Р Е Ш
Е Н И Е
№ 99
гр.
Троян, 21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на двадесет и
първи февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
542 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и акцесорна
претенция по чл.537, ал.2 ГПК, предявени от И.Д.П. *** и Й.И.Н. ***, чрез пълномощника им адв.И.М.
*** против Ж.Р.Р. ***.
Ищците основават претенцията си
на наследствено правоприемство, по силата на което твърдят, че са придобили в
съсобственост процесните недвижими имоти. В молбата се излага, че ищците са
наследници по закон на М. Д.П.,***, починал на 21.05.1970г. Твърдят, че
наследодателят им притежавал следните недвижими имоти: 1./ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 52218.512.120, с административен адрес - ******** с площ 1248.00
/хиляда двеста четиридесет и осем квадратни метра/ кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до
10м/, номер по предходен план: 221, кв.О, при съседи: 52218.512.123,
52218.512.137, 52218.512.124, 52218.512.125, 52218.512.127, 52218.512.44,
52218.512.119, 52218.512.121, 52218.512.122; и 2./ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
52218.512.123, с административен адрес - ********, с площ 464.00 /четиристотин
шестдесет и четири квадратни метра/ кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план: 222, кв.О, при съседи: 52218.512.137,
52218.512.124,52218.512.120, 52218.512.122, заедно с построените в имота
едноетажна, еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 52218.512.123.1, със
застроена площ 52.00 /петдесет и два квадратни метра/ кв.м., едноетажна
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 52218.512. 123.2, със застроена площ
15.00 кв.м.
Сочат, че общият им наследодател е имал пет
деца - Д. М.П.,***, поч. на 25.03.1990г., Д. М.В.Т.,
б.ж. на с******, поч. на 15.02.2006г. и А. М.Д., б.ж.
на гр.Троян, поч. на 24.02.2017г. в гр.София, а дъщерите С. и Д. са починали
като деца без да оставят наследници по права линия. Първият ищец, като
наследник по закон на баща си Д., е с права 1/6 идеална част, а втората е
единствен наследник на майка си Д., с права -1/3 идеална част от посоченото
по-горе имущество.
Ищците сочат, че след смъртта на чичо им А. М.Д.,
починал на 24.02.2017г., разбрали, че преживе същият се е снабдил с нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 17, т.Х,
н.д. № 2140/2008г. по описа на Служба по вписвания -Троян, на общите
наследствени имоти в гр.***** и в последствие същите са отчуждени с нотариален
акт за продажба № 152, т.ІХ, н.д. № 1104/03.09.2014г., по описа на Службата по
вписвания, имотите са продадени на ответницата Ж.Р.Р..
Ищците
твърдят, че в съставения нотариален акт са констатирани неверни обстоятелства,
основани на неверни твърдения и показания, които накърняват техните
наследствени права и законни интереси. Твърдят, че и двата имота никога не са
били владени от А. М.Д. и той не е единствен законен наследник на дядо им.
Същият живеел в гр.Троян до 2012г., а в Априлци ходел само по празници. За фамилния
имот се грижел основно ищецът И.П., а
преди него - баща му Д. П.. Твърдят, че чичо им А. никога не е владял имота за
себе си. Ищците сочат, че не са оспорвали неговите наследствени права - 1/3
идеална част, но и никога не е ставало въпрос те да се отказват от правата си,
нито са се дезинтересирали от наследството си.
Ищците
правят искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата Ж.Р.Р., че И.Д.П.,
ЕГН ********** и Й.И.Н., ЕГН **********, са съсобственици на процесиите
недвижими имоти при права -1/6 идеална част за И.Д.П. и 1/3 идеална част за Й.И.Н.,
както и да бъдат отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 17, т.Х, н.д. № 2140/2008г., по описа на
Служба по вписвания -Троян и нотариален акт за продажба № 152, t.IX, н.д. №1104/ 03.09. 2014г., по
описа на Службата по вписвания -Троян. Претендират разноските по делото.
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила писмен отговор, в който е
взела становище за недопустимост, а алтернативно- за неоснователност на иска по
чл.124 от ГПК, който оспорва.
