Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна,
ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева адм.дело № 573/2022г. по описа на Административен съд-Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от „Компания Н.“ ООД гр. Варна, ЕИК *** срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 с изх. №
02-030-2600/2167/24.10.2019г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд /ДФ/ „Земеделие“, с което на дружеството са наложени санкции в общ размер
на 64 995.53лв., на три основания – за неспазени изисквания за управление, за
неспазване на базови изисквания и за системност на неспазване. В жалбата се твърди, че уведомителното писмо не отговаря на
изискванията за форма, доколкото в него липсват мотиви. Освен това
жалбоподателят излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и
незаконосъобразност. Иска отмяна на уведомителното писмо и присъждане на
направените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител – адв. К. К., поддържа жалбата като навежда доводи
за нищожност на оспорения административен акт, а алтернативно настоява за
отмяната му като незаконосъобразен. Отправя искане съдът да постанови решение,
с което да обяви за нищожно оспореното Уведомително писмо на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, респективно
– да го отмени като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в съдебно заседание се представлява от процесуален представител –
гл.ю.к. Д. М., която в пледоария по същество на спора и в представени
допълнително подробни писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна.
Пледира с решението си съдът да я отхвърли като такава. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази становищата на страните, и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Уведомително писмо изх.№ 02-030-2600/2167 от 24.10.2019г.
на Заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ 2007-2013 за кампания 2017г.
в частта, с която на „Компания Н.“ООД-гр. Варна
са наложени санкции в общ размер 64 995.53лв., с която сума е намален размера на оторизираната субсидия по
подаденото от дружеството заявление за подпомагане. В тази част уведомителното
писмо се явява неблагоприятен административен акт за дружеството, което поражда
за него правен интерес да го оспори. Уведомителното писмо с указания за реда и
сроковете за обжалването му е изтеглено от дружеството като файл от електронна
поща на 31.01.2022г., видно от
приложеното към административната преписка известие за доставяне. Върху
жалбата от деловодството на ответника е поставен входящ номер от дата 11.02.2022
година. Изложеното е основание съдът да приеме, че жалбата срещу уведомителното
писмо /УП/ е подадена в установения в чл. 149, ал.1 от АПК 14-дневния срок за
оспорване, поради което тя е допустима за разглеждане.
Не е спорно по делото, че оспорващото дружество „Компания Н.“ ООД-гр. Варна е регистрирана в
интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 184427. От доказателствата по делото се установява и
това също не е спорно, че дружеството е кандидатствало и е било одобрено за
участие в ПРСР 2007-2013 по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ с код АП24 със
заявена обща площ от 1852,41 хектара /ха/. На 18.05.2017г. дружеството е подало
пред ДФ „Земеделие“ Заявление за подпомагане с УИН 03/04071775800 ведно с
Приложение за кандидатстване на агроекологични плащания за кампания 2017г.,
която се явява последна година от поетия ангажимент по посочената програма.
Според легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.6 от ДР на
Наредба № 11/ 06.04.2009г., сеитбообращение е научнообосновано
последователно редуване на земеделските култури по време и място върху
определена обработваема площ. Смисълът от прилагане на сеитбообращението е да
се намали рискът от ерозия на почвите и замърсяването с нитрати от земеделски
източници – по аргумент от чл.2, ал.1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/06.04.2009г. По направление „Въвеждане в
сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ на ПРСР за периода 2007-2013г., за участие в която е одобрено
оспорващото дружество „Компания Н.“ ООД, земеделските производители, които
желаят да участват, подават заявление, към което прилагат план за
сеитбооръщение за следващия петгодишен период. Съгласно чл.24, ал.1 от
цитираната Наредба № 11/ 06.04.2009г. агроекологичните дейности или направления
по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни
и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен
период от поемане на агроекологичното задължение. В разглеждания случай от
представената от ответника административна преписка е видно, че това условие е
изпълнено – при кандидатстване за участие в програмата по конкретното
направление дружеството е представило план за въведеното сеитбообръщение за
всяка една от годините (от 2013г. до 2017г. включително) за всеки един от
заявените парцели, подробно изброени в табличен вид. Друго изискване е да се
извършва сеитбообращение върху декларираните парцели съгласно последния
предоставен и одобрен план. Тези обстоятелства, като текст са част от
заявлението за подпомагане и са оформени като декларации, задължителни за
участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“ и всяка година, кандидатът заверява с подписа си и декларира, че е
запознат с тези обстоятелства. Неразделна част от документацията при заявяване
на искане за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 ЕАП от ПРСР 2007 –
2013г. е и попълването на декларация за запознаване с определенията за
нередност, каквото в случая е подадено от оспорващото дружество.
Във връзка с подаденото Заявление
с УИН 03/040717/75800 от 18.05.2017г. от ответника са извършени проверки
в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл.37 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чрез която система
се извършва автоматичен контрол на подадените данни на земеделския стопанин,
чрез която се определят трайните данни, спрямо които се изчисляват преките
плащания от ЕС. Административното производство пред ответника е завършило с
издаване на оспореното в настоящото съдебно производство УП за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 с изх. № 02-030-2600/2167/24.10.2019г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С него на оспорващото
дружество са наложени санкции и е отказано плащане на сума в общ размер на
64 995.53лв., на три основания – 1/ за неспазване на базови изисквания –
3 009.19лв. (колона 13 от таблицата на
стр. 4 от УП), 2/ за неспазени изисквания за управление – 32 624.39лв. (колона 14 от таблицата на стр.4
от УП) и 3/ за системност на неспазването – 29 361.95лв. (колона 16 от таблицата на стр.4
от УП). Оторизирана е сума в размер на 264 257.57лв. /двеста шестдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и
петдесет и три стотинки/. За дружеството в тази част УП е позитивен
административен акт, поради което не е оспорено, влязло е в законна сила,
съответно – в тази част процесното УП не е предмет на настоящото съдебно
производство.
С оглед изложените от оспорващото дружество „Компания Н.“ ООД –
гр. Варна доводи за нищожност на оспореното Уведомително писмо на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ настоящият състав на съда съобрази, че според правната теория и
съществуващата съдебна практика, нищожността на административния акт предполага
наличието на толкова тежък порок, че той още от самото издаване на акта е
пречка за пораждането на целените с издаването му правни последици. Поради това
в доктрината нищожните административни актове се приравнени на "правно
нищо". За да не се създаде обаче привидност за съществуването им в правния
мир, когато в производството по оспорване на административния акт съдът
установи нищожността му, следва изрично да я обяви в диспозитива на решението,
дори да не е сезиран с изрично искане за това /чл. 168, ал. 2 АПК/. Пак по
същите причини в нормативната уредба на въпроса за оспорването на
административните актове е предвидено, че искането за обявяване на нищожност на
административния акт не е ограничено със срок /чл. 149, ал. 5 АПК/. В АПК не са
регламентирани основанията за нищожност на административните актове. Поради
това в теорията и в съдебната практика е прието, че такива са основанията за незаконосъобразност
на административните актове по чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от
който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност
актът да прояви правните си последици. Некомпетентността на издателя на административния
акт /по материя, по място и степен/ е винаги основание за неговата нищожност.
Такова основание е и издаването на акта при неспазване на задължително
изискуемата от закона форма, както и когато, макар и формата да е привидно
спазена, материализираното в съдържанието му волеизявление на компетентния
административен орган е толкова неясно или противоречиво, че на практика
изпълнението на акта е напълно невъзможно. Видно от чл.146, т.3 от АПК,
основание за отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но не всяко нарушение, а само такова,
което се явява съществено. С оглед изложеното, същественото нарушение на
административнопроизводствените правила ще представлява основание за нищожност
на административния акт само в краен случай – когато разписаната
административна процедура за издаването му до такава степен е опорочена, че на
практика е липсваща, при което волеизявлението на административния орган е
опорочено до степен, че не би могло до доведе до възникване на целените с него
правни последици. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е
основание за нищожността му единствено в случаите, в които изобщо отсъства
нормативна опора за издаването му, както и когато с издаването му са погазени
основополагащи правни принципи.
Съгласно чл.20, т.2 и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
фонда организира и ръководи дейността и представлява фонда, като в чл.20а, ал.1
и ал.2 от ЗПЗП е разписано, че той е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция /РА/ и организира и ръководи дейността ѝ и я представлява.
Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изп. директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и
искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Обжалваното Уведомително писмо е издадено от П.
С. -заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на която със
Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г., представена от ответника ведно с
административната преписка, изпълнителният директор е делегирал правомощия да
издава и подписва всички уведомителни писма по схеми и мерки за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на
Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (т.1 от заповедта). С оглед горното се
налага извод, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно лице,
на което титуляра е делегирал съобразно законовата възможност правомощия да се
произнася за оторизиране и изплащане на финансови средства по заявления по
схеми и мерки, сред които е мярка 214"Агроекологични плащания".
Оспореният административен акт не е нищожен на основание чл. 146, т.1 от АПК.
Настоящият състав на Административен съд – Варна намира за
неоснователно възражението на „Компания Н.“ ООД-гр. Варна за немотивираност на
акта. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства и се съдържат мотиви,
въз основа на които издателят му е приел, че са налице сочените в колони 13, 14
и 16 от таблицата на стр.4 от УП нарушения. Следва да се има предвид, че
фигуриращите в съдържанието на писмото таблици са неразделна част от него.
Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло,
като правният извод е, че в административния акт се съдържат както правни, така
и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран, т.е. противно
на твърдението на оспорващото дружество, процесният административен акт не
страда от порок по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Това становище на съда намира опора
и в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, което към настоящия момент не е
загубило своето правно действие, според което мотивите към административния акт
могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи, какъвто е и настоящият случай. Волята на органа е формулирана ясно
и не създава възможност за нейното двусмислено тълкуване, поради което не са
налице основания за обявяване нищожността на УП от 24.10.2019г. или за неговата
незаконосъобразност на основание чл. 146, т.2 от АПК.
Не се споделят доводите на „Компания Н.“ ООД-гр. Варна за
нищожност, а алтернативно – и за незаконосъобразност, на административния акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се
в неуведомяване на дружеството за констатирани от органа нередовности или
нарушения на изискванията за управление. Според чл. 3, § 1, т. 1 и 2 от
Регламент(ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по
отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване
по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони,
държавите-членки предвиждат подходящи процедури за подаване на заявления за
подпомагане, като за мерките с многогодишни плащания бенефициерите подават
искане за годишно изплащане. Във връзка с това плащанията за всяка от годините
по мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 –
2013г., в това число и по направление „Въвеждане в сеитбообръщение за
опазване на почвите и водите“, се извършва след сезиране на органа от страна на
самия земеделския производител, при което той сам декларира обстоятелствата, които
са относими за позитивното финализиране на процедурата с отпускане на
очакваното финансиране. Съответно негова е и отговорността за верността на
заявените пред органа обстоятелства. От доказателствата по делото не се
установява да е налице хипотеза на чл. 66, ал.2 от Наредба № 11/06.04.2009г. на
непълнота на заявените от земеделския производител данни или на липса на
документи, които следва да бъдат представени на ДФЗ – РА при подаване на
заявление за съответната година. Споделя се становището на ответника, че при
тези данни за ответника липсва нормативно установено задължение да уведоми
бенефициера, че данните от заявлението за съответната година не отговарят на
поетия ангажимент съгласно плана, представен още при кандидатстване за участие
в програмата.
При служебната проверка за законосъобразност на акта не се
установиха други нарушения на процесуалните правила, които да налагат извод за
нищожност на акта или за неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т.3
от АПК. При подаване на заявление от всеки кандидат за финансово подпомагане по
мерки и схеми на ДФЗ, системата извършва автоматични проверки на данните, като
резултатите от тях се генерират автоматично. Проверката на място за състоянието
на парцелите по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП не е задължителна за органа. Проверките
на място се извършват на случаен принцип по метода на риск-анализ само на
контролна извадка от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която
извадка оспорващото дружество „Компания Н.“ ООД не е попаднало. Задължителни са
единствено административните проверки в ИСАК и СИЗП, които са извършени и чиито
резултати са обективирани в процесното УП, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП.
За установяване материалната законосъобразност на оспореното УП
съдът е допуснал по делото да се изготвят две експертизи – основна и
допълнителна. Експертизите са изготвени в срок и се поддържат от вещото лице в
съдебно заседание. Същите не са оспорени от страните и се кредитират от съда
като дадени компетентно и безпристрастно. Видно от отговора на въпрос № 1 от
основната СТЕ, всеки един от заявени от „Компания Н.“
ООД земеделски парцели за кампания 2017г. попадат върху площта на само един
физически. Няма такива, които да са разположени върху два или повече физически
блока. Между тях няма такива, които да са с площ по-малка от 0,1 ха (ha), която
е минимално допустимата, съгласно чл. 27 от Наредба № 11/06.04.2009 година
(отговор на въпрос №2). С въпрос № 3 на вещото лице е поставена задача да
установи дали е налице пълно географско съвпадение между конкретно заявени
парцели за 2013г. и за 2017г. След анализиране и комбиниране на данните от
двете кампании експертът е установил, че:
т. А/ за кампания 2013г.
липсва заявен парцел с номер 58654-5-1-1, но има заявен парцел с номер
58654-5-1-2 с площ 72.9 ха. За кампания 2017г. липсва заявен парцел с номер
58654-5-1-2, но има заявен парцел с номер 58654-5-2-2 с площ 72.6 ха. Двата
парцела не съвпадат напълно географски;
т. Б/ за кампания 2013г. липсва заявен парцел с номер 43222-5-1-1,
но има заявен парцел с номер 43222-5-1-2 с площ 26.8 ха. За кампания 2017г.
съответно липсва заявен парцел с номер 43222-5-1-2, но има заявен парцел с
номер 43222-5-8-1 с площ 26.1 ха. Двата парцела не съвпадат напълно географски;
т. В/ за кампания 2013г. липсва заявен парцел с номер
32528-20-3-1, но има заявен парцел с номер 32528-20-3-2 с площ 21.8 ха. За
кампания 2017г. липсва заявен парцел с номер 32528-20-3-2, няма и такъв, който
да припокрива частично или изцяло парцел 32528-20-3-2 от кампания 2013г. Във
връзка с това е установено, че за кампания 2013г. има заявен парцел
32528-20-1-3 с площ 42.9ха и заявен парцел с номер 32528-20-3-1 за кампания
2017г. с площ 35.1ха , които са съседни на парцел 32528-20-3-2 от кампания
2013г., но и тези два парцела имат различни площи и не се припокриват
географски.
Изводите на вещото лице досежно конфигурацията и площите на
изследваните земеделски парцели са илюстрирани в цветни графики в приложения № 1, № 2, № 3 и № 4, които са неразделна част от
експертизата.
Доколкото с експертизата са изследвани площите на конкретно
посочените в задача № 3 земеделски парцели за двете кампании – 2013г. и 2017г.,
но не за всички площи, с които „Компания Н.“ ООД е
участвала в мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г., направление
„Въвеждане в сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, на вещото лице е
поставена допълнителна задача да направи съпоставка между заявените земеделски
площи за кампания 2013г. и кампания 2017г. и да даде заключение има ли
разминаване в декларираните площи за двете кампании и дали се получават части
от тях, които по размери са под 0,1 ха и се явяват недопустими. В таблицата към
Приложение №1 (л. 136 от делото) е установило разминаване в декларираните от
дружеството площи и площите, установени въз основа на извършените проверки,
като общият размер на площите, които са под 0,1 ха и са недопустими по смисъла
на чл. 27 от Наредба № 11/ 06.04.2022г., е 0,33 хектара. В таблицата по
Приложение №2 на допълнителната експертиза (л. 138) вещото лице е посочило
общата площ на онези части от парцели, с които за кампания 2017г. са разширени
вече декларираните при стартиране на Програмата площи от парцели като същите
възлизат на 16,93 хектара.
Доказателствата, събрани в хода на административното производство,
както и тези, събрани в хода на настоящото съдебно производство, потвърждават
изложената в оспореното УП теза на ответника за допуснати от „Компания Н.“ ООД
нарушения/отклонения от първоначално поетия ангажимент за целия 5-годишен
период на изпълнение на Програмата, съгласно Методиката за намаляване и
отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба
№ 11/06.04.2009г. със Заповед № РД 09-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните,
изменена със Заповед № РД 09-235/12.03.2018г. на Министъра на земеделието,
храните и горите.
В допълнение към горното в хода на извършените административни
проверки е установено, че в одобрения план за четириполно сеитбообращение в
последната пета година от поетия ангажимент, е налице несъвпадение между
декларираната култура в представения от оспорващото дружество план за
сеитбообращение в началото на Програмата и културите, декларирани за последната
година от Програмата - кампания 2017г. Това се потвърждава от приложените към административната преписка
таблици. Този извод на ответника не е оспорен от дружеството-жалбоподател.
Независимо от всичко, изложено по-горе, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 11/2009г. предвижда, че
методиката се утвърждава във връзка с отказване или намаляване на
агроекологичните плащания /АЕП/ по повод констатирано неспазване на базовите
изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление. В Наредбата по
Мярка 214, в чл. 26, ал. 4, т. 3 са посочени "изискванията по управление
на избраната агроекологична дейност". В разглеждания случай избраната от
оспорващото дружество агроекологична дейност, съгласно Приложение 1б от
Наредбата, е ПВ 1, код АП24 "За въвеждане на сеитбообращение за опазване
на почвите и водите", както се посочи по-горе в изложението. Методиката за
намаляване и отказване на плащания по мярка 214 АЕП по Програмата за развитие
на селските райони на Република България за периода 2007-2013г. е утвърдена със
Заповед №РД 09-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните, изменена
със Заповед № РД 09-235/12.03.2018г. на Министъра на земеделието, храните и
горите. Съгласно изменителната Заповед № РД 9-235 от 12.03.2018г.,
на която се е позовал ответника при издаване на оспореното УП, Методиката се прилага
и за заявления, подадени през кампания 2017г. Тази Методика има характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75,
ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/,
обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в
случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в случая,
обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на
който е издаден – по аргумент от чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези
императивни законови норми органът е придал обратно действие на Методиката,
приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната
2017 година, с което адресатите ѝ са поставени в невъзможност да се
запознаят с изискванията и условията за плащания по мярка 214 и да съобразят
фактическите си и правни действия с нея (в този смисъл Решение № 6766 от
5.06.2020г. на ВАС по адм. д. № 14644/2019г., V о., Решение № 11164 от
20.08.2020г. на ВАС по адм. д. № 2031/2020г., V о). Освен това няма данни нормативният
акт-Методиката, да е обнародвана в Държавен вестник, каквото е императивното
изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА.
Ето защо и само на това основание - поради неприложимост в
настоящото производство на Методиката, въз основа на която на оспорващото дружество
„Компания Н.“ ООД, гр. Варна са наложени финансови санкции за процесния период
в размер на 64995.53лв., която методика не е обнародвана
и не може да има обратно действие, оспореното УП подлежи на отмяна. На
основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на органа за ново
произнасяне по подаденото заявление.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В следващата
алинея 2 нормата е доразвита като е допуснато изключение от общото правило, по
силата на което установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта следва да се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В тази връзка съдът съобрази и факта, че с влязло в сила на
14.03.2022г. Решение № 4822 от 15.02.2021г., постановено по адм. дело №
9587/2020г. на Върховния административен съд, Методиката, утвърдена със Заповед
№РД 09-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните, изменена със
Заповед № РД 9-235 от 12.03.2018г., е обявена за нищожна. Предвид горното
следва да се направи извод, че наложените санкции за установени нарушения от
земеделския производител „Компания Н.“ ООД са определени въз основа на нищожен
акт и при липса на валидно правно основание – основание за отмяната на Уведомителното писмо, като незаконосъобразно по
смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски, по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК. Не се уважава възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение предвид
сложността на правния спор, както и с оглед на това, че по делото са проведени
5 открити съдебни заседания, допуснати са от съда и са изготвени две съдебни
експертизи – основна и допълнителна. Отделно от това, извършените от
оспорващото дружество разходи са доказани с надлежно представени първични
счетоводни документи. Към момента на приключване на устните състезания –
16.11.2022г., е в сила изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, публикувани в ДВ, бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно това изменение, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес като
настоящото - от 25 000лв. до 100 000лв.,
определен на основание чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.8, ал.1 от Наредбата е 2650лв.
плюс 8 % за горницата над 25 000лв., което в случая е сума в размер на
5 849.64лв. Оспорващото дружество е поискало разноски съобразно представен
списък на л. 141 от делото в общ размер от 4 795.96лв., от които: Адвокатски хонорар в размер на 4176лв. съобразно представен договор за
защита и съдействие от 09.02.2022г. и фактура № 0(…) 091/08.04.2022г. (л.143);
заплатена държавна такса в размер на 519.96лв. и депозити за вещо лица в размер
на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „Компания Н.“ ООД – гр.
Варна, ЕИК ***, Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 с
изх. № 02-030-2600/2167/24.10.2019г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което на дружеството са наложени санкции в общ
размер на 64 995.53лв. на три основания – за неспазени
изисквания за управление, за неспазване на базови изисквания и за системност на
неспазване.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Компания Н.“
ООД – гр. Варна, ЕИК ***, гр.Варна, ул.“С.“
№ *, представлявано от Я.В.Я. сумата от 4 795.96лв. /четири хиляди седемстотин деветдесет и пет и 96ст./, представляваща
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14- дневен срок от съобщението.
Административен съдия: