РЕШЕНИЕ
№649
гр. Пловдив, 06.04.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието
на прокурор при ОП – Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3337 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.218 от
ЗОП, във връзка с чл.203 и сл. от АПК.
Делото е образувано по искова
молба от „Пътинженеринг“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК ****, против Община Пловдив. Предявен
е иск за обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие нарушение при
провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, изразило
се във въвеждане на недействителна клауза в договор за обществена поръчка от
страна на Община Пловдив като възложител, сключен с ищеца на 18.12.2006 г. в
качеството му на изпълнител. Исковата претенция е в претендиран общ размер на
270 272,22 лева, от които 128 307,35 лева представляващи сбора от
изплатените на основание нищожната клауза на чл.94.3 от договора по издадени
фактури суми за актуализиране на цени; 44 461,82 лева, представляващи законната
лихва от датата на предявяване на иска на Община Пловдив за обявяване
нищожността на клаузата 18.03.2013 г. до изплащането на сумата на 15.07.2017 г.;
34 762,20 лева, представляващи направените в трите съдебни инстанции
разноски от общината, както и сумата от 63 126,85 лева, представляваща
тригодишната лихва върху общата заплатена от дружеството – ищец сума в
изпълнение на решение на ВКС № 31/27.04.2017 г., постановено по гр. дело № 60023/2016
г., ведно със законната лихва върху цялата претендирана сума от датата на
предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Като фактически основания на
исковата претенция в исковата молба е посочено, че между ищеца, като изпълнител
и ответника, като възложител, е бил сключен договор № 13/18.12.2006 г. в
резултат на проведена процедура по ЗОП с проект „Реконструкция и разширение на
част от бул. „Източен“ и реконструкция на кръстовище бул.“Цар Симеон“ с
“Ягодовско шосе“ гр. Пловдив, ремонт на улици, инженеринг – комплексно
изпълнение, проектиране и строителство на улици в район „Източен“ и
„Тракия“ в гр. Пловдив, съгласно списък
по „Проекта за управление на публичната техническа инфраструктура““. В чл.94.3
от договора било уговорено, че единичните цени по договора се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с
процента на промяна идентичните цени от „Справочник за цените в
строителството“. Във връзка с това в хода на изпълнение на договора била
извършена индексация по сключения договор, като от страна на възложителя през
месец декември 2008 г. на два пъти по издадени фактури била изплатена на
изпълнителя общо сумата от 128 307,35 лева с ДДС, съставляваща индексации
на цените по договора, предвид тяхната актуализация по предвидения в договора
ред. С влязло в сила на 27.04.2017 г. съдебно решение, постановено по гр.дело №
60023/2016 г. по описа на ВКС, съдът, в качеството на касационна инстанция по
иск, заведен от ответника по настоящото дело Община Пловдив, прогласил
нищожността на клаузата на чл.94, т.3, изр.2 от специалните условия на
договора, като противоречаща на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./ Със същото съдебно
решение ВКС осъдил ищеца да заплати на ищеца по това дело Община Пловдив сумата
от 128 307,35 лева с включен ДДС, представляваща сбор от изплатените на
основание нищожната клауза на чл.94.3 по издадени фактури суми за актуализиране
на цени, ведно със законната лихва от предявяване на иска 18.12.2013 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 34 376,20 лева, представляваща
направените от ищеца разноски в съдебното производство. На 15.07.2017 г. с три
банкови транзакции и в изпълнение на влязлото в сила решение на ВКС, ищецът сочи
да е заплатил присъдените на Община Пловдив суми от общо 207 145,37 лева.
