РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на седми март две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 22 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.И.К. ***, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 670-3/25.10.2018 г., издадено от началника на РУ-Пирдоп
към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за
нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Н.И.К. се явява и
представлява сам. Поддържа депозираната от него жалба и твърди, че полицейските
служители са го били без причина, след което са му поискали документ за
самоличност и те самите са го счупили, за да му съставят акт. Иска от съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 043035/20.10.2018
г. и свидетелските показания на лицата Ф.К. и И.П., че административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя К. е образувано със съставения срещу него АУАН
от 20.10.2018 г., съдържащ констатации, че на 20.10.2018г., около 15.30 часа в
с.Мирково, на ул. „Александър Стамболийски“, в близост до центъра, при
извършена полицейска проверка на паспортния режим се установява, че Н.И.К. не е
опазил от повреждане (счупване) лична карта с №*********, с което е нарушил
чл.7, ал.1 ЗБЛД. Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което описанието на нарушението е
пренесено текстово от АУАН, запазена е квалификацията от АУАН- нарушение на
чл.7, ал.1 ЗБЛД и на основание чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД му е наложено наказание в
размер на 30.00 лв.
Изслушани са като свидетели актосъставителят Ф.Г.К. и
свидетелят по АУАН И.И.П., които поддържат констатациите от АУАН. Свидетелят К.
заявява, че при извършената спрямо К. проверка същият е предоставил документ за
самоличност, спукан около холограмата, при което е бил запитан защо не е сменил
документа си за самоличност, а той заявил, че нямал пари и време да го смени.
Свидетелят П. няма конкретен спомен за вида на личната карта на жалбоподателя,
но същата е предявена и на двамата свидетели, които сочат, че при проверката тя
е била в този си вид. Не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на
жалбоподателя, че именно полицейските служители- свидетели в процеса, са
увредили документа му за самоличност, както и че са упражнили каквото и да било
насилие над него, което би дискредитирало техните свидетелски показания. В този
смисъл, съдът не намира основание да изключи като достоверно доказателство
показанията на свидетелите К. и П..
Съдът е извършил лично констатация за вида на процесния
документ за самоличност- л.к. №********* на Н.И.К., който се установи, че не е
бил иззет при установяване на нарушението, а е оставен в държане на самия
жалбоподател, който го представя пред съда, обгърнат в безцветно фолио и с
дълга пукнатина на него. След констатацията документът е върнат на неговия
държател.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 18.12.2018 г., а жалбата е подадена на
21.12.2018 г.).
В контекста на правомощията си на съдебен контрол,
РС-Пирдоп установи, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и наказателното постановление не е описано
нарушението така, както същото е възведено в закона като административно
нарушение. Видно от разпоредбата на чл. 81 ал. 2 т. 2 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/ отговорността по тази разпоредба е предвидена за който
изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Видно от съдържанието на
АУАН в процесния
случай не се касае за никоя от
формите на изпълнителното деяние,
визирани в разпоредбата на чл. 81 ал.2 т.2 ЗБЛД, а за бездействие – „не е опазил от повреждане“. При бездействие, задължително е да се
посочи дължимото действие и неосъществяването му от субекта, дължащ това
поведение в срок. Отговорността по чл. 81 ал. 2 т. 2 ЗБЛД е лична и предпоставя наказващият орган да е установил
вина под формата на умисъл или непредпазливост за изгубването, повреда или
унищожаване на личната карта. В случая наказващият орган дори не твърди,
жалбоподателят да е извършил някое от деянията, визирани като изпълнително деяние на това нарушение. Да повредиш, както изисква състава на чл. 81 ал. 2 т. 2 ЗБЛД, е нещо различно от това че „не си
опазил от повреждане“ и вината не се предполага от самата увреда на документа. В действителност правилото за поведение на чл.7, ал.1 ЗБЛД гласи, че гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни
да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, като обаче санкция за
нарушение на това задължение на гражданите е предвидена ако в следствие на
неспазване на това правило за поведение, те самите са повредили, унищожили или
загубили своя документ или ако не декларират в 3-дневен срок такова събитие
/чл.81, ал.2, т.2 и 3 ЗБЛД/. В случая не се твърди, нито доказва виновно пряко
поведение на жалбоподателя по увреждане на неговия документ за самоличност, а е
приложена санкционна разпоредба именно за такова поведение. Разпоредбата
на чл.81, ал.2, т.2
ЗБЛД предвижда да бъде
ангажирана отговорността на лице, което изгуби, повреди или унищожи български
личен документ, но не предвижда физическо лице да носи отговорност по
допустителство. Изпълнителните деяния на твърдяното нарушение според тази
разпоредба са три и
осъществяването им предполага действия, но не се предвижда наказване за
допускане извършването на тези действия. Както актосъставителят, така и наказващият
орган, обаче неправилно са приели, че санкционната норма обхваща случаи и на
допустителство към извършване
на тези действия. Съгласно чл.10
ЗАНН обаче допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответните закони, каквато изрична
разпоредба липсва.
Гореописаното навежда на извод за несъответствие между
вмененото на соченото за нарушител лице административно нарушение и приложената
санкционна разпоредба, което е нарушение от процесуално естество, чиято
единствена законосъобразна последица е отмяна на процесното НП.
С оглед на възприетото, съдът не обсъжда по съществото на
делото доказаност или недоказаност на извършено нарушение.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 670-3, издадено от Началника на РУ-Пирдоп
на 25.10.2018 г., с което на основание чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД на Н.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 30 лв. за нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: