се произнесе по
направените възражения за наличие на основания за отвод на съдебния
състав, постановил обжалвания акт, и на участвалия по делото прокурор.
Според въззивния съд само факта, че обвиняемият е адвокат в АК – К. и като
такъв в бъдеще при упражняване на дейността си може да се явява в това си
качество пред съдията, разгледал настоящето дело в първа инстанция, не
може да се приеме, че е обстоятелство, заради което съдията Г. да следва да
5
се приема като предубеден или заинтересуван от изхода на делото по смисъла
на чл. 29, ал. 2 НПК като основание за неговия отвод, както същото не е
налице и за участвалите по делото прокурори. Не се сочат от обвиняемия и
неговия защитник конкретни обстоятелства, от които въззивният съд да
направи извод, че е било налице основание за отвод на съдията, ако същият
именно поради конкретни обстоятелства е бил предубеден и е следвало да се
отведе от разглеждането на делото; не се сочат такива конкретни
обстоятелства и за прокурорите, участвали по делото. Без значение е факта,
че други съдии по конкретното дело заради служебните отношения
/независимо дали са били близки или не/ са си направили отвод по делото;
следва да се посочи, че е имало и съдии в ОС - К., които въпреки служебните
отношения с обвиняемия, също не са приели това като основание сами да си
направят отвод. Не е основание да се приеме, че е налице незаконен състав,
постановил обжалваното решение, посоченото в определението на ВКС, с
което делото е изпратено за разглеждане на ОС – Благоевград, че съдиите в
ОС – К. са се отвели поради близки служебни отношения с обв. Й., който е
адвокат в К.ската адвокатска колегия. Напротив липсата на близки служебни
отношения с адвоката – обвиняем по настоящето производство, като не се
излагат обстоятелства за наличие на такива между обвиняемия и съдията Г., е
основание въззивният съд да няма съмнение в безпристрастността на съдията,
разгледал делото, както и не са налице основания за отвод на прокурорите,
поради което искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане не следва да се уважава.
Следва да се приеме за установено при анализ на доказателствения
материал в производството следното от фактическа страна:
Обвиняемият Е.Й. е бил *-годишен към периода на обвинението, роден
е на * г. в гр. К., с постоянен адрес в същия град, където и работи като
адвокат, вписан в АК – К.. Обвиняемият е женен и неосъждан към периода на
обвинението.
Не са налице противоречия в гласните доказателства, че обвиняемият
Й. и свидетелят И. Ч. са от един град, познавали се от дълго време преди
периода на обвинението, като към последния период имали дългогодишни
приятелски и служебни отношения, последните започнали от 2011 г. и били
6
във връзка с дейността на фирми, с които е бил свързан св. И. Ч., както и по
повод други лични въпроси, за които обв. Й. предоставял адвокатски услуги.
Непротиворечиви са писмените и гласни доказателства за това, че св. И.
Ч. неформално се е грижил за осъществяване на търговската дейност на „Р.Т.
ЕООД, с ЕИК *, на което едноличен собственик на капитала и управител била
св. В. Ч. /съпруга на св. И. Ч./, и на „Т. - Т“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител - св. Т. В., като на 07.08.2013 г. св. Т. В. прехвърлила
собствеността на последното дружество на св. И. Ч., като същото било
преименувано на „Е. Б. П.“ ЕООД. Във връзка с дейността на тези две
дружества като наемодател на недвижими имоти и неплатени наеми били
водени граждански дела срещу търговското дружество - наемател - „А. Ф.“
ЕООД, като обв. Й. бил ангажиран от св. Ч. по тези граждански дела, които
били приключили в полза на дружествата, с които бил свързан св. И. Ч..
Последният възложил на обв. Й. и предприемане на действия за
принудително събиране на дължимите по издадените изпълнителни листове
по решенията по тези дела парични вземания, като обвиняемият бил
пълномощник на дружествата и следвало да образува изпълнителни дела пред
ЧСИ - Н. С., с район на действие ОС - К.. За да осъществи услугата, за която
се разбрали със св. И. Ч., обв. Й. /същият имал предоставени му от АК – К.
кочани с бланкови договори и пълномощни, видно от писмо на колегията/
попълнил на 12.02.2013 г. ръкописно в качеството му на адвокат два броя
бланкови договори за правна защита и съдействие от кочан Серия Б,
съответно с номера: № * с клиент „Р.Т.“ ЕООД, с договорено и заплатено в
брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 850
лв., и с № * с клиент „Т. - Т“ ЕООД, с договорено и заплатено в брой при
подписване на договора - адвокатско възнаграждение в размер 650 лв. При
попълване на тези документи като втори екземпляр от съответните номера в
кочана обв. Й. не попълнил останалите екземпляри /първи и трети/ от
съответните номера. Договорите, отпечатани на тези втори екземпляри, били
подписани лично от всеки от управителите на търговските дружества и от
адв. Й., който бил предал документите, за да бъдат подписани, на св. И. Ч.. От
обратната страна на втория екземпляр от договорите с посочените номера
имало фабрично отпечатано писмено пълномощно, което също било
попълнено от обв. Й. и подписано от управителя на съответното дружество за
7
упълномощаване на обвиняемия като адвокат. И на договорите, и на
пълномощните били поставени върху подписите на клиент, съответно
упълномощител, печатите на търговските дружества, чийто управители
договаряли и упълномощили обв. Й.. Във всяко от пълномощните било
отбелязано писмено обв. Й. като упълномощен адвокат да получи от името на
взискателите дължимите суми по специалната банкова сметка на обвиняемия
като адвокат. Въз основа на упълномощаването и издадените изпълнителни
листове по молби на обв. Й. /същите събрани като писмени доказателства във
въззивната инстанция – същите били подадени на 15.02.2013 г./ били
образувани изпълнителни дела с номера: № 95 и № 96, по описа на ЧСИ - С. с
рег. № 745 за 2013 г., в които на л. 4 и л. 6 се съдържат в оригинал вторите
екземпляри от съответните номера от кочана на обв. Й. – подписани и
подпечатани документи - договор с пълномощно на обратната страна.
Към периода на обвинението св. М. В.-Д. била собственик и управител
на „Е. И.“ ЕООД, а съпругът й - св. П. Д., работил в същото дружество като
счетоводител. В началото на 2013 г. обв. Й. в разговор помолил св. И. Ч. да му
даде заем от 10 000 лева, който щял да върне до края на годината. Поради
близките отношения между обв. Й. и св. И. Ч., последният макар да нямал
такава свободна парична сума, тъй като искал да помогне на обвиняемия, се
обадил на свидетелите Д. /които живеели в гр. София и там упражнявали
търговската си дейност/, които му били партньори в бизнеса, като ги помолил
да дадат на заем 10 000 лв. за срок от една година на адвоката му, като
гарантирал за него. Последвал превод от св. П. Д. на 30.04.2013 г. от сметката
на дружеството „Е. И.“ ЕООД на сумата от 10 000 лева по банкова сметка на
обв. Е.Й. с посочено основание на превода – „отпуснат заем“. Към датата на
този превод вече имало общ бизнес-проект между представлявано от св. И. Ч.
дружество и представляваното от св. В.-Д. дружество - „Е. И.“ ЕООД, като
били предприети действия за учредяване на ново дружество - „П.И. ООД.
Новоучреденото дружество участвало като наддавач в публична продан на
недвижим имот в гр. К., насрочена и проведена от ЧСИ - Н. С., по която „П.И.
ООД /публична е информацията, че това дружество е било регистрирано на
07.05.2013 г., а са налице писмени документи, от които се установява, че на
следващия ден е била проведена публичната продан на имота/ било
представлявано от адв. Й. без подписано писмено пълномощно за това, а
8
задатъкът за участие в проданта бил преведен по сметка на ЧСИ от
съдружника в това дружество - „Е. И.“ ЕООД, като публичната продан била
осъществено по изпълнително дело № 4/2011 г. на ЧСИ С., който с
постановление от 23.05.2013 г. възложил в собственост имота.
По сметката на обв. Й. в качеството му на адвокат на взискателите -
„Р.Т.“ ЕООД и „Т. - Т“ ЕООД, били преведени през 2014 г. на няколко пъти
по изп. д. № 95/2013 г. - сума от 7 991,08 лв., и по изп. д. № 96/2013 г. - сума
от 15 137 лв., като общо по банковата сметка на адв. Й. били преведени от
ЧСИ - С. 23 128,08 лв. Получавайки сумите в посочения общ размер
обвиняемият не ги превел по сметки на дружествата – взискатели, а помолил
св. Ч. да му заеме сумата за кратък период от време - около месец, след което
обещал да ги преведе по сметките на „Р.Т.“ ЕООД и „Т.-Т“ ЕООД, като св. Ч.
се съгласил.
След известно време св. И. Ч. бил потърсен от свидетелите Д., които
поискали да им бъде върната предоставената на заем от тях на обвиняемия по
банков път сума от 10 000 лв., съответно св. И. Ч. поискал това от обвиняемия
Й., както поискал и да върне сумите, получени по изпълнителните дела, по
сметките на дружествата, които представлявал по тези дела. Обв. Й. започнал
да уговаря св. И. Ч. да приспаднат дължимите парични суми от адвокатски
хонорари за водене на бъдещи дела, но св. И. Ч. не се съгласил, след което
обв. Й. започнал да не отговаря на телефонните му обаждания. Заради това
свидетелите Ч., Ч. и В.-Д. в качеството им на управители на трите търговски
дружества през 2017 г. и 2018 г. подали сигнали в прокуратурата, в АК – К. и
инициирали съдебни /граждански/ дела срещу обвиняемия Й..
Във връзка с подадените сигнали било образувано ДП № 114/2018 г., по
описа на РП-К., ДП-111/2018 г. по описа на РУ - К., за престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, разследването по което било възложено на старши разследващ
полицай К. С. от РУ - К.. По това производство на 30.03.2018 г.
разследващият полицай С. разпитал обв. Й. в качеството на свидетел, като
при разпита обвиняемият представил пред разследващия полицай и предал с
протокол за доброволно предаване, подписан от двамата, 2 броя оригинали на
договори за правна защита и съдействие с посочена дата на подписването им
– 12.02.2013 г., като същите били Серия Б, с номера: № * с посочен клиент
9
„Р.Т.“ ЕООД, с посочено в документа договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 15 000 лв., и с № * с посочен клиент „Т.-Т“ ЕООД, с посочено в
документа договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. /вж.
същите документи на л. 75а и л. 75б от т. 2 на приложеното ДП/, като и в
двата договора като предмет било посочено: „текущо правно обслужване за
цялата 2013 г. и представителство пред ЧСИ С.“, а като начин и срок на
плащане на адвокатското възнаграждение: „чрез прихващане от вземане
срещу „А. Ф.“ ЕООД, по изп. д. от ЧСИ С.“. В посочените по-горе,
представени на разследващия полицай писмени документи, било отразено, че
са подписани от законния представител на всяко от дружествата към датата
на сключването им – 12.02.2013 г. /св. В. Ч. за „Р.Т.“ ЕООД – в този договор е
посочено, че е подписан лично от управителя, и св. Т. В. за „Т. - Т“ ЕООД/;
всеки един от двата договора за правна защита и съдействие бил попълнен с
химикал от едната му страна, като не съдържал отпечатано писмено
пълномощно от обратната му страна, тъй като и двата представени договора
били първите екземпляри от съответните номера от предоставените на обв. Й.
като адвокат кочани от АК – К. за 2013 г. В обясненията пред въззивната
инстанция обв. Й. заявява, че той е попълнил документите /всички
екземпляри от конкретните номера/, като обяснява и как наличните първи /по
ДП/ и втори екземпляр /в изпълнителни дела на ЧСИ С./ в оригинали са
попълнени с различно съдържание от него.
Отношенията между св. И. Ч. и обв. Й. се влошили много във връзка с
подадените сигнали срещу обв. Й. /от дружествата, които претендирали
връщане на получени по сметки на обвиняемия суми/, като обв. Й. решил
също да депозира сигнали, с които сериозно да засегне интересите на св. И. Ч.
във връзка с дейността на представлявани от този свидетел фирми /св. И. Ч.
бил свързан с много на брой фирми/.
На 29.08.2018 г., с оглед на подаден от обвиняемия Е.Й. сигнал и
образувана преписка с вх. № 564/2018 г. по описа на РП-К., при даване на
писмени обяснения пред свидетеля А. Г., оперативен работник в сектор
„ПИП“ при ОДМВР-К., на който била разпредЕ. предварителна проверка по
преписката, обв. Й. представил и приложил към обясненията си Договор за
правна защита и съдействие серия Б № * с посочена дата в същия 26.04.2013
г. /вж. копие на същия на л. 149 от делото на районния съд/, в който било
10
посочено, че клиент е „Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. -
Д., като предмет било посочено: „съдействие за придобиване на недвижим
имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 на ЧСИ С., в полза на П. И. ЕООД, а
като договорено възнаграждение било посочено - „10 000 лв., платими в срок
до 30.04.2013 г. В договора било посочено, че е подписан от управителя М.
В.-Д.. От обратната страна на представения договор нямало отпечатано и
попълнено писмено пълномощно, имало печат на АК - К.. За представянето и
предаването от обв. Й. на договора в оригинал свидетелят А. Г. съставил
разписка от 29.08.2018 г., подписана от двамата; по-късно договорът в
оригинал бил върнат от свидетеля на обвиняемия срещу разписка.
Последвало подаване на искова молба от „Е. И.“ ЕООД, представлявано
от св. М. В.-Д., срещу обвиняемия Е.Й. за сумата от 10 000 лв., като било
образувано гр.д. № 1121/2018 г. по описа на PC - Дупница. В хода на
съдебното производство по това дело в открито съдебно заседание на
06.11.2018 г. обвиняемият /който по това дело имал качеството на ответник
по иска/, явявайки се лично по делото и чрез процесуалния си представител
адв. С. представил оригинала на същия договор за правна защита и
съдействие серия Б № * с посочена дата 26.04.2013 г., с клиент „Е. И.“ ЕООД,
направена е констатация от съда за това, че договорът е в оригинал /вж.
протокола от съдебно заседание на посочената дата по това гражданско дело/.
В протокола за това с.з. е вписано, че обвиняемият в качеството му на
ответник по това дело е направил изрично вписаното в протокола изявление,
че договорът, който е представил в оригинал в съдебно заседание, е
договорът, с който бил упълномощен и се е явил по посоченото в него
изпълнително дело. Идентични са и обясненията на обв. Й. във въззивната
инстанция във връзка с това, че е представил екземпляр от договора от
съответния номер, като договорът с пълномощното би следвало да е при
клиента.
Описаните по-горе документи /договори за правна защита и съдействие
Серия Б, с номера: № * с посочена дата на подписване 12.02.2013 г., с клиент
„Р.Т. ЕООД, представлявано от управителя В. Ч., № * с посочване на същата
дата на подписване с клиент „Т. - Т“ ЕООД, представлявано от управителя Т.
Л. В., и № * с посочена дата на съставяне 26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“
ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. - Д./ са били предмет на
11
изследване на назначени и изготвени в хода на досъдебното производство
съдебно- графически и почеркови експертизи.
В първата изготвена по досъдебното производство експертиза от в.л. А.
А., последният е направил изводи при изследване на подписите на клиент в
посочените по-горе два договори за правна защита и съдействия серия Б с
номера * и *, като в договорите е посочено, че са подписани на 12.02.2013 г.,
че подписът на този с клиент „Т. - Т“ ЕООД, е положен от св. Т. В., а
подписът на този с клиент „Р.Т. ЕООД, вероятно е положен от св. В. Ч.. За
повторна проверка на гласните доказателства, че договорите,
материализирани в трите документа, предмет на престъплението по
настоящето дело, не са подписвани от управителите на дружествата,
посочени като клиенти в трите договора, по досъдебното производство е
назначена изслушаната в хода на съдебното следствие повторна съдебно-
графическа експертиза, изготвена от друго вещо лице – в.л. В. Б. който е
направил в експертното заключение различни изводи от в.л. А. при
изследване на същите документи – че подписите за клиент в тези договори не
са положени от свидетелите Ч. и В.. Изводите на тройната съдебно-
графическа експертиза, изпълнена от вещите лица Т., А. и Б., изслушана от
районния съд, потвърждават изводите на повторната експертиза, като е
направено заключение за изследваните три документа /наред с посочените по-
горе два договора за правна защита и съдействие е изследван и договора с №
* с посочена дата на съставянето му 26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“ ЕООД, като
вещите лица са посочили, че подписите за „клиент“ в трите договора не са
положени от лицата, които е следвало да ги подпишат като управители на
дружествата - свидетелите М. В.-Д., В. Ч. и Т. В., като в същата експертиза е
направен и извод, че не са установени признаци за поправки и дописване по
ръкописните текстове-попълвания в договорите. Същите вещи лица са
изготвили и допълнителна почеркова експертиза, в която са направили
изводи, че подписите за „клиент“ в посочените по-горе три броя договори за
правна защита и съдействие е възможно да са изпълнени от обв. Е.Й.;
подписите за „адвокат“ на същите договори са положени от него, като обв. Й.
е изпълнил и ръкописните текстове-попълвания в трите договора.
Горната фактическа обстановка е описана в мотивите на районния съд,
който е изложил подробни мотиви във връзка със съществените
12
противоречия, които се констатират в събраните по делото доказателствен
материал. Правилно районният съд е кредитирал като достоверни
показанията на свидетелите Ч., Ч., В., В.-Д., Д. и Г. въпреки констатирани
противоречия в показанията на някои от тях, заради което са прочетени
дадени показания по досъдебното производство, като събраните гласни и
писмени доказателства във въззивното производство не дават основание да се
направи друг анализ на противоречията в доказателствата и да се кредитират
обясненията на обв. Й., а не гласните доказателства, които са в подкрепа на
обвинението. Следва да се посочи, че в показанията на тези свидетели
/въпреки тяхната заинтересованост с оглед водените дела от търговски
дружества, към дейността на които тези свидетели имат интерес, срещу обв.
Й./ не са налице съществени противоречия за основните факти на случилото
се, както е приел районният съд. Показанията на свидетелите за това, че
същите не са подписвали ползваните от обв. Й. три броя договори за правна
защита и съдействие, в които са отразени суми като договорено адвокатско
възнаграждение от 15 000 лв., 6 000 лв. и 10 000 лв., се подкрепят от
писмените доказателства по делото, от които се установява друго съдържание
на договорите за правна защита и съдействие със съответните номера /трите
договора, материализирани в документите, предмет на обвинението/, както и
от заключенията на изготвените по досъдебното производство експертизи /с
изключение на първата/, изводите на вещите лица по които подкрепят
гласните доказателства и частично обясненията на обв. Й. за това, че
управителите на дружествата-клиенти не са подписали договорите,
ръкописните текстове в които са написани от обв. Й., подписал същите за
„адвокат“ /обвиняемият не оспорва това/, като е възможно същият да е
положил и подписите за „клиент“ в трите инкриминирани документа.
Неоснователно е искането на обв. Й. да се кредитират като достоверни
прочетените показания в хода на съдебното следствие пред районния съд на
свидетелите Ч. и В., дадени пред разследващ полицай К. С.. Не само защото
свидетелите не поддържат тези показания и защото същите са в противоречие
с останалите свидетелски показания за същите обстоятелства, не следва съдът
да им се довери. Писмените /подавани жалби от свидетелите В. и Ч. и от
разследващия полицай във връзка с провеждането на тези разпити/ и гласните
доказателства /показанията на свидетелите В. и Ч. пред районния съд/ дават
13
основание въззивната инстанция да приеме, че отразеното в тези прочетени
показания /което подкрепя защитната позиция на обв. Й./, че е имало идея с
парите, събрани по изпълнителното дело от „А. Ф.“ ЕООД да бъдат заплатени
дължими на адв. Й. хонорари по други дела, че адв. Й. е извършил апортиране
на имоти на „Т.-Т“ ЕООД в „Ин тех сълюшън“ ООД и стойността на
адвокатския хонорар на обв. Й. значително надвишавал дължимите суми от
„А. Ф.“ /вж. показания на св. В. от 27.02.2018 г./; за същата „идея“ сочи в
показанията си св. Ч. /вж. показания на същата от 14.03.2018 г./, не е
достоверно. Наличието само на идея и то за заплащане на хонорари по
граждански и изпълнителни дела, които са водени /както сочат в показанията
по досъдебното производство В. и Ч./, съответно на идея за хонорари по
бъдещи дела е била и във водени разговори между обв. Й. /който искал това/
и св. Ч., който се е занимавал с дейността на двете дружества, на които
управители са били св. В. и св. Ч., но св. Ч. категорично не се е съгласил с
тази идея, още по-малко обсъдените гласни доказателства дават възможност
да се приеме, че заради тази идея са били подписани договори за правна
защита и съдействие за текущо правно обслужване и то на 12.02.2013 г.,
когато са подписани договорите за образуване и представителство по
изпълнителните дела с №№ 95 и 96 по описа за 2013 г. на ЧСИ С..
Свидетелите В. и Ч. в показанията, които според обв. Й. следвало да бъдат
кредитирани, сочат конкретни обстоятелства във връзка със случилото се до
упълномощаването на обв. Й. и заплащане по договори за правна защита и
съдействие на суми от 650 и 850 лв. за образуване на изпълнителни дела за
събиране на дължими от „А. Ф.“ ЕООД суми, но за идеята със събраните
суми да се платят хонорари на адв. Й. по други дела /неясно кои и водени ли
са тогава /през 2013 г./ и защо е трябвало да се промени практиката да се
плащат в брой хонорарите на адв. Й. с идея това да стане от суми, които не е
било ясно дали и кога ще бъдат събрани/ показанията на тези свидетели са
неясни и неконкретни, а впоследствие същите сочат, че не ги поддържат и
излагат обяснението си за разминаванията, съответно показанията на св. Ч.,
който е бил лицето, което без да е управител, се е занимавал с дейността на
фирмите и той е осъществявал всички контакти с обв. Й. във връзка с
правното обслужване на фирмите, същият св. Ч. категорично заявява в
показанията си, че е отказал на предложената идея от обв. Й. тези суми да
бъдат за бъдещо правно обслужване, като следва и да се посочи, че всички
14
гласни доказателства /вкл. и обсъдените по-горе показания на свидетелите
пред разследващ полицай С./ сочат, че това са били или е следвало да бъдат
следващи уговорки между обв. Й. и представляваните от него дружества, но
не са направени категорично и не са подписани договори за това на
12.02.2013 г., когато е упълномощаването за образуване и представителство
по изпълнителни дела пред ЧСИ. При обсъждане на противоречията между
показанията на свидетелите Ч., Ч. и В. и обясненията на обв. Й. относно
времето на съставяне на инкриминираните документи и начина, по който
същите са предадени за подпис, чия е била идеята да са съставени два
договора за правна защита и съдействие с различно съдържание от един и
същи номер от кочана на обв. Й., следва да се посочи следното: Обясненията
на подсъдимия са недостоверни за тези обстоятелства не само заради
противоречието с показанията на тези свидетели, които съдът намира, че
следва да се кредитират. Налице е една противоречива защитна позиция на
обв. Й. за това, че св. Ч. настоявал по този начин да се съставят
инкриминираните два документа, за да може да „натовари“ длъжника с
разноски по изпълнителните дела, защото е искал да вземе повече пари, 20
пъти е ходил при адвоката – обв. Й., за да правят справки по изпълнителните
дела, като по всякакъв законен начин е искал да бъде притиснат длъжника, за
да се съберат вземанията, което е в абсолютно противоречие със заявеното от
обвиняемия в обясненията му, за да подкрепи написаното от него в двата
договора, че още преди образуване на изпълнителните дела е имало съгласие
събраните суми да бъдат за текущо правно обслужване, които уговорки
изключват активност на клиента по изпълнителните дела, а предполагат
такава на адвоката при липса на доказателства за конкретни дейности през
2013 г., за които са се дължали на обв. Й. суми в общ размер на 21 000 лв.
Основание да не се кредитират обясненията на обв. Й. като не се приема, че
попълването на двата договора, предмет на престъплението, е било на
12.02.2013 г. и че същите заедно с останалите екземпляри от същия номер са
дадени на св. Ч., за да ги подпишат свидетелите В. и Ч., е липсата на печат на
тези договори, в същото време – наличие на печат на вторите екземпляри от
договорите и отпечатаните пълномощни на същите, посочване в последните,
че са за образуване на дело при ЧСИ /молбите са подадени от обв. Й. на
15.02.2013 г./, като името на фирма „А. Ф.“ не е споменато изобщо, а в
инкриминираните документи със същите №№ * и * е посочено, че се касае за
15
изпълнителни дела при ЧСИ с посочено име „С.“ и че вземанията са срещу
„А. Ф.“ ЕООД, като именно това съдържание на договорите сочи, че
неподписаните от свидетелите В. и Ч. документи със същите номера не са
съставени на 12.02.2013 г., а в по-късен момент, когато обв. Й. е знаел точния
размер на събраните суми по вече образуваните изпълнителни дела при ЧСИ
С.. Посоченият анализ на обясненията на обв. Й. във връзка с писмените
доказателства по делото е също основание да се приемат за достоверни
показанията на свидетелите Ч. и В.. Въпреки представените писмени
доказателства, установяващи с категоричност конфликтните отношения
между тези свидетели и обв. Й., като повод на същите са разглеждани
подадени жалби /от свидетелите/ и сигнал /от обвиняемия/, подадени жалби
от разследващия полицай С. за противоправни деяния от посочените
свидетели, въззивната инстанция намира, че с оглед направения анализ на
доказателствата следва да се кредитират за обстоятелствата на обвинението
показанията на свидетелите Ч., Ч. и В., защото техните показания се
подкрепят от обсъдения доказателствен материал, съответно поради това
противоречащите им обяснения на обвиняемия са недостоверни, а жалбите на
К. С. /представени като доказателства от обвиняемия/ сочат на отношения с
обвиняемия /поради които последният е получил копия на тези жалби/, заради
които пък не следва да се кредитират тези показания на свидетелите Ч. и В. от
досъдебното производство, подкрепящи обясненията на обв. Й.. Не сочи на
достоверност на обясненията на обв. Й. завеждането на граждански дела за
връщане на сумите, дължими от обв. Й. на взискателите по изпълнителните
дела с № 96 и № 95 по описа за 2013 г. – в показанията на свидетеля И. Ч. се
съдържа логично обяснения това да стане в края на давностния срок за
събиране на вземанията – съществуващите до 2017 г. /което не се оспорва от
обвиняемия/ добри отношения между адвокат и клиент, съгласието тези пари
за определен период от време да бъдат ползвани от обв. Й. като заем за
няколко месеца, подадените жалби за обсебване на тези пари и за неетично
поведение на адвоката, когато св. Ч. е разбрал, че обв. Й. не иска да върне
парите по сметките на дружествата, поради което поискването на сумите
няколко години по-късно без да се установяват други причини за влошаване
на отношенията между обв. Й. и св. Ч. не е основание да се счита, че обв. Й.
казва истината за уговорките за плащане на тези суми /чрез прихващане от
събраните суми по изпълнителните дела/.
16
Не са налице противоречия в доказателствата относно ползването на
третия документ, включен в предмета на обвинението, като показанията на св.
А. Г., в унисон с които са налице писмени доказателства по делото,
установяват представяне от обв. Й. /същият не оспорва този факт в дадените
обяснения/ в заверен препис и в оригинал пред свидетеля на 29.08.2018 г. на
Договор за правна защита и съдействие Серия Б, с № * с посочена дата на
неговото съставяне 26.04.2013 г. от обвиняемия, на който впоследствие е
върнат този документ, представен няколко месеца по-късно в с.з. по гр.д. №
1121/2018 г. на РС – Дупница, отразено в протокол за проведено с.з. по това
дело на 06.11.2018 г. Във връзка с противоречията в доказателствата относно
това дали този документ е бил представен пред ЧСИ С. и дали същият е
подписан от св. В.-Д., дали е имало изобщо уговорки между обв. Й. и
фирмата, посочена като клиент в този документ, за заплащане на сумата от
10 000 лв. не като заем, а като адвокатски хонорар за оказано от обвиняемия
съдействие за придобиване на недвижим имот от публична продан по
конкретно посочено изпълнително дело на ЧСИ С. в полза на „ПИМ Инвест -
2013“ ООД, съдът намира следното: Следва да се кредитират за тези
обстоятелства показанията на свидетелите Д. и И. Ч. въпреки констатираната
от съда заинтересованост на тези свидетели при даването на показания. В
подкрепа на тези свидетелски показания за това, че преведената на 30.04.2013
г. сума от 10 000 лв. по сметка на обв. Й. е била даден заем и не е било
уговаряно превеждането на същата като адвокатски хонорар и поради това не
е бил подписван от св. В.-Д. представеният от обв. Й. оригинален екземпляр
на Договор за правна защита и съдействие Серия Б № *, е именно банковият
документ от 30.04.2013 г. с посочено основание за превод на сумата от 10 000
лв. Експертните изводи са също в подкрепа на кредитираните гласни
доказателства, защото установяват, че този договор не е подписан от св. В.-Д..
Не са основание за кредитиране на обясненията на обв. Й. събраните гласни
доказателства пред районния съд – показанията на свидетелите Н. С. и Е. И..
Правилно районният съд не е дал вяра изцяло на показанията на св. С. –
следва да се посочи, че ако на св. С. е бил представен договор за правна
защита и съдействие и писмено пълномощно с оглед представителство от
обвиняемия адвокат Е.Й. по конкретното изпълнително дело, същият е
следвало да разреши обвиняемият да се запознае с изпълнителното дело, но
като този документ се приложи по изпълнителното дело, за да се установи
17
кои лица са се запознали със същото. Доколкото се констатира противоречие
на показанията на св. С. с писмения документ, който се ползва от обв. Й. пред
св. Г. и пред съдия П., разглеждала гражданското дело, който документ е
третият екземпляр от съответния номер на договора и като такъв следва да е
на кочана с оглед печата на гърба на този екземпляр на АК - К. /на клиента се
дава първият екземпляр от съответния номер/, а вторият екземпляр /този с
пълномощното/ е следвало да се представи от обв. Й. там, където е
представлявал клиента, като този екземпляр не може да се търси от клиента,
са все доказателства, които дават основание да не се приемат като достоверни
показанията на св. С., че е видял лично договор с отпечатано от обратната
страна и подписано писмено пълномощно и с посочен хонорар в този договор
от 10 000 лв., поради което тези показания не следва да се приемат като
подкрепящи защитната позиция на обв. Й., макар и в останалата част
показанията на св. С., тъй като са в унисон с писмените доказателства и с
останалите гласни доказателства да следва да се кредитират /относно
водените от него изпълнителни дела, по които адвокат е бил обв. Й., за
провеждането на публична продан и обявен купувач по същата на „П. И.“
ООД/. Следва и да се посочи друг факт, заради който според въззивната
инстанция инкриминираният документ с посочена сума в него от 10 000 лв.
не е бил съставен нито към датата, посочена в него като такава на съставянето
– 26.04.2013 г., нито към 30.04.2013 г., когато е преведена сумата по сметка на
обв. Й., тъй като в него е посочено дружеството, което към този момент все
още не е било регистрирано и както самият обвиняем сочи в обясненията си
пред съда не е било ясно дали ще успеят да го регистриран до датата на
публичната продан, поради което липсва всякаква логика за плащането на
адвокатски хонорар в един значителен размер като се посочи името на
дружеството, за което обвиняемият признава, че към 30.04.2013 г. не са
знаели дали ще може да бъде закупен имот от публичната продан по изп. дело
№ 4/2011 г. на ЧСИ – С., като тези обстоятелства дават основание за извод, че
конкретният документ е попълнен от обв. Й. и подписан за клиент от
неустановено с категоричност лице, но не от посоченото като управител на
фирмата – клиент, едва след приключване на публичната продан и участие в
същата на „П. И.“ ООД, което пък опровергава обясненията на обвиняемия /за
основанието и документите, с които му е дадена сумата от 10 000 лв./ и е в
подкрепа на гласните доказателства, подкрепящи обвинението.
18
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд при анализ на
показанията на св. Е. И., като освен констатираните вътрешни противоречия в
показанията й следва да се посочат и противоречия с дадените във въззивната
инстанция обяснения от обв. Й. относно твърдяното подписване на
договорите. Очевидно с оглед на факта, че първият екземпляр от всеки от
двата договори с посочени дати на съставянето им - 12.02.2013 г., е бил у обв.
Й. /макар и тези екземпляри да е следвало да се предадат на клиента/, вторите
екземпляри от същите се намират в изпълнителните дела с № 95 и № 96 по
описа за 2013 г. на ЧСИ С., а третите екземпляри съгласно обясненията на
обв. Й. са останали в кочана /който не съществува към настоящия момент,
защото е изтекъл срокът за неговото съхранение по обясненията на обв. Й./,
не могат да се кредитират с доверие показанията на св. И., защото са в
противоречие с останалия доказателствен материал - че пред нея и в
присъствието на обвиняемия свидетелите Ч. и В.-Д. били подписали и всеки
от тях получил по едно копие от подписан договор с посочена в него сума от
15 000 лв. и че това е било през м. април 2013 г.
Писмените доказателства по делото са в подкрепа на посочените по-
горе показания на свидетелите Ч., Ч., В. и Д., които съдът намира, че следва
да се кредитират – оригинални /първи екземпляри от съответния номер на
получен от обв. Й. като адвокат кочан/ на договорите с №№ * и * от Серия Б с
посочена дата на съставянето им 12.02.2013 г.; протокол за доброволно
предаване на 30.03.2018 г. на тези два документа от обвиняемия на
разследващ полицай К. С. по ДП № 114/2018 г., по описа на РП-К., ДП-
111/2018 г., по описа на РУ-К.; 2 броя разписки от св. А. Г. за приемане на
представен от обвиняемия Й. и последвало връщане на оригинал на Договор
за правна защита и съдействие Серия Б № 22350 с посочена дата на
съставянето му 26.04.2013 г.; протокола от съдебно заседание по гр. д. №
1121/2018 г. по описа на РС- Дупница, проведено на 06.11.2018 г., в което е
представен същият този договор, като с оглед постъпилата информация за
това, че този оригинал не съдържа пълномощно на обратната страна, а печат
на АК – К. и че се касае за последен номер от съответния кочан /съгласно
писмо на АК – К./, следва да се приеме, че в случая обв. Й. е представил по
делото този екземпляр от кочана /третия/, който е следвало да остане на
кочана за отчетност на адвоката. Поради горното според въззивната
19
инстанция не са достоверни обясненията на обв. Й., че е представил първия
екземпляр от договора /пред св. Г. и пред съдията, разглеждал гражданското
дело, като в обясненията пред въззивната инстанция сочи, че този екземпляр е
бял, а другите два са цветни/, тъй като с оглед печата на АК – К. на гърба на
представения екземпляр от обвиняемия се опровергават обясненията му, че е
представил първия екземпляр.
Не са налице противоречия в писмените доказателства, установяващи
характеристични данни за обвиняемия - той е неосъждан, трудово и семейно
ангажиран, като не са налице данни за извършени от него противоправни
прояви.
В обясненията си обв. Й. в унисон с изготвените експертни заключения
в производството сочи, че той е подписал за „адвокат“ инкриминираните три
договора за правна защита и съдействие и е попълнил съдържанието на тези
документи. Във връзка с експертните заключения и оспорването на изводите
на следващите първата експертиза от обв. Й. въззивната инстанция намира
следното: В определението на л. 25-26 от настоящето дело съдът е изложил
съображения, поради които е приел, че направените възражения от обв. Й. не
налагат изготвяне на ново експертно заключение по делото за повторна
проверка на изводите на в.л. Т., А. и Б.. Следва да се добави към мотивите на
определението за насрочване на делото във връзка с тези доказателства, че с
оглед установената липса на противоречия между експертните изводи и
гласните доказателства, които съдът кредитира, съответствие с писмените
доказателства, които съдът анализира по-горе, съдът няма основание да се
съмнява в експертните изводи на вещите лица по изготвените тройни
графологически експертизи, поради което няма основание да се приемат за
основателни възраженията на обв. Й., като въззивната инстанция възприема
подробните мотиви на районния съд, в които се е произнесъл по направените
възражения от обвиняемия, с които иска да се възприемат експертните изводи
на в.л. А..
Въззивната инстанция не намира, че при провеждане на съдебното
следствие от районния съд е допуснато нарушение на правото на защита на
обв. Й. с отказ да се извърши очна ставка и с отмяна на допусната такава без
даване възможност на обвиняемия да обжалва – въззивната инстанция
20
споделя изцяло съображенията на районния съд за това, че К. С. не е следвало
да бъде разпитван като свидетел, тъй като е участвал в същото производство в
друго процесуално качество – разследващ полицай, а отделно обжалване на
актове на съда във връзка със събиране на доказателства в хода на съдебното
следствие не е допустимо и това не може да се приеме като ограничаващо
правото на защита на обв. Й., като доколкото допуснатото нарушение с
разпит на К. С. като свидетел е отстранено, като не са обсъждани от районния
съд като доказателства дадените от него показания, въззивната инстанция не
намира за основателно оплакването в жалбата във връзка с разпита на това
лице и отменени очни ставки с негово участие.
Въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка,
районният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че обв. Й. e
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в периода от 30.03.2018 г. до
06.11.2018 г. в гр. К. и в гр. Дупница, при условията на продължавано
престъпление съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, за да
докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна
защита и съдействие серия Б № * с посочена дата на подписване 26.04.2013 г.
с клиент „Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя - св. М. В. — Д.а, на
който е придаден вид, че е подписан от посочения управител, като за самото
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; договор за правна
защита и съдействие № * с посочена в него дата - 12.02.2013 г., с клиент „Т.
— Т“ ЕООД, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му – св. Т.
В., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност;
и договор за правна защита и съдействие № * с посочена дата 12.02.2013 г. с
клиент „Р.Т. ЕООД, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му
– св. В. Ч., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна
отговорност, както следва:
На 30.03.2018 г. пред К. С. — старши разследващ полицай в Отдел
„Разследване“ при ОДМВР гр. К., съзнателно се е ползвал от неистински
частни документи, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно:
договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Т. - Т“
ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно
възнаграждение 6 000 лева „чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ ЕООД по
21
изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му
Т. В., и договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент
„Р.Т.“ ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с
договорно възнаграждение 15 000 лева „чрез прихващане на вземане от „А.
Ф.“ ЕООД по изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от
управителя му В. М. Ч., като за самото им съставяне не може да му се търси
наказателна отговорност;
на 29.08.2018 г. пред А. Г. - разузнавач в Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ при ОДМВР гр. К., съзнателно се е ползвал с
неистински частен документ, за да докаже, че съществува правно отношение,
а именно: договор за правна защита и съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с
клиент „ Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. - Д.а, с предмет
„съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д.
20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ с договорно възнаграждение „10 000
лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на който е придаден вид, че е подписан
от М. П. В. - Д.а, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна
отговорност;
на 06.11.2018 г. пред Л. П. - съдия в Районен съд Дупница в съдебно
заседание по гр. д. № 1121/2018 г. по описа на Районен съд, съзнателно се е
ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че съществува правно
отношение, а именно: описаният в предходния абзац договор.
С посочените във фактическата обстановка действия обвиняемият Й.
съзнателно се е ползвал на трите посочени по-горе дати от неистински частни
свидетелстващи документи, които не се установява с категоричност от кой са
съставени /подписани за клиент/ и поради това съдът приема, че обв. Й. не
може да носи отговорност за съставянето на документите, тъй като са били
съставени от другиго, като са налице три отделни деяния, всяко следващо
представлява продължение на предходното, деянията са извършени при една
и съща обстановка и осъществяват състав на едно и също престъпление, като
продължаваното престъпление е извършено в периода от 30.03.2018 г. до
06.11.2018 г., налице е непродължителен период от време между трите
отделни деяния, същите са при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
22
продължение на предшестващите.
Няма спор по делото за предмета на престъплението - използваните от
обв. Й. документи са частни такива - договори между адвокат и клиент, които
отразяват дължимите между страните договорени престации съгласно
твърдяното възникнало правно отношение. От доказателствата по делото се
установява, че и трите документа, предмет на престъплението, са неистински
по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй като им е придаден вид, че съставляват
писмено изявление на посочения във всеки от тях „клиент“, а не на лицето,
което действително ги е съставило. Доказателствата по делото установяват и
извършените действия от обвиняемия, с които същият е осъществил
изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309,
ал. 1 НК на трите дати съгласно повдигнатото обвинение, както и че тези три
документи не са подписани от управителите на лицата, посочени като
„клиент“ в тези три документа.
От субективна страна всяко едно от трите деяния, включени в състава
на продължаваното престъпление, е извършено при пряк умисъл.
Доказателствата по делото дават основание съдът да приеме, че при
представянето на документите от обв. Й. пред К. С., пред св. А. Г. и пред
съдията, разглеждал гр.д. № 1121/2018 г. по описа на РС – Дупница, обв. Й. е
имал съзнанието, че ползваните от него три договора за правна защита и
съдействие, са неистински частни свидетелстващи документи, съставени от
другиго, защото от доказателствата се установява, че обвиняемият е бил
наясно, че никога не е сключвал договори с такова съдържание с посочените в
тези документи „клиенти“, че управителите на дружествата не са се
подписвали на тези договори, като съставянето им следва да се приеме, че е
било след датите, посочени в тях като такива на съставянето им; обв. Й. в
обясненията си пред въззивната инстанция сочи и как е станало изготвянето
на договори с различно съдържание от един и същи номер от кочана, като по-
горе при анализа на доказателствата съдът посочва защо не следва да се дава
вяра на обясненията му за начина, времето и мястото на подписване на
инкриминираните документи, а следва да се кредитират доказателствата,
които по непротиворечив начин установяват, че подписите на тези три
документа, предмет на обвинението, не са положени от свидетелите В., Ч. и
В.-Д., както и че доказателствата установяват, че клиентите като страна по
23
тези договори, материализирани в документите, не са постигали съгласие с
обв. Й. за такава договорена работа и уговорки за такива възнаграждения.
Поради това следва да се приеме за неоснователно и възражението на обв. Й.,
че същият при представянето на документите не е знаел, че същите не са
подписани от лицата, посочени като управители на дружествата-клиенти,
както и че е представил тези документи с протоколи за доброволно предаване
на компетентни органи със съзнанието, че са истински. Според въззивната
инстанция предаването с протоколи за доброволно предаване на документи
от обв. Й. на полицейски служители, за да докаже с оглед подадени жалби
срещу него съществуването на правното отношение, посочено в договорите,
като е съзнавал, че документите са неистински, следва да се приеме за
съзнателно ползване от неистински частен документ по смисъла на чл. 316
НК с оглед извличане от обв. Й. на изгодни за него последици – да се
използват тези документи като доказателство за съществуване на
материализираните в тях договори при проверка на подадените срещу
обвиняемия жалби. Не може да се приеме, че обв. Й. с предаването на
документите е изпълнявал задължението си да представя на компетентните
органи документи, които се намират в него, и не извършва престъпно
ползване по този начин на документи, тъй като от доказателствата по делото
се установява, че обв. Й. е знаел, че тези документи са неистински и че
представянето им не е в изпълнение на задължението му по чл. 159, ал. 1
НПК, а защото по този начин същият на посочените дати на отделните деяния
представя документите не в изпълнение на законово задължение, а за да
докаже, че не дължи връщане на парични суми, каквото се е твърдяло от
жалбоподателите.
Въззивната инстанция споделя и мотивите на районния съд, че са
неоснователни доводите за несъставомерност на деянието от субективна
страна, като обв. Й. ясно е съзнавал, че с представянето на всеки един от
трите неистински частни документи, извършва престъпление, защото тези
документи са неистински и представянето им е, за да се докаже пред
компетентни органи съществуването на договори, каквито категорично е
знаел, че не са подписвани с посочените клиенти, за да не бъде обвинен за
обсебване на парични суми, които е бил получил по своя сметка, съответно за
да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск по гражданското дело на РС –
24
Дупница /№1121/2018 г., по което с влязло в сила съдебно решение обв. Й. е
осъден да плати сумата от 10 000 лв. на дружеството, което е дало тази сума в
заем/.
Обв. Й. може да е субект на престъплението, за което е обвинен, тъй
като по делото няма категорични и несъмнени доказателства, че той е
участвал в съставянето на трите неистински документа, тъй като въпреки
обясненията на обвиняемия и изводите на експертите по графологическите
експертизи, от които се установява, че ръкописният текст в трите документа -
договори, предмет на отделните деяния, е изписан от обв. Й. и че същият е
подписал и трите договора за „адвокат“, не се установява кое е лицето,
подписало за „клиент“ трите договора /като е налице само вероятност това да
е сторил обв. Й./, като са налице категорични експертни изводи, че подписите
не са на свидетелите В.-Д., В. и Ч..
Обв. Й. е осъществил изпълнителното деяние от състава на
продължаваното престъпление в периода от 30.03.2018 г. до 06.11.2018 г.,
като на 30.03.2018 г., на 29.08.2018 г. и на 06.11.2018 г. съзнателно се е
ползвал от неистински документ /описаните по-горе два документа,
материализирали договори за правна защита и съдействие на първата дата, а
на втората и третата дата – третият документ/, като е представил тези
документи съответно пред К. С., пред св. А. Г. и пред съдия Л. П., с
представянето на всеки един от документите, които не били подписани от
посочените в тях клиенти, във всяко едно от деянията обв. Й. е искал да
докаже, че съществуват договорите /като правно отношение/,
материализирани в документите, като от него за самото съставяне на трите
документа не може да се търси наказателна отговорност. Доказателствата по
делото установяват, че представените във всяко едно от деянията от обв. Й.
документи са неистински частни документи по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй
като им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на
друго лице /свидетелите Ч., В. и В.-Д./, а не на това, което действително ги е
съставило. Следва да се приеме за установено по несъмнен начин и
престъпното ползване от обв. Й. на неистинските частни документи – с оглед
приетата по-горе фактическа обстановка и въззивната инстанция приема, че
неистинските частни документи са били в обв. Й. на датите на обвинението
/той сочи в обясненията си, че тези документи са били в него и причините за
25
това/, той е представил тези документи на полицейски служители и пред
съдия, разглеждал гражданско дело, употребата на тези документи е била, за
да докаже съществуването на договорно отношение със съответни права и
задължения, посочени в документите, които не са били подписани от
посочените в тях като „клиент“.
Отделните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, правилно е прието от районния съд, че са извършени при пряк
умисъл - на обв. Й. с оглед приетите за установени факти по делото му е било
добре известно, че представяните от него пред съответните длъжностни лица
документи /описаните по-горе три броя договори за правна защита и
съдействие/ са неистински документи, защото не само не са били подписани
от лицата, посочени като управители на дружествата-клиент, но и обв. Й. с
тези клиенти не е имал уговорките за посочените адвокатски услуги и за
размери на адвокатско възнаграждение, както са описани в трите неистински
документа; представял е екземпляри от тези документи, които е следвало да
се намират в клиентите или да бъдат оставени на кочана, обв. Й. е попълвал с
различно съдържание екземплярите от един и същи номер на договор /за два
от документите с №№ * и */.
Във връзка с наложеното на обв. Й. с обжалваното решение наказание
въззивният съд намира следното: Правилни са изводите на районния съд за
наличие на всички предпоставки за приложение на чл. 78а НК - за
престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8
на НК, няма причинени от престъплението имуществени вреди.
Районният съд е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства
при определяне на административното наказание глоба на обв. Й. семейното
положение на същия, трудовата му ангажираност, чистото съдебно минало,
отличната процесуална дисциплина и възрастта му, която била напреднала, а
като отегчаващи обстоятелства – трите на брой деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, и това, че нарушението е извършено от
адвокат, който отлично е познавал закона и въпреки това е имал такова
противоправно поведение, като при превес на смекчаващи отговорността
26
обстоятелства районният съд е наложил на обв. Й. административно
наказание глоба в размер на 2 000 лв. Според въззивната инстанция и при
липса на протест за увеличаване размера на наказанието са налице
предпоставките за потвърждаване на решението, като определеният размер на
глобата малко под средния, предвиден в закона, е съобразен с незначителния
превес и относително по-малката тежест на смекчаващите вината
обстоятелства, като с такъв размер наказание биха се постигнали целите на
наказанието.
Поради горните съображения решението следва да бъде потвърдено
изцяло, като относно разноските неприсъдените с решението такива от 43,85
лв. районният съд може да възложи на обв. Й. с допълнително определение.
Следва да се посочи, че констатираните в случая отегчаващи вината на
обв. Й. обстоятелства не дават основание да се приеме наличие на основание
за приложение на по-леко наказуем състав на престъпление като се прецени,
че извършеното е маловажен случай, или да се приеме, че деянието е
малозначително и поради последното обв. Й. да следва да се оправдае.
Наличните в случая смекчаващи вината обстоятелства са с относително малка
тежест, от друга страна отегчаващите обстоятелства очертават деянието на
обв. Й. и личността му като такива с по-висока степен на обществена
опасност, същият е проявил упоритост, като са извършени три
общественоопасни деяния, при извършване на първото деяние са употребени
два неистински документа, заради които не може да се приеме не само
малозначителност на деянието, но и маловажност на случая.
Във връзка с направените възражения във въззивната жалба съдът
намира следното:
Не е налице допуснато при разглеждане на делото от районния съд
съществено нарушение на процесуалните правила при събирането на
доказателствата и това да е свързано с нарушаване правото на защита на обв.
Й.. Във връзка с липсата на основание за отвод на вещите лица, изготвили
експертизи в производството, съдът вече е изложил съображения в
определението за насрочване на делото и произнасяне по искането за
събиране на доказателства във въззивната инстанция. Не е допуснато
нарушение с неуважаване на искането за едновременен разпит на всички
27
свидетели по делото, като поради това свидетелите В. и Ч. се били запознали
с показанията на другите свидетели – нито по делото има такава информация,
нито посочените свидетели са били страни по делото, за да имат възможност
поради това да се запознаят с разпитите, а извършване на очна ставка обв. Й. е
могъл да поиска и в следващо с.з., такова искане е направил и във въззивната
инстанция, поради което не може да се приеме нарушено право на защита на
обвиняемия при разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие от
районния съд.
Поради горните съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК
Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260075 от 26.10.2020 г. по н.о.х.д. №
313/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест.
Да се уведомят за постановяване на същото страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28