Сочи се, че дружеството-ищец в тази връзка е претърпяло вреди вследствие
нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена
поръчка по смисъла на чл.218 от ЗОП, тъй
като Община Пловдив, в качеството ѝ на възложител по договора, е
предложила на ищеца за сключване договор в качеството му на класиран на първо
място и ищецът, разчитайки, че след като предложеният договор е изготвен от орган
на власт е със съдържание изцяло съобразено със закона и без да има възможност
да влияе върху съдържанието на отделните клаузи по договора, е подписал същия,
но Община Пловдив, използвайки своята недобросъвестност, изразила се във
включването в договора на нищожна клауза, като е завела иск за обявяване
нищожността на клаузата, е увредила ищеца, защото го е осъдила да върне вече
заплатената му въз основа на тази клауза парична сума и произтичащи от това
други суми. Твърди се, че на практика с решението на ВКС за обявяване на
процесната клауза за нищожна, съдът е установил наличието на нарушение при
провеждането на процедурата и сключването на договора за обществена поръчка №13/18.12.2006
г., а именно въвеждането в договора на недействителна клауза от страна на ответника
по настоящото дело Община Пловдив. Твърди се също в обстоятелствената част на
исковата молба, че в тази връзка са и претърпените от дружеството-ищец вреди,
включващи изплатените в полза на общината на 15.05.2017 г. суми, съгласно решението
на ВКС и също така и тригодишната лихва върху общо заплатената в полза на общината
сума за срок от три години назад до депозиране на исковата молба сега.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от упълномощения адв. Р., който поддържа исковата
молба, като депозира и писмено становище във връзка с представено такова от
ответника по иска, както и писмена защита. Излагат се подробни съображения
относно характера на исковата претенция, като такава, която се подчинява на
специален режим, различен от този по ЗОДОВ,
както и факта, че същата не е погасена по давност и моментът, от който следва да се отчита
давностният срок за предявяване на иска, е постановяването на въпросното
решение на ВКС, с което е установена незаконосъобразността на действията,
причинили вредата на ищеца, а не датата, на която тези действия са били
извършени. Твърди се, че включването на нищожна клауза в договора за обществена
поръчка съставлява именно действие на ответника, като възложител, за което той
следва да носи отговорност по чл.218 от ЗОП, без значение дали действието е
правно, или фактическо, както и че съставянето на договора и включването в него
на клаузи с определено съдържание, не съставлява волеизявление, поради което не
може да се определи като правно действие. Претендират се направените разноски
за адвокатско възнаграждение по представен списък.
Ответната по иска страна Община
Пловдив се представлява от упълномощената адв. И., която оспорва иска като погасен
по давност и като неоснователен. В тази връзка, освен становището, изложено в
съдебно заседание, е представено и писмено становище по иска с характер на
отговор по исковата молба, както и писмени бележки. Излага се съображение
относно това, че претенциите на ищеца са погасени по давност, като се акцентира
върху това, че искът е за обезщетение в резултат на деликт, поради което и са
приложими нормите на ЗЗД относно давността по чл.110 и чл.114 от ЗЗД, поради
което и тъй като се твърди вредата да е настъпила от включването от Община
Пловдив в договора с ищеца на процесната клауза, то деликтът следва да се счита
за осъществен най-късно на датата на подписване на договора 18.12.2006 г., от
която дата до депозиране на исковата молба са изтекли повече от пет години и не
са налице основания, от които да се направи извод давността да е била
прекъсвана или спирана. Отделно от това се сочи, че цитираното от ищеца решение
на ВКС за прогласяване нищожност на клауза от договора за обществена поръчка,
не е такова, което да установява наличието на нарушение при провеждането на
обществената поръчка и сключването на договора. Излага се твърдение за
неоснователност на исковата претенция поради липса на елементите от фактическия
състав на чл.218 от ЗОП и чл.203 от АПК, както и на отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Сочи се, че не е налице действие или бездействие на възложителя на
обществената поръчка, което да е било обявено за незаконосъобразно, доколкото
решението на ВКС не установява такова. Излага се съображение относно това, че
ищецът е имал правото на избор дали да подаде оферта за участие в обявената
обществена поръчка и дали да подпише предложения му договор, поради което и не
може да търси изгода от неполагането на грижата на добрия търговец, доколкото с
доброволното подписване на договора е поел и съответния търговски риск. Отделно
от това се възразява, че изготвянето на договора е правна по естеството си
дейност на възложителя, а не е фактическо действие, както и че липсва
причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на Община Пловдив и
претърпените вреди, като се сочи и че нито една от претендираните суми не съставлява
и вреда за ищеца. Претендира се присъждането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските.
Задължително участващият по реда
на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за неоснователност
на исковите претенции, като се солидаризира със становището на ответната
страна.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете, предявени по делото, са допустими, като се
има предвид, че се претендира обезщетение
за вреди, ведно с акцесорни претенции за мораторна и законна лихва, основано на
твърдяно нарушение при провеждане на процедура и сключване на договор за
обществена поръчка, което е предвидено като специален иск по чл.218 от ЗОП,
разглеждан в производство при условията на чл.203, ал.1, чл.204, ал.1, 3 и 4 и чл.205 от АПК, съгласно изричното посочване на това обстоятелство
в нормата на чл.218 от ЗОП. Исковете са предявени
от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.203 от АПК,
съответно заинтересовано лице по смисъла на чл.218 от ЗОП, предвид факта, че е
изпълнител по договор за обществена поръчка. Същите са предявени и против надлежен ответник,
доколкото по смисъла на
приложимия чл.205 от АПК искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, са причинени вредите.
В случая исковете са предявени против Община Пловдив, като се претендират вреди
от незаконосъобразна дейност на
самия ответник Община Пловдив, без да е посочено конкретно длъжностно лице. Последната е юридическо лице,
съгласно чл.14 от ЗМСМА,
поради което и годен ответник, съгласно предвиденото в чл.205 от АПК.
По същество съдът намира, че
исковите претенции се явяват изцяло неоснователни.
Съдът, въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, както и становището на страните по фактите, намери
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по
изложената фактология по исковата молба, а именно, че на 18.12.2006 г. между
ищеца „Пътинженеринг“ ЕООД в качеството му на изпълнител и ответника Община
Пловдив, в качеството му на възложител, след провеждане на процедура по
обществена поръчка по ЗОП с предмет реконструкция и разширение на улици в гр. Пловдив,
бил сключен договор с №13. Не е спорно между страните и че в клаузата на
чл.94.3 от същия договор било предвидено отчитането на количествата и
стойностите на действително изпълнените работи да става с акт, изготвен по
единичните цени на предложението на изпълнителя, а цените да се актуализират по
тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяната на идентичните
цени от Справочник на цените в
строителството, издание на „Стройексперт-СЕК“. Не се спори и по изложените в
исковата молба факти относно приемане от страна на ответника на актуализация на
цените на извършените по договора СМР въз основа на въпросната клауза и извършените
от ответника две плащания по фактури през декември 2008 г. на така актуализираните цени, както и че
общата изплатена от Община Пловдив по този ред индексация на цени по договора,
въз основа на посочената клауза, възлизала на 128 307,35 лева с ДДС.
Установява се от доказателствата, че ответникът Община Пловдив завел искове
против ищеца с правно основание по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.34 от ЗЗД,
като въз основа на тях било образувано т.д. № 968/2013 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив. Претенцията на Община Пловдив към съда била свързана с искането за
обявяване за нищожна, като противоречаща на закона /ЗОП/ клаузата на чл.94.3 от
договора от 18.12.2006 г., както и осъждане на „Пътинженеринг“ ЕООД да върне на
Община Пловдив платената му въз основа на нищожната клауза сума от
128 307,35 лева с ДДС със законна лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска от общината – 18.12.2013 г. По посоченото търговско дело
ПОС се произнесъл с Решение № 156/21.03.2015 г., с което отхвърлил предявените
от Община Пловдив искове. С Решение № 77/2.03.2016 г. на Апелативен съд
Пловдив, постановено по т.д. № 790/2015 г. решението на ПОС в частта му за
отхвърляне исковете на настоящия ответник било оставено в сила. По касационна
жалба на Община Пловдив пред ВКС било образувано гр.д. № 60023/2016 г. С
Решение № 31/27.04.2017 г. по това дело ВКС отменил изцяло посоченото решение
на Апелативен съд Пловдив и вместо това постановил, че прогласява за нищожна,
като противоречаща на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./, клаузата на чл.94.3, изр.2 от Специалните
условия към Договор № 13/18.12.2006 г. между ищеца и ответника по настоящото
дело, предвиждаща „единичните цени да се актуализират по тримесечия, като
намаляват или нарастват с процента на промяната на идентичните цени от „Справочник на цените в строителството“
издание на строително-консултантска агенция „Стройексперт- СЕК“, при база
последното тримесечие на 2006г.“, по предявения иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Със
същото решение ВКС осъдил ищеца по настоящото дело да заплати на Община Пловдив
сумата от 128 307,35 лв. с ДДС, представляваща сбора от изплатените на
основание нищожната клауза на чл.94.3 по издадени фактури суми за актуализиране
на цени, ведно със законната лихва от предявяване иска на Община Пловдив –
18.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
34 376,20 лева, представляващи направените от Община Пловдив разноски по
делото за трите съдебни инстанции. С банкови преводи от 15.05.2017 г. от страна
на „Пътинженеринг“ ЕООД в полза на Община Пловдив били наредени сумите
128 307, 35 лева с посочено основание Решение № 31/27.04.2017г. на ВКС –
главница; 34 376,20 лв. с основание Решение № 31/27.04.2017г. на ВКС –
разноски по делото и сумата от 44 461,82 лева с посочено основание Решение
№ 31/27.04.2017 г. на ВКС – законна
лихва 18.12.2013 г. -15.07.2017 г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, от правна страна
настоящият съдебен състав намери следното:
На
първо място, досежно направеното възражение от страна на ответника за изтекла
давност за предявяване на исковите претенции, което е от значение за преценката
дали същите следва да се разгледат по същество, като се съобрази и с изложеното
по въпроса от двете страни, съдът намери, че възражението не може да бъде
уважено. От страна на ответника се сочи, че давността следва да се отчита от
датата, на която е извършен твърденият деликт - действието по включване в
договора, с който приключва проведената процедура по ЗОП, на нищожна клауза.
При това и с оглед датата на подписване на този договор, най-късно това следва
да е датата 18.12.2006 г. От страна на ищеца пък се твърди, че давността следва
де се счита от момента, в който е установено нарушение при провеждане на
процедурата и сключването на договора, което е станало с решението на ВКС от 27.04.2017г.,
от която дата до депозиране на исковата молба – 18.06.2021 г., не е изтекъл
предвиденият в ЗЗД петгодишен давностен срок.
Според настоящия съд, нито едно от двете становища не е правилно според
конкретиката на случая. Принципно, с оглед характера на иска по чл.218 от ЗОП,
която разпоредба препраща към тази по чл.203, ал.1 от АПК, приложимо следва да е
разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, което казва, че началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение, когато е от незаконни
действия или бездействия на административните органи е от момента на
преустановяването им. Следва
да се има предвид обаче, че в случая е налице предявен иск за обезщетение на
конкретно описани вреди, като в тази връзка и те са определени като имуществени
такива, а именно излезлите от патримониума на дружеството-ищец парични суми,
съставляващи като сбор цената на иска. В тази насока и следва да се има предвид
и принципното положение, прието както от съдебната теория, така и от съдебната
практика / напр. Решение № 2528/2016 г. по адм. дело № 14091/2014 г. на ВАС/,
че не може да се претендира поправяне /обезщетяване/ на вреди, преди те реално
да са настъпили. Затова и ако вредите са се появили и станали известни по-късно
от момента на проявление на обстоятелството, което ги е породило, то давността
ще следва да се отчита от момента на проявяване на вредите, когато се счита, че
възникнало и субективното материално право за увредения да ги претендира. В
случая се претендира вредата да е настъпила за ищеца с плащането на описаните в
исковата молба суми на 15.05.2017 г., от която дата до момента на предявяване
на исковата молба не е изтекъл давностният срок. Дали тези суми съставляват
действително вреди за ищеца и дали те са пряка и непосредствена последица от
правопораждащият ги според ищеца факт, вече е въпрос по съществото на спора.
Ето защо и съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност за предявяване на исковата молба и съответно за необходимо исковите
претенции да се разгледат по същество по отношение на претендираната от ищеца
тяхна основателност.
В
случая е предявен иск с правно основание по чл.218 от ЗОП, във връзка с чл.203
и сл. от АПК, както и акцесорни претенции за мораторна и законова лихва. Основателността на такъв
иск, съгласно практиката и на ВАС, предполага установяването на кумулативното наличие на
визираните в закона предпоставки – нарушения при провеждане на процедура и
сключване на договор за обществена поръчка, установени по предвидения в
закона ред; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между нарушенията и
настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не би
могла и
да се реализира отговорността на ответника – възложител по
договора, сключен по ЗОП, като тежестта за доказването на тези предпоставки е
на ищеца. В този смисъл е напр. Решение № 3282/2020 г. по адм. дело № 3944/2019
г., или Решение № 5718/2020 г. по адм. дело № 6529/2019 г. на ВАС. В конкретния
случай се твърди, че нарушението, което е причинило претендираните вреди на
ищеца, е такова, извършено при изготвяне съдържанието и съответно сключването
на договора от 18.12.2006 г., а именно
действия по въвеждане от страна на ответника в съдържанието на договора
на недействителната /нищожна/ клауза - тази на чл.94.3, изр.2 от договора, без
ищецът да е имал възможност да влияе върху съдържанието на предварително
изготвения договор, което нарушение е било установено според ищеца с решението
на ВКС от 2017 г. за прогласяване нищожността на клаузата. Според настоящия съдебен състав в случая не
може да се приеме тезата на ищеца, че с въпросното съдебно решение на ВКС,
постановено в рамките на исково производство по ЗЗД пред граждански съд, е било
установено по предвидения в закона ред, както е посочил ВАС в двете цитирани
съдебни решения, нарушение при провеждане на процедурата по ЗОП и сключване на
договора за обществена поръчка. В тази насока с оглед характера на иска по
чл.218 от ЗОП, предвиденият в закона ред
за установяване на нарушения, като част от фактическия състав за реализиране на
отговорността по този текст от закона, е редът по Част Шеста от ЗОП, озаглавена
„Отстраняване на нарушения в процедурите“, респективно Част Четвърта „Обжалване
и контрол“ от отменения ЗОП, които именно предвиждат специални производства и
компетентност за установяване на нарушения пред Комисията за защита на
конкуренцията, респективно пред ВАС, които се образуват по жалба, включително и
по повод действията, свързани със сключването на договора за обществена поръчка.
Решението на ВКС в тази връзка е такова, което не е имало изобщо за предмет
установяване на нарушение при провеждането на процедурите по ЗОП и самото
сключване на договор по ЗОП, подчинено също на процедура, предвиждаща съответни
предпоставки и срокове за това, а съвсем друг предмет - установяване нищожност
на действаща клауза на вече сключен договор между ищеца и ответника, с
подписването на който страните са встъпили в граждански правоотношения, като
част от сложния фактически състав, осъществяващ се при възлагането на
обществена поръчка по ЗОП и затова и именно граждански съд е разрешил
повдигнатия от възложителя по договора спор относно наличието на нищожна клауза
в договора, на каквато може да се позове всяка от страните по един договор и
съответно да иска прогласяването нищожността на клаузата от съда. Сиреч,
постановеното решение на ВКС не е такова във връзка с инициирана процедура по
контрол законосъобразността на актове, действия и бездействия на възложителя в
хода на провеждана обществена поръчка. Ето защо и според настоящия съдебен
състав в случая липсва една от необходимите кумулативно дадени предпоставки, за
да се сложи фактическият състав за реализиране на отговорността по чл.218 от
ЗОП, а именно да е налице установено преди това нарушение при провеждане на
процедурата и сключване на договора за обществена поръчка и то по надлежния ред
/по ЗОП/, както е посочил ВАС в цитираните по-горе решения. Както е имал
възможност да се произнесе ВАС и в своето Решение № 7617/2015 г. по адм. дело №
13299/2014 г., защитата
срещу актовете, действията и бездействията на възложителя се осъществява по
специален ред, предвиден в ЗОП, който
предвижда задължително обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. В случая ищцовото
дружество нито твърди, нито представя доказателства да се е възползвало от
този ред, а именно да обжалва по предвидения в ЗОП ред твърдяното от
него незаконосъобразно и както сочи ищецът недобросъвестно действие на
възложителя по договора - въпросното включване в договора за обществена поръчка
на клауза, която е нищожна. С оглед характера на
иска по чл.218 от ЗОП, за който съгласно посоченото в тази разпоредба се прилага
разпоредбата и на чл.204, ал.4 от АПК, принципно възможно е, а и това е прието
от съдебната практика на ВАС, ищецът да съедини иска си за обезщетение с искане
съдът, пред който е предявен искът за обезщетение, да установи
незаконосъобразността на конкретното действие, от което се претендират вредите.
В конкретния случай ищецът не е направил такова изрично искане, като напротив,
сочи изрично, че нарушението вече е било установено с решението на ВКС. Дори и
искът да бе предявен в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК обаче, същият не би
бил основателен и защото характерът на действията, от които се претендира
вредата, не е такъв, който да попада в посочената хипотеза. Следва тук да се
има предвид, че след като искът по чл.218 от ЗОП се разглежда при условията на
чл.203, ал.1, чл.204, ал.1, 3 и 4 и чл.205 от АПК, то следователно и необходимо
е да се установи незаконосъобразно действие на орган по смисъла на чл.204, ал.4
от АПК, във връзка с предвиденото и в чл.203, ал.1 от АПК, която предвижда
защита именно срещу
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. При това, както е
прието и в правната теория, и в съдебната практика, следва да се установи
незаконосъобразност на фактически, но не и на
правни действия. Доколкото твърдените действия по включване на нищожна клауза и
съответно сключване на договора за обществена поръчка от страна на ответника не
могат да се определят като фактически, а по естеството си съставляват именно
правни действия, както е имал възможност по сходни казуси да определи и ВАС /виж
Решение № 7617/2015 г. по адм. дело № 13299/2014 г. и Решение № 311/2021 г. по
адм. дело № 7895/2019 г., точно цитирано и от ответника/, защото представляват
съответни волеизявления /като част от офертата/предложението на възложителя към
бъдещите участници в процедурата по ЗОП, както и съответно изявление на възложителя конкретно
за възлагането на дейностите по договора и задължаването му спрямо избрания
изпълнител по договора чрез сключването му/, то и дори и искът да бе предявен
при условията на чл.204, ал.4 от АПК, не
е налице установено фактическо действие, чиято незаконосъобразност да се установява от съда.
При липса на този основен елемент за ангажиране на отговорността на ответника
по иска по чл.204, ал.4 от АПК, същият би се явил неоснователен.
В случая според съда не е налице и друг елемент от
фактическия състав за реализиране на посочената отговорност по чл.218 от ЗОП, а
именно липсва вреда за ищеца, а дори и да се приеме, че е налице такава, то
същата не може да се определи изобщо като пряка и непосредствена последица от
описаните действия по включване в съдържанието на договора за обществена
поръчка на нищожна клауза и сключването на такъв договор. На първо място,
сумите, които се претендират от ищеца като главен иск, съставляват размера на
полученото въз основа на нищожната клауза, който размер ищецът е бил осъден да
върне съгласно уважаване на иска по чл.34 от ЗЗД /сумата 128 307,35 лева,
преведена на ответника на 15.07.2017 г./, законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на гражданските искове на Община Пловдив против
„Пътинженеринг“ ЕАД до плащането на
главницата /сумата от 44461,82 лева, платена на ответника на 15.07.2017 г./ и
разноските по делата пред трите съдебни инстанции по водените дела по ЗЗД /34
376,20 лева, платена на ответника на 15.07.2017 г./. Като акцесорни претенции
по исковата молба се претендират лихвата върху сбора от посочените суми за три
години назад от предявяване на иска пред настоящия съд – 63126,85 лева и
законната лихва върху сбора на всички вече посочени суми от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане. Следва да се има предвид, че
всички заплатени от ищеца в полза на ответника на 15.05.2017 г. суми са с
посочено от самия него основание на
плащането съдебно решение № 31/27.04.2017 г. на ВКС, което е постановено по
гр.дело № 60023/2016 г. Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. В тази връзка и предвид прогласяването от страна на ВКС
на клаузата по чл.94.3 от договора от 18.12.2016 г., сключен между ищеца и
ответника, за нищожна и установяването, че ищецът е получил въз основа на нея
сумата от 128 307,35 лева, ВКС е осъдил ищеца по настоящото дело, като страна по
договора, да я върне на другата страна ответник - възложител по договора за
обществена поръчка поради установената изначална липса на основание за
извършеното плащане, като е присъдил и претендирана законна лихва върху сумата.
Затова и плащането на посочените суми от страна на ищеца в полза на ответника
на 15.07.2017 г., което е станало на основание и в изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, не може да се счете, че съставлява въобще имуществена вреда за
ищеца. В тази насока и последицата на съдебното решение за ищеца е свързана със
сключването преди това и от негова страна на процесния договор, което означава
изразено съгласие с всички негови клаузи, включително и с нищожната такава и
както става ясно от съдържанието на исковата молба, ищецът е счел, че тази
клауза е обосновала икономическа целесъобразност от сключването на договора за
него. Поради това и не може да се възприеме като основателно твърдението на
ищеца, че в случая е налице недобросъвестно и незаконосъобразно поведение на
ответната страна, понеже той не можел да влияе върху съдържанието на
предложения му договор, доколкото е имал възможността, както да не участва в
обявената обществена поръчка, предвид това, че документацията за обществената
съдържа проект на договора, така и да не сключи същия след обявяването му за
спечелил процедурата по ЗОП. Претендираните като имуществена вреда суми, които
ищецът е посочил, дори да се приеме, че съставляват вреди от незаконосъобразно
действие на ответната страна, което, както се каза, не е установено, не
произтичат пряко от твърдяното действие на ответника, а е налице и опосреденост
от съдебното решение на ВКС, което без съмнение подлежи на изпълнение. Именно
изпълнението на същото е основанието от патримониума на ищеца да излязат
описаните от него по исковата му молба суми, претендирани като вреда. Нещо
повече, сумата от 34 376,20 лева, съставляваща разноски, направени от ответника
Община Пловдив по делата пред ОС- Пловдив, Апелативен съд - Пловдив и ВКС, изобщо
не може да бъде счетено, че съставлява вреда по смисъла на чл.218 от ЗОП,
доколкото произтича от съвсем друг юридически факт, като съставлява законово
предвидена отговорност на страна по съдебно дело, която е загубила правния спор
по отношение на другата страна. Предвид всичко изложено и изцяло
неоснователна е претенцията на ищеца за
присъждане на претендираното обезщетение, а поради характера им на акцесорни
претенции, понеже следват съдбата на
основната, не следва да се уважават и претенциите за присъждане на лихви, още
повече, че в случая на практика се иска присъждане на законна лихва върху вече
изтекла лихва, което според съда е и недопустимо.
С оглед изхода на правния спор и
направените искания, разноски се дължат на ответника, като съгласно
представения списък с разноски се претендира размер на заплатено адвокатско
възнаграждение от 6279, 60 лева. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие между ответната страна и представляващата я адв.Д. И., в
който е уговорено заплащането на такава по размер сума по банкова сметка, ***ен
превод на сумата по посочената в договора сметка. Поради това и при липса на
направено възражение от другите страни по размера на заплатеното възнаграждение
за адвокат, следва да се уважи искането и да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника разноските за един адвокат в размер на 6279,60 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Пътинженеринг“ ЕАД с ЕИК **** гр. Пловдив
против Община Пловдив иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 270 272,22 лева, претърпени вследствие нарушение при
провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка №
13/18.12.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.06.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Пътинженеринг“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ***, да
заплати на Община Пловдив с адрес гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 6279, 60 лв. /шест хиляди двеста седемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, съставляваща направени
разноски по делото за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: