ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ловеч, 25.01.2018 година
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и осемнадесета
година, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като съобрази представените
по адм. д. № 63 по описа за 2017 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на
основание данните по делото и закона, установи следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Административното дело е образувано по искова
молба, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Охрана” към
Министерство на правосъдието. Ищецът претендира присъждане на обезщетение в
размер на 1 271 400 лева ведно със законната лихва за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие на престоя му в съдебната зала окован с
колани и белезници в проведените по нохд № 303/2011 г. на Окръжен съд Шумен 95 съдебни
заседания, с което счита, че бил лишен от процесуалното право на лична защита и
е нарушен принципа за равенство в наказателното производство, тъй като бил
поставен в неравностойно положение спрямо обвинението. Изложени са доводи, че
вследствие на този акт е нарушен и принципа на състезателност чрез
осигуряването на равни права на страните, гарантирано от чл. 12 от НПК. Счита,
че е бил лишен от правото му на пълноценно участие в съдебния процес в
нарушение на три основни принципа в нашето правораздаване и като краен резултат
от това незаконосъобразно действие бил осъден на тази инстанция по 6 от 7-те му
обвинения.
Като взе предвид разпоредбите на
ЗОДОВ, касаещи подсъдността на исковете по този закон и съдържанието на
исковата молба с уточненията, наред с приключилото наказателно производство
Административен съд Ловеч, четвърти административен състав счита, че делото е
родово подсъдно на общите съдилища. Мотивите за това са следните:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, който е приложимият специален закон спрямо АПК,
съобразно препращащата норма на чл.203 ал.2 от АПК. Производствата за
обезщетения по Глава единадесета от АПК предвиждат вредите да са причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица, но при или по повод изпълнение на административна дейност
– чл.203 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ.
От изложените фактически
обстоятелства и твърдения в исковата молба се установява, че ищецът всъщност
претендира вреди от ГДО към МП поради това престоят му с белезници в съдебна
зала по време на цялото съдебно дело.
В ИМ и уточненията се излагат
подробни твърдения, че бил окован в белезници на ръцете, неподвижно приковани
към колан на кръста за периода от 27.06.2011г. до 28.09.2011г., а от 29.09. до
29.11.2012г. бил окован с белезници на ръцете без колан на кръста по време на
всичките 95 съдебни заседания. Видно от цитираните в исковата молба и приложени
към нея два протокола от проведеното
открито с.з. по нохд № 303/2011г. на Окръжен съд Шумен, председателстващият
състава се е произнесъл с изрично определение, с което е оставил искането на
защитника на В. за сваляне на белезниците „без уважение” / стр. 5 от протокола
на л.25 от приобщеното а.д.45/2017г. на АССГ/, и разпореждане, с което е
оставил искането на защитниците на подсъдимите, сред които и В. за сваляне на белезниците без уважение,
като изрично е разпоредил, буквално цитирано: „Подсъдимите следва да бъдат с
белезници през време на целия процес по настоящото наказателно производство /
стр. 10 от протокола на л.25 от приобщеното а.д.45/2017г. на АССГ/. Според
доказателствата по делото, производството по нохд № 303/2011г. на Окръжен съд
Шумен е приключило, като с Решение №234/2017г. по к.д. №407/2017г. по описа на
Върховния съд на Република България е изменена присъда № 12/ 04.05.2016г. по
в.н.о.х.д. №184/2015г. на Варненския апелативен съд, и подсъдимия Г.В.В. е
оправдан да е извършил престъпление по чл.116 от НК с пострадал Р. Р. в
съучастие с под. Р. С. и оставил в сила присъдата в останалата част.
Съдът не е обвързан от правната
квалификация в исковата молба, но е обвързан от изложените в нея фактически
основания, с оглед диспозитивното начало на исковия процес. В случая, претенциите
на ищеца за вреди са основани изцяло на престоят му в съдебна зала с белезници,
при което според твърденията му е бил лишен от процесуалното право на лична
защита и е нарушен принципа за равенство в наказателното производство, тъй като
е поставен в неравностойно положение спрямо обвинението. Съгласно чл.266 от НПК
за реда в съдебната зала отговаря председателят на състава, като
разпорежданията му са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала
/чл.266 ал.3 НПК/, вкл. за служителите на ГДО. Същото е отбелязано и в
цитираното от ищеца Решение на ЕСПЧ от 27.05.2014 г. по делото Р. и С. срещу
България. Тази дейност не е административна и не попада в обхвата на
административното правосъдие. Предпоставка
за съдебно обжалване пред административните съдилища е наличие на акт на
администрацията или административна дейност, която може да се изрази в действие
или бездействие.
Направеното изложение изключва
приложението чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и обосновава извода за претендиране вреди на
основание чл.2 от ЗОДОВ. Разпореждането на председателя на състава, респ.
преценката му за необходимостта от престоя на обвиняем в съдебната зала с
белезници по време на наказателно дело не е административна дейност съобразно
съдържанието на това понятие (дейност на администрацията на държавата в лицето
на изпълнителната власт) и съответно иск като процесния не попада в приложното
поле чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за да е подсъден на административния съд.
Съгласно точка 2 от
Тълкувателно постановление № 2/2015 от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №
2/2014 г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на
гражданските съдилища. Мотивите на върховните съдии са, че тя не осъществява
нито една от функциите на държавно управление като особена държавна дейност по
осъществяване на изпълнителна власт - ръководство, организация и контрол, за
които държавата носи отговорност за причинени вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Председателстващият
състава не е част от държавната администрация, не осъществява административно
обслужване и не извършва административни услуги по смисъла на §1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, съответно не
е служител на административен орган по смисъла на §1 т.1 ДР на
АПК. Исковете за обезщетения за вреди, причинени от дейността на
правозащитните органи, се разглеждат от общите съдилища по реда, установен в
ГПК. Поради изложеното подадената искова молба не подлежи на разглеждане от
административния съд и делото не може да се отнесе към подведомствеността на
административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК.
По изложените съображения,
образуваното пред Административен съд Ловеч производство по адм. дело № 63/2017
г. следва да бъде прекратено, а исковата молба и приложенията на основание
чл.135 ал.2 от АПК във вр. с чл.104 т.4 от ГПК следва да бъдат изпратени по
подсъдност на Окръжен съд Ловеч, като родово и местно компетентен предвид
местонахождението на ищеца и размера на претендираната сума. В тази връзка
следва да бъде отменено постановеното определение, за насрочване разглеждането на
делото на 01.02.2018 година, с уведомяване на страните. Предвид
обстоятелството, че настоящото определение не препятства процесуалната защита
на ищеца и поради липсата на изрично предвидена в закона възможност за
инстанционен контрол, по аргумент от чл.274 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, определението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание
чл.135 ал.2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено
в открито съдебно заседание от
30.11.2017 г. по а.д. № 63/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч, за
насрочване на делото в открито съдебно заседание за 01.02.2018 година, за което
да се уведомят страните своевременно.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 63/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Окръжен съд Ловеч.
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: