Р Е Ш Е Н И
Е
№537
гр. Хасково,19.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на
секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Делчо Лавчев от Окръжна прокуратура -
Хасково, постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №321/2020г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от К.Ц.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.А., с посочен по
делото съдебен адрес:***, против Министерство на културата, с адрес гр.С.,
бул.„Ал. С.“ №...
Предявеният иск е с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по АНД №177/2019 г. на Районен съд –
Харманли, по което с Решение №193 от 14.11.2019 г. е било отменено Наказателно
постановление №10/11.06.2012г. на Заместник министър на културата. С исковата
молба се претендира и законна лихва върху сумата от 600 лева, считано от влизане
в сила на решението на районния съд – 05.03.2020г. до окончателното ѝ
изплащане. Иска се и присъждане на разноски по настоящото дело.
Ответникът, Министерство
на културата, в съдебно заседание чрез процесуален представител намира исковата
молба за неоснователна, тъй като направените разноски в хода на
административнонаказателното производство пред Районен съд – Харманли, не
представлявали пряка и непосредствена последица от вреди, нанесени от държавата
по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Счита, че същите са на плоскостта на
облигационното отношение. Възразява по чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лв. за първоинстанционното
производство, поради прекомерност. Възразява също така и срещу присъждане на съдебно-деловодните
разноски, включително адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита по настоящото дело.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита исковата
претенция за основателна и доказана, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
От всички приети
доказателства се установява, че с Наказателно постановление (НП) №10 от 11.06.2012
г. на Заместник министър на културата, на ищеца К.Ц.Х., на основание чл.218а,
ал.1 и ал.2 във връзка с чл.148 от Закона за културното наследство, за
извършено административно нарушение по чл.148 от Закона за културното
наследство е наложено административно наказание „глоба“ по чл.218а ал.2 от ЗКН
в размер на 5 000 лв., а за извършено административно нарушение по чл.152
ал.2 от Закона за културното наследство е наложено административно наказание
„глоба“ по чл.219 от ЗКН в размер на 300 лв.
Наказателното постановление
е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Харманли, където е било образувано НАХД
№177/2019 г. по описа на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се по
настоящото дело, в производството пред съда К.Ц.Х. е бил представляван от
адвокат Д.А..
Адвокат Д.А. е бил
надлежно упълномощен да представлява К.Ц.Х. по НАХД №177 по описа за 2019 г. на
РС – Харманли, което е видно от двустранно подписаното между тях Пълномощно с
дата 10.05.2019 г., представено по делото. Представен е и Договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2019 г., с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от
които е видно, че между К.Ц.Х. и адв. Д.А. е договорено и заплатено „в брой“
възнаграждение в размер на 600 лева за оказване на правна помощ и съдействие
във връзка с НАХД №177/2019 г. на РС Харманли. Извършеното заплащане на сумата
е удостоверено и с представената пред районния съд Разписка от 12.06.2019г.
С постановеното по НАХД №177/2019
г. Решение №193/14.11.2019г., Районен съд – Харманли е отменил Наказателно
постановление №10/11.06.2012г. на Заместник Министър на културата.
От приетите доказателства
се установява, че Решение №193/14.11.2019 г. на Районен съд – Харманли е
обжалвано от Министерството на културата в частта, с която се отменя
Наказателно постановление № НП-10/11.06.2012г., по силата на което се отнемат в
полза на държавата 80 броя антични монети и предмети, притежаващи качества на
движими културни ценности, и 3 броя металдетектори – специални технически
средства по смисъла на Закона за културното наследство(ЗКН). С Решение
№118/05.03.2020г. по АНД (К) №1382 по описа на Административен съд - Хасково за
2019г. се оставя в сила в обжалваната му част Решение № 193 от 14.11.2019 г.,
постановено по АНД № 177 по описа на Районен съд – Харманли за 2019 година и се
осъжда Министерство на културата да заплати на К.Ц.Х. сумата в размер на 1 200
лв. (хиляда и двеста лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за касационната инстанция. Посочено е, че решението е окончателно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на
чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от
доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответната страна – Министерство на културата –
София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №10/11.06.2012г.
на Заместник министър на културата, което е отменено с постановеното по НАХД №177/2019
г. Решение №193/14.11.2019г. на Районен съд – Харманли. Незаконосъобразният акт
е издаден от орган в структурата на ответното Министерство на културата –
София, което е юридическо лице, видно от чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Министерството на културата, и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на последните. Независимо че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със
съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт.
Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на
наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат
на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на
чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №10/11.06.2012г. на Заместник
министър на културата, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването
на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение
№193/14.11.2019г., постановено по НАХД №177/2019 г. на Районен съд – Харманли,
с което е отменено Наказателно постановление №10/11.06.2012г. на Заместник министър
на културата, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на
претендираното обезщетение в размер на 600 лева, съставляващи заплатената от
ищеца сума за правна защита и съдействие по НАХД №177/2019 г. на РС – Харманли,
съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително
се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца К.Ц.Х. на адвокат Д.А..
По отношение на така
заплатените суми следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите
ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските,
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по
съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан
и по размер. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено за представителството пред районния съд.
Съдът приема, че размерът на същото съответства на фактическата и правна
сложност на делото пред районния съд и на осъщественото процесуално
представителство от страна на адвоката по това дело, а представените
доказателства доказват по несъмнен начин извършените разходи за адвокатска
защита, респ. настъпилата имуществена вреда, и са достатъчни, за да се приеме,
че исковата претенция е основателна в пълния ѝ размер.
Изложеното мотивира съда
да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление №10/11.06.2012г.
на Заместник министър на културата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.03.2020г. датата на влизане в сила на решението на районния съд, до
окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и
300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца пред настоящата инстанция.
Същото не надвишава минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията, действаща към момента на подписване на Договора за правна защита и
съдействие от 06.03.2020 г., и е съответно на фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на културата, с адрес гр.С., бул.„Ал. С.“ №.., да
заплати на К.Ц.Х., ЕГН **********,***, сума в размер на 600 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление №10/11.06.2012г. на Заместник министър на културата,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Министерство на
културата, с адрес гр.С., бул.„Ал. С.“ №.., да заплати на К.Ц.Х., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.