Ответницата оспорва твърденията в исковата молба
относно обстоятелствата, че описаните в исковата молба недвижими имоти
"никога не са били във владение на А. М.Д.", както и че последният е
ходил в имота само по празници на гости и никога не е владял имота за себе си.
Твърди, че имотите, предмет на исковата молба, са владени за себе си,
несмущавано и непрекъснато повече от 20 години само от А. М.Д., а след
извършените от него разпоредителни сделки, оформени с нотариален акт № 152,
т.9, н.д. № 1104/3.09.2014г. на нотариус Д. Кънчевски, вписан под № 525 на НК с
район на действие PC град Троян - от ответницата Ж.Р..
Ответницата моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни предявените искове и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ищците И.П. и Й.Н. се явяват лично и с
пълномощника си – адв.И.М., който поддържа предявените
искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищците бъдат присъдени
направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита адв. М. е развил подробни аргументи в подкрепа на
искането си.
В съдебно заседание ответницата Ж.Р. се явява
лично и с адв. И.И. от САК, която оспорва предявените искове. В хода на производството
и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището, изложено в
отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв. И. подробно
мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответницата да бъдат
присъдени направените разноски.
По
допустимостта на предявените искове:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право / ТР № 8/27.11.2013г., по т.д. № 8/2012 г. на ОСГС на ВКС. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от
волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на
засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по
тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот. В случая се иска отмяна на два нотариални акта - нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 17, т.Х, н.д. № 2140/2008г. по описа на Служба по вписвания -Троян,
на общите наследствени имоти в гр.Априлци и в последствие същите са отчуждени с
нотариален акт за продажба № 152, т.ІХ, н.д. № 1104/03.09.2014г., по описа на
Службата по вписвания, имотите са продадени на ответницата по настоящото дело Ж.Р.Р.. Вторият нотариален акт е удостоверяващ правна
сделка.
Нотариалният
акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху
недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с
различни правни последици. В производството по издаване на т. н. конститутивен
нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването
на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен
нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на
правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако
той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката,
поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които
в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/-
по аргумент от чл. 21 ЗЗД.
Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така,
както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел
транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би
останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за
действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба,
както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.
По горните съображения в частта на акцесорния иск по
чл.537, ал.2 от ГПК, касаещ нотариален акт за продажба № 152, т.ІХ, н.д. №
1104/03.09.2014г., по описа на Службата по вписвания, производството по делото, по отношение на това
недопустимо искане на ищците, следва да бъде прекратено с настоящото решение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Ищците
се легитимират като законни наследници на М. Д.П.,***, починал на
21.05.1970г., като
основават претенцията си на придобито право на собственост върху съответно 1/6
ид. част и 1/3 ид.част от процесния имот и сградите в него по наследство.
От приетото като доказателство по делото
удостоверение за наследници изх. № 01 от 02.01.2019г., издадено от Община
Априлци за лицето М. Д.П.,***, починал на 21.05.1970г.,
се установява, че негови законни наследници са следните лица: Д. М.П. ***, поч. на 25.03.1990г., Д. М.В.Т. /дъщеря/, б.ж. на гр.Априлци,
поч. на 15.02.2006г. и А. М.Д. /син/, б.ж. на гр.Троян, поч. на 24.02.2017г.
Законни
наследници на Д. М.П. са П. И.П./съпруга/, починала на 15.01.1998г.; М. Д.П.
/син/ и И.Д.П. /син/.
С оглед на което ищецът М. Д.П., като
наследник по закон на баща си Д. М.П., е с наследствени права 1/6 идеална част,
а ищцата Й.И.Н. е единствен наследник на майка си Д. М.В.Т., поради което е с наследствени
права -1/3 идеална част от наследството, оставено от М. Д.П.,***, починал на
21.05.1970г.
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил
собственост на дядото на ищците и баща на праводателя на ответницата.
Не е спорно, а и се установява от
представените и приети нотариални актове, че на 12.08.2008г. А. Д. се е снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 106, том ІV,
рег. № 5426, дело № 641 от 2008г. по описа на нотариус Борис Кожухаров-рег.№
337 в регистъра на Нотариалната камара, с район
на действие района на РС-Троян, с който акт той е признат за собственик на процесните
наследствени имоти в гр******. На 03.04.2014г. А. Д.
