РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Благоевград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101776 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Л. Вр. и К.
Кр., чрез пълномощника адв. Р.Д. против С. Р. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б..
Ищецът твърди, че в периода 22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последният електрическа
енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., с клиентски № 300145839791.
Поддържа, че общата стойност на доставената ел. енергия възлиза на сумата от 316,49 лв., за
което са били издадени 5 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба.
Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок се дължи и
мораторна лихва върху главницата в размер на 11,50 лв., за периода 24.09.2020 г. -
26.04.2021 г.
Ответникът С. Р. Т., чрез особения си представител адв. А.К. Б., счита предявените срещу
него искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че не е налице договорна връзка
за доставка на ел. енергия и че на името на ответника не е била открита партида за
конкретния имот, чийто собственик или ползвател да е бил съшият, и че в обекта реално не
е била ползвана електрическа енергия в процесния период.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 316,49 лв. /триста
и шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, главница, представляваща
неизпълнено задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от
22.07.2020г. до 21.12.2020г., с адрес на електроснабдения имот гр. Б., за клиентски №
300145839791, като задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на
отчитане в следните данъчни фактури: Фактура № *********/31.08.2020г., Фактура №
*********/30.09.2020г., Фактура № *********/31.10.2020г., Фактура №
*********/30.11.2020г., Фактура № *********/31.12.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.05.2021г./ до
окончателното погасяване.
1
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 11,50 лв.
/единадесет лева и петдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва за периода от
24.09.2020г. до 26.04.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 17 от 14.05.2021г. по ч. гр. д. №
1186/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на
едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия
ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение,
породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на
доставчик на електрическа енергия, а ответникът – на потребител; 2/ реално доставяне на
претендираното количество електроенергия от доставчика на потребителя; 3/ изискуемост
(настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на продадената му ел.
енергия.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От приетата по делото писмени доказателства (Справка-извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, Справка от ИКАР по партида на ответника, Заявление
за услуги от 19.01.2012 година, Констативен протокол от 22.01.2018 година, Заявление от
13.05.2021 година, Фактура № *********/31.08.2020г., Фактура № *********/30.09.2020г.,
Фактура № *********/31.10.2020г., Фактура № *********/30.11.2020г., Фактура №
*********/31.12.2020г.), както и от заключението на вещото лице инж. К.П. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в рамките на периода от време, за който се
води делото (22.07.2020 г. - 21.12.2020 г.) жилището на ответника, находящо се в гр. Б. (с
клиентски номер 300145839791) е било снабдявано с електрическа енергия, доставяна от
ищеца. Установява се също така от заключението на вещото лице, че през процесния период
за обекта е бил монтиран електромер с фабричен № 18674291, с дистанционен отчет,
статичен, двутарифен, с технически характеристики 5/60А/230в., в метрологична годност.
Процесният електромер е преминал периодична метрологична проверка в нормативно
определения срок, като същият за процесния период попада във времето, за което ДАМТН
гарантира за точността на устройството с оглед одобрения тип на СТИ. Става ясно, че през
целия процесен период /22.07.2020 г. - 21.12.2020 г./ процесният имот е бил редовно ел.
захранен. Става ясно, че е през процесния период монтираният за имота на ответника
електромер е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните
и технически изисквания за СТИ. Според вещото лице количеството потребена ел.енергия,
посочено в процесните 5 бр. фактури е предоставено от ищеца и ползвано в процесния
електроснабден имот, като общото количество потребена в обекта дневна енергия е 1096
квтч. /киловатчаса/, а общото количество потребена нощна енергия е 498 квтч. /киловатчаса/.
Изрично вещото лице сочи, че има открита партида на името на ответника С. Р. Т., с
абонатен № ********** и клиентски №/ИТН/300145839791. Става ясно, че през процесния
период /22.07.2020 г. - 21.12.2020 г./ електромерът е бил годно техническо измервателно
средство, отговарящо на метрологичните и техническите изисквания на едно СТЕ, като
същият е бил редовно включен към ел.мрежа. Установява, че общата стойност на
доставената ел.енергия за обекта за периода е в размер на 316,49 лв. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице инж. К.П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
2
Същевременно, след като в конкретния случай е установено, че ел. енергия е била
доставяна и ползвана в електроснабдения имот на ответника, който е негова собственост,
следва да се приеме, че между последния и ищеца е налице облигационна обвързаност,
която е от договорен характер.
Следователно по делото се установи, че е имало реално доставяне от ищеца на ответника
на електроенергия за процесния период, като стана ясно и нейното количество. В тази
връзка за консумацията на електроенергията ищцовото дружество е издало и 5 броя
фактури, а именно: Фактура № *********/31.08.2020г., Фактура № *********/30.09.2020г.,
Фактура № *********/31.10.2020г., Фактура № *********/30.11.2020г., Фактура №
*********/31.12.2020г..
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице С.Т. се установява, че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството
на ищцовото дружество, което е редовно водено.
Става ясно от заключението на вещото лице Т., че за процесния електроснабден обект,
находящ се на адрес Б., при "ЧЕЗ Електро България" АД е регистриран електромер под
партида с абонатен номер /ИДН/- № 50776 и ИТН /клиентски номер/ 300145839791, като
партидата е регистрирана в клиентската информационна система на "ЧЕЗ Електро
България" АД на името на ответника С. Р. Т., както и че по клиентски № 300145839791 има
данни за предходни плащания - от 21.10.2010г.
Фактическите данни, визирани в предходните пет абзаца, са достатъчни да обосноват
сигурен извод, че ел.енергия е била реално доставена на ответника.
В този контекст се налага изводът, че през процесния период 22.07.2020 г. - 21.12.2020 г.
ищецът реално е доставил на ответника електроенергия на обща стойност 316,49 лв.
Ответникът не е извършил плащане на горепосочената сума.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на паричен дълг, произтичащ от твърдения договор за
доставка на ел. енергия, с определен ден на изпълнение (падеж); 2/ настъпване на падежа на
задължението на потребителя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение на това
задължение от страна на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, представени от ищеца и неоспорени от ответната
страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за доставена ел.
енергия, е 10 дни. Този срок започва да тече от датата на издаване на съответната фактура и
в конкретния случай е изтекъл и за петте процесни фактури. Следователно се установява
наличието на паричен дълг, произтичащ от процесния договор за доставка на ел. енергия, с
определен падеж. Установява се също така, че е настъпил падежът на задължението на
потребителя за заплащане на лихвата.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на общата се дължима се законна лихва за периода от 24.09.2020г.
до 26.04.2021г. е 11,56 лв. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 11,50 лв. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се
присъди само претендирания от него размер на мораторната лихва.
В този контекст и втората от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.
Относно разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищцовата страна. Съобразно т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските в
заповедното производство и по тези, касаещи настоящото исково дело.
3
Предвид изхода от спора (основателност на предявените искове) и с оглед сторените и
заявени от ищеца разноски (25 лв. – държавна такса и 63 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса, 113 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-
счетоводната експертиза, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническата
експертиза и 300 лв. – възнаграждение за особен представител за исковото производство),
отговорността за разноски в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 88 лв. – общ размер на дължимите разноски за заповедното производство и
- 888 лв. – общ размер на дължимите разноски за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. Р. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес гр. Б., дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от Л. Вр. и К. Кр., следните суми, които са
били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 17 от 14.05.2021г., издадена по
ч. гр. д. № 1186/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 316,49 лв. /триста и шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, главница,
представляваща неизпълнено задължение за доставена и потребена електрическа енергия за
периода от 22.07.2020г. до 21.12.2020г., с адрес на електроснабдения имот гр. Б., за
клиентски № 300145839791, като задължението е индивидуализирано по размер, падеж и
периоди на отчитане в следните данъчни фактури: Фактура № *********/31.08.2020г.,
Фактура № *********/30.09.2020г., Фактура № *********/31.10.2020г., Фактура №
*********/30.11.2020г., Фактура № *********/31.12.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.05.2021г./ до
окончателното погасяване.
- 11,50 лв. /единадесет лева и петдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва за
периода от 24.09.2020г. до 26.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Р. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Б. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Л. Вр. и К. Кр., разноски, сторени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 88 лв. /осемдесет и осем лева/ – представляваща разноските, дължими за
заповедното производство (ч.гр.д. № 1186/2021г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 888 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1776/2021г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4