Р Е Ш Е Н И Е № 260121
гр. Пловдив 22.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на 22.03.2021 г. в състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
като
разгледа т.д. № 154/2021 г. по описа
на ПОС, докладвано от съдия АНТОНИЯ РОГЛЕВА, намира за установено следното:
Производство
по чл. 25 от ЗТР.
Постъпила е
жалба от А.М.Д. в качеството й на съдружник и управител на „ЕСПЕРАНСА 2004“ ООД ЕИК
********* чрез пълномощника й адв. С., против отказ рег. №
20210222130846/23.02.21 г., постановен по заявление вх. №
20210222130846/22.02.21 г за вписване на промени по партидата на дружеството -
заличаване на съдружник на осн. чл. 125,
ал.2 от ТЗ.
Изложени са
съображения за незаконосъобразност, като се иска отказът да бъде отменен, като
се задължи АВ да извърши исканото вписване на промени по партидата на
дружеството.
Постъпил е
отговор от Агенция по вписвания чрез ***Е.Й., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Към жалбата
е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.
Съдът, след
като прецени приложените доказателства, както и изразените доводи в жалбата,
намира за установено следното:
За да
постанови обжалвания отказ, длъжностното лице е изложило съображения, че в
случая не е изпълнен фактическият състав на чл. 125, ал.2 от ТЗ, който изисква
отправяне на волеизявление от страна на напускащия съдружник в предписаната от
закона форма за действителност, получаване на това волеизявление от дружеството
и изтичане на предвидения в правната норма тримесечен срок. Изложени са мотиви,
че в случая е налице волеизявление, изпратено до дружеството, но същото не е
редовно получено – не е установено редовно връчване на документа в
офиса/канцеларията на дружеството, до което той се отправя, тъй като самият
напускащ съдружник е удостоверил с подписа си получаването на собственото си
предизвестие, а е необходимо това волеизявление да достигне до другия съдружник
и управител, който от своя страна в тримесечния срок да организира вземането на
решения, свързани с поемането на дружествените дялове.
Освен това
се излагат и мотиви, че освобождаването на съдружник в хипотезата на чл. 125,
ал.2 от ТЗ изисква представяне на надлежно взето от общото събрание на
съдружниците решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на
капитала и промяна в дружествения договор в зависимост от взетите решения и
т.н.
Съдът не споделя съображенията на длъжностното лице,
свързани с липса на уреждане на статута на дружеството, решение на общото
събрание за съдбата на освободените дялове, размера на капитала и т.н.
Прекратяването на членственото правоотношение по чл. 125, ал.2 от ТЗ е
последица от волята на самия съдружник, като за целта следва да се отправи
писмено предизвестие най-малко три
месеца преди датата на прекратяване. Ако такова предизвестие е налице и е
заявено прекратяване на участието в дружеството при условията на закона, т.е.
в тримесечния срок по чл. 125, ал.2 от ТЗ, след изтичане на законоустановения срок участието на съдружника следва да
се счита прекратено. Прекратяването на участието на съдружника, отправил
предизвестие, не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се
предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани
с уреждане на имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството,
преразпределение на дяловете и т.н.
Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника,
но не представляват условие за прекратяване на членственото правоотношение.
Изтичането на срока за предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо
участието на съдружника в дружеството и с настъпването на този ефект
съдружникът губи занапред качеството на „съдружник”. В този смисъл е преобладаващата съдебна
практика / напр. решение № 23 от 6.01.2011 г. на САС по ф. д. № 117/2010 г., решение № 1239 от
29.09.2009 г. на САС по гр. д. № 1413/2009 г., решение
№ 260295 от 18.02.2021 г. на СГС по т. д. № 137/2021 г., решение № 42 от 10.02.2020 г. на ВтАС по в. т. д. №
22/2020 г., Решение
№ 2232 от 1.10.2019 г. на САС по т. д. № 4827/2019 г. и др./
Споделят се
обаче доводите на длъжностното лице, свързани с липса на редовно връчено
предизвестие по смисъла на чл. 125, ал.2 от ТЗ. В случая уведомлението по чл.
125, ал.2 от ТЗ произхожда от жалбоподателката като съдружник и е получено също
от нея в качеството й на управител на дружеството, без да са представени
доказателства да са предприети някакви действия за уведомяване на оставащия
съдружник и управител. Предизвестието по
чл. 125, ал.2 от ТЗ следва да бъде адресирано до общото събрание на
съдружниците /както е сторено и в настоящия случай/, и то следва да стигне до
знанието на тези съдружници. Това е логично, тъй като оставащите съдружници
следва да предприемат съответни действия
във връзка с решаване въпросите, свързани с освободените дялове от
напускащия съдружник. В случая оставащият съдружник е само един, като същият е
и управител на дружеството, като няма доказателства предизвестието да е
стигнало до неговото знание. При това положение не може да се приеме, че е
налице редовно уведомяване на общото събрание на съдружниците. В този смисъл са
и решение № 260011/23.9.20 г. на ПАС по в.т.д. 428/20 г.; решение № 139 от
5.5.19 г. на ПАС по в.т.д. № 184/20 г. и др.
Последното е
достатъчно основание обжалвания отказ да бъде потвърден.
За
разноските:
В подадения
отговор АВ, представлявана от юрисконсулт,
е направила претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
осн. чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 81 от ГПК.
Съгласно чл.
25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата по обжалване на отказите съдът присъжда
разноски по реда на ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който текст препраща към
Наредба на Министерския съвет, предложена от НБПП.
Т.е.
размерът на дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение следва да се определи, като се съобразят
разпоредбите на Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая относима е
разпоредбата на чл. 23, т.4 от тази наредба,
предвиждащ за охранителни производства възнаграждение от 80 до 120 лв.
Съдът
намира, че в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
отказ рег. № 20210222130846/23.02.21 г., постановен по заявление вх. №
20210222130846/22.02.21 г за вписване на промени по партидата на „ЕСПЕРАНСА
2004“ ООД ЕИК ********* - заличаване на съдружника А.М.Д. на осн. чл. 125, ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА
А.М.Д. ЕГН ********** да заплати на
Агенция по вписвания юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: