№ 4958
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212080 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4
ЗМВР
Образувано е по жалба на Я. В. П., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-936/26.07.2024 г., издадена от П., с която на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя Я. П. е
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24
часа".
С жалбата се претендира отмяна на заповедта за задържане като
издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Излагат се доводи, че в обжалваната заповед не е посочено
фактическото основание за издаването й, тъй като не са посочени факти, които
да очертават конкретни извършени от жалбоподателя действия,
осъществяващи от обективна страна състава на посоченото в заповедта
престъпление. Изтъква се и че не са били налице достатъчно данни за
съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление. Излагат се
и аргументи, че задържането противоречи на целта на закона, тъй като не са
били налице данни, че жалбоподателят може да извърши престъпление, да се
укрие или да създаде други пречки пред разследването. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на заповедта за задържане. Заявява се
1
и претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Я. П., редовно призован, се явява
лично и с адв. Л. Т. от САК. В хода на устните състезания адв. Т. пледира за
отмяна на оспорената заповед за задържане по аргументите в жалбата. Сочи,
че в заповедта не са посочени фактическите основания за задържане на
жалбоподателя, като не е посочено по ясен и недвусмислен начин мястото на
извършване на деянието, както и липсва конкретни данни, които да сочат на
съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а
НК, а вместо това е налице бланкетно посочване на общи данни, с което е
ограничено правото на защита на жалбоподателя. Навежда и че от събраните
доказателства не се установява административният орган да е разполагал с
данни за извършено от жалбоподателя престъпление, тъй като не е била
ангажирана наказателната му отговорност. Претендира разноски.
Ответник - жалба - полицай в 01 РУ - СДВР, се представлява от юрк. Д.
Иванова, надлежно упълномощена, която пледира жалбата да бъде оставена
без уважение и заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Навежда, че в заповедта в достатъчна степен са посочени
фактическите и правните основания за издаването й, както и че оспорената
заповед съответства на целта на закона, тъй като задържането на
жалбоподателя е било необходимо и съразмерно на преследваната цел -
извършване на процесуално - следствени действия, след приключването на
които жалбоподателят е бил освободен. Изтъква, че е допустимо мотивите на
административния акт да са посочени и в друг документ, като намира, че в
случая в материалите по досъдебното производство се съдържат всички
необходими данни, обосновали необходимостта от задържане на
жалбоподателя. Изтъква и че от съдържанието на подадената срещу заповедта
за задържане жалба се установява, че на жалбоподателя са били известни
фактическите основания за задържането му. Сочи, че към момента на издаване
на обжалваната заповед полицейският орган е разполагал с данни за
извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 354а НК, като
обстоятелството, че последният не е бил привлечен в качеството на обвиняем,
преценява като ирелевантно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Навежда и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в случай, че последното надхвърля размера,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В реплика адв. Л. Т. изтъква, че в случая дори и да се приеме, че
мотивите на обжалваната заповед за задържане са обективирани в друг
документ, няма данни последният да е бил предявен на жалбоподателя и да е
бил приложен към материалите по досъдебното производство. Навежда и че с
материалите по досъдебното производство жалбоподателят би могъл да се
запознае едва след привличането му в качеството на обвиняем и то след
разрешение на наблюдаващия прокурор.
2
Жалбоподателят Я. П. поддържа заявеното от процесуалния си
представител.
В дуплика юрк. Д. Иванова изтъква, че жалбоподателят се е запознал с
фактите, обосновали задържането му, тъй като е дал сведения и е бил
разпитван по образуваното по случая досъдебно производство.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК - видно от заповедта за задържане,
същата е връчена на жалбоподателя на 26.07.2024 г., а жалбата е подадена на
06.08.2024 г. Депозираната жалба има и предвиденото в чл. 150 ал. 1 АПК
съдържание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
За времето от 19.00 часа на 25.07.2024 г. до 07.00 часа на 26.07.2024 г.
Т.П. - командир на отделение към 01 РУ - СДВР и ответник - жалба - Н.Г.,
полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна
полиция" към 01 РУ - СДВР, както и Е.Х. - също командир на отделение при
01 РУ - СДВР, били назначени като ППГ 210.
Около 03:05 часа на 26.07.2024 г. при обход на поверения им маршрут
на ул. "Кузман Шапкарев" пред № 3, полицейските служители възприели лице
от мъжки пол, което се опитало да смени посоката си на движение, когато
възприело патрулния автомобил. Полицейските служители пристъпили към
извършване на проверка и установили лицето като жалбоподателя Я. В. П.. На
зададен от полицейските служители въпрос дали притежава в себе си
забранени от закона вещества, П. отговорил, че в себе си има един брой
самозалепващо пликче с вещество, което по негови данни представлява
кокаин.
С протокол за доброволно предаване от 26.07.2024 г. жалбоподателят
Я. П. предал един брой самозалепващо пликче, съдържащо прахообразно
вещество, запечатано с картон серия Е № 339512.
Жалбоподателят Я. П. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР със заповед за задържане на лице рег. № 225зз-936/26.07.2024 г.,
издадена от Н.Е.Г. - полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор
"Охранителна полиция" към 01 РУ - СДВР, в 03:10 часа на 26.07.2024 г. и
3
транспортиран до сградата на 01 РУ - СДВР за продължаване на работата по
случая.
По случая на 26.07.2024 г. било образувано бързо производство №
1387/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 30358/2024 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 НК.
Жалбоподателят П. бил освободен на 26.07.2024 г. в 13:00 часа.
С постановление от 30.07.2024 г. на прокурор при СРП наказателното
производство по бързо производство № 1387/2024 г. по описа на 01 РУ -
СДВР, пр. пр. № 30358/2024 г. по описа на СРП било прекратено на основание
чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК - прокурорът приел, че
жалбоподателят Я. П. е извършил деяние, което формално осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1
НК, но същото не е престъпно поради своята малозначителност, тъй като
неговата обществена опасност е явно незначителна.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните писмени доказателства – заверено копие на
материалите по бързо производство № 1387/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР,
пр. пр. № 30358/2024 г. по описа на СРП, заповед за задържане на лице рег. №
225зз-936/26.07.2024 г., издадена от полицай при 01 РУ - СДВР, протокол за
обиск на лице от 26.07.2024 г., декларация за правата на задържано лице,
разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, копие на книга за
задържани лица в 01 РУ - СДВР, удостоверение от началник на 03 сектор към
отдел "Човешки ресурси" при СДВР, рег. № 513р-99096/01.10.2024 г.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени
като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
4
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72 ал.
1 ЗМВР уреждат правомощия на полицейските органи да задържат лице в
хипотезите, предвидени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 ЗМВР полицейски органи са органите на областните дирекции.
Оспорената заповед за задържане е издадена от Н.Е.Г., който видно от
приетото като писмено доказателство удостоверение от началник на 03 сектор
към отдел "Човешки ресурси" при СДВР, рег. № 513р-99096/01.10.2024 г.,
заема длъжност полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор
"Охранителна полиция" към 01 РУ - СДВР.
Спазени са процедурните правила при издаване на атакуваната
заповед. Същата е издадена в писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/, връчена е на
задържаното лице и видно от отбелязването в самата заповед на задържания
са разяснени правата по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 ЗМВР.
На жалбоподателя са разяснени и правата по чл. 74 ал. 1 т. 6 ЗМВР, като
съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 3 ЗМВР жалбоподателят е попълнил
декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да ги
упражни или не.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.
74 ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността
и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на
задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72 ал. 3 - 6
ЗМВР. Съгласно чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане следва да се
посочат фактическите и правните основания за задържането. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
5
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
В същия смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е
посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по
време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са
обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност
да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу
акта. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е
посочено, че не се „допуска тази информация да бъде съобщена на посочените
лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането
по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок
след началото на същото“.
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено
правно основание за издаването й: "чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР". Съдът не се
съгласява с доводите на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени в
достатъчна степен фактическите основания за задържането му. В оспорената
заповед е посочено фактическото основание за издаването й: "при извършена
полицейска проверка на ул. "Кузман Шапкарев" № 3 притежава наркотично
вещество. чл. 354а от НК". Съдът намира, че в обжалваната заповед с
достатъчна конкретика са посочени фактическите основания за задържане на
жалбоподателя, при това в необходимата степен, за да позволи на
6
жалбоподателя да разбере въз основа на какви фактически обстоятелства се
задържа и ефективно да оспори задържането си. Посочено е мястото на
извършване на деянието - ул. "Кузман Шапкарев" № 3, посочена е формата на
изпълнителното деяние на престъплението и степента на участие на
жалбоподателя в него - "притежава наркотично вещество", както и
неокончателната правна квалификация - чл. 354а от НК. Ето защо съдът
приема, че в случая в обжалваната заповед за задържане се съдържа описание
на релевантните факти, въз основа на които полицейският орган е приел, че са
налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление; посочена е и
правната квалификация на това престъпление. Не е посочена конкретната
хипотеза на чл. 354а НК, но в заповедта за задържане е достатъчно да е
посочена неокончателната правна квалификация, още повече, че в този най-
ранен момент полицейският орган не би могъл да извърши преценка дали се
касае за престъпление по чл. 354а ал. 3 или ал. 5 НК, тъй като окончателната
правна квалификация е в зависимост от вида на наркотичното вещество,
съдържанието на активния наркотично действащ компонент, както и от
данните за личността на дееца. В оспорената заповед за задържане
действително не е посочено наименованието на населеното място, където са
били извършени действията, въз основа на които полицейският орган е приел
наличие на данни за извършено престъпление, но съдът намира, че
непосочването на това обстоятелство по никакъв начин не е рефлектирало
върху правото на жалбоподателя да научи основанията за ареста си. Дали
посочените фактически основания за задържането в заповедта са достатъчни,
следва да се преценява с оглед на това дали те позволяват на задържаното
лице да оспори ефективно своето задържане и гарантиране справедливостта
на производството (чл. 6 § 1 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в
наказателното производство, където е посочено, че "Държавите-членки
гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация
относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите,
необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и
ефективното упражняване на правото на защита"). Ето защо изискването за
подробност на информацията не следва да се абсолютизира, а следва във
всеки случай да се извършва конкретна преценка дали посочените фактически
7
основания позволяват на задържаното лице да упражни ефективно правото си
на защита. Така и в цитираното Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-
608/21 г. е посочено, че се степента на подробност на информацията
(предоставена на задържаното лице при неговото задържане - бел.с.) трябва да
бъде адаптирана в зависимост от стадия на наказателното производство.
Предвид горното и като намери, че във всеки случай следва да се извършва
конкретна преценка дали предоставената информация е достатъчна за
упражняване правото на защита на задържаното лице, съдът счита, че в случая
обстоятелството, че в обжалваната заповед не е посочено конкретно населено
място, а само административен адрес, не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. И това е така, защото жалбоподателят Я. П. е задържан
непосредствено след като полицейските органи са го спрели за извършване на
проверка и П. е признал пред тях, че държи у себе си наркотично вещество,
което впоследствие е и предал. Жалбоподателят не е задържан продължителен
период от време след извършване на конкретни действия, преценени от
полицейския орган като сочещи на извършено престъпление, така че у
жалбоподателя да възникне съмнение дали е задържан във връзка с деяние,
извършено на ул. "Кузман Шапкарев" № 3, но в друго населено място или в гр.
София.
Посоченото в заповедта правно основание на издаването й - чл. 72 ал. 1
т. 1 ЗМВР урежда правомощие на органите на МВР да задържат лице, "за
което има данни, че е извършило престъпление". В настоящия случай съдът
намери, че при задържането на жалбоподателя Я. П. полицейският орган е
разполагал с данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК, чието
наличие към момента на задържане на жалбоподателя се установява от
материалите по бързо производство № 1387/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР,
пр. пр. № 30358/2024 г. по описа на СРП - от същите се установява, че П.
първо е признал пред полицейските служители, че има в себе си забранени от
закона вещества - кокаин, а следва това е предал веществото с протокол за
доброволно предаване. Следва да се посочи, че за прилагане на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" не се
изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в
престъпен акт - достатъчно е наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление
или да е съпричастен към него. Следва да се има предвид, че "данни" по
8
смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК,
имат съвсем различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни,
които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителна административна мярка
"задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР вложеният от законодателят смисъл
е, че са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
може и да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са
достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е с определена степен на
вероятност да е извършило престъпление. На още по - силно основание
достатъчното данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не следва да се приравняват на
"достатъчно доказателства" по см. на чл. 219 ал. 1 НПК като предпоставка за
привличането на лицето в качеството на обвиняем. Още повече, че
разпоредбата на чл. 219 ал. 1 НПК урежда в условията на кумулативност и
отрицателна предпоставка за повдигане на обвинение - да не са налице
основания за прекратяване на наказателното производство. Ето защо
обстоятелствата дали впоследствие на лицето е било предявено обвинение или
не, както и дали наказателното производство е било прекратено, са
ирелевантни за преценката дали към момента на задържането са били налице
достатъчно данни за извършено от лицето престъпление.
При преценка законосъобразността на административния акт съдът
дължи преценка освен за процесуално и материалноправното му съответствие
с разпоредбата на чл. 72 ЗМВР и сл., също и за съответствието му
с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването
на престъпление, да се предовратят или преустановяват последиците от
същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване на улики на местопрестъплението, укриване на
улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва
да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. При преценката дали задържането
на вероятния извършител е оправдано и дали представлява съразмерно
ограничаване на личните му права /на правото му на свободно придвижване/
съдът следва да държи сметка, както за поведението на лицето, така и за
9
предмета на престъплението и разследването. В случая от материалите по
бързо производство № 1387/2024 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. №
30358/2024 г. по описа на СРП се установява, че жалбоподателят П.
първоначално е предприел действия по отбягване на полицейската проверка -
при забелязване на полицейския патрул е променил посоката си на движение,
което сочи на опасност да се укрие и да осуети наказателното преследване.
Предвид горното съдът намира, че приложената по отношение на
жалбоподателя принудителна административна мярка се явява и съответна на
целта на закона.
Най-сетне, установява се и че фактическото задържане на
жалбоподателя не е продължило 24 часа. От писмените доказателства по
делото се установява, че жалбоподателят П. е бил освободен в 13.00 часа на
26.07.2024 г. (видно от посоченото в обжалваната заповед), след като е бил
транспортиран в 01 РУ - СДВР, където са му били снети сведения, т.е.
задържането му не е продължило повече от необходимото за извършване на
съответните действия. По изложените съображения съдът намери, че
задържането на жалбоподателя Я. П. се явява съответно на преследваната цел
и ограничено до строго необходимото, за да се обезпечи установяването на
релевантните фактически обстоятелства и не засяга правата
и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото
за целта, за която актът се издава, респективно - не е нарушен принципа за
съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че оспорената заповед за
задържане е издадена при спазване на процесуалните правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради
което жалбата не е основателна и следва да се отхвърли.
При този изход на производството на основание чл. 143 ал. 3 АПК
право на разноски има ответника по жалбата, каквато претенция е заявена в
съдебното заседание чрез явилия се юрисконсулт. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че
производството пред районния съд се е развило в едно съдебно заседание,
както и вида и обема на положените от процесуалния представител на
ответника процесуални усилия, съдът намери, че юрисконсултското
възнаграждение, което жалбоподателят П. следва да заплати в полза на СДВР,
10
следва да е в минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Я. В. П., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-936/26.07.2024 г., издадена от П., с която на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя Я. П. е
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24
часа".
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Я. В. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11