е продал имотите на отв.Ж. Р. с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 13, рег.№ 3196, т.ІІІ, н.дело № 328/2014г. по описа
на нотариус Д. Кънчевски-рег. № 525 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян.
Спорно между страните е обстоятелството придобил ли е А. Д. целият процесен имот по давностно владение.
По делото е изискано копие от нотариално дело
№ 641/12.08.2008г., по което е издаден нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, по
силата на който А. Д. е признат за единствен собственик на процесния имот. По
нотариалното дело са разпитани трима свидетели, които са заявили, че А. М.Д.
владеел и ползвал процесните имоти повече от 20 години, като няма други лица,
които да имат претенции към същия.
По искане на ответника
ищците И.П. и Й.Н. дадоха обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Ищецът П. твърди в
отговор на поставения въпрос дали е бил упълномощаван от А. Д. да извършва
ремонтни дейности в процесната къща през
периода 2005-2009г., противоположни неща. В началото заявява, че е било така,
но не в този период, след което твърди, че е работил н по къщата със
съзнанието, че тя е на рода. Сочи, че не е получавал от А. парични средства за
закупуване на материали и заплащане труд на работници. Сочи, че в периода
*******., когато е ******** Община Априлци, е съдействал на чичо си А. във
връзка със снабдяване на всякакви документи. За процесните имоти не е заплащал
данъци.
Ищцата Й.Н. *** и само
през лятото посещава гр.Априлци, като отсяда в друг имот, който притежава.
Сочи, че не е участвала в ремонтни дейности, които са извършвани в
наследствения имот.
И двете страни са ангажирали
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Разпитани са доведените от ищците
свидетели Д. М.П., Г.Н.Ч.иН.А.ов
М..
В показанията, дадени
от свид.Д. П.-племенник на ищеца И.П., същият сочи,
че никой от наследниците
не е живял в имота, където е къщата в гр.*******. Твърди, че преди около пет
години А. се пренесъл да живее в къщата в
гр.*****, а преди това живеел в
гр. ****, но възникнали проблеми с троянската му къща. Д. П. твърди, че Н.–синът
на А., направил около 2000г. голям ремонт на тази къща, като не посочва в какво се изразяват ремонтните дейности.
Твърди, че около 2000г. И.П. направил ремонт на покрива на къщата. За А. Д.
сочи, че е направил оградата и дворчето. Свидетелят твърди, че след смъртта на
баба си и дядо си виждал в имота основно да ходят ищците.
Свидетелят Г.Ч.сочи в
показанията си, че през 80-те години ходил в спорния имот и помагал наН.А.ов М. да разчистват.
Свидетелят посещавал около 20 пъти имота, като виждал ищеца И.П. да коси трева
и да оправя теч на покрива.
Свидетелят Н.А.ов М. –син на А. Д., твърди в показанията си, че през
периода на 2006-2007г. били извършени мащабни ремонтни дейности на процесния
имот. Твърди , че всички наследници и техни деца ходели и работели, но
най-много работа извършили чичо му И. и братовчед му М.. Тези ремонти започнали
по обща инициатива. Не е извършвана подялба на наследството между
наследниците. Твърди, че баща му А. не
желаел да се извършва делба. Свидетелят сочи, че дочувал, че баща му приживе е искал да получи този
имот, но не е говорил с никой от
останалите наследници. За отношенията с баща си заявява, че са били в сложни и
конфликтни отношения и „той дефакто ме
остави без наследство в полза на друг човек“.
Съдът не кредитира
показанията на свид.П. и М., тъй като те не се подкрепят от други
доказателства. Показанията на свид.Н. М. преценява и
с оглед силно изострените конфликтни отношения, които свидетеля е имал със своя
баща, поради което същите не приема като обективни и достоверни.
Разпитани са и свидетели, ангажирани от ответника – В.И.Г., Д.Р.С.и С.Х.Н..
Свидетелят Г., който е бил дългогодишен
съдружник на А. Д., сочи в своите показания, че през свободното си време А. посещавал
къщата си в гр.Априлци. Твърди, че през цялото си познанство с него, той никога
не е обсъждал там да има съсобственост с
други лица. Не е поставян такъв въпрос и от
сина му, когато се е отбивал в
офиса или по друг някакъв повод или чрез другите му двама
племенници - И.П. и М. П. да са
разговаряли, че там има друго лице, което претендира съсобственост в тази къща. Свидетелят сочи, че когато А. Д.
е предприел процедура по снабдяване с нотариален акт за имота в гр.Априлци, за
издаване на скица и данъчна оценка пълно съдействие му указал племенника И.П. ***/.
В нотариалното производство участие взел другия му племенник-М. П.. Свидетелят
сочи, че двамата племенника на А. са знаели за снабядването му с нотариален акт
за собственост на този имот. За ремонтните дейности в къщата Г. посочва, че
парите ги е давал А. , като сина му Н.също е помагал с труд и е помагал в
поддържането на тази къща.
Свидетелят Г. излага, че през 2006г. между А.
Д. и сина му Н.отношенията се обтегнали, тъй като Н.похарчил голяма сума пари,
получена от него и съпругата му-отв.Ж.Р., от продажба
на къща в гр.София и оттогава започнал да иска пари от баща си. Отношенията
между двамата били силно обтегнати, като Н.разпокрил
къщата в гр.Троян, в която живеел баща му и А. се наложило да бъде подслонен да
живее при други хора. Освен това Н.му отрязъл косата.
А. Д. се снабдил със заповед за защита от домашно насилие. Поради липса на
жилище, което станало невъзможно за обитаване, А. Д. се пренесъл в къщата в гр.******
Свид.Д. С.а посочва в
своите показания, че през 2008-2009г.- съпругът й и сина й извършвали ремонтни
дейности . в продължение на две - три години на посочения имот в гр.******, а
тя в почивните дни ходела да помага. Били направени ограда –градеж с камъни,
нови съчаци, нови дворни врати /големи
порти/. Зад верандата цялата дървена част я направил съпругът й с помощта на
сина им,
а свидетелката боядисвала и байцвала.
За тези дейности им плащал ,
който давал необходимите средства за закупуване на материалите. Свидетелката
заявява, че не е чувала никой от наследниците
да оспорва, че тази къща е на А. Д.,
нито е ставало на въпрос. Когато през зимния период А. останал без жилище,
поради действия на сина му Н., семейството на свидетелката приютило възрастния
човек в дома им в гр.Троян.
Свидетелката С.Х.Н., която живее в съседство
на процесните имоти, като бащината й къща се намира точно срещу тях – на същата
улица № 9, сочи в своите показания, че А. Д. е стопанисвал имота заедно със
съпругата си. Там виждала и сина му и двете снахи. Зад къщата на свидетелката А. д. обработвал
дворно място. На свидетелката не й е известно други лица да са имали претенции
към тези имоти. Н. сочи, че е виждала И.П. да посещава имота, но името на
ищцата Й.Н. нищо не й говори.
Съдът кредитира
показанията на тримата свидетели, като същите са последователни и
съответстващи, както помежду си, така и с приети по делото писмени
доказателства /фактури за закупувани материали в периода 2008г.-2009г./.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Настоящият
състав приема, че от събраните доказателства се установява, че праводателят на ответницата А. Д. е придобил процесните имоти по давностно
владение.
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане
на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде
установено владение
върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от
ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент
/animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва,
чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката
дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно
чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно
/да не е установено по скрит начин и фактическата власт
да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е
необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия
спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК/. Когато се касае за сънаследници, положението на този, който упражнява фактическата власт върху
сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя
за послужване на чужд имот. Непротиворечива е съдебната практика, че когато след
смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е
владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части
на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това
положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл. За
да се превърне във владелец на целия имот и съответно,
след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник
следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да
доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това не е достатъчно
само свидетелите да твърдят, че сънаследник е ползвал, обработвал, засявал
наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже
и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху
притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването, като
общо правоприемство, владението и съответно съвладението преминава по право към
наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си,
без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на
фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл.82 ЗС
за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател,
което при наследственото правоприемство, за разлика от частното такова, винаги
е еднородно /само добросъвестно или само недобросъвестно/, като е изключена
хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя
му/.
От
събраните доказателства съдът приема, че не се доказаха твърденията, изложени в
ИМ, че А. Д. е признат за собственик на процесните имоти на база неверни
твърдения, изложени в нотариалното производство по обстоятелствена проверка. Установи се в хода на делото, че владението,
осъществявано от А. Д., е било противопоставено на останалите сънаследници, както
и че намерението да се владее целия имот е манифестирано явно пред тях. За да
придобие по давност частите на останалите сънаследници, сънаследникът следва да
превърне с едностранни действия държането на останалите във владение и ако се
позовава на придобивна давност, този сънаследник следва да докаже своите действия-че
е превърнал държането във владение и е довел тези свои действия до знанието на
останалите сънаследници.
Видно
е от представеното нотариално дело № 641/2008г. по описа на нотариус Борис
Кожухаров, че единият от свидетелите в нотариалното производство е именно
племенник на А. Д. и брат на ищеца И.П. - М. Д.П.. Същият е заявил пред
нотариуса, че е племенник на А., познава имотите. „А. тези два имота ги владее
сам и необезпокояван над 20 години. Не съм чувал към тях да имат претенции нито
съседи, нито роднини. Всички знаем, че той е собственик.“
Първият
свидетел в нотариалното производство – Х.С.К., който е потвърдил същите
обстоятелства, е баща на свид. Н.. От нейните показания е видно, че бащината й
къща е точно срещу процесните два имота, поради което съдът приема, че този
свидетел е имал най-преки впечатления относно стопанисването, ползването и
владението му.
Предвид
изложеното съдът приема за доказано, че в нотариалното производство е било
установено, че А. Д. е придобил имотите по давностно владение. Предвид, че един
от племенниците е участвал в нотариалното производство, а се събраха
доказателства, че ищецът П. е съдействал за изготвяне на скица и данъчна
оценка, съдът приема, че останалите сънаследници са били наясно, че А. Д. се е
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и е станал единствен
собственик на имота. Видно е от представените множество фактури / л.51-75/, че
в периода 2008-2009г. А. Д. е закупувал множество материали. И след като е
станал единствен собственик на имота, той е манифестирал това, като е започнал
да извършва ремонтни дейности по имотите, поради което съдът приема за
недоказани твърденията, че ищците не са знаели, а едва след смъртта на А. са
научили, че той се е снабдил с нотариален акт за собственост.
Видно
е от решение № 3/10.01.2008г., постановено по гр.д.№ 977 по описа на ТРС за
2007г. в производство по ЗЗДН, че А. Д. е направил няколко искания, едното от
които е „да се забрани на сина муН.А.ов М. да приближава собствения
му недвижим имот в гр.*******искане,
което после е оттеглено. Но отразеното в него свидетелства, че процесните имоти
още към 2007г. са се владеели от А. Д. и той ги е считал за „собствени“ и е
манифестирал това свое отношение.
При тези изводи настоящият
състав намира, че главният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК
Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорната претнция по чл.537, ал.2 от ГПК .
И двете страни
са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При този изход на
процеса и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ще следва ищците да бъдат осъдени да
заплатят на ответницата сумата от 400.00лв. за платено адвокатско
възнаграждение Ищците следва да заплатят по сметка на Троянски районен съд
сумата 50.00 лева, представляваща ДТ за
иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата Ж.Р.Р., че И.Д.П., ЕГН ********** и Й.И.Н., ЕГН **********, са
съсобственици на процесинте недвижими имоти при права -1/6 идеална част за И.Д.П.
и 1/3 идеална част за Й.И.Н., като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.537, ал. 2 от ГПК в
ЧАСТТА на искането да бъде обезсилен нотариален акт за
продажба № 152, t.IX, н.д. № 1104/ 03.09. 2014г. по
описа на Службата по вписвания –Троян, като процесуално
недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 542/2018 г. по
описа на РС-Троян в тази част на предявения иск по чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК в
ЧАСТТА НА на искането да бъде обезсилен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 17, т.Х, н.д. № 2140/2008г. по описа на Служба по вписвания -Троян ,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, сумата
400.00 лева, представляваща заплатени разноски в производството.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ,
да заплати в полза на държавата, по сметка на Троянски районен съд сумата от
50.00лв., представляваща държавна такса за иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните, като в частта на прекратяване на производството решението има
значение на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Ловеч в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: