Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на трети
май
две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Б.Ш. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 17379 по
описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Р.Р.Ю.
срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.09.2014
г. около 14,35 ч. на път ІІ-58, км 19+750 –пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали,
на раЗ.лона за с. Йончево, е настъпило ПТП, при което л.а.м. „Фолксваген голф“
с рег. № *****, управлявано от С.С.Ю. самокатастрофира. Твърди се, че ищецът е
пътувал в автомобила на задна лява седалка и че в резултат на ПТП на ищеца са
причинени следните увреждания: фрактура на лява тазобедрена става с голям
откъс, фрактура на лява раменна кост в дисталната част с дислокация, фрактура
на лява тазобедрена шийка, оток на ляв лакът. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114000513079 валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, сума в
размер на 1 450 лв. имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2014 г. около 14,35 ч. на път ІІ-58, км
19+750 –пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали, на раЗ.лона за с. Йончево, виновно причинено от водача С.С.Ю. управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *****,
чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № 22114000513079
валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-04.11.2014 г. до
окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, както и вината на водача С.С.Ю.
като твърди да е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва
наличието на причинно-следствена връЗ.а. Заявява възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия ищец с твърдението за нарушение на чл.137А от ЗДвП, като
е бил без поставен предпазен обезопасителен колан. Оспорва акцесорния иск за
лихви с твърдението, че такива се дължат от застрахователя след покана. Оспорва
иска за неимуществени вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения
на ответника по съображения подробно изложение в допълнителната искова молба.
Оспорва възражението за съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП № 1483155/03.09.2014
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2014 г.,, фотоалбум към него,
както и от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на
03.09.2014 г. около 14,35 часа по път ІІ-58, км 19+750 м, гр. Асеновград-гр.
Кърджали в участъка между с. Паничково и с. Комунига, се движил л.а.м
«Фолксваген голф» с рег. № *****, управляван от С.С.Ю., в който пътувал и ищеца
на задна лява седалка. При приближаване на раЗ.лона за с. Н. и навлизане в
десния завой на пътя, водачът управлявал автомобила със скорост не по-ниска от
45 км/ч при мокра пътна настилка и износен асфалт, като с навлизането в завоя,
автомобилът е започнал да приплъзва и станал неуправляем. Отклонил се в посока
наляво и с приплъзване преминава през лявата пътна лента, левия банкет и се
спуска по наклонения горист терен, при което достига до дърво и се блъска в
него. Ударът е най-силно изразен по предната дясна част на автомобила в
областта на десния фар.
Вещото лице установява, че
основна причина за настъпване на произшествието, е движението и навлизането на
лекия автомобил в зоната на десния завой със скорост по-висока от максимално
допустимата за преминаване по кривата на завоя.
От приетото заключение на СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: закрито супракондилно счупване на лявата раменна кост
/долна трета/, кръвонасядане на левия лакът, закрито счупване на лявата бедрена
кост /горна трета/. Проведено е болнично лечение от 03.09.2014 г. до 03.10.2014
г., по време на което ищецът е опериран и е извършена смяна на бедрената глава
с иЗ.уствена, а за счупването на лявата раменна кост е поставена гипсова шина.
Проведено е и домашно-амбулаторно лечение в периода от 03.10.2014 г. до около
шест месеца. Състоянието на пострадалия е стабилизирано, възстановена е
походката му с помощта на бастун, но не се очаква подобрение в бъдеще, дори и
при проведено лечение. Ищецът е търпял болки с най-голям интензитет
непосредствено след ПТП за 9-10 дни, след което този интенизитет на болките е
бил по-малък за около 3-4 месеца. Ищецът е търпял болки от деня на ПТП до
момент и ще търпи до около пет години след произшествието. След това болките ще
бъдат предимно при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене
прав. Вещото лице дава заключение, че са налице следните трайни последици:
скъсяване на левия крак с 1,5 см, ограничение на движенията на лявата
тазобедрена става с 40%, ограничение на движенията на лявата колянна става с
20%, ограничение на движенията на лявата лакътна става с 55%, накуцваща походка
с бастун. Тези последици затрудняват придвижването и самообуслужването на
ищеца. Вследствие на травмите е налице и оперативен белег на лявата
тазобедренна става-последица от счупването на горната част на лявата бедрена
кост. Налице е и деформация на лявата лакътна става, която е получена от неправилното
зарастване на счупването на лявата раменна кост в долния й край. Направените
разходи съобразно фискален бон № 12377 от 19.09.2014 г. на стойност 1 450
лв., са били необходими за лечението на пострадалия и са извършени
целесъобразно.
Вещото лице установява, че
травматичните увреждания получени от ищеца, са по-често при пътник без поставен
предпазен колан. Ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан по време
на процесното ПТП, не би могъл да получи гореописаните травматични увреждания.
Последното заключение на СМЕ е
оспорено от ищеца, във връзка с което е допусната повторна СМЕ, от която се
установява, че дори ищецът да е бил с поставе обезопасителен колан е възможно
да получи същите травматични увреждания.
Между страните е прието за безспорно,
че отговорността на виновния водач, е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № 22114000513079, валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля В.Р. Ю., който установява, че е син на ищеца и видял баща си
след произшествието на следващата сутрин в болницата, където престоял един
месец. Баща му бил на памперси, като лечението му продължава и към настоящия
момент. След изписването от болница, на ищеца били закупени патерици, но с тях
започнал да ходи едва след като раздвижил счупената лява ръка. Сега се движи с
бастун и много трудно, не може да разгъне ръката. Ищецът е пенсионер, но преди
произшествието понякога работел в строителството, бил в добро здраве. След
инцидента поведението на ищеца се променило-всяка седмица свидетелят го къпе, а
ищецът плаче и много се притеснява, защото има нужда от постоянни грижи и
ангажира сина си и съпругата му. През цялото време след изписването от болница,
ищецът живее при сина си.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
По делото е приет фискален бон,
от който се установява, че на 19.09.2014 г. ищецът е заплатил сума в размер на
1 450 лв. за остеосинтезни средства-плака, винтове.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че причиняването по
непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на С.С.Ю. се
установява от събраните по делото писмени доказателства. Водачката на
процесното МПС е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена със
състоянието на пътя и атмосферните условия скорост /мокра пътна настилка и
износен асфалт/, както и с релефа на местността, навлизайки в десен завой със
скорост над максимално допустимата за преминаване по кривата на завоя.
Съобразно презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината
се предполага до доказване на
противното.
Ответникът и с така ангажираните по делото доказателства, не е оборил тази
презумпция, поради което съдът приема за установен горния факт.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищеца
травми: закрито супракондилно счупване на лявата раменна кост /долна трета/,
кръвонасядане на левия лакът, закрито счупване на лявата бедрена кост /горна
трета/.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид характера на
претърпените от ищеца травматични увреждания, както и обстоятелството, че ищецът е търпял болки от
деня на ПТП до момент и ще търпи до около пет години след произшествието, а след
това ще търпи болки предимно при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене прав. Съдът определя по-висок размер на обезщетението и предвид
установеното по делото, че са налице следните трайни последици за здравето на
ищеца: скъсяване на левия крак с 1,5 см, ограничение на движенията на лявата
тазобедрена става с 40%, ограничение на движенията на лявата колянна става с
20%, ограничение на движенията на лявата лакътна става с 55%, накуцваща походка
с бастун, които затрудняват придвижването и самообуслужването на ищеца.
Вследствие на травмите е налице и оперативен белег на лявата тазобедренна
става-последица от счупването на горната част на лявата бедрена кост. Налице е
и деформация на лявата лакътна става, която е получена от неправилното зарастване
на счупването на лявата раменна кост в долния й край.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява и факта, че с оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищеца, давността на получаването
им, проведеното лечение, сегашното му състояние и възрастта му, не се очаква
подобнение в бъдеще, дори и при проведено лечение, които вреди също следва да
бъдат обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед на горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 60 000 лв. и следва
да бъде уважен в този размер и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата
от 100 000 лв. като неоснователен.
По иска за имуществени вреди.
Безспорно с представения по
делото фискален бон се установява заплащане на сумата от 1 450 лв., а със
заключението на СМЕ, че този разход е бил необходим за лечението на пострадалия
и е извършен целесъобразно.
Ето защо предявеният иск ще следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съдът приема, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП, като в тази връзка
кредитира заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Д., а именно, че
получените от ищеца травматични увреждания се получават по-често при пътник без
поставен предпазен колан. Това заключение не е в противоречие с приетото по
делото повторно заключение на СМЕ. ЕдИ.твено противоречиви са изводите на двете
експертизи, относно факта ако ищецът е бил с поставен предпазен колан дали би
получил тези увреждания. Заключението на вещото лице д-р Д. е, че не би могъл
да ги получи, а заключението на д-р К., че дори ищецът да е бил с поставен
предпазен колан, е възможно да получи същите травматични увреждания.
Съдът кредитира относно това
обстоятелство заключението на д-р К., но намира, че е налице макар и по-нисък
процент на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в обстоятелството,
че ако е бил с правилно поставен предпазен колан той би могъл да получи същите
травматични увреждания, но не в тази степен.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
В този смисъл съдът намира, че ищецът е способствал за увеличаване размера на
вредоносните последици, поради което определя и 10% съпричиняване на
вредоносния резултат.
С оглед на горното определените
застрахователни обезщетения следва да бъдат намалени със сумата от 6 145
лв., т.е. предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 54 000 лв., а за неимуществени-1 305 лв., или общо размерът
на уважените искове възлиза на сумата от 55 305 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Ищецът претендира лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-04.11.2014 г. до
окончателното издължаване, която претенция като акцесорна последица от
уважаване на исковете, същото подлежи на уважаване.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на 510 лв. за държавна такса СУ и възнаграждения на вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 277,63 лв., която сума е съответна на уважената част от исковете /55 305
лв./
Ответникът е направил разноски в
общ размер на 3 728,50 лв., от която сума 3 573,50 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 и
останалата сума е възнаграждение на вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 1 695,83 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
исковете /46 145 лв./
На основание чл.38, ал.2 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Е. С. адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, а именно в размер на 1 947,84
лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2 212,20 лв., представляваща държавна такса изчислена върху
уважения размер на исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г.и В. Л. П.– изпълнителни
директори да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ на Р.Р.Ю., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата от 54 000 лв. /петдесет и четири хиляди лева/,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, сума в
размер на 1 305 лв. /хиляда
триста и пет лв./ имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2014 г. около 14,35 ч. на път ІІ-58, км
19+750 –пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали, на разклона за с. Й., виновно причинено от водача С.С.Ю. управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *****,
чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с № 22114000513079
валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-04.11.2014 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 54 000 лв. до 60 000
лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 1 305 лв. до 1 450
лв., поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на
10% и искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв.
до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 277,63 лв. /двеста седемдесет и седем и 0,63 лв./ разноски
направени от ищцата пред настоящата съдебна И.танция, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Р.Р.Ю., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати
на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М. М.-Г. и В. Л. П. – изпълнителни директори сумата от 1 695,83 лв. /хиляда шестстотин
деветдесет и пет и 0,83 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г. и В. Л. П. –
изпълнителни директори да заплати на адвокат С.Е. С., гр. С., район *****, ул.
„******“ № ***, офис 2А сумата от 1 947,84 лв. /хиляда деветстотин
четиридесет и седем и 0,84 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М.М.-Г. и В. Л. П. – изпълнителни директори да
заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
2 212,20 лв. /две хиляди двеста и дванадесет и 0,20 лв./ върху уважената
част от исковете.
Решението е постановено при
участието на С.С.Ю.,*** в качеството й на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: