№ 2606
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Диана Василева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100502114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 06.12.2023 г., гр.д. 90037/2017 г., СРС, 161 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД против И. Б. И., искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1 864,32 лв., главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2017 г. и отразена и в
общи фактури, издадени на 31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2027 г. за имот
с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 216959, ведно със законна лихва върху
главницата за периода от 26.10.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
157,72 лв. - мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода от 16.09.2015 г. до 16.10.2017 г.,които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
02.11.2017 г. по гр.д. № 76095/2017 г., СРС, 161-ви с-в, ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против И. Б. И. искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
43,73 лв. - главница за дялово разпределение през периода от м. 05.2014 г. до
м. 04.2017 г., сумата от 6,76 лв. - мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 16.10.2017 г., както и
задължения за топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.09.2014 г., като
ОСЪЖДА И. Б. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 473,04 лв. - разноски, сторени в производството и
сумата от 89,22 лв. - разноски, сторени в производството по гр.д. №
76095/2017 г., СРС, 161-ви с-в, а „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на
И. Б. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 7,32 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях И. Б. И.. Счита, че не дължи сумите за
топлинна енергия, които са неправилно изчислени и погасени по давност.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
2
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на настанителна заповед № 77-И-10/30.07.1997 г.,
ответникът по иска И. Б. И. е наемател на общинско жилище -
топлоснабдения имот в гр. София, ж.к. ****. По силата на възникналото
наемното правоотношение, ответникът притежава качеството държател на
имота. Упражняваното от него право на ползване има изцяло облигационнен
характер, произтичащ от договора за наем. При липса на възникнало в
правната му сфера право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, той като наемател не е потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Разпоредбата предвижда, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Независимо от това, нарочно разрешение в тази насока се съдържа в т.
1 от ТР № 2/17.05.2018 г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. Изключение е налице, когато между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през чието
времетраене ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
В случая, безспорно на името на ответника има открита партида при
3
ищцовото дружество, поради което същият притежава качество потребител
на топлинна енергия и дължи съответната цена и лихви.
Видно от приетата ССЕ, вещото лице проверява едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за
начислени суми, изравнявания и технологични загуби. Установени са
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване
отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на
действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и
разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. При съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната стойност на
неплатените и дължими главница и лихва.
Предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК от „Топлофикация
София” ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо
процесните периодични вземания за главницата относно стойност на
предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила
изискуемост на основание чл. 111, б. „в”, предл. 3 вр. чл. 116, б. „б” и чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на
ВКС. Съгласно чл. 33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в
забава за плащане. Същевременно, според чл. 30, ал. 1 от Общите условия на
ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. По смисъла на тези клаузи, задължението за стойност на
топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от
периода, за който се отнася.
След като заявлението е подадено на 26.10.2017 г., към тази дата са
погасени по давност вземанията за главницата през периода от преди
4
задължението за м. 09.2014 г. Като се има предвид обаче, че според вещото
лице, ищецът начислява суми от м. 10.2014 г., следва да се приеме, че за
предходния процесен период м. 05.2014 г. – м. 10.2014 г. по делото не се
установяват конкретни неизплатени парични задължения, поради което
възражението за погасяване на такива по давност е неоснователно.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.12.2023 г., гр.д. 90037/2017 г., СРС,
161 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД против И. Б. И., искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 864,32 лв., главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 10.2014 г.
до м. 04.2017 г. и отразена и в общи фактури, издадени на 31.07.2015 г.,
31.07.2016 г. и 31.07.2027 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. №
216959, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 26.10.2017 г.
до изплащане на вземането, сумата от 157,72 лв. - мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 16.10.2017
г.,които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.11.2017 г. по гр.д. № 76095/2017
5
г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца –
„Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6