№ 91
гр. Русе, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Ралица Герасимова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600389 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК
С Присъда № 12/27.01.2022 год., постановена по НОХД № 605/2021
год., РС- Русе признал подс. Б. Ц. Т., ЕГН: **********, роден на *******,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи в
*****, за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2019г. в гр.Русе, причинил на М. А.
М., от гр. Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст вляво, в областта на трети и четвърти зъби, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок повече от тридесет дни,
поради което и на основание чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Б. Ц. Т.. В нея се
навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановената
присъда, поради съществено нарушение на процесуалните правила и
съображения за явна несправедливост на наказанието. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подс. Б. Ц. Т..
В съдебно заседание представителят на РОП оспорва жалбата, счита
първоинстанционната присъдата за правилна и законосъобразна. Смята, че
районният съд е осъществил цялостен и обстоен анализ на всички събрани
1
доказателства в тяхната съвкупност, като е посочил кои от тях кредитира и
кои- не. Посочва, че показанията на пострадалия за механизма на нанасяне на
увреждането се подкрепят изцяло от медицинската експертиза. Намира за
достоверни и показанията на свидетелите М. А., Я. П. и *** служител А.,
които подкрепят описаното от пострадалия за случилото се. Иска от
въззивния съд да потвърди обжалваната присъда.
В съдебно заседание адв. Е.М. - защитник на Б. Ц. Т., поддържа
жалбата. Посочва противоречия в доказателствата, които смята, че не са били
обсъдени от първата инстанция. На първо място, според нея, остава
неизяснено кога е настъпило процесното увреждане след като не е било
установено при указване на първа помощ на пострадалия. Смята, че съдът
следва да оцени показанията на св. М. А. като недостоверни поради личните
отношения с подсъдимия и пострадалия и да не ги кредитира. Намира за
подозрително, че свидетелите М. А. и Я. П. са дали показания по делото след
повече от два месеца от започване на разследването. Изгражда теза за
инсцениране на престъплението от страна на пострадалия, спомогнат от
свидетелстващите в негова полза, с цел отмъщение за предишни
неразбирателства с подсъдимия. Описва подсъдимия като човек, който
урежда отношенията си по законоустановения ред, а не чрез саморазправа.
В последната си дума подс. Б.Т. казва, че не е извършил престъпление
спрямо пострадалия.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2019г. в гр. Русе, кв. Дружба пред магазин „Пацони“ около
21:30 ч. пострадалият М. М. срещнал племенника на подсъдимия Б.Т. – Ц. Ц.,
който изпращал приятелката си М. Й.. Отношения между М. и Ц. били силно
влошени, в следствие на което се скарали и М. нанесъл удар в гърдите на Ц..
Ц. Ц. се прибрал в апартамента на баба си – Ц. Ц.а и дядо си – Ц. Ц., намиращ
се в *******, където живеел и вуйчо му Б.Т. и му разказал за случилото се.
Б.Т. имал вражда с М. М., тъй като приятелката му, с която не били постоянно
заедно, но имали продължителна връзка, М. А. имала предходни интимни
отношения с пострадалия. Също така Т. смятал, че М. е нанасял щети върху
автомобила му. По тези подбуди подс. взел решение на нанесе телесно
увреждане на пострадалия М., в изпълнение на което взел дървена бухалка с
дължина 55 см., дадена му назаем от св. Я. П., и напуснал апартамента заедно
с Ц..
Около 22 и 30 ч. на същия ден М. стоял пред *******, в който живеел, и
ядял слънчогледови семки. В този момент той чул стъпки, приближаващи се
от едната му страна, и когато се обърнал натам, видял подс. Т. и св. Ц.. Т.
пристъпвал към него с ръце зад гърба си, затова пострадалият започнал да
2
отстъпва назад. Когато достигнал края на бетонната площадка на блока и
стъпил с единия си крак на тревната площ, погледнал надолу, за да разбере
защо кракът му пропада. В този момент подс. Т. посегнал със скритата зад
гърба си бухалка и му нанесъл един силен удар в областта на шията и лявата
страна лицето, с което причинил на М. счупване на долната челюст вляво в
областта на трети и четвърти зъби. След това Б.Т. и Ц. Ц. се отдалечили от
мястото.
Пострадалият изпитал силна болка в областта на главата и позвънил на
телефон 112. На мястото пристигнал екип на бърза помощ и дежурният
тогава Д. А., *****. М. бил заведен в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“,
където му били направени няколко рентгенови снимки на черепа, но при
разчитането им не било установено счупване. Поради продължилите в
следващите няколко дни болки в челюстта и зъбите пострадалият отново
потърсил медицинска помощ в Стоматологията. На 10.12.2019г. при
направена повторна рентгенография с по-голяма разделителна способност и
преразчет на рентгенография от 05.12.2019г. била констатирана фрактура на
мандибулата отляво.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на:
Обяснения на Б.Т., показанията на св. Ц. Ц.; Ц. Ц.; Д. А.; Ц. Ц.; М. М.; Я.
В.; М. А.; и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. М. Й., както
и всички други прочетени по този ред показания.
Писмените доказателства - Справки от бюлетин за съдимост и
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б.Т.;
Съдебномедицинско удостоверение № 7087/10.12.2019г.; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 023617/05.12.2019г. Искане и резултата от образно
изследване от 05.12.2019г. и Искане и резултата от образно изследване от
10.12.2019г. , като и всички други документи приложени по делото.
Веществените доказателства- 1 бр. дървена бухалка, предадена с
Протокол за доброволно предаване от 04.03.2020г.; Натривки от бухалка за
ДНК изследване и Натривки за ДНК изследване от М. М..; Диск с надпис „М.
М. 05.12.19г. ПХ“, от отделение „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Канев“
АД, съдържащ дигитални рентгенови снимки.
Както и експертната интерпретация на процесуално годните
доказателствени източници чрез заключенията на:
Съдебномедицинската експертиза № 1069/2020г., от която е видно, че
М. А. е получил следните увреждания: отток и кръвонасядане в областта на
долната челюст вляво, пигментация на шията вляво с почти излющени
корички, счупване на долната челюст вляво в областта на трети и четвърти
зъби. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
3
предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на
05.12.2019г. Тези увреждания следва да се преценят по медико-биологичен
признак като трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече
от тридесет дни. Видът на уврежданията и топографското разположение
допуска същите да бъдат получени от един удар с твърд тъп предмет по
начина, описан в свидетелските показания.
Комплексна експертиза № 5019/2020г., заключението на която е, че
профилите на представеното веществено доказателство /бухалка/ отговарят на
уврежданията установени при прегледа на М. и те могат да бъдат получени от
представената бухалка. Представената бухалка може да предизвика импулсен
удар над 40 джаула, който да счупи долната челюсрт. Уврежданията на М. са
с еднаква давност. Вида на уврежданията при прегледа отговарят те да се
получени преди около пет денонощия.
ДНК експертиза № 21/ ДНК – 771/29.11.2021г., според която
изследваният клетъчен материал по обтривки от дръжка, средна част и
удряща, разширена част, на бухалка произхожда от неизвестно към момента
лице от мъжки пол, различно от М. М..
Които отчасти си противоречат и се интерпретират от съда както
следва:
На първо място е необходимо да бъде изяснен въпроса за момента, в
който е настъпило увреждането. Действително, видно от медицинската
документация от 05.12.2019г. от Спешно отделение към УМБАЛ „Канев“, на
процесната дата е било констатирано, че не се виждат фрактури по черепните
кости на М. М.. Тези писмени доказателства обаче противоречат на
Резултатите от образно изследване от 10.12.2019г., Съдебномедицинско
удостоверение № 7087/10.12.2019г., Съдебномедицинската експертиза №
1069/2020г., Комплексна експертиза № 5019/2020г., показанията на М. М.,
както и приложените по делото рентгенови снимки. От всички тези
доказателства се изяснява действителната фактическа обстановка, която е
следната: Още на първата направена в спешното отделение снимка - фас на
череп е видно счупването на челюстта, което съответства на панорамния
скенер, направен впоследствие в Стоматологията. Още повече при
осъществен на 10.12.2019г. преразчет на рентгенографията от 05.12.2019г. в
отделение по „Образна диагностика“ при УМБАЛ „Канев“ е констатирана
фрактура на мандибулата в ляво от mental protuberance /т.е. счупване на
челюстта/. До същото заключение стигат и двете изготвени експертизи,
според които: уврежданията по давност могат да бъдат получени при
инцидента на 05.12.2019г. и че уврежданията са с еднаква давност, вида на
уврежданията при прегледа отговарят те да се получени преди около пет
денонощия. За тази фактическа обстановка сочи и вещото лице И. С. при
изслушването му в съдебно заседание от 21.10.2021г. От гореописаните
4
доказателства съдът приема, че, независимо от отразеното в изготвената при
първоначалния преглед на М. документация, челюстта на същия е била вече
счупена в следствие на инкриминираното деяние от 05.12.2019г., което
единствено не е било констатирано към онзи момент.
На следващо място се поставя въпроса за кредитиране на показанията
на св. М. А. поради личните отношения с подсъдимия и пострадалия, както
и момента след започване на разследването, в който са били дадени. Лесно
обяснимо е, защо свидетелката е била призована на разпит и разпитана за
първи път на 24.02.2020г., повече от два месеца след инкриминираното
деяние. Това се е наложило, тъй като при предварителната проверка в
обясненията си лицата не са споменали името на жената, във връзка с която са
били във влошени междуличностни отношения. За първи път името на М. А. е
посочено от М. М. при разпита му на 14.02.2020г. От този момент, след като
самоличността на лицето е била установена, е било възможно да бъде
разпитано от органите на досъдебното производство, което се е случило десет
дни по-късно. За отношенията си с подсъдимия и пострадалия самата
свидетелка твърди, че са само като на познати. Тя действително е имала
интимна връзка и с двамата, но към момента на даване показанията си няма
данни да е поддържала такава с нито един от тях. Съдът преценява, че,
независимо от предходни лични отношения на свидетелката с участници в
производството, показанията са достоверни. Това е така, тъй като те изцяло
кореспондират с казаното от пострадалия Б.Т. за случая. Неоправдано е да се
спекулира за набедяване в извършване на престъпление без да са налице
убедителни доказателства в тази насока.
Горното се отнася и за показанията на св. Я. В., предал средството,
послужило за извършване на престъплението. На първо място, той е бил
разпитан едва на 28.02.2020г. защото името му за първи път е било споменато
от св. А. по време на разпита на 24.02.2020г. От този момент е възникнала
необходимост лицето да бъде разпитано във връзка със случая. Тоест появата
на тези двама свидетели в един последващ момент след образуване на
досъдебното производство не е произволно и не се дължи на някакъв
впоследствие организиран заговор за набедяване на подсъдимия, а на
обективни причини. Още повече този свидетел е изключително ниско
заинтересован от изхода на делото, тъй като сам казва, че отношенията му и с
подсъдимия и с пострадалия са нормални.
Неотносим е факта, че подс. Т. е подал жалба в полицията за нанесените
на автомобила му щети. Това не изключва възможността същият да прибегне
към саморазправа, още повече, както се спомена по-горе, това не е бил
единственият и главният мотив за извършване на престъплението.
След като отговори на поставените от въззивника въпроси, съдът се
солидизира изцяло с анализа на доказателствата, осъществен при разглеждане
на делото на първата инстанция. Следва само да се маркира – Обясненията на
подсъдимия като негово средство на защита съдът кредитира отчасти,
5
доколкото съвпадат с казаното от пострадалия и св. А.. Групата на
свидетелите Ц. Ц., Ц. Ц. и Ц. Ц. като семейство на подсъдимия са силно
заинтересовани от изхода на делото и показанията им не следва да бъдат
кредитирани, с изключение на показанията на св. Ц. Ц. за стълкновението
между него и М. М.. Що се отнася за показанията на св. М. Й., съдът им дава
вяра, доколкото отново потвърждават за конфликта между Ц. Ц. и М. М.. Тя
не е станала пряк свидетел на главния по делото факт, поради което нейните
показания нито потвърждават, нито опровергават тезата на обвинението.
Изцяло кредитира показанията на св.М. М., М. А., Я. П. и Д. А., както и
съобразява заключенията на изготвените по делото експертизи. Следва само
да се допълни, че липсата на ДНК материал от пострадалия М. върху
бухалката, която е послужила за извършване на престъплението, не
разколебава повдигнатото обвинение. Натривки от бухалката са иззети м.
09.2020г., докато тя е била ползвана от подсъдимия на 05.12.2019г., а е била
предадена на разследващите на 04.03.2020г. Изключително вероятно е в този
период повърхността на бухалката да е била многократно почиствана, при
което да са били заличени следите от биологичен материал от пострадалия М.
М.. Липсата на ДНК съобразена в съвкупност с останалия доказателствен
материал не разколебава съда в изводите му за средството, послужило за
извършване на престъплението, а още по-малко за личността на извършителя
или начина на извършване на деянието.
След като прие за установена изложената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна, че подсъдимият с действията
си е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК – причиняване на средна телесна повреда, от обектива и субективна
страна.
От обективна страна се установи, че на 05.12.2019г. Б.Т. е нанесъл
удар с дървена бухалка в областта на шията вляво и на долната лява част на
челюстта на М. М., с което е причинил счупване на долна челюст вляво, в
областта на трети и четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни. Като затрудняването
на дъвченето и говоренето не е елемент от резултатния състав на средната
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, тъй като същото винаги
и закономерно води до подобно затруднение.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им.
По въпроса за индивидуализация на наказанието, съдът намира, че
6
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок до шест години. Районният съд е взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на осн. чл. 54, ал. 1
от НК е определил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца. Така индивидуализираното наказание се явява справедливо с
оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилна е
и преценката на съда за приложението на института на условното осъждане.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съгласно който когато съдът
налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
На първо място наложеното наказание е „Лишаване от свобода“ за срок по-
кратък от три години – една година и шест месеца. На следващо място Б.Т. не
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Същият е сключил Споразумение № 32/04.02.2020г. по НОХД № 2543/2019г.
по описа на РС-Русе, с което е било отложено изтърпяването на наложеното
му наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години на
осн. чл. 66, ал. 1 НК. Това, обаче, не изключва възможността изпълнението на
наказанието на лицето отново да бъде отложено. С оглед обстановката по
делото съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на
подсъдимия не е наложително изтърпяване на наказанието. Неоснователно се
явява оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието
и в тази му част, тъй като продължителността на изпитателния срок е
определена в минималния размер от 3 години, под който съдът не би могъл да
слезе.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12 от 27.01.2022 год., постановена по
НОХД № 605/2021 г. по описа на РС- Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8