Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. Варна, 10.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети
октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
С.Г., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4045 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Лимекс”
ЕООД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния си представител, твърди че
ответникът „Всичко за кафето” ЕООД има непогасено задължение към ищцовото
дружество по три броя фактури за покупко-продажба на стоки – млечни продукти,
както следва: по фактура № **********/21.08.2008 год. на стойност 1136.88 год.;
фактура № **********/19.09.2008 год. на стойност 751.68 лева и фактура №
**********/24.03.2008 год. на стойност 751.68 лева. Наред с това задължение
ищецът сочи, че ответникът му дължи и лихва за забава в размер на 818.03 лева,
начислена върху всяка една от главниците, считано от 20.03.2010 год. до
20.03.2013 год. Твърди се, че въпреки отправената до ответника покана изх. №
158/20.06.2011 год., последният не е заплатил дължимите суми и към датата на
подаване на исковата молба. Отправеното до съда искане е да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2640.24 лева, представляваща общ размер
на дължимите и неплатени суми по договор за продажба на стоки – млечни
продукти, за които са издадени горните фактури, както и сумата от 818.03 лева –
законна лихва за забава върху главницата за посочения по-горе период.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Всичко за
кафето” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложените на л. 10-12 от дело 3 броя
данъчни фактури, че на 21.08.2008 год., 19.09.2008 год. и 24.03.2008 год.,
ищецът „Лимекс” ЕООД е предал подробно описаните по
вид, количество и стойност стоки на ответника „Всичко за кафето” ООД, който от
своя страна е приел доставката им, което обстоятелство е удостоверено от
наличието на подписи на страните върху тези счетоводни документи. Те
установяват и стойността на фактурираните стоки към момента на получаването им
от ответника-купувач, възлизащи общо в размер на 2640.24 лева, както следва: фактура № **********/21.08.2008 год. за сумата от
1376.78 лева с ДДС с падеж 28.08.2008 год., към която е издадено кредитно
известие № № **********/29.09.2008 год. за сумата от
239.90 лева; фактура № **********/19.09.2008 год. за сумата от
751.68 лева с ДДС с падеж 26.09.2008 год. и фактура № **********/24.03.2008 год. за сумата от 751.68 лева с ДДС с падеж 31.03.2008 год.
Представена по делото е и покана за доброволно
изпълнение изх. № 158/20.06.2011 год., с която ищецът е поканил ответното
дружество да заплати в 7-дневен срок от получаване на поканата сумата от
1788.38 лева по посочена банкова сметка. ***, от която е видно, че изпратеното
до ответника писмо е върнато на ищеца с отбелязване пратката да не е потърсена
от получателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на
коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено, че страните
са били обвързани от валидна облигационна връзка с характера на договор за
продажба. Представените по делото фактури съдържат всички съществени елементи
от съдържанието на договора за продажба – вид на закупената стока, стойност,
начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на
продажбата. Същите са двустранно подписани, поради което и съдът приема, че е
налице съвпадане на насрещните воли на страните за продажба на описаните стоки.
С полагане на подписа за получател за ответника, последният е удостоверил и
получаване на описаните във фактурите стоки. Доказателствената
тежест за установяване факта на плащане на продажната цена е върху ответното дружество,
което не ангажира доказателства в този смисъл. При това положение, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката
или на документа,
който му дава право да
я получи, освен ако не е уговорено
друго. След като страните са
уговорили срок за плащане на
покупната цена, то и ответникът е
изпаднал в забава за заплащането й от деня следващ датата на падежа по всяка една
от фактурите. В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за забава от
един по-късен момент от посочения по-горе, а именно от 20.03.2010 год., от
която дата следва да бъде изчислен размера на законната лихва. Последната,
изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ върху
главниците за периода от 20.03.2010 год. до 20.03.2013 год. възлиза общо в
размер на 818.03 лева, както следва: върху главницата от 1136.88 лева – лихва в
размер на 352.29 лева; върху главницата от 751.68 лева – лихва в размер на
232.87 лева и върху главницата от 751.68 лева – лихва в размер на 232.87 лева. И
тази претенция като основателна следва да бъде уважена.
Въпреки отправеното искане
в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение. Условие за присъждане на разноски на заявителя е те да са
действително направени. Към заявлението си заявителят е представил договор за
правна защита и съдействие № 29/21.06.2013 год., в който страните в чл. 2 от
същия страните са уговорили възнаграждение за оказаната правна защита в размер
на 850 лева, платима по конкретно посочена банкова сметка ***ктурата. Макар такава де е издадена и да е представена по
делото същата не може да служи за доказателство за реализирани разноски, тъй
като фактурата не представлява платежен документ. След като ответникът не е
представил доказателство, от което да се установява, че сметката на
адвокатското дружество е била заверена с посочената сума, или касов бон или
разписка, ако плащането е извършено в брой, следва да се приеме, че не е
доказано плащането на сумата от 850 лева и следователно същата не следва да се
присъжда /в този смисъл постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
определение № 377/28.05.2010 год. на ВКС по ч.т.д. № 353/2010 год., ІІ
т.о./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ВРС
дължимата за производството държавна такса в размер на 155.61 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Всичко за кафето” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Средец”, № 31, да заплати на „Лимекс”
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Възраждане”, ж.к. „Сердика”, бл. 13, ет. 6, ап. 22, сумата от 2640.24 лева /две хиляди шестстотин и
четиридесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена
продажна цена на стоки – млечни продукти по фактура №№ **********/21.08.2008 год.
**********/19.09.2008 год. и **********/24.03.2008 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 22.03.2013 год. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Всичко за кафето” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Средец”, № 31, да заплати на „Лимекс”
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Възраждане”, ж.к. „Сердика”, бл. 13, ет. 6, ап. 22, сумата от 818.03 лева /осемстотин и осемнадесет лева
и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по
посочените фактури за периода от 20.03.2010 год. до 20.03.2013 год., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Всичко за кафето” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Средец”, № 311 да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата
от 155.61 лева /сто петдесет и пет лева
и шестдесет и една стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: