РЕШЕНИЕ
№ 242
гр.Варна, 08.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 16.10.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 506 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД - гр. София срещу решение № 394/10.05.2019 г.
на Окръжен съд Варна – ТО по т.д. № 1675/2018 г., с което ЗАД „Армеец“, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
е осъдено да заплати на И.К.И., с ЕГН **********,***, сумата 63466.43 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходите за
възстановяване на лек автомобил „Нисан“ модел GT-R, с peгистрационен № В ХХХХ
НХ, застрахован по застраховка „Каско” със застрахователна полица № **********
от 27.05.2016 г., със срок на действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., за
настъпило на 03.06.2017 г. застрахователно събитие, заведено като щета
№10017-0301-16917/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 23.10.2018 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 8267.14
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017 г. – датата
следваща датата на отказа на застрахователя, до 22.10.2018 г. – датата на
предявяване на иска, на основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 7320 лева, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Въззивникът моли с жалбата и с писмена молба за отмяна на
решението изцяло и за постановяване на друго решение, с което съдът отхвърли
предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – И.К.И. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността му е ограничен
от посоченото в жалбата.
Трасето
Нюрбургринг Нордшлайфе край гр.Нюрбург,
Германия, изградено от две дъги - северна дъга и южна дъга е с дължина от почти
21 км със 73 завоя и с много скоростни участъци, като се използва както за
автомобилни състезания, така и за свободни любителски обиколки. Южната дъга с
дължина 7.7 км е известна като Neue Nurburgring F1, тъй като по нея се провеждат
състезания от Формула 1. Процесното ПТП е станало при любителска обиколка на
03.06.2017 г. по северната дъга на пистата в частта й Quiddelbacher Hohe при пост №79 преди
достигане на участъка Flugplatz.Този участък се преминава през комбинация от
изкачване и десен завой на висока скорост, като критичната скорост за навлизане
в завоя е 183.5 км/ч, след което скоростта може да се повиши до 250 км/ч
предвид извършено скорошно преасфалтиране на трасето. В случая автомобилът
„Нисан“, модел „GT-R“ е навлязал в завоя със скорост от около и над 183.5 км/ч,
установено от заключението на САТЕ, загубил е поради това сцепление с
асфалтовата настилка, напуснал е трасето от дясно на ляво, ударил се е с предна
лява част и ляв борд в стена от автомобилни гуми, покрита с гумена лента за
омекотяване на евентуални удари, и се е суркал 32 метра по тях до спирането му
след завъртане на 180 градуса.
Основните
спорни въпроси по делото са дали въпросното трасе е път, представляващ част от
пътната мрежа на Германия, създава ли то повишен риск от увреждане на МПС и
съставляват ли действията на застрахования при управление на автомобила му по
това трасе груба небрежност.
За да
отговори на тези въпроси въззивният съд съобрази следното:
Път е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени за движение на пътни превозни
средства или пешеходци. Пътищата са необходими за осъществяване на пътния транспорт. Пътищата свързват населени места, като села, градове и
други. По вида на използване могат да бъдат: шосе (за придвижване на моторни
превозни средства) – с трайна или нетрайна настилка, пешеходна алея, велосипедна алея (път за придвижване само
на велосипеди), пешеходно-велосипедна алея (път,
предназначен само за движение на пешеходци и велосипедисти) и др. Пътна мрежа е съвкупност от пътищата в
определен регион. Скоростните пътища са познати отдавна в Европа, но са нова
категория пътища в България. Те са специално изградени и означени за движение
само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на
автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране.
Вместо това те имат площадки за принудително спиране.
Установено
от заключенията на САТЕ процесното трасе е ринг или пръстен, представлява частна собственост и се
управлява от компанията Нюрбургринг ГмбХ – гр.Нюрбург, не се ползва за обществен
пътен транспорт, не свързва населени места и по него няма насрещни платна за
движение, поради което няма характер нито на автомагистрала, нито на скоростен
път. Трасето е еднопосочна рингова писта само с едно платно, с метални
ограждения тип мантинели и с поставени върху банкети гуми за обезопасяване, видно
и от скиците на л.103 от заключението на вещото лице Й.Михайлов. На тази писта
ежегодно се провеждат по предварително съставен календарен график автомобилни
състезания, а в свободните от мероприятия, рехабилитация и зимна почивка дни по
двете й дъги се допуска управление на МПС от любители автомобилисти срещу
заплащане на определени такси. Предвид това трасето, представляващо специална частна
автомобилна писта, предназначена за скоростно състезателно и любителско каране
по нея срещу заплащане, не съставлява обществен път - част от пътната мрежа на
Германия. Не се възприема писменото изявление на собственика на трасето на
л.98-100, че същото по време на туристическо шофиране било регламентиран
обществен път съгласно немското законодателство, доколкото издателят на
документа е поначало заинтересовано лице, самият документ няма официален
характер, а е частен такъв, като съдържанието му се опровергава от заключението
на САТЕ. Що се отнася до изявлението, че трасето не било писта от световния
шампионат на ФИА – Формула 1, не се оспорва по принцип, че трасето е писта, а само
че то не се ползва за шампионата на Формула 1, което е коректно в крайна сметка
само за северната дъга, но не и за южната дъга на трасето. И в специализираните
материали в интернет, ползвани и от вещото лице при изготвяне на заключението
му, трасето се сочи за най-дългата автомобилна писта в света, известна със своя
предизвикателен характер.
Доколкото
в Германия по автомагистрали и по скоростни пътища няма ограничение на
скоростта, освен само за определени сигнализирани участъци, няма такава и за
процесното трасе. Вещото лице е посочило, че до 2015 г. е съществувало
ограничение на скоростта до 200 км/ч за определени негови участъци, което след
преасфалтиране е било отменено. Водачът сам преценява скоростта си на движение
съобразно личните си и тези на автомобила възможности, релефа, пътната
обстановка и атмосферните условия. От това следва, че при
евентуални опити за преминаване на трасето с множество завои, с изкачване до
300 метра и наклони от 17 процента на висока скорост за кратко време то може да
се окаже сериозно препятствие и предизвикателство както за уменията на водача,
така и за възможностите на управлявания от него автомобил. В този смисъл и
предвид високата скорост, която се развира при движение по пистата и повишената
й трудност тя следва да се характеризира като трасе на движение с повишен риск
за увреждане на управляваното по него МПС. Това важи в пълна степен на
собствено основание, дори и хипотетично да се приеме, че пистата е част от
пътната мрежа на Германия. Всеки водач на МПС, който шофира по нея, върши това
изцяло на свой риск и отговорност. Той е
длъжен да съзнава, че опасността от увреждане на автомобила поради невъзможност
да бъде овладян и недостатъчна опитност на водача при трудните и сложни условия
на пистата е изключително голяма,
доколкото съществува значителен риск от настъпване на ПТП. Като въпреки
това се е съгласил с възможните неблагоприятни последици от евентуално ПТП
следствие управление на автомобила по пистата, ищецът е действал с груба
небрежност, тъй като не е положил дължимата грижа на добрия стопанин за опазване
на застрахованото имущество, която и най-небрежният застрахован водач трябва да
положи при подобни
условия съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 - ЗЗД. Водачът на МПС е длъжен по закон /ЗДП/ да избягва всякакви действия, които могат да станат причина за настъпване на пътни произшествия. Съгласно чл.395,
ал.1 – КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество под страх от отказ на застрахователя от заплащане на
обезщетение, ако събитието е настъпило следствие на неизпълнение на това
задължение от застрахования и застрахователят го е предвидил изрично в
договора – ал.4 на същия текст.
От всичко изложено
по-горе следва изводът, че в случая са налице изключени рискове съгласно Общите
условия за застраховка на МПС „Каско“ на застрахователя - неразделна част от
процесния застрахователния договор по комбинирана застрахователна полица
№**********/27.05.2016 г. и добавък към нея №1/19.08.2016 г. за застраховка
пълно каско /клауза „П“/ и застраховка на местата в МПС, съответно по чл.14.5 –
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали
застрахователното събитие и по чл.16.9 - повреди по МПС, които са в пряк
резултат от ползването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци
с повишен риск от увреждане, при които застрахователят
не отговаря за загуба или частична щета на застрахованото МПС. И съгласно
чл.83, ал.2 – ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът
би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Ето защо, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
ВОС е
достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният
съд постанови друго, с което отхвърли иска изцяло, ведно с присъждане на
ответника по иска и настоящ въззивник всички направени съдебни разноски за
двете съдебни инстанции в размер общо на 2384.67 лева, в т.ч. определено от
съда юрисконсултско възнаграждение за юрисконсултска защита по делото в размер
на 300 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 394/10.05.2019 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д. № 1675/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения иск от И.К.И., ЕГН **********,*** срещу ЗАД „Армеец“ - гр.
София, ЕИК *********, за заплащане на сумата 63466.43 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за
възстановяване на ударен лек автомобил „Нисан“ модел GT-R, с peгистрационен № В
ХХХХ НХ, застрахован по застраховка „Каско” със застрахователна полица № **********
от 27.05.2016 г., със срок на действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., за
настъпило на 03.06.2017 г. застрахователно събитие, заведено като щета
№10017-0301-16917/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 23.10.2018 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 8267.14
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017 г. – датата
следваща датата на отказа на застрахователя, до 22.10.2018 г. – датата на
предявяване на иска, както и за заплащане на направените съдебните разноски по
делото, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Армеец“ - гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, сумата 2384.67
лева - съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.