Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 50 Година 2016г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 05.04.
2016 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : КОНСТАНТИНАР.
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ т. д . № 84 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 235 от ГПК – за постановяване на
съдебно решение .
Окръжен съд Пазарджик
е сезиран с искова молба , подадена от С.К.Б. ***, ЕГН ********** против „** –О.З. „ ЕАД гр. София
, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София
, р-н „Средец „ , ул. „Г. Бенковски „ №
3,представлявано от Г.Р.Г.К., К.Х.Ч. и М.К.Г..
В исковата молба са изложени обстоятелства за изискуеми парични
задължения на ответника,произтичащи от непозволено
увреждане . Искането е да се осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумите
, посочени в исковата молба , както и
сторените съдебно- деловодни разноски. Сочи
и представя доказателства в
подкрепа на иска . В открито съдебно заседание, ищцата , чрез процесуалния си представител
поддържат исковете .
В срока по чл. 367 от
ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който иска за неимуществени вреди се
оспорва частично по размер . Искът за имуществени вреди се оспорва изцяло
по основание и по размер. Искането е искът за неимуществени вреди да се уважи
частично до признания размер да или
евентуално да се уважи
по справедливост, а иска за имуществени вреди да се отхвърли , като неоснователен . Сочи и
представя доказателства в подкрепа
на отговора . В
открито съдебно заседание, ответникът ,
чрез процесуалния си представител поддържа
отговора .
Пазарджишкият окръжен съд
, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и при спазване разпоредбата на
чл. 235
от ГПК прие за установено
следното:
І. Фактическа страна на правния спор.
Като доказателство по делото е приложено АНД
512/ 2015г. на районен съд П.. По това дело е прието първоначално и допълнително заключение на съдебна –
автотехническа експертиза От
заключенията на СТЕ се установява следния механизъм на настъпване на
ПТП на
04. 09. 2013г.
На посочената дата около 8, 30 ч.
в гр. П. ищцата отивала на работа . На кръстовището на бул. „Христо Ботев „ и
бул. „ Н. Цанов „ ,на зелен светофар
ищцата предприела пресичане на пешеходната пътека . В същото време
водача на лек автомобил марка „ „ а.с.а. се движил по бул. „Христо Ботев „ ,като предприел маневра „
завой на дясно“към бул. „Н.Цанов „ . Автомобилът се движил със скорост 41 км. /ч.
В двете заключения са дадени следните варианти на ПТП:
а/ В първото заключение .
Когато автомобилът се намирал на 16-17м.
от кръстовището пешеходката С.К.Б. предприела пресичане на пътното за движение
. След около 1,5сек. настъпил
удар в предната част на лекия автомобил и в
лявата част на пешеходката .
Вещото лице дава заключение, че ако
автомобила се е движил със скорост по
–малка от 30 км./ч. т произшествието не би възникнало, тъй водача
би имал възможност да реагира своевременно и да спре . В този случай мястото на
удара попада вън от опасната зона за спиране .
При положение ,че автомобила се е движил със скорост от 41 км.
/ч. удара е бил неизбежен. В момента
, в който водача е имал възможност да реагира на опасността / 16-17м. от мястото на удара / времето
за реакция е било много малко /
1,5 сек/ , за да се предприеме безопасно спиране
преди мястото на удара .Мястото на удара
попада в опасната зона за спиране .
б/Във второто заключение.
В това заключение вещото лице разграничава механизма на ПТП в зависимост от това дали пешеходката се е движила с бавен ход или със спокоен и
бърз ход. Изводите на вещото лице при тази хипотеза са следните :
Автомобилът се е намирал на разстояние
14-25м. от мястото на удара, когато пешеходеца е предприел
пресичане на пътното платно . Това разстояние
е в зависимост от бързината на пресичане на платното . Скоростта на автомобила е 41 км. /ч.
При това разстояние и скорост на автомобила , ако пешеходеца се е движил с
бавен ход произшествието е могло да се избегне, тъй като мястото на
удара не попада в опасната зона .
Водачът е имал възможност своевременно да възприеме опасността и да
реагира чрез безопасно спиране за
времето от 1,3 до 2, 2 сек. . В заключението е посочено , че въпреки това водача не е реагирал своевременно на
опасността чрез спиране .
Ако пешеходеца се е движил със спокоен или бърз ход
произшествието е било неизбежно . В този случай скоростта на водача на ППС/
41км. /ч. / и разстоянието до
пешеходеца , когато водача за първи път го е възприел , като опасност за движението/14-25м./ не са давали възможност за екстрено спиране и
предотвратяване на произшествието . Времето за реагиране на водача е било много
малко / 1,3 – 2,2 сек. /, при което мястото на удара попада в опасната
зона за спиране .
От двете заключения на
техническата експертиза може да се направи извода ,че във всички случаи
водача на ППС е виновен за произшествието , тъй като не е карал със
съобразена за пътната обстановка скорост. Единствено ако е карал със скорост
под 30 км. /ч. произшествието е било предотвратимо .
С решение
№ 673/ 26. 03. 2015г. на районен съд П.
по АНД № 512/ 2015г. по описа на същия съд водача на ППС а.с.а. е признат за виновен в
това , че на 04. 09. 2013г. при управление на МПС , по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на ищцата . На основание чл. 78А от НПК обвиняемия е освободен от наказателна отговорност , като
му е наложено административно наказание глоба .
По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК Пазарджик , Общи заболявания , № 2430/ 20.
06. 2014г. ,в което е посочено , че ищцата е инвалидизирана за срок от
2 години до 01. 06. 2016г. при 80% намалена работоспособност. В
експертното решение са посочени следните диагнози на заболяването :
-
Водеща
диагноза „ Мозъчен инфаркт „ ;
-
Общо
заболяване – Състояние след исхемичен мозъчен инсулт ;Комоцио церебри ;
Квадрипаретичен синдром ,лека степен , с предилекция в ляво ; Захарна болест ,
ІІ--ри тип;
По делото е представено Уведомление изх. № 4791/ 17.
07. 2014г. на ЗАД“Ай Ен Джи „ София
. В Уведомлението е посочено , че ищцата е
работила в застрахователното дружество на длъжността „ Мениджър екип“ с
място на работа Агенция „Марица „П. по Договор за възлагане на застрахователни
посреднически услуги . В Удостоверението е посочено ,че считано от 14. 07.2014г. договора за възлагане с ищцата е прекратен по здравословни причини въз основа
на заключение на ТЕЛК.
По делото е представено Удостоверение изх. № 12-
00026118/ 29. 05. 2015г. на ТП на НОИ Пазарджик . В Удостоверението е
посочено,че за времето от 04.09. 2013г. до 19. 06.2014г. на ищцата не са
изплащани парични обезщетения .
По делото е представен Кредитен
превод с
дата 28. 09. 2015г. С този кредитен превод ответното
дружество е превело на ищцата сумата 30 253, 56лв. Ответната страна е пояснила по делото ,че
тази сума представлява обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди
от настъпилото на 04. 09.2013г. ПТП , от
които главница 25 000 лв. и лихви за забава в размер на 5253, 56 лв. за времето от 04. 09.2013г.до 28. 09. 205г.
Претенцията
на ищцата
, след направените изменения на иска е
за следните вземания :
-
Обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на
70 000 лв. ;
-
Обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 6503,
04 лв. ,от които 1053лв. разходи
за лечение и 5449, 35лв. пропуснати ползи
от трудово възнаграждение за 10 месеца , за времето от 04.09. 2013г. до 14. 07. 2014г. Посочено
е от ищцата ,че размера на пропуснатите ползи е изчислен на база получено
възнаграждение за времето от 01. 01.
2013г. до 03. 09. 2013г.
По делото е прието основно
и допълнително заключение на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението на СМЕ е посочено
следното :
1/ При ПТП на 04.09. 2013г. ищцата е получила
следните увреждания :
-
Разкъсно
– контузна рана на долната устна ;
-
Разклащане
на втори горен ляв резец ;
-
Комоцио
церебри ;
-
Счупване
на първи пръст на левия крак;
-
Счупване на левия крак в областта на коляното;
-
Травмите
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП;
2/ В резултат на счупването левия крак на
ищцата е бил гипсиран за срок от 35дни .
-
Това
е предизвикало трайно затрудняване движението на левия крайник за срок повече от 2 месеца и на пръста на левия крак за срок около 1 месец от
датата на травмата ;
-
Сами
по себе си получените фрактури са
неусложнени и сравнително леки;
-
Хемипарезата в лявата
страна/
слабостта на лявата ръка и на левия крак/ е забавило в голяма степен възстановяването
на левия крайник/ обема на
движенията и мускулната сила / . Нормалното възстановяване без наличието на тези
заболявания е около 2 месеца и половина
заедно с гипса и рехабилитациите. В резултат
на хроничните заболявания ищцата е
била по – трудно подвижна . Поради големия
гипс на крака и намалената мускулна сила на лявата ръка докато се
изправи на крака и проходи самостоятелно ищцата се е придвижвала с инвалидна количка и с придружител. В момента ищцата е напълно възстановена от
получените фрактури . Обемът на
движението на левия крак е напълно възстановен.
Ходи самостоятелно с бастун , обслужва се сама . Придвижването с бастун не е в резултат на травмата , а поради парезата
на лявата страна в резултат на мозъчно –
съдовия инцидент.
На лявата колянна става
е установена начална възрастова артроза ,нормална за възрастта . Артрозата би
могла да предизвика известни болки само при промяна на атмосферните условия .
На палеца на лявото ходило
се установява постравматична артроза , която причинява постоянна болка на
ищцата . В момента болката е в
начална фаза ,но с времето ще напредне и ще се увеличи .
-
В посттравматичния
период не са били необходими някаква специални медикаменти за лечение. Известни болки и страдания
ищцата е търпяла след сваляне на гипса и по време на рехабилитациите.
Това е наложило приема на обезболяващи лекарства и лекарства за съсирването на кръвта .
3/Контузията на главата със сътресение на
мозъка е протекло със степенно
разстройство на съзнанието/ зашеметяване ,объркване сънливост / ,без пълна загуба на съзнанието
до степен на комоционна кома . Това представлява временно разстройство на
здравето ,неопасно за живота .
4/ Придружаващи хронични заболявания на ищцата
.
-
Мозъчно
– съдова болест. Състояние след исхемичен инсулт ;
-
Хемепареза вляво ;
-
Хронична
исхемична болест на сърцето ;
-
Хронична
сърдечна недостатъчност ;
-
Захарна
болест ;
-
Стабилна
ангина пекторис;
Травматичните
увреждания , които ищцата е получила при ПТП
не са довели до утежняване на
хроничните заболявания
В съдебно
заседание вещото лице поясни,че повишаване стойностите на диабета и преминаване
на инсулиново лечение не е в резултат на
претърпяното ПТП. Обясни , че претърпяната травма няма връзка с развитието на
диабета. Обясни, че развитието на диабета се дължи на повишените нива на
мазнините в кръвта и на сърдечно- съдовото заболяване .
Също в съдебно заседание вещото лице поясни ,че психичното състояние на ищцата след травмите не се дължи на претърпяното
ПТП. Обясни , че това се дължи на установено заболяване на щитовидната жлеза ,за
което е започнало лечение.
5/ В
заключението на медицинската експертиза е посочено , че разходите за лечение на ищцата, според
представените фактури и други платежни
документи , които са свързани с
травматичните увреждания са на обща стойност 592, 67 лв.с ДДС. В тези
разходи са включени и тези за закупуването на
„проходилка“, тъй като от представеното Удостоверение изх. №УД -387/ 12. 02.2015г.на Дирекция
„Социално подпомагане „ гр.Пазарджик не
се установява отпускането на целева помощ за закупуване на проходилка.
По делото е разпитан,като свидетел съпруга на
ищцата Н.М.Б. . Свиделят обясни на съда следното :
-
Престоят на ищцата в
болнично заведение е бил около една
седмица .На
11. 09.2013г. ищцата е изписана
от ортопедичното отделение на УМБАЛ „
Св. Г. „ гр. П.;
-
След
изписването от Болницата , около един месец ищцата е била на легло,като
обслужването се е извършвало с помощта
на съпруга й ; През това време е
чувствала силни болки в крака , особено нощно време , като е
викала и стенела от болки . Наложило се е да приема успокоителни лекарства .
-
След
един месец гипса е бил свален и с
помощта на съпруга си ищцата е започнала да се храни и обслужва сама ;
-
В резултат на ПТП ищцата
е получила постравматичен стрес. Не е могла да се
придвижва и да пресича самостоятелно по
улицата . Изпитвала е страх при преминаване на ПТП.Наложило се е провеждането
на лечение от психиатър и
психотерапевт,което е подобрило състоянието на ищцата . В момента ищцата
все още изпитва страх при самостоятелното движение и пресичането по улицата ,
което налага придружител.
По делото е разпитана свидетелката Р.С.К. ,
съсед на ищцата . Свидетелят обясни
пред съда , че по време на гипса ищцата
е била на легло ,като за нейното обслужване се е грижил съпругът и . Обясни ,
че след третия месец ищцата е започнала да
се придвижва с инвалидна количка .
Обясни ,че в резултат на ПТП ищцата изпитва стрес при самостоятелно
движение по улицата, като и е необходим придружител.
По делото е прието заключение на съдебно –
икономическа експертиза. Експертизата дава заключение , че ако ищцата бе работила по застрахователното правоотношение за времето от 04. 09.2013г. до датата на подаване на
исковата молба 30 04. 2015г. би
реалазирала доходи в размер на 5449,
35 лв. , след приспадане на доходите
от пенсията за инвалидност.
ІІ.Правно основание на иска и фактически състав на правната норма.
Правното основание на
предявения иск е нормата на чл. 226 от
КЗ /отм. / – осъдителен, пряк иск на
увреденото лице против застрахователя по задължителна застраховка „ ГО“.
Фактическият състав на
правната норма е следния :
1/ Валидно възникнало
застрахователно правоотношение ;
2/ Настъпване на застрахователно
събитие;
3/ Покрит застрахователен риск;
4/ Деликтна отговорност на
застрахования ;
Това са основните елементи на
прекият иск на увреденото лице против застрахователя на ГО.
С какво друго се характеризира този вид искова претенция :
1/ Прякото право по чл. 226 от
КЗ представлява
имуществено притезателно право в полза на увреденото лице; Увреденото лице може да иска изплащането
само на застрахователното обезщетение;
2/Прякото право може да бъде предявено против причинителя на
увреждането или против застрахователя по ГО. Двата иска се намират в
съотношение на алтернативност , но не и в съотношение на кумулативност или субсидиарност . Двата иска
не могат да бъдат съединявани с една
искова молба при условията на
субективно пасивно съединяване на искове, освен при условията
на „евентуалност“ на исковете /виж т. 11 на
ППВС № 7/ 1977г. / .
3/ Прякото право по чл. 226 от КЗ има сложен
фактически състав – непозволено увреждане + застрахователно
правоотношение , за разлика от деликтния иск против причинителя на вредата, който се основава само на непозволеното увреждане ;
4/ Невъзможността за
субективно пасивно съединяване на двата
иска се обосновава , освен на различните
основания на двата иска/
договорна и деликтна отговорност / , още и на факта ,че деликвента и застрахователя не мога да носят
солидарна отговорност / аргумент от
чл.53 от ЗЗД/ .
5/При предявен иск против застрахователя , процесуалното поведение на застрахователя включва следните правомощия :
-
Да привлече застрахования
,като трето лице ;
-
Да направи всички
възражения , които произтичат от деликтната отговорност на застрахования- чл.
226 ал.2 от КЗ / неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане,
съпричиняване на вредите ,
погасяване на претенцията по давност; удовлетворяване на пострадалия ; / ;
-
Да направи всички възражения , които
произтичат от застрахователния договор- чл. 226ал. 2 от КЗ /липсата на валидно застрахователно правоотношение ; непокриване на риска;
настъпване на застрахователното събитие извън застрахования период /;
6/ Отговорността
на застрахователя е ограничена до размера на застрахователното обезщетение
, за разлика от отговорността на деликвента , която е ограничена единствено от
нормите на чл.51 ал.1от ЗЗД , чл. 52 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Минималните лимити
на застрахователната полица са посочени в текста на чл. 266 от КЗ/отм./ .
7/ Присъдените срещу застрахователя
лихви за забава и съдебни разноски не се ограничават от размера на
застрахователната сума – чл. 267 ал.4 от КЗ.
От доказателствата по делото съдът
прави извода , че изцяло е осъществен фактическия състав на прекия иск по
чл. 226 от КЗ.
1/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение . Застрахователният
договор е сключен под формата на „застрахователна полица „ №
06112002691440 за времето от 30. 11. 2012г. до 29. 11. 2013г.
2/ Покрит застрахователен риск – застрахователното събитие е
настъпило на 04.09. 2013г.
По отношение на покрития застрахователен риск следва да се отбележи ,
че задължителната застраховка „ГО“ покрива имуществената отговорност не само на
собственика на МПС/застрахования / , но така също
покрива отговорността за причинени вреди на трети лица във връзка с притежаването и / или
използването на МПС :
-
От лице ,което не е
изрично или мълчаливо упълномощено да управлява МПС, стига владението върху МПС
да не е придобито чрез престъпление ;
-
Лице ,което не
притежава или на което временно е отнето свидетелството за управление ;
-
Лице , което управлява
техническо неизправно МПС/виж чл. 267ал. 2 от КЗ/ отм./ ;
Неоснователно е възражението , което с прави в
отговора на ответното дружество за липсата на валидно възникнало
застрахователно правоотношение и покрит застрахователен риск.
Възражението се прави съвсем формално , без да се мотивира и да се сочат
доказателства .
3/ Деликтна отговорност на застрахования . Осъществен
е изцяло от обективна и субективна
страна фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние / под формата на активна
човешка дейност/ , вреди / неимуществени и/или имуществени / , причинна връзка между деянието и причинените
вреди , вина и противоправност на
деянието . По отношение деликтната отговорност на застрахования приложение
намира разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
С влязло в сила решение
№ 673/ 26. 03. 2015г. на районен
съд П. деликвента а.с.а. е признат за виновна за причинения вредоносен
резултат. По силата на посочената правна
норма влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това, дали е
извършено деянието , виновността и противоправността на дееца .
По отношение
разпоредбата на чл. 78а от НК приложение следва да намери разпоредбата
на т. 15 на ТР № 6/ 2012г. от 06.
11.2013г. на ОСГТК на ВКС,където е прието , че
решението по чл. 78а от НК е приравнено
по правно значение на влязлата в сила присъда
на наказателния съд .
1.По иска за
обезщетение за“ неимуществени“ вреди .
Според текста на чл.52 от ЗЗД размера на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи от съда „ по
справедливост“ . Тълкуване на това
понятие е дадено в ППВС № 4/ 23. 12. 1968г. , което е задължително за
съдилищата . Според разясненията , дадени в това Постановление , понятието „
справедливост „ , по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие . То е
свързано с преценката на редица конкретни
и обективно съществуващи обстоятелства , които трябва са вземат предвид
от съда . При телесните увреждания това са характерът
на уврежданията ,обстоятелствата , при които е извършено , допълнително
влошаване на здравословното състояние , осакатявания , загрозявания и др. Трябва
също така да се отчетат продължителността
на болките и страданията, тяхната интензивност , болките и страданията, които
лицето ще търпи за в бъдеще. Освен
това съдебната практика приема ,че размера
на обезщетението трябва да бъде съобразен с
икономическата конюнктура в
страната/официалната статистика
за средната работна заплата ,за нивото на инфлацията, нормативно определените
лимити за отговорността за застрахователя
-виж Р. № 88/ 17. 6. 2014г. по
т.д. №2974/2013г.на ІІ-ро т. отд. на ВКС /.
Съдебната практика приема също така , че на репарация подлежат само „действително претърпените вреди“/ виж т.3 на ППВС № 4/ 25.05. 1961г. / .
Според утвърдената съдебна практика и теория неимуществените вреди биват
два вида- физически болки и страдания на
пострадалия от увреждането и психически болки и страдания. Психическите болки
и страдания са свързани с емоционалната
сфера на пострадалия . Това представляват душевни преживявания на пострадалия ,
преживявания на психиката ,морални страдания ,нравствени страдания . В исковата
молба ищцата претендира и двата вида неимуществени вреди . Както телесни
повреди ,така и увреждания на психиката
.
Съдът ,след като съобрази
събраните по делото доказателства счита ,че справедливия паричен еквивалент за
претърпените неимуществени вреди от ищцата е сумата 30 000 лв. За да определи този размер на обезщетението
съдът съобрази следните обективни факти по делото :
1/ Вида на телесните увреждания -
счупване на големия пищял на левия крак
в областта на колянната става и
счупване на първа фаланга на първия пръст на лявото стъпало ; Според
медицинската експертиза тези увреждания сами по себе си са неусложнени и са
сравнително леки . Останалите травматични увреждания по тялото и по главата са причини на ищцата
временно разстройство на здравето неопасно за живота . По отношение на сътресението
на мозъка се установи , че то е протекло сравнително леко , със зашеметяване ,
объркване и сънливост без загуба на съзнанието до степен на комоционна кома .
2/Периода от време ,за който
движението на ищцата е било затруднено . От заключението на медицинската
експертиза се установи ,че за първата фрактура това е над 2 месеца от датата на
травмата , а за втората фрактура около
1месец от датата на травмата . По делото се установи ,че възстановяването на
ищцата е продължило по – дълго от нормалното , което обаче се дължи на
хроничните и заболявания и най- вече на предилекцията в ляво,
в резултат на мозъчно- съдовия
инцидент прекаран в миналото.
3/ Физическите болки, които ищцата е търпяла по време на лечението
и по
време на рехабилитацията. От заключението на медицинската
експертиза се установи , че ищцата е търпяла известни болки при свалянето на
гипса и по време на рехабилитационния процес , което е налагало прием на
обезболяващи лекарства. Това се установи и от обясненията на съпруга на ищцата
,св. Н. Б. , както и от обясненията на
св. Р. К. .
4/ Състоянието на увредения
крайник към настоящия момент. От
заключението на медицинската експертиза се установи , че обема на движенията и
мускулната сила на долния ляв крайник е
напълно възстановен. Ищцата ходи с бастун поради хемепарезата в ляво , в резултат на
прекарания мозъчен инсулт , а не поради получените фрактури .
5/ Физическите болки ,които ищцата ще търпи за в бъдеще от увреждането
. От заключението на медицинската експертиза се установи , че фрактурата на лявата колянна става може да
предизвика известни болки само при промяна на
атмосферните условия . Фрактурата на палеца на лявото ходило предизвиква посттравматична артроза, която се намира в
пряка връзка с увреждането . Това ще
причинява за в бъдеще постоянна болка в
тази част на лявото ходило , която с времето ще се увеличава . Установи се по
делото , че фрактурите от ПТП не са причинили усложнения на хроничните заболявания на ищцата ,
включително на заболяването от захарен диабет.
6/ Моралните страдания които ищцата е преживяла по време на лечението
и на рехабилитационния процес. Установи се по делото , че фрактурата на
лявото коляно и на палеца на лявото ходило са причинили негативни емоционални
преживявания на ищцата и социален дискомфорт . Около един месец по време на гипса ищцата е била на легло,
като не е могла да се обслужва сама . По
време на възстановяването и на рехабилитацията
е било наложително известно време
, докато се изправи на крака и проходи самостоятелно, да се придвижва с инвалидна количка и с придружител. В
заключението на медицинската експертиза е посочено ,че това не се
дължи само на фрактурите , но и
на слабостта на лявата ръка в
резултат на мозъчно- съдовата болест. От
заключението на медицинската експертиза съдът прави извода че посттравматичния
стрес за , който се говори в обясненията
на разпитаните по делото свидетели не се дължи единствено на преживяното по време на ПТП. Медицинската експертиза е категорична в
заключението си за това , че фрактурите от ПТП не са причинили на ищцата влошаване на хроничните заболявания
, нито пък са причинили други увреждания на здравето освен нормалното
обездвижване на крайника за известен
период от време в резултат на гипсовата имобилизация и болките и страданията при свалянето на гипса
и по време на провежданата рехабилитация . В съдебно заседание вещото
лице обясни , че уврежданията на психиката , за които се
говори в обясненията на свидетелите/ страх от МПС при движението на
ищцата по улицата , обилно изпотяване
през нощта, стряскане в съня си / не се
дължат на получените фрактури,а на
заболяване на щитовидната жлеза ,за което е предприето съответно лечение.
От посочената сума следва да се приспадне сумата заплатена доброволно от
застрахователя в хода на съдебното производство ,в размер на 25 000 лв. ,при което
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е сумата от 5000 лв.
До размера 70 000 лв. иска за обезщетение за неимуществени
вреди се явява неоснователен и следва да се отхвърли .
По претенцията за лихви за забава .
Претенцията е основателна .
Ищцата претендира лихви за забава
от датата на увреждането 04. 09.
2013г. При вреди от непозволено увреждане лихвите се дължат от датата на увреждането / чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ .
За тези лихви отговаря и застрахователя при предявен пряк иск против него
. Този извод следва от разпоредбата на чл.223
ал. 2 от КЗ , където е казано ,че
застрахователя отговаря и за лихвите за забава , когато застрахования
отговаря за тях пред увреденото лице . След като застрахования
отговаря за лихвите за забава считано от датата на увреждането , от тази дата
следва да отговаря и застрахователя при предявен пряк иск. Ограничаването на отговорността на
застрахователя за лихви за забава , считано от датата на съобщаването по чл.224 ал. 1 от КЗ е в случая , когато лихвите за забава са „присъдени“ в тежест на застрахования,при уважен срещу деликвента иск по чл. 45 от ЗЗД. Само в този случай
отговорността на застрахователя за лихви за забава е ограничена от датата на съобщаването по чл. 224ал. 1 от КЗ. Спрямо увредения застрахователя отговаря за лихви за забава от момента
на увреждането , а спрямо застрахования от момента на съобщаването по чл. 224
ал.1 от КЗ и то само , когато лихвите са присъдени в тежест на застрахования . Извод затова , че застрахователя отговаря за
лихвите за забава пред увреденото лице, считано от датата на увреждането следва
и от текста на чл.227 т. 2 от КЗ .Според тази правна норма застрахователя
има право на регресен иск против
застрахования за платените лихви за
забава, считано от датата на застрахователното събитие до датата на
съобщаването по чл.224 ал. 1 от КЗ или до датата на предявяване на прекия иск
по чл.226 ал. 1от КЗ , освен ако застрахованото лице не е изпълнило задължението си за съобщаване
по причини , които не могат да му се вменят във вина . От тази правна норма следва извода ,че по
правило застрахователя отговаря за лихвите за забава пред увреденото лице от
датата на увреждането . Ако той изпълни това свое задължение има право да иска
обратно заплатените лихви от застрахования от датата
на увреждането до датата на съобщаването по чл. 224 ал. 1 от КЗ или до датата
на предявяване на прекия иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ , тъй като по правилото на
чл.223 ал. 2 от КЗ той отговаря спрямо застрахованото лице от датата на
съобщаването по чл. 224ал.1 от КЗ. В
този смисъл е и съдебната практика / виж Р.№ 6/28. 01.2010г. по т. д. №705/ 2009г.на 2-ро т. отд. на ВКС/.
В хода на съдебното производство
ответната страна представи писмени доказателства за заплатени лихви за
забава в размер на 5253, 56 лв.за времето от датата на увреждането 04. 09. 2013г.до датата на плащането 28. 09. 2015г. Тези лихви не следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди , тъй като техния размер се
определя окончателно в изпълнителното
производство в зависимост от датата на крайното плащане . Това е така , тъй
като се касае за текущи лихви за забава , а не за мораторни лихви за забава .
2. По иска за обезщетение за имуществени вреди .
Исковата претенция е частично основателна .
Както бе посочено по – горе претенцията на
ищцата е следната :
Обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 6503, 04 лв. ,от които 1053лв., разходи за лечение и 5449,
35лв. пропуснати ползи от трудово
възнаграждение за 10 месеца , за времето от
04.09. 2013г. до 14. 07. 2014г. Размерът на пропуснатите ползи е изчислен
на база получено възнаграждение за времето от 01. 01. 2013г. до 03. 09. 2013г.
Претенцията за направените разходи за лечение
на ищцата е основателна до размера на 592,
67 лв.с ДДС. Това са разходите , които според заключението на медицинската
експертиза са били свързани с лечението
на ищцата по представените
документи. Останалите разходи ,за които
са представени документи нямат отношение към увреждането на ищцата . Те са
относими към хроничните заболявания на ищцата . До размера 1053 лв. тази претенция ще
следва да се отхвърли , като неоснователна.
Претенцията за „пропуснати ползи“ от
нереализирано доходи по време на неработоспособността на ищцата е напълно неоснователна .
В текста на чл. 223 ал. 2 от КЗ е посочено ,
че застрахователя заплаща
обезщетение ,включително за пропуснати
ползи , които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено
увреждане ,когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице . По
силата на деликтното правоотношение
застрахования отговаря пред увреденото лице за вреди от „ пропуснати
ползи“ /чл. 51
ал.1 от ЗЗД/.
По въпроса за понятието „ пропуснати ползи „ има
прието ТР № 3 /2012г. от 12. 12. 2012г.
на ОСГТК на ВКС , което има задължителен
характер за съдилищата . В това ТР се приема ,че „пропуснатата полза „ представлява сигурно увеличение на имуществото на кредитора , която сигурност не
може да се предполага . Освен това , текста на чл. 51 ал.1от ЗЗД изисква пропуснатите ползи да са пряк и непосредствена последица на увреждането . По аналогичен начин е разрешен въпроса и в текста
на чл. 82 от ЗЗД , който текст изисква пропуснатата полза да е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Следователно , за да се уважи иск за пропуснати ползи против застрахователя на
„ГО“ трябва да са налице следните
предпоставки :
-
Застрахованият да отговаря пред
увреденото лице за „пропуснати ползи“ по силата на деликтното правоотношение;
-
Пропуснатите ползи да са пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане ;
-
По делото да съществуват
доказателства , които да сочат за сигурност в увеличение на имуществото на
кредитора , която сигурност не може да се предполага ;
В случая не са налице последните
две предпоставки на този вид отговорност.
В цитираното по – горе Уведомление изх. № 4791/ 17. 07. 2014г. на ЗАД“Ай Ен Джи „ София е посочено , че договора за възлагане е прекратен с ищцата
по здравословни противопоказания , въз основа на заключение на ТЕЛК. От съдържанието на представеното
Експертно решение на ТЕЛК Пазарджик , Общи заболявания № 2430/ 20. 06. 2014г. се установява ,че фрактурите , които ищцата е получила в резултат на ПТП не са водеща диагноза на инвалидизацията .
Водещата диагноза това е прекарания в миналото мозъчен инфаркт . Останалите
описани заболявания / Състояние след исхемичен мозъчен инсулт
; Състояние след контузио капитис Ет Комоцио церебри; Квадрипаретичен синдром
,лека степен , с предилекция в ляво ; Захарна болест , ІІ--ри тип/са посочени в решението
на ТЕЛК , като общи заболявания . В решението на ТЕЛК е посочено също така ,че работата , която лицето изпълнява / мениджър екип/ е подходяща за здравословното му състояние при спазване на противопоказанията на т.
14 на решението , а именно – натоварване
на опорно – двигателния апарат и психо-физическо пренапрежение.
От
доказателствата по делото съдът прави извода , че претенцията на ищцата за пропуснати ползи от доходи не е пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане,нито съществува сигурност в
увеличение на имуществото на
ищцата от такъв вид доходи .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника
да заплати в полза на ищеца сумата 250,
35 лв. ,представляваща част от
сторените разноски по делото,съразмерно на уважената част от исковете , по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Разноски в полза на ответната страна за
юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК , съдът не
присъжда , тъй като няма представен списък на разноските от тази страна/ чл. 80 от ГПК във вр. с т. 2 на ТР № 6/2012г. от 06.11. 2013г.на ОСГТК на ВКС/.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА ** –О.З. „ ЕАД гр. София
, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , р-н „Средец „ , ул.
„Г. Бенковски „ № 3,представлявано от Г.Р.Г.К.,
К.Х.Ч. и М.К.Г. да заплати в полза на С.К.Б. ***, ЕГН ********* сумата 5 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 04.
09.2013г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането 04. 09. 2013г. до
окончателното изплащане .
До размера 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за неимуществени вреди , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ** –О.З. „ ЕАД гр. София
, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София , р-н „Средец „ ,
ул. „Г. Бенковски „ № 3,представлявано от
Г.Р.Г.К., К.Х.Ч. и М.К.Г. да
заплати в полза на С.К.Б. ***, ЕГН *********
сумата 592, 67 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане на 04.
09.2013г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането 04. 09. 2013г. до
окончателното изплащане .
До размера 6503,
04 лв. ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за имуществени вреди , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ** –О.З. „ ЕАД гр. София , ЕИК
********* , със
седалище и адрес на управление гр. София ,
р-н „Средец „ , ул. „Г. Бенковски „ № 3,представлявано от Г.Р.Г.К., К.Х.Ч. и М.К.Г. да заплати в полза на С.К.Б. ***, ЕГН ********* сумата 250, 35 лв. ,представляваща част от сторените разноски по
делото,съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр. П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :