Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1371
гр. Перник, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 17.09.2019 г., VІ -ти
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д
Матеева
при секретаря К Станчева
като разгледа гр.дело № 08793 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 415 вр.422 ГПК
от “Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК
********* гр.София бул.П.Дертлиев 25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4
в качеството на нов кредитор-цесионер, срещу
С.И.М. ЕГН ********** ***
за установяване, че дължи:
обща
сума 6028.02 лв. от която
главница
3326.34- частична по 11 броя неплатени падежни погасителни вноски за периода
01.04.2017-01.02.2018г.
сумата
2592.45лв. договорна възнаградителна лихва за периода 01.01.2017-18.10.2018г.
сумата
109.23лв. лихва за забава от 01.04.2017 до датата на подаване на заявлението по
чгд № 2911 /2018 - 06.03.2018г.
законна
лихва върху главницата считано от датата на заявлението и ИЛ до окончателното
погасяване на дълга
както
и разноски 170.56лв. по чгд № 02911/2018г.ПРС
и
разноските по УИ
Ответникът- чрез назначеният му
ОСОБЕН ПРЕДСАТВИТЕЛ адв.Ал.А. ПАК - е подал писмен отговор, с който изцяло
оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва сключването на процесния
договор за паричен кредит, но оспорва дължимостта на претендираните суми като
твърди че
-договорът е сключен при знание у
кредитора, че ответникът е неплатежоспособен според наличния кредитен рейтинг и
кредитно досие, което е достъпно за ищцовата страна
-договорът е сключен при неизгодни
условия- лихва над допустимия от БНБ
-това означава че са нарушени
добрите нрави според чл.26 чл.33 вр.32 ЗЗД м 35 ЗЗД тъй като кредитът се отпуска
при използуване на пазарната ситуация при видно неизгодни за ответника условия
и при индиции за последващо изнудване чрез прекомерния размер на вписаната в
договора лихва, както и при знание у кредитора, че ответника е с лошо кредитно
досие
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По делото е
безспорно и се установява от писмените доказателства по делото, че на 28.12.2016г.
между УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД – като КРЕДИТОР - и ответника като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ е сключен Договор за потребителски кредит № 2550492 – при
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Впоследствие на
18.10.2017г. вземането по този договор е прехвърлено / цесия / на ищцовата
страна
Уведомление до
ответника за извършената цесия е изготвено и се иска да се връчи чрез съда – по
силата на постановените от ВКС по реда на чл.290 и 291 ГПК решение № 3/ 2014г.
и решение № 123 / 2009г. – утвърдена съд.практика.
Видно от условията
по Договора за кредит – ответникът е кредитиран със сумата 50 000лв.,
еднократна такса 750лв. застр.премия-2083.20лв. / на вноски от 17.36рн. на
120бр. вноски включени в сумата по кредитните вноски/
До момента ответникът
е погасил частично , както следва :
1335.94лв. – с
която сума са погасени:44.46лв. възнаградителна лихва1152.60лв. главница
138.88лв. застр.премия
Поради това и се
претендира остатъкът от дължимия кредит .
По делото не се
нуждаят от доказване следните :
Сключения между
страните Договор за потребителски кредит, със застрахователния договор към
него.
Що се касае до
уведомлението – по горецитираната съд.практика, цесията се съобщава по
определени начини, което в случая става според практиката на ВКС в тази
хипотеза.
Спорен е размерът
на възнаградителанта лихва който е „ плаващ“ 2592.45лв. претендиран по ИМ.
От съдържанието на
процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г.), приложим за процесния договор за потребителски кредит, тъй като е сключен
към датата на влизането му в сила.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма, и съдържанието на неговите клаузи, с които
ответникът е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори.
Следва да се има
предвид че ЗПК е лекс специалис по отношение на общия закон – ЗЗД
От съдържанието на договора се установява, че
на посочената дата ответникът е получил от кредитодателя сумата , погасителния
план, неразделна част от договора за кредит, както и общите условия към договора
за заем , което е удостоверил с положен
подпис, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният
документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника,
съгласно чл. 180 ГПК.
С договор за цесия БАНКАТА КРЕДИТОР е
прехвърлила на ищците вземането,
произтичащо от посочения договор изцяло с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви.
По делото е
изслушана съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ видно от
която , ответникът е погасил частично, поради което и ищците претендират
остатъка от задължението.
Задълженията на
кредитополучателя за заплащане на седмичните вноски по процесния договор за
кредит са срочни, доколкото в него страните са уговорили изрично датата, на
която всяко едно от тях следва да бъде изпълнено.
Липсват
доказателства – а за това тежест носи
ответникът - че последният е изпълнявал в цялост и в срок задължения си за
връщане на кредита съгласно погасителния план.
Още повече, че се касае за задължения, удостоверени с писмен акт и по
силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на изпълнение подлежи на доказване
само с писмени доказателства, каквито липсват по делото.
Вземането на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД е възмездно вземане, произтичащо от договори за заем и потребителски кредит, описани в Приложение № 1 , неразделна част от същия в определен и посочен в договора, при цена, определена в съглашението и също посочена от страните по договора за прехвърляне на вземания, като цедентът е потвърдил писмено станалото прехвърляне .
В приложението, неразделна част от
договора за прехвърляне на вземания, в табличен вид, са индивидуализирани
вземанията, предмет на възмездния договор, чрез посочване на основание,
първоначалния размер на дълга и остатъчната главница и имената на длъжниците,
страни по договорите за кредит.
Договорът за цесия е каузален и в настоящия
случай е сключен с придобивна цел - продажба, за което изрично е уговорена
цена, дължима за прехвърлянето на вземанията, като нейният размер е посочен в
договора, както в понятията, така и в предмета на договора и при определяне на
начина за изпълнение на задължението за плащане, поради което същият съдържа
всички изискуеми от закона елементи, за да се приеме за действителен и
произведе правно действие.
Ето защо, след като за частното
правоприемство е налице отделен документ – договор за цесия, настъпило преди
издаване на заповедта за изпълнение, в който е индивидуализирано прехвърленото
вземане и прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника /ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4г и т. 10б/, то
цесионерът „Агенция за събиране на вземания” ООД е активно материално и
процесуално легитимиран като кредитор по силата на договор за цесия ,поради
което и в негова полза е възникнало вземане за сумата 461.77 лв. -
главница, представляваща подлежаща на връщане заета сума.
Основателна е претенцията за законна
лихва върху дължимата сума за главница след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това следва изрично от чл. 422, ал.
1 ГПК.
По иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и възражението
на ответника по същия :
Ищецът претендира сумата договорни /възнаградителни/ лихви за периода .
С процесния договор за кредит ОТВЕТНИКЪТ-кредитополучател е поел задължение
да заплаща и договорна лихва върху чистата
сума на кредита за целия период, чийто размер според ответника е ЗАВИШЕН над
допустимия по БНБ , като олихвяването е извършвано ежеседмично по падежни дати.
Съществуването на задължение в
тежест на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор
за потребителски кредит, е допустимо съобразно ЗПКредит, а така също на чл.
240, ал. 2 ЗЗД.
Няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД в две посоки:
-съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона,
-а в равна степен и на добрите нрави.
В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД), като за спазването им
при иск за присъждане на възнаградителна лихва съдът следи служебно - ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, Решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о.
Трайно
в практиката на ВКС се приема, че за противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и оттук противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна или компенсаторна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва
- Решение № 378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. и други.
В случая съдът приема, че е налице значително увеличен
размер на възнаградителната лихва, който за периода на договора доближава 14 %
размера на главниците по периоди, при съществуващ в момента осн.лихвен процент
на БНБ 7 -8 %
При тези данни, уговореният в процесния
договор лихвен процент е в противоречие с присъщите му функция –
възнаградителна, т.е. е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва, поради което тази уговорка е
недействителна и с оглед чл. 26, ал. 4 ЗЗД следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, т. е. да се приеме, че се дължи законната лихва
за забава.
С оглед горното, съдът отхвърля
исковата претенция за възнаградителна лихва за сумата 2592.45лв. за периода
01.01.2017-18.10.2018г. като неоснователна и недоказана.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Ищецът претендира лихва за забава върху
непогасените вноски по кредита.
Присъждането на лихва за забава следва
от чл. 23 от ОУ към договора за заем, където изрично е предвидено, че при
забава на плащането на седмична погасителна вноска по кредита, заемателят дължи
законната лихва за забава, изчислена на дневна база за всеки календарен ден от
датата на забавата до окончателното плащане на задълженията.
Тълкувайки тази клауза, съдът намира, че
страните по недвусмислен начин са уговорили лихва за забава в размер на
законната лихва, и доколкото е уговорен конкретен срок за изпълнение на всяко
едно от задължението за плащане на погасителна вноска, приложима в случая е
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, т. е.
длъжникът изпада в забава от падежа на всяка неплатена вноска.
Лихвата за забава на плащанията се
дължи както следва :
Сумата 61.12лв. законна лихва за
забава за периода 18.10.2017-06.03.2018 / дата на заявлението /
Сумата 105.21лв. за периода
18.10.2017-06.03.2018г.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора ответникът
дължи на ищцовата страна разноски -420.56лв.
Подлежат на намаляване и направените
от ищеца разноски в заповедното производство - ищецът има право на разноски 85.28
лева.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК
по отношение на С.И.М. ЕГН ********** ***
че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК201318404, гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 (в качеството на нов кредитор-цесионер):
главница
3326.34- частична по 11 броя неплатени падежни погасителни вноски за периода
01.04.2017-01.02.2018г.
Сумата 61.12лв. законна лихва за
забава за периода 18.10.2017-06.03.2018 / дата на заявлението /
Сумата 105.21лв. за периода
18.10.2017-06.03.2018г./ като за разликата до пълния предявен размер 109.23лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан/
ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.03.2018 г. по ч.гр.дело № 04814 /
2015г. ПРС до окончателното изплащане;
КАТО ОТХВЪРЛЯ ЗА СУМАТА 2592.45лв. – искът за установяване, че дължи на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД – като възнаградителна лихва по предоставен
паричен кредит съгласно Договор за потребителски кредит
- договорна възнаградителна лихва за
периода 01.01.2017-18.10.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.М.
ЕГН ********** ***
да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК201318404, гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 420.56 лева - разноски по исковото
производство –спрямо изхода на спора.
ОСЪЖДА С.И.М.
ЕГН ********** ***
да
заплати на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК201318404, гр. София, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 85.28 лева - разноски по заповедното
производство –спрямо изхода на спора.
ОСЪЖДА С.И.М. ЕГН ********** ***
ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС – бюджета на съд.власт - 50лв. за в.л.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването.
След
влизане в сила на решението, ч. гр. дело
да се върне на съответния състав с приложен заверен